Публикувана: 21 май 2007, 09:52 ч.
Последно мнение: 8 юни 2007, 00:55 ч.

Имам нужда от вас.Как да им кажа?

5 177
64
1

# 30 21 май 2007, 14:29 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: milli_vanilli в пн, 21 май 2007, 09:52

Разбрах, че съм бременна края на миналата седмица. Аз и таткото го искахме, но не мога да се зарадвам истински, не мога да спя и адски се тревожа при мисълта как да кажа на майка ми и баща ми. На 22 год съм - есента ще бъда последен курс в университета, работя.
За майка и и баща ми тази новина ще бъде тотален шок - знам и как ще реагират - да правя аборт (сигурна съм в това от някои неволни разговори помежду другото, които са ставали), ще крещят, ще ме обиждат, изобщо луда ще ме направят. Защото съм малка, трябва да се изуча, не ми е сега времето и любимото ми ЩЕ СИ СЪСИПЕШ ЖИВОТА. Майка ми ще каже тотално, че съм скапала нейния (тъй като от малка не съм от най-послушните дето се вика), че не може да спи, има сърцебиене и тн. - тотално ще ми вчерни живота и няма да ме остави 1 мин спокойна сигурно през цялата бременност.
Не ме питайте от къде знам, че така ще реагира - СИГУРНА СЪМ В ТОВА! Все пак си познавам майката.
Та, моля ви на колене - дайте ми съвет как да и кажа, МОЛЯ ВИ! Сама ли да бъда, таткото да бъде ли с мен да вземе и той все пак думата, че ще е до мен и тн..? Моля, помогнете ми да се оправя с това положение, като намеря най-деликатния начин...

Какъв ти е проблемът?На 22 години си минала възрастта,когато могат да ти кажат каквото и да било.Аз лично не бих се обяснявала,ако знам,че ще ми говорят такива грозни думи.Сега ще се обадя на майка си и ще й кажа колко много я обичам,защото когато аз се омъжих на 19 картинката беше следната:едно-единствено дете съм,току-що приета студентка,с мъж,който малко след сватбата замина на рейс и ме остави бременна.Нищо не ми казаха,нищичко.Съобразиха се с това,което искам аз и ме подкрепиха.

# 31 21 май 2007, 14:29 ч.

Мнения: 63

Благодаря пак на всички.
Не съм зависима по никакъв начин от родителите си - камо ли финансово. Аз работя, пък бащата е доста по-голям от мен, има си бизнес, така че сме добре подсигурени.
Може би наистина съм позволила майка ми да ми влияе повече от необходимото - моя грешка.

# 32 21 май 2007, 14:35 ч.

Мнения: 1 840

Цитат на: milli_vanilli в пн, 21 май 2007, 14:29

Благодаря пак на всички.
Не съм зависима по никакъв начин от родителите си - камо ли финансово. Аз работя, пък бащата е доста по-голям от мен, има си бизнес, така че сме добре подсигурени.
Може би наистина съм позволила майка ми да ми влияе повече от необходимото - моя грешка.

Именно. Трябва да се отърсиш от тяхното влияние - не да спреш да ги обичаш, а просто да се дистанцираш малко от тях, мъничко да ги игнорираш в съзнанието си. Имам предвид следното: животът си е твой - ти имаш право да си дробиш попари, след това да си ги сърбаш без да се съобразяваш от тяхното одобрение или неодобрение. Това, което родителите ти могат да направят за теб, е да бъдат до теб и да те подкрепят, когато вземеш решение и ако това решение не е сполучливо - трябва да те утешат и да ти дадат сили да се справиш с разочарованието, ако има такова. Така го разбирам аз. И ще се постарая да бъда такава майка за децата си, когато пораснат. Дали ще успея?... newsm78

# 33 21 май 2007, 14:52 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: milli_vanilli в пн, 21 май 2007, 14:29

В такъв случай, миличка - наслаждавай се на бременността си и си чакай бебчето! Hug

Родителите ти ще приемат факта, че ще имат внуче рано или късно!

# 34 21 май 2007, 15:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: milli_vanilli в пн, 21 май 2007, 14:29

След това уточнение, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.
Ако с таткото се радвате на новината, не позволявай на никого, дори на собствената си майка да издума и дума за аборт. Може да те е родила и отгледала, но НИКОГА не й позволявай дори да си помисли, че може да вземе решение за твоето дете. Ако не й харесва новината, просто й кажи, че не й искаш мнението и я остави да осмисли нещата. Ако се опитва да ти дудне, обясни й, че имаш нужда от спокойствие и дори ограничи малко контакта с нея. Ще се вразуми. Ако всичките й действия са продиктувани от любов и грижа, а не от някакъв егоизъм /как може да обвиниш детето си, че ти е скофтило живота.../, ще се кротне.

