Когато с мъжа ми се отделихме и заживяхме самостоятелно ни покани на гости. Влизаме и тя почва -"В хладилника имам само кофичка кисело мляко., ма то не ми се яде вече ям само сух хляб и мляко. Откакто съм сама няма смисъл да готвя и радиаторите не пускам, та затова е малко хладно" Да кажеш че няма пари - не в вярно, но смота съпруга ми за норматив и ни съсипа настроението.
Друг случай - имаме годишнина и тя знае за нашите планове че ще излизаме - звъни по телефона с рев колко и е лошо и как няма кой да й купи аналгин - отиваме естествено веднага до аптеката мислейки, че положението е много сериозно - нищо подобно. Естествено вечерта ни е тотално провалена.
Или друго - " Сине прибирай се в 21:00 да ме разтриваш че нямам сила не мога да ходя и всичко ме боли"
С течение на времето просто й свикнахме на номерата - вече не се впечатляваме, а преди това си чупихме краката при всяко обаждане и се притеснявахме страхотно.
Последния случай беше като отишла на преглед и на изследвания и после казала на мъжа ми че са и правили операция на гръбнака и не можела да ходи
На другия ден тичаше с внучка си, за 2 часа не седна поне за 10 минути, то аз се изморих да я гледам как се разхожда а за нея не знам.
Имам и много други подобни случки - за редовното вдигане на кръвно и прилошаване всеки път когато отиваме на почивка или излизаме вечер, реплики от сорта " Ще се самоубия ще скоча от балкона не издържам вече лошо ми е ", " Аз си седя сама тука а вие се разхождате" , за каквото и да било е алергична и какво ли не.