Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Но като се консултирах се чувствах и много спокойна 
Хем не оставах сама. Не знаех какво да го правя, не знаех за какво ми е, пречеше ми, грях не грях, даже на моменти не го исках. Обърка ми целия живот досега. С времето, разбира се, нещата улегнаха, сега не мога да си представя живота без него и е всичко за мен 
Трябва всеки сам да си изживее периода, не може да се обясни, не може да си подготвен само с теория, не става. Опитай се просто да бъдеш търпелива, да не мислиш много, давай го първите дни по-механично, лека-полека нещата ще се подредят. Сега ми се струват смешни всичките ми терзания и тревоги тогава, но за времето си са били съвсем резонни. Това е и една от причините да искам пак бебе - вече знам, по-опитна съм и съм убедена, че ще бъда по-спокойна и ще успея да се насладя и да оценя всички онези незабравими моменти с новороденото бебче, които така бързо отлитат, колкото и да не ни се вярва това в моментите на недоспиване и умора. 
това е душа,спокойно,много бързо ще влезеш в час 
На всичко ще се научиш спокойно, като дойде детенцето, то само ще ти покаже.Янита го е написала съвсем точно.Аз много се бях шашнала с първото дете, и то най-вече заради този 3 часов ритъм, който беше денонощно и повече ме мъчеха умората и недоспиването.И сега, като се връщам назад си давам сметка, че то не е кой знае каква философия да се справиш с новороденото, даже ако си сама през деня, още по-добре.Няма да те изнервят бабите. 
и по-малко сън за сметка на повече време пред компютъра. 
