В моята къща ще се спазват моите правила

Абсолютно подкрепям това правило! Което и дава отговор на въпроса защо ми е по-добре да си живея отделно. Когато живеех при мама, не си позволявах да й преобзаведа цялата къща, щото сегашният стил не ми допада...но пък което съвсем не дава отговор на въпроса защо и досега щом тя ми дойде на гости, точно след 2 часа всичко ми е пренаредено , така че на нея да й е удобно

Ако пък не се съгласят, ще има други теми: Не ни приеха в дома си и от сорта. Компромис и поставяне себе си на мястото на другия му е майката. Пък при непоносимост - пътя, чантата....и кой от къде е .
Говоря така сигурно щото нямам този проблем. Обаче едно време, когато брат ми доведе снаха ми в къщи (и то без да ме информира, че смята да остане за постоянно), си спомням колко ми беше кофти от чужд човек в къщата. Сега всеки си е на отделна къща и си спазва неговите си правила.

може и да има такива теми наистина  макар че по-добре е навреме да разбереш, че си нежелан.
без да искам никой да обиждам, брат ти не е постъпил правилно.

Знам. 

Не смея да пиша, да не ми мине котка път    Но по скоро свекърва ми се съобразява с мен все гледа на мен да ми добре и ако сменя нещо в дома и, с радост го приема и по- скоро доволна, отколкото да създава проблеми 

До ден днешен не мога да си изясня факта, че все още има млади хора, които живеят при родители, било то тези на мъжа или на жената.
Вярно, не всеки има възможност да си позволи квартира, но все пак....
Двама души решават да живеят заедно. И двамата работят, но....живеят при родителите на единия. Защо?
Ако се изнесат на квартира, ще има разходи, но ще има спокойствие. Със сигурност няма да има дилеми от рода "В моята къща се спазват моите правила" - редно или нередно.
В най-лошият случай, да поживеят месец, два, докато си стъпят на краката, но после - на квартира!
Лесно е! Не боли!
Но... при родителите няма наем, често те поемат по-голяма част от домакинските разходи, има кой да гледа детето от време на време, битовите условия са по-добри.....и още, и още...
Ние никога не сме живели така, нямаме и намерение. От 6 години се мъкнем по квартири. Но никой, никога не се е месил в нашият дом. Не бихме го позволили.
Не искам никого да обидя, но всичко е въпрос на личен избор!
Искаш да разполагаш с повече средства и удобства - стискаш зъби! Все пак това не е твоят дом!
Искаш спокойствие и мир у дома - изнасяш се на квартира. Така няма недоволни!

Вие сигурно преди да се ожените или да живеете на семейни начала първо попитахте родителите при които смятахте да живеете дали са съгласни да живеете при тях? Или съгласието им е по дефолт, защото така трябва. Вероятно е и обсъдено как ще се промени тяхното ежедневие, това че те трябва да се съобразяват с капризите на новоизлюпеното семейство, защото - всъщност по какви причини възрастните, които са си иградили и затвърдили с годините определени навици трябва да ги променят за да се съобразят с изискванията на младите. Или по-точно с изискванията на новия член на фамилията, защото все пак другият от младото семейство е свикнал с навиците на родителите си, т.к. цял живот е живял с тях.

Не говорим за спокойствие, а за съобразяване с определени правила, които са ежедневие за това семейство, при което младото такова се нанася да живее обикновено без да поиска разрешение да го направи, а родителите все пак са си родители, това че детето им вече е сключило брак си остава тяхно дете и сърце не им дава да го изхвърлят на улицата.
Компромисите и тактичността според мен трябва да проявява всеки един човек, за мен те са като черта от личността, която ако липсва не мога да уважавам въпросния човек.

А аз се учудвам как така двама души решават да създадат семейство и деца без да са поели изцяло отговорността за собствените си нужди, без да са се отделили от родителите си. Вярно е, че определени обстоятелства в даден момент могат да ги принудят да помолят родителите си за помощ, да ги приютят или самите родители като видят, че на децата им им и е трудно и да ги приемат при себе си за определен период от време докато си стъпят на краката, но да се натресеш на родителите си, или на свекърите си и на всичкото отгоре да имаш изисквания към ТЕХНИЯ дом и правилата в него - е те това нахалство вече не мога да го проумея.

