Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

Оооох, сълзи ми потекоха от смесени чувства!!! 
При нас положението е следното:
Одраскан жестоко пръст на вратата на асансьора; притиснато пръстче от таблата на столчето за хранене /добре, че навреме забелязах физиономията  и дръпнах плота, та се размина/; отрязана част от кожичка с нокторезачка барабар с нокътчето /от баща й/; опит за сваляне на шапка, която е завързана под брадичката /пак гения на татко-непохватко/; безброй леки удряния на главата на влизане и излизане от колата  ....
А, сега се сещам още нещо!  Учим се да ходим, държа я за двете ръце, като от време на време тя изпитва желание да си пусне едната ръка, за да проучи боклуците по земята... Клякам и аз, държа я през кръста, за да се наведе, но я изпускам и резултата е среща чело-асфалт /за щастие - много леко ожулване/. 

За скромните му 2,5 месеца вече имаме натрупан актив от издънки

Шезлонга ни има сенник и дъга с играчки. Когато ги бутнах на зад за да ги сгъна нещо ми се запънаха и аз натиснах по-силно и... то пръстчетата на малчо се били мушнали там добре, че рамките са облечени в по-мека материя.

Първия месец няколко пъти при ставане от леглото падах с бебо в ръцете и го тръшвах малко - добре, че всеки път успявах да се извъртя към спалнята. Вероятно съм била доста изтощена след перипетиите по раждането и последвалите такива щото имах и още опити да падна с него, но слава Богу без фатални последици.

Плота му за повиване принципно е покрит с доста мека подложка, която обаче трябва и да се пере от време на време. Та когато я изпрах докато изсъхне, на нейно място поставих един обикновен пикливник - а той тънък. Е, сещате се колко пъти му издрънчах главата в плота

На два пъти започнах банята вместо с шампоана с крема за тяло.

Направих му раничка на гушката - едно от бодитата му омаляло и не може да се закопчава - теснее му на вратлето, но иначе много сладка дрешка. И аз му го облякох и го оставих откопчано да си спи и да не му стяга - е кожата се търкала цяла нощ в копченцето и ми отне почти месец да излекувам получената от това търкане раничка

Имам и други подобни, но явно не са сериозни щото почвам да ги позабравям. Но това с почукването на главата при пренасяне ни се е случвало.

И аз имах скоро комично изпълнение!

донесе моя приятелка на Луси жестоки гуменки от Щатите. Взела ги жената малко по-големи, за да има мегдан да се носят по - дълго. Аз - във възторг от тях. Хващам Луси и й ги обувам. Абе гледам нещо трудно влизат, а големки. Пускам я да ходи, а то детето като спънато, ходи нещо, ама се върти като около оста си. А иначе е бегачка, не мож я хвана. Аз, леко притеснена от конфузната ситуация, обяснявам на приятелката си, че явно детето не е свикнало още с гуменките, ще им свикне, като ги поноси. А Луси продължава да се сплита и кандилка с гуменките.
Вечерта се прибира баща й, аз му показвам гуменките, обяснявайки ядосано тъпите американци какво некачествено и неудобно производство имат, и как гледат само външния вид да докарат. Той, доста зачуден на думите ми, взема гуменките, и О учудване! вади от вътре две топки картия, сложени за уплътняване на обувката!?!?!
 
Та така, натикала съм краката на детето като в менгеме в гуменките, та чакам и да ходи....

Най-смешно ми беше за намазаното с олио бебе. Може би защото не е толкова трагично. Аз си нямам мои истории, но главата в касата е патент на моя баща с мен  Другият му "номер" е когато се е налагало той да ми дава антибиотици. Вместо на 8, ми ги давал на 4ч. и не се зачудил защо вече 24ч. аз не се събуждам.
Моят личен номер е поглъщането на Фарингосепт и всякакви "вкусни" лекарства. 

За нас пуснаха даже и виц след първото къпане на Гергана от баща и (тя беше тогава на около 2 месеца):
Прибирам се аз от разходка и гледам татито къпе Гергана. Ама я полива с черпак. Питам го защо полива бебето с черпака, пък той ми отговаря: ми ела да бръкнеш ти в тая гореща вода!

А историята каква е: беше направил малко по-топла вода в коритото и кожата на Гергана се зачерви. Взехме, че попарихме детето. На следващия ден се прибра с термометър за вода. Слава богу не беше сериозно, но оттогава все ме беше страх, когато изяви желания да я къпе. Вече се къпем във ваната с душ, ама тогава...

Страхотна тема. От сърце се посмях и поплаках докато я четях. Може би няма майка която да не е преживяла част от историите.
При мен най-често се случваше изгарянето с копчето на бодито и удрянето във вратата (и то все от старание на бебчо да му е добре). Вчера  го дръпнах към мен за да му сваля памперса и той горкия заби глава в дъската на леглото. Предния ден баща му пък му удари главата в масата, аз чак в другата стая чух "туп". Имало глава да пати горкото дете с такива родители  Един ден (когато още не можеше да се върти) го бях оставила на дивана за малко, поглеждах го през вратата но в един момент местото на което го бях оставила беше празно за части от секундата изпаднах в ужас. А той стоеше в другия край на леглото с провисната от дивана глава и ми се хилеше щастливо.  Историите са много и със сигурност ще продължават, дано само Господ ни пази и всичко да минава леко.

