Професия ДОМАКИНЯ

В Германия се води  занимание, не професия. По всички въпросници те питат и за образование.
Аз не го считам за професия, а въпрос на избор като занятие.
Иначе го казвам винаги на шега че сега ъм с професия домакиня и майка.
А като професия тук в Германия съществува нещо, което може да се преведе като домакиня на български - става дума за икономки или прислужнички в по богати семейства,които се грижат за цялото домакинство (покупки, готвене, чистене, грижи за децата)

4ак пък да е професия ? В Германия това е доста 4есто срещано явление, но според мен в голяма 4аст от семействата е продиктувано от финансови при4ини - по - то4но тук данъ4ните класи са така направени, 4е да стимулират маиките да си стоят вкъщи и да гледат децата си. Защото ако и двамата в семейството работят и примерно мъжът има по - голяма заплата от жената, то жената е с не до там приятната данъ4на класа 5, с която и одират кожата от данъци. Като се добави и това, 4е може да има и нужда от детегледа4 докато маиката работи, семеиният доход съвсем пада към нивото, на което  би бил ако само мъжът работеше, а жената си стои вкъщи. Затова много маики смятат за безсмислено да работят за сините о4и на някои при положение, 4е не влиза много пове4е в семеиния биуджет. Сега... друг е въпроса, 4е някои от тях забравят, 4е е хубаво да се развиват и в друга насока, но.... въпрос на виждане ( не искам да обидя тези, които го практикуват )

Вер4е,тук в ли4ните карти има графа Професия и например в тази на свекърва ми пиШе Домакиня. Не мога да ти кажа какъв е критерия за определяне   Но си спомням ,4е в моята ли4на карта навремето преди да по4на работа пиШеШе Професия:студентка    Може би не трябва да се приема буквално в смисъл на Професия а по_скоро като статут или развивана дейност или неЩо такова ( убийте ме ама не ми идва подходяЩа дума на български   на жабарски е occupazione ама на бг заетост или занимание не зву4и   ) Та така. А свекито даже и медицински осигуровки си плаЩа. Взима си пенсия жената макар,4е през живота си не е работила и 1 ден. Ами то ако не беШе така от глад ли трябваШе да умира  Тука даже мисля,4е се брои за трудова злополука ако се нарани неЩо по време на домакинска работа и май се плаЩа неЩо ,но не си спомням то4но как стоят неЩата...

Благодаря ви че се включихте. За Германия съм абсолютно наясно как стоят нещата. Интересува ме за други държави. Това как се пише по формулярите, няма значение. Тези жени които не ходят на работа, но не са регистрирани в службата по безработица също трябва да се впишат някак си във формулярите. И това можете да си го пишете и във формулярите в БГ.

Доколкото разбирам от цялата дискусия в клюкарника, става въпрос че тези домакини в чужбина, били пенсионно осигурявани и затова се определят като професия. Ето това е което на мен ми е абсолютно неизвестно: жена която не е работила да е получила пенсия защото е практикувала професия домакиня.

[quote="mcdirock] А свекито даже и медицински осигуровки си плаЩа. Взима си пенсия жената макар,4е през живота си не е работила и 1 ден. Ами то ако не беШе така от глад ли трябваШе да умира  Тука даже мисля,4е се брои за трудова злополука ако се нарани неЩо по време на домакинска работа и май се плаЩа неЩо ,но не си спомням то4но как стоят неЩата...[/quote]


А тя за медицински осигуровки при всички случаи трябва да си плаща, защото няма кой друг. Но мисля никъде по света не отказват да ти приберат парите.

Мойто свеки също получава пенсия, но това е защото мъжа и е починал и тя на практика получава неговата пенсия. Ако беше жив човекът, тя нямаше да види 1 стотинка за това че е домакиснтвала цял живот. Да не би и при вас случая да е такъв?

възможно е да им признават гледането на децата до определена възраст за трудов стаж, не знам...

Всъщност и в България хора (жени), неработили и ден, получават пенсия - социална, минимална. Идеята е, да могат да се осигуряват някак, ако искат да са stay at home moms, за да имат право на медицинско обслужване и на по-висока от минималната пенсия. Не е ли вярно, че в чужбина може мъжът да осигурява съпругата си, ако тя е домакиня? Ето за това иде реч. В момента ако не работиш, не можеш да се осигуряваш, освен фиктивно чрез някоя фирма. А хората искат легално да се осигуряват.

Признават и още как
Аз имам право вече на 5 години - за всяка година неплатено майчинство

Това да не е т.н. homemaker?

Наистина ли не можеш да се самоосигурява поне за здравните осигуровки? Майка ми практикува свободна професия и се само осигурява. Не съм нясно как точно стоят нещата, но след като искат и българите в чужбина да се самоосигуряват, защо да е невъзможно да се само осигуряваш и ако си домакиня.  Колкото до пенсионното осигуряване, мога да кажа че в Германия и Австрия също не можеш да се осигуряваш доброволно в държавен пенсионен фонд. МОжеш да го правиш в частен. Но там може всеки, предполагам че ако им се обадиш от БГ и кажеш че искаш да се осигуряваш и твойте пари ще вземат. Проблемът е че такова осигуряване е много, много скъпо.