Tsv, нашият случай е по-особен. Ние сме в една къща, но нямаме общи помещения. Тази, която трябва да спазва е правила е тя, защото тя идва в нашия апартамент, аз при нея не ходя. 
Все пак смятам, че ако свекървата е разбрана няма да си налага своите правила, трябва да има диалог.

Живеем си отделно и през ума не ми е минавало да живея със свекърва ми или майка ми. Даже сме на квартира, но всяко семейство трябва да е в отделно домакинство. Никакви обстоятелства и извинения не биха могли да бъдат за мен основателни, за това, че някой не може или не му стиска да си поеме отговорностите и иска да се крие зад полата на мама. Не ни е лесно, но се справяме. Със съпруга ми сме поставили правила и двете - свекърва ми и майка ми се съобразяват с тях.

Така. Преди три години съпругът ми (тогавашно гадже) каза-Напускай си квартирата и идвай в къщи.
Свекърва ми каза- Аз съм дала изучен син и апартамент  (дала, грънци)
Аз казах-Добре.
Година по-късно родих и свеки си замина на село.
А ние направихме ремонт с пари от кредит. Иначе не ставаше да се живее.
Миналата есен свекърва ми ревна, че не и се стои на село. Прибрахме я. И започнаха сканадалите. Разбирате ли, момичета, бива да се съобразявам, но когато ми се пикае в 5 сутринта ставам и отивам до тоалетната. Не мога да стискам само защото свекърва ми ще се подразни от това и ще ми вдигне скандал (както всъщност стана). Освен това не съм добре с бъбреците.
При положение, че ние плащаме всички сметки и я издържаме не мога да приема да ми се вдига скандал за светната лампа (правех нейното кафе, беше ми тъмно). Не мога да приема и всички други скандали, вдигани за глупости-нямало го буркана с чубрица (защото си го е прибрала в стаята и не помни), откраднала съм и лекарствата (и съм ги изпила може би?), а последно-липсвали пари (това вече не е глупост)  Иде ми да извикам полиция следващия път.
И така. Живеем си с баба-хазайка. Съобразяваме се с нея. Наем не плащаме, но плащаме всичко друго. И кредит плащаме. Старата ми квартирка отдавна е заета. Или да отида под моста?

Естествено, че трябва да ги спазва щом е в твоята къща и ако не разбере от намеци по-добре да поговорите.
По повод разбраността на свекървата, навремето майка ми ми казваше - когато решиш да се жениш запознай се с родителите му и виж кой върти домакинството, ако прецениш, че не се разбираш с него бягай надалеч. Разбрах колко е била права известно време след като живях с бившия си приятел независимо, че не живеехме с тях.

Никак не ви е леко, Саня!
Ти не си познавала добре жената и затова си се съгласила на този вариант. Няма как да си знаела, че така ще се получи!
Но, чудно ми е, как съпругът ти не е предвидил!
Малко грубо ще прозвучи, но щом той е позволил това да се случи, той да се оправя!
Да поговори с майка си, да наложи някакви рамки в отношенията и съжителството! Трудно ще му е, но с малко повече разговори и усилия - ще се справите!
Успех!  

в моята къща, се спазват моите правила, да.
мога да поканя някой за временно гостуване, докато си реши жилищния проблем, например.
но това е максимума. разяснявам правилата и ако няма съгласни - свят широк.
ужас, започнах да говоря, като свекърва 
ама кво да правя - не мога да си представя някой друг да лети с метлата в собствения ми дом

love_sunrise, лошото в случая е, че дори и да се изнесем тормозът ще продължи. Ще има "Аз съм те отгледала и изучила, ти сега си ми длъжен."; "Ама как може да ме изоставяте така?"
Съпругът ми много добре е знаел какво ще последва. Но като ревне "майчето" и на него му се насълзяват очичките. Разговори е имало и то не един. Полза няма. Кротва се за малко и после пак.

Ти сериозно ли питаш или само да си чешеш езика? Това че двама работят не значи, че имат възможност да си купят жилище. Да ти припомня ли колко са професиите с изключително ниско заплащане и колко са осигуряваните на минимална?