оххх, това с крачола ме разби от смях 

Ще разказвам и аз, но после 

Доста годинки минаха...
Първо да похваля свекървата (като една примерна снаха) 
Малко след като падна пъпчето реши да види дали синът ми може да плува. Аз още нищо не разбираща - седя и гледам като теле. И тя го пусна в пълното корито и той потъна.   
Мъжът ми гледа отстрани и като видя кво става, скочи и го извади. Рев, рев... А тя към мъжа ми: Ти изплува, мама!
Друга случка: Спалнята на на 10 см от стената. Идея нямам как се озова на земята между спалнята и стената. Даже и под спалнята май попадна. Пищи, реве, а аз не мога да го извадя.
Иначе и синът ми сам добре действаше. Все едно шило в дупето имаше. Какви акробатични изпълнения - как се катереше не знам. Ама прескочи кошарата и туп на земята и все по гъз падаше. Чуди се кво става и като се усети - надава вой.
Сигурно хиляди други неща е имало, ама вече не си ги спомням. Дано сега да не ги повтаряме, а пък и нови да не творим.

Полагам неимуверни усилия да нямаме много такива случки,но и кожичка от пръстчето съм рязала,пръсчета съм заклещвала в ръкавчетата......два пъти падна от леглото,въпреки че бях на крачка от нея,главичката съм и удряла
Като най-голям гаф за майчинството ми смятам един следобед,когато забравих да си нахраня детето.Не помня какво точно беше,но знам че бе много напрегнат ден....и съответно аз вече  бях
Осъзнах се едва в 19.30 когато започна да ми пищи.....
Друго мое лошо качество е че много често забравям че и малките деца ожадняват 

Е това ме разби ...
За щастие много малко ексцесии сме имали ние (от рода на ударени главички и прещипани пръстчета), но за едно сериозно нещо се сещам. Миналото лято за първи път водим каката на море. Купили сме й една такава надуваема лодка с дупки за краченцата. През цялото време бащи й си плува на дълбокото, а аз плувам с нея в лодката. Идва баща й и ми показва някакъв рапан с раче вътре, който намерил и аз пускам лодката за секунда и се обръщам да видя и в следващия момент се обръщам към детето и виждам две краченца стърчат във въздуха - а тя се преобърнала с лодката и главата й във водата. Аз веднага я обърнах, та не беше успяла много вода да нагълта... Направо сърцето ми спря, а баща й през цялото време гледаше вцепенено.

Даааа, много е вярно това, което казват, че децата оцеляват не благодарение на майките си, а въпреки тях 

Иначе изцепки сме имали безброй. Стефан се роди през Септември и аз все си мислех, че му е студено и явно от много навличане един ден го претоплих. И като се зачетох тук из форума как децата не трябва да се навличат и започнах и за да не го обличам толкова. Детето цял месец съ сополи, не ще да спи, все мрънка, а аз си мисля, че още му е топло и махам ли махам дрехи от него. Добре че дойде майка ми за няколко дни и като го видя - на него ръцете му посиняли от студ. Така ме овика  Това дете морж ли съм щяла да го правя.

А другата голяма издънка беше с бибероните. Реших аз, с целия си акъл да следвам тъпата система на Авент. И естествено, още като навърши месец, му смених бибата с такава с две дупки. Казвам си, щом така са го направили хората, значи така трябва да е. 3 дена детето яде, плюе, реве, яде, плюе реве. Дави се с млякото, а малкото, което все пак поглъща, после го повръща. Коликите се засилиха. А аз в шах. какво му става на детето, нещо не е както трябва. Отне ми 3 дни да се усетя, че още не е готов за биберон с две дупки. върнах бибата с едната дупка и нещата се оправиха като с магическа пръчка. Горкото, колко ли съм го изтормозила.

А колко пъти съм се ядосвала, че се лигави и даже съм му се скарвала строго, строго, а после като видя каква простотия съм свършила ( я памперса на обратно, я дрехите облечени не както трябва, я нещо някъде затиснато...) и ми става много гадно.

С първия син, още на втория ден след изписването си се гледаме двамцата. Сменям аз памперса и ръцете ми потреперват /че кога съм виждала как се гледа бебе?/. Та сложих без да искам лепенките на корема, пък те идеално се залепиха за него. Изрязах ги с ножицата- да ги отделя от памперса поне, още повече треперя и си поплаквам даже, не смея да ги отлепя, представям си как и кожата заедно с тях ще падне- ужас! През половин час събличам и поглеждам- да не се е зачервила кожата /лепенките бяха прозрачни/, леко се опитвам от към ъгълчето да ги махна- нищо, не помръдват. Не ядох нищо през деня, стомахът ми се сви на топка.
Вечерта съпругът ми се прибира и аз му разказвам, очаквам да подпалим колцата- и в Бърза помощ. Той съблече бебокът и от раз ги махна и двете лепенки- бебето и звук не издаде, дори не усети.
Цял ден треперене без никакъв смисъл.

Сетих се за две издънки с падане. Синът ми вече се изправяше стабилно на крачета и сме го оставили с мъжа ми в кошарката му, а ние си говорим нещо полегнали на спалнятя. По едно време чувам туп и рев. Малкият тупнал от другата страна на земята  по дупе.
Друго едно падане - тъкмо беше проходил. Звъни се на входната врата и мъжът ми отваря вратата - беше племенничката и докато тя влезе Коки се измъкнал през вратата без да го забележат и тръгнал надолу по стълбата. намерихме го полегнал на третото стъпало от площадката - слава Богу нищо му нямаше на малчо-палчо.

Посмях се и лекичко се успокоих - не съм само аз майка с издънкиnewsm47

 Когато племенницата ми беше бебе, сестра ми ме извика да я разходя.На един светофар срещнах мои приятелки и се заговорихме.Светна зелено и тръгнахме.По едно време чувам как една жена тича след мен, свана ме за ръката и каза запъхтяно и строго"Момиче, забрави си бебето и количката"!Познайте дали казах за случая на сестра ми!