Бу, мога да ти отоговоря как е за Германия.
По птинцип тук ако работи само мъжа, той плаща една вноска към здравната каса, която важи за цялото семейсто. Нямам идея как може да се плаща и на каква база да се осигурява за пенсия. Тук възможностите за пенсия са толкова много и различни, че ще отнеме цял ден да обяснявам, щтот има освен задължителната дъжавна м инимална пенсия още въможност да получиш пенсия от фирмата ,към която си работил, застраховка пенсия и мн. др.

Не става въпрос за майчинството, ясно е че навсякъде по това време тече трудов стаж. Питам за след това: жена която не е по майчинство, не работи и не е регистрирана в бюро за безработни, стои си вкъщи и се грижи за семейството и къщата си. Това поне аз разбирам като домакиня.

А тя за медицински осигуровки при всички случаи трябва да си плаща, защото няма кой друг. Но мисля никъде по света не отказват да ти приберат парите.

Мойто свеки също получава пенсия, но това е защото мъжа и е починал и тя на практика получава неговата пенсия. Ако беше жив човекът, тя нямаше да види 1 стотинка за това че е домакиснтвала цял живот. Да не би и при вас случая да е такъв?[/quote]
Не Вер4е,свекър ми е жив а тя си взима отделно пенсия ( за по_то4но инфо Ще взема да ида да про4ета какво пиШе и Ще докладвам )

Бу, аз се самоосигурявам съвсем легално. Просто ходя сама и си внасям. Самоосигурявам се като безработна, даже има някакво намаление от тази година. Или не говорим за едно и също?

В Канада не съм чувала да има такава професия, но аз не съм критерий. В моя случай - от година и половина си стоя вкъщи без да работя; не получавам аболютно никакви пари от държавата, дори нямам майчински! Тук здравеопазването е безплатно и няма значение дали се осигуряваш или не, щом живееш легално в дадена провинция си осигурен. Допълнително имаме и частна застраховка от работата на мъжа ми, която е семейна, т.е. касае мен, него и Изабела и не е никак лоша (но това е, защото той работи за правителството - там се вземат малко по-малко пари отколкото в частния бизнес, но има по-добри осигуровки). Около мен имам много примери на майки, които са в същата ситуация - всички са с образование и добри професии, но си стоят вкъщи, за да си гледат децата, защото имат най-малко 2, а някои и 3. За съжаление, държавата не прави нищо за такива като нас, а дава парите на псевдо социално слаби семейства, които се издържат чрез размножаване (малко грубо звучи, но е факт!) - ползват се от всякакви парични облекчения, не плащат данъци, работят допълнително "на черно" и живеят по-добре от средно статистическия канадец.

МОже Вяра, и тука може. Но както си написала в последното си изречение - излиза скъпо. Ще им се хем у дома, хем осигурени, трудов стаж за пенсия да върви, хем ако може срещу минимални средства.

Тук не струва нищо. Осигуровката от работата на съпруга ми е СЕМЕЙНА (поправете ме, ако греша).

За огромно съжаление това май навсякъде е така... И в БГ цели цигански фамилии се иzдържат така от раждаемост. Тук и в Германия същото важи zа турците. Или както една моя приятелка казва, най-лошо е да си средна класа. Ако си богат, добре, ако си беден, те отрупват с помощи отвсякъде. Ако си средна класа правата ти се изчерпват с това да плащаш какви ли не такси данъци, осигуровки и не знам какво още. И всяка година все повече, щото бедните станали повече. А за тебе помощ- никога и за нищо. И в най-незавидно положение са семействата където и двамата работят, на тях им се взема здравето от данъци. Ама то пак по-същата логика, нали имат повече. Никoй не го интересува, че те са и работили повече... Абе, комунизъм...

  В първото си писмо от Канада, моя приятелка написа...' тук е комунизъм!' Не знам дали си промени после мнението, няма я из нета напоследък.

Говориш за частната допълнителна застраховка, която споменаваш преди това ли? че е семейна?
В какъв смисъл не струва нищо, изцяло е за сметка на работодателя на съпруга ти ли? Здравна ли е или пенсионноосигурителна?

Съгласна съм. В Квебек е още по-подчертано това раздаване на социални помощи. Има цели поколения(родителите, децата им, техните деца и тн...), живеещи единствено и само на социални цял живот, поработващи на черно и живеещи с по-високо доходи от работещите. Имат си всякакви осигуровки, дори и за зъболекар. Имам чувство, че това е цел на правителството, да държи населението в мизерия.
Наистина няма професия домакиня. Ако мъжът има добри доходи, може жената да се отдаде на децата, но не се брои за нищо в трудовия стаж. Единственото е, че на пенсионна възраст има право на държавна пенсия, събират се около 900-100$ на месец от двете правителсва заедно, стига да си живял 10 години в Канада, но всеки има право на това. Социализъм в действие.

