Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

Темата е страхотна Къде съм била,че не съм я видяла!!

Първият ми гаф беше,когато Алекс беше на 5-6 месеца(имало е и по-рано,но този е по-фрапантен).Тогава го хранех още в стголчето за кола и след едно хапване решавам,че ще отида да мивката със столчето,за да мога и него да оставя на мястото му.Вдигам аз столчето,но не съм вързала Алекс и той туп-по гръб.Дръпна му един рев,та и аз с него дето съм толкова смотана.Незнам той дали се изплаши,но аз цяла нощ не спах от притеснение.

Има и още,но не се сещам сега.

Дъщеря ми още пие нощем мляко и за това спим заедно.Преди да си легна зареждам до мен шише с мляко,с вода и залъгалката.Преди няколко нощи пак се събужда да яде,аз в просъница мушкам шишето с мляко в устата и заспивам.По едно време се събуждам - шишето в ръката ми празно.Само я поопипах дали е суха,да не съм изляла млякото върху нея.Ами,ако се беше задавила,а аз наливам ли,наливам и спя 
 Пак така една сутрин се събуждам и ми мирише нещо на вкиснато,а тя горката след като си е изпила млякото е повърнала и цяла нощ си е спала в повръщаното 

В Събота бяхме на Боровец.Детето си легна вечерта, ние седим пред стаите и си говорим,пием и т.н. По едно време аз си лягам и съм заспала.Събуждам се от смях и говор, вратата на стаята открехната и се чува повече.В просъница изсъсквам едно страховито "Шшшшшшшшшшшшт" на тия отвън да говорят по-тихо.Обаче Иво спи до мен.Помисли,че се карам на него и се стресна, разрева се,разсъни се.......2 часа не заспа

Лелеее страшна тема Много се смях
И при нас има много изцепки,но ще пиша по-късно

Преди около месец малкия беше болен и спеше много неспокойно(по принцип си спи по цяла нощ и то непробудно). Безсънието ми се беше отразило доста зле.Както си спя блажено чувам шум от падане ,последван от ужасен писък и гооолям рев.Явно малкият се е разплакал и съм го взела при мен ,но от външната страна на спалнята(казвам явно, защото спомен нямам ,а мъжо отрича да е бил той  ).Още не мога да си го простя това нещо.Не мигнах следващите няколко дена.

И аз да се запиша при "лошите" мами 
1. Отиваме на Билла да пазаруваме и аз чакам отвън с количката. Идва мъжа ми и аз започвам да му помагам да сложи ПРАВИЛНО продуктите в чантата. Като се обръщам - тя количката на 5 метра от нас  Спряла се, защото колелетата й са въртящи отпред и е завила, иначе сигурно щеше да бъде на улицата  Оттогава не си пускам количката.
2. Слагаме малкия в едно кошче на дивана, но не го бяхме вързали и той рита, рита и по едно време го гледам в полет и докато стана беше вече на килима по нос и кошчето върху него! Бях се разтреперала цялата. Добре че нищо му нямаше, само носът му беше зачервен 2 дена.
3. И аз за 1 ден 2 пъти удрях главичката на малкия - в касата на вратата и в стената 
То добре че Господ пази.

Като сте се разприказвали за кошници и се сетих за една случка. Ани трябва да е била на около 7-8м. не помня точно, но правеше вече опити да залюлее кошницата, докато е в нея. Аз си мислех, че едва ли ще успее да се залюлее и бях спокойна. Сложила съм я на земята и си върша нещо. В един момент я гледам как се залюлява и изхвърча напред. Добре че тупна по дупе. Още се чудя как успя. Дори и тя не знаеше да заплаче ли или не, седеше на пода с нацупени устенца една минута и реши, че иска още. Обаче от тогава я връзвах с коланите.

Аз още не съм станала мама,но следващия месец,живот и здраве и това ще стане!!!Но това не ми попречи да спретна купон на нероденото ни детенце !Откакто забременях пия много рядко кяфе и то с много мляко,но преди няколко дни явно съм прекалила,защото то милото не можа да си намери място цял ден и цяла нощ!Чудих се аз какво му става на това дете,на къде ли не се завъртях,само и само на него да му е добре,но.........не ,върти се милото,премята се и място не може да си намери.В един момент се осетих какво съм направила и ми идваше да се  гръмна!!!