Успех и таткото да е до теб. Ще те защити, ако се опитат нещо да те обвиняват или притискат. След това се наслаждавай на бременността си и си дай цялото спокойствие на света. Simple Smile

# 35 21 май 2007, 15:35 ч.

София
Мнения: 1 555

Бях в твоето положение. Въпреки че с таткото живеем заедно, аз работя и уча, на 22 съм, остава ми още една година. Бебето беше планирано, решихме просто, че много го искаме и зависеше от мен дали ще е сега или след известно време. И стана....бяхме много щастливи. Simple Smile

Обаче и аз се притеснявах от реакцията на родители ми. Те бяха доволни от работата ми,от факта, че евентуално мога да замина да изкарам и магистратура в чужбина. И хоп...казах първо на майка ми. Тя остана много изненада и каза - ами това е много хубаво нещо, но не беше особено въодушевена. Дойде после приятеля ми и не продухме нищо друго по темата. На следващия ден баща ми се прибра от командировка и попитах майка ми той какво е казал, а тя ми отговори "ами проваляваш си шансовете за хубаво обучение и работа, ти какво искаш да каже". Беше ми гадно известен период от време,плачех си. Въпреки че те много се интересуваха как съм,но не се интересуваха толкова дали бебето е добре, колкото аз да съм добре. Сега започват все повече да се радват, просто приеха факта, че ще си имаме бебе. Wink

Така че кажи ми. Ти обаче реши как ще се чувстваш по-комфортно, когато им казваш сама или с таткото. Аз предпочитах да съм сама. После даже и да не особено щастливи опитай се да го преглътнеш някак си. Този период при тях ще мина и с времето ще приемат новината и ще се зарадват на малкото съкровище.

Успех и кураж! Hug

# 36 21 май 2007, 15:36 ч.

Мнения: 2 336

Искрено ти пожелавам от сега нататък всичко най - хубаво. Бъди добър родител и не повтаряй грешките на твоите родители.
Мисли позитивно и дано всичко да е наред.

# 37 21 май 2007, 16:23 ч.

Мнения: 477

И аз бях на твоите години / 21 /, когато забременях, бебчето си беше планирано, студентка в 3-ти курс, майка ми малко се шашна, поплака си, но предполагам това са нормални реакции . Може би се разстрои , защото нейното " малко " момиченце вече ще става майка, може би се е почувствала изведнъж по-възрастна, знам ли...Но по-важно е ти да си готова за това, да нямаш ни най-малко съмнение в себе си и в таткото и всичко ще се нареди ! Hug

# 38 21 май 2007, 16:52 ч.

София
Мнения: 408

Кураж!
Бях в твоето положение, дори по-лошо. С мъжът ми сме заедно от 17г имам два аборта заради нашите, почти 10г криех, че живея с него, а като си помислех за дете просто се ужасявах от факта как ще го приеме майка ми. Станах на 30 и разбрах, че няма накъде, да ама то не е концерт пожелание две години неможех да забременея, къде ли не ходихме и няма причина, но нестава...... Е, случи се, ами сега как да кажа, но вече бях сигурна че каквото и да става искам това бебе, не исках да се разделям с майка ми но... И така написах и едно писмо, в което я уведомявах и оставих в нейни ръце решението дали ще иска повече да ме вижда или не. Изминаха три дни, а тя не се обаждаше.... когато звънна, телефона прекъсна, е аз я набрах, за да не помисли, че съм и затворила... Разбархме се. А сега толкова обича бебето, което естествено носи нейните имена, че немога да опиша радостта си и така не винаги, това което си мислим се случва все пак това са нашите родители и те ни обичат с нашите грешки и провали!!
И пак ти пожелавам успех и кураж!!! и да гушкаш едно сладко бебче както правя аз сега.

# 39 21 май 2007, 17:16 ч.

Мнения: 30

Мила, Мили Ванили, ще ти кажа нещо, което се надявам да не се случва на никой, но може да ти помогне малко поне да вземеш решение Simple Smile

когато бях на 20 забременях и майка ми изобщо не искаше да се женя за момчето с което ходех тогава, от 5 години всъщност, защото не бил за мен, не съм си била завършила образованието и т.н. но в момента в който й казах че съм бременна тя беше същисава а в следващия - вече ме увещаваше да запазя бебето, майка ми е интелигентна жена, разбрах го още тогава. Както и да е, аз реших да направя аборт защото още не бях готова. Сега съм омъжена, имам добра професия, образование и всичко необходимо но дете няма, не става Cry