Здравна, частна застраховка, която обхваща това, което държавното здравеопазване не предлага, т.е. заплащане на лекарствата, на самостоятелна стая в болнично заведение, както и стоматологични услуги. Не се плаща само от работодателя, а и от съпруга ми, като сумата, която той плаща зависи от типа застраховка, която иска. Например ние сме с "обикновена", защото (да чукна на дърво) не предвиждаме престой в болница. С тази ни застраховка се покрива само полу-самостоятелна стая; всичко останало е едно и също с по-високо платените. Обаче ако недай си боже нещо се случи, може веднага да превключим на по-висок "стандарт" - може да си доплатим и след 3 дни влиза в сила по-висока степен на застраховката.
Пенсионното осигуряване е отделно и не включва мен. За съжаление, аз нямам пенсионни вноски в Канада, защото предния ми работодател (Университета на Монреал) не бе правил такива по мой избор (понеже нямах намерение да оставам постоянно тук избрах да не се застраховам пенсионно). Сега си правя само частен застрахователен фонд.

В Канада е комунизъм за тези, които не работят и са на социални помощи. Тя вероятно е била в това положение в началото. Като започнеш да работиш и от многото пари които би трябвало да получаваш на хартия получиш само половината изобщо не ти се струва, че е комунизъм. Та тя най-вероятно си е променила мнението досега.

Ако наистина е така, що се \ркате да бачкате?

Искам да попитам жените, чийто личен избор е да са домакини, не намират ли положението си за доста несигурно? Какво става, ако мъжът ти /не дай боже, но историята помни и такива ситуации/ те напусне или му се случи нещо, когато си на 45 години примерно и нямаш и месец трудов стаж... кой точно на какво позиция би те назначил...
Само като си помисля, какви истории съм чувала, особено от родната действителност- от типа, съпругата готви вечеря за любовницата на мъжа си- какъв избор има? Пък на някои мъже не им е и интересна, след като не се развилала професионално...    
Въобще това състояние на пълна зависимост не ме радва никак при домакинската професия, при положение, че ми е ясно какъв тежък и неблагодарен 24-часов труд представлява.
Не искам да обиждам или наранявам никого, мисля, че жената /особено майката/, избрала да се посвети на дома си и да създава уют на семейстото си, заслужава не по-малко уважение от всяка работеща жена, но как се справяте с тази пососянна финансова зависимост от някого?
 

Много интерсни въпроси повдигаш. И на повеЧето не мога да ти отговоря нищо. Но свекъва ми както писах малко по-напред е била в сходна ситуация. Мъжът и е поЧинал преди да навърши 50 години, а тя е била през цялото време домакиня. След смъртта му е наследила пенсията му, която са запоЧнали да и изплащат веднага. И въпреки Че тя не е малка, тъй като децата и са били доста големи тогава, е решила да запоЧне да работи. Е, разбира се Че не е имала никаква квалификация, затова е продаваЧка. И така е и до ден днешен, работи по малко, прави си някакви Частни пенсионни осигуровки и основният и доход е пенсията.

Но трябва да отбележа Че всиЧко това се е слуЧило в много по-добри години за Германия от настоящите. Не знам в днещно време дали е възможно да се наследи толкова висока сума като пенсия след толкова къс трудов стаж на поЧиналия съпруг.

Виж, ако мъж реши да изостави застаряващата си жена, която не е работила преди това... не знам, хиЧ няма да и е лесно. Живеем в такива времена, Че всеки трябва да запази финансовата си независимост според мен...

Ами не знам до колко е професия, но тук например по формулярите понякога питат дали работиш, безработен ли си или домакиня  
Освен това до навършване на 10 год на детето на майките, който не работят им тече трудов стаж за минимална пенсия.

Значи в Канада закона защитава жената. Ако любимия ми реши, че не ни иска вече, ще му се стъжни - ще плаща издръжки не само за децата докато станат пълнолетни, но и на мен + ако искат да учат - ще плаща и за това. Аз понякога го бъзикам, че сам си се набута, като ни доведе в Канада - това обаче си е само майтап, все още много си се обичаме и държим един на друг.
А, забравих да кажа, че откакто сме тук (3 години без един месец) аз не работя (за сметка на това в БГ съм почнала работа още на 18 и работих до последно), а си гледам щерката. В началото причината беше здравословна, но после решихме, че сега е времето, когато детето има нужда от мен и е редно аз да съм до него, а не някоя детегледачка. Освен това моята половинка постоянно ми повтаря, че домакинската работа, която върша + гледането на детето са си работа, нищо, че не ми се плаща за нея.
Дали се чувствам зависима - в началото да, но сега не. С мъжът ми имаме обща сметка - когато ми трябват пари, просто си тегля. Никога не ме е лишавал от нищо, напротив постоянно ме насърчава да си купувам каквото ми харесва, макар че не сме цъфнали и вързали на една заплата. В същото време време той е адски непретенциозен - само обувките и панталоните си купува сам, защото няма как аз да ги меря вместо него.
Та как ще се чувстваш си зависи от мъжът ти.

Познавам доста семейства в Германия, в които само мъжът работи, а жената гледа децата и се грижи за домакинството ( някои нямат и деца още ), но не съм 4увала някои от тях да се 4увстват зависими от съпрузите си