 
Аз нямам собствено дете, за да експериментирам в/у него, но се налагаше често да гледам детето на колежката (съседки сме, а и мъжът й често пътува, та помагам както мога, а както се оказва - и доста преча...) Та, една събота съм отишла да гледам малкия за няколко часа, докато тя е в офиса и се бори с дела и документи. Той е кротък, играем си и по едно време иска да правим самолетче. Легнах аз на леглото, хванах го над мен и се започна спускане надолу и вдигане с характерния звук "Фъъъър". Обаче може би ми натежа и като го доближих отново и ми се изплъзна от ръцете и падна с главата надолу зад леглото в коша с вестниците. Аз много се уплаших, вдигам го и хем се смея, хем ми се плаче. Размина се с уплах, но синини нямаше. Естествено, не казах на колежката
Пак със същото нещастниче - за рождения му ден сме се събрали сума ти народ, всеки го лигави и ходи подир него. То милото протяга ръчички и иска да го хвърлям във въздуха. Аз никак не бях ентусиазирана, защото цял ден местих мебели у дома и ръцете ме боляха адски много. Ама викам си, айде сега, за една минута нищо няма да ми стане. Хванах го детенцето и започнах да го подмятам във въздуха. Стори ми се леко (ами то от толкова силови тренировки и торба с цимент да ми бяха дали, щях да я мятам като балон нагоре) Колежката ме извика от кухнята и аз отидох там да покажа умения. Хвърлям Боби нагоре (ама доста силно съм го метнала) и се чу едно издрънчаване на главата в тавана... Майка му набързо го пое в свои ръце, взе да го разтрива, а той реве, та се къса. После доста време не исках да си играем с Бобчо.
А братовчед ми като беше малък, ми го бяха оставили за няколко дена да го гледам. Всичко върви по мед и масло, извеждам го на разходка на едни катерушки и бдя като орлица. Той дойде да ми каже, че му се ака, но понеже беше свършил това точно преди да излезем, реших че се лигави нещо (той често лъжеше, за да натиска ароматизатора в тоалетната). Грам внимание не му обръщам, гледам го че си припка и злорадствам как не съм се вързала. По едно време забелязвам, че има нещо на крака му - като отивам да видя отблизо - той се наакал (разстройство) и то тече ли, тече по краката му Изумях, хванах го и на бегом до вкъщи, а след нас - издайническата диря. Голямо пране падна, ама аз си бях виновна....

Shirley-Ann,смятай какви стойностни неща ще направиш живот и здраве със своето дете някой ден,хахахахаха.Отсега проявяваш завидно творчество! 

На моето момченче на 20ия ден му се появиха пъпчици по лицето, раменете и шията. Аз го намазах целия с пиоктанин и го бях направила като виолетка. Лекарката като го видя, каза - леле, какво си го направила детето! Ще го изгориш! И после ми изписа елокома - крем да не стане по-лошо. Сега като гледам снимките ме е срам, че доста съм се престарала.

Когато Сара беше на около 1месец я приготвях за разходка и толкова силно стегнах връзките на шапката че горкото дете за малко да спре да диша.Когато беше на 1годинка и 2месеца и суших косата със сешоарът обаче пак блеех някъде до като детенце не започна да вика мама мама и какво да видя пуснала съм сешоара на най-топлата степен и после отзад на братлето имаше белег.Когато беше на 1,9месец баща й бутна една кана със вряла вода върху кракът и. Веднъж сестра ми си играеше със Сарито и я удари в касата на вратата.Джонтън беше на един месец когато баща му го го удари в касата на вратата когато беше на седем месеца го ударих бе да искам с вратата на шкафчето където му седяха бебешките принадлежности.  Един път  го обърнах и с количката.

На 1-2 месеца е викала мама или си искала да напишеш 12 месеца?

сигурно е имала предвид 1 годинка и 2 месеца.

Събужда ме мрънкането на малкия,ставам и сънена решавам да му дам вода.Отвинтила съм капака на шишето с биберона и ..се чудя защо така олекна изведнъж.Цялата вода я бях разляла около бебо. След това трябваше да сменям и пижами и чаршафи.А една приятелка станала да кърми през нощта и вместо в кошарата беше сложила бебка под ..леглото. Разправя как след няколко часа чула рев и хукнала да го търси из стаята.