Ако не става с добро, обясни на майка ти че има и такъв вариант и за съжаление знам и други такива случаи, дано да си достатъчно силна и имаш късмет да вземеш правилното решение smile3525

# 40 21 май 2007, 20:36 ч.

Мнения: X

Цитат на: skarlet# в пн, 21 май 2007, 16:52

Станах на 30 и разбрах, че няма накъде, да ама то не е концерт пожелание две години неможех да забременея, къде ли не ходихме и няма причина, но нестава...... Е, случи се, ами сега как да кажа, но вече бях сигурна че каквото и да става искам това бебе, не исках да се разделям с майка ми но... И така написах и едно писмо, в което я уведомявах и оставих в нейни ръце решението дали ще иска повече да ме вижда или не. Изминаха три дни, а тя не се обаждаше.... когато звънна, телефона прекъсна, е аз я набрах, за да не помисли, че съм и затворила...

Ама майка ти наистина ли и на 30г. ти се е сърдила, че чакаш бебе?
Мислех, че колкото повече една жена наближава тези години, толкова повече майка й изперква на тема "Защо вече няма внуче?" Laughing

# 41 21 май 2007, 20:57 ч.

Мнения: X

Чудесна новина, аз забременях на 20 и родих на 21 ! Когато видях положителния тест, в началото си помислих....как ще им кажа? Знаеш че се случи нещо което изобщо ама изобщо не съм подозирала! Обадих се по телефона от работата и казах на майка ми , че отивам на гинеколог за да потвърди или отхвърли бременност ,а тя знаеш ли какво каза?? :" Ох,дано си бременна, става ми се баба вечеееееееее" ooooh!

Викам ти не си добре бе....мене не ми се става мама още:) Просто някакъв шок първоначален беше за мен, иначе отдавна исках бебе, понеже бяхме 5 години заедно с татито и....ми се струваше естествено това да е следващата крачка. Та, майка ми се зарадва страшно много, а на баща ми му докривяло, но пред мен не го показа, такива са си бащите, ревнуват че изгуват малкото момиченце Confused

Не се страхувай от нищо и не се притеснявай, аз обаче мисля, че е по-добре да си сама.....в смисъл че....може и да не реагира добре и да ти ги наговори някакви....ще се срамуваш ако приятеля ти стане свидетел на това.....тя си е твоя майка, прегърни я, обясни и ако не те разбере- здраве да е, ще и мине абсолютно сигурна съм, първоначално новината би шокирала всеки в нейното положение но....все пак като поразмисли ще се сети че....щом дъщеря и има приятел и е самостоятелна, щом води полов живот, не е застрахована от такива неща, а след като бебето е желано и от двамата родители, ще ти "прости" бързо, не се страхувай ! Успех и късмет и лека и безпроблемна бременност ти желая!

# 42 21 май 2007, 21:24 ч.

Мнения: 1 432

Сега разбирам ,4е съм имала страхотен късмет с желанието на на6ите да станат баба и дядо .На 22 години ги ощастливихме....падна страхотна радост Heart Eyes

А за вас какво да кажа.Под ръ4и4ка бодри ,засмени отивайте да споделите радостната вест.Успех bouquet

# 43 21 май 2007, 22:09 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Аз като забременях с големия си син бях студентка в първи курс, на 19 години и бях женена само от 6 месеца. Съпруга ми пък учеше две висши едновременно и беше на 21 години. И двамата бяхме без никакви доходи, само стипендиите за успех. И моите родители, и неговите се хванаха за главите като разбраха че ще имаме бебе. Е трудно беше, но се оправихме. Неговите родители дори се разсърдиха и не ни говориха 6 месеца, но оцеляхме. Много ни беше трудно. Сега като се връщам назад не проумявам как не съм скочила от някоя тераса. Още повече като го гледахме в годините 92, 95, 96, 97. Майките с по-гилеми деца се сещат какво имам предвид. Но не съжалявам че го оставих и не направих аборт. Имам си сега едно страхотно дете - приятел. Малката разлика в годините ни прави много близки. А пък и без пари и помощ успяхме да се справим и да го отгледаме. Освен това сърдити или не, като се роди всички се радваха.

# 44 21 май 2007, 22:38 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: milli_vanilli в пн, 21 май 2007, 09:52

.....

постингът ти е като на дете, което се е наакало изневиделица.
не си направила поредната беля пред мама и татко, бременна си.
работиш, учиш, искаш детето си - предполага се, че си наясно с желанията и чувствата си.
и на 'колене' да молиш форума да ти пази страх от мама и тате..
ти сигурна ли си, че си достатъчно голяма да имаш деца? newsm78

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Бащата ме изостави

Нормален ли съм ?

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: