Беше ли Ви страх от предстощото секцио?
- Публикувана: 6 юни 2007, 22:25 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 14:17 ч.
страх от секцио?
Ако ми се налага пак да раждам секцио - пак ще ме е страх. 
Винаги ме е било страх от вагинално раждане.
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
. Само бъди силна духом и всичко ще е наред.
)
Vinagi sam izpitvala strah ot vaginalnoto rajdane makar da ne sam imala takova.Vinagi sam iskala da rodja sekcio 
i sam mnogo dovolna ot reshenieto si!Vazstanovih se izkljuchitelno barzo,no pri men bolkite prez bremennosta bjaha nechoveshki,taka che tezi ot operacijata bjaha detska igra 
i sam mnogo dovolna ot reshenieto si!Vazstanovih se izkljuchitelno barzo,no pri men bolkite prez bremennosta bjaha nechoveshki,taka che tezi ot operacijata bjaha detska igra 
При мен се наложи планово секцио, така че имах 9-10 дена да мисля и да се притеснявам, като за всяко ново и неизвестно нещо. На всичко отгоре дотогава никога не бях оперирана и не бях лежала със сериозни проблеми в болница, освен 2 пъти за задържане през бременността.
Но в предродилна зала претръпнах и когато ме поведоха към операционната, бях ухилена до уши, а на масата слушах докторите как си разказват вицове и се смеех с тях.
После ми показаха беболинка, зашиха ме ... от тогава нататък бях в еуфория и безумно щастлива 
Но в предродилна зала претръпнах и когато ме поведоха към операционната, бях ухилена до уши, а на масата слушах докторите как си разказват вицове и се смеех с тях.
После ми показаха беболинка, зашиха ме ... от тогава нататък бях в еуфория и безумно щастлива 
Според мен всяко ново, неизвестно нещо е страшно.
Не ме беше страх.Аз си избрах този начин да родя и бях наясно какво да очаквам.
Аз също 
Не, не ме беше. Страх не ме хвана и когато по спешност ме приеха през нощта с изтекли води и контракции и ми казаха, че понеже нямам разкритие ще си чакам планираното секцио сутринта. Беше ми много любопитно какво става в предродилна зала, чувствах се защитена от болката, понеже щяха да ме оперират. Дори когато много ме боляха контракциите не смеех да издам стон (щото си знаех, че рано или късно ще ми сложат упойка)...
Да! Оперираха ме в 15 ч и дотогава бях умряла от глад и само за това мислех,та вниманието ми беше отвлечено от копнеж по една хубава мусакичка или зелеви сърмички! Така изфърчах след акушерката като каза "Аиде!" - това за мен беше последната крачка към моето бебе и първата крачка към мусакичката! Уф,и сега огляднях! 
Човешко е да те е страх!
Уф,и сега огляднях! Човешко е да те е страх!
Винаги ме е било страх от вагинално раждане.
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
същото и при мен и двата пъти.
беше ме страх само бебо да не тръгне по-рано от датата за секциото
И мен ме беше страх точно това да не ми се случи и бях тръгнала наперено да си раждам нормално. Накрая стана така, че ми направиха секцио по спешност /сега не ми се пише за причините/, бях меко казано в шок и като ми показаха детето, не можах да разбера какво става. Разбирам те прекрасно. Сега обаче, след като имам опит, казвам - не е толкова страшно, но пък пак бих родила нормално, ако ме попитат:)
същото и при мен и двата пъти.
беше ме страх само бебо да не тръгне по-рано от датата за секциото
беше ме страх само бебо да не тръгне по-рано от датата за секциото
последния месец от бременността бях сама вкъщи,мъжа ми беше в командировка.Мен много ме беше страх да не тръгне да се ражда през ноща.Спях с два телефона.
Въпреки,че лекаря ме убеждаваше,че има време екипа да се събере и нощем и пак ще ми направят операция. 
Да, като ми казаха, че заради тесен таз ще раждам евентуално секцио, умрях от страх, но отидох на консултации при още двама лекари и в крайна сметка решихме да почне нормално с готовност за секцио по спешност - е, не се наложи, от което съм безкрайно щастлива. Много ме е страх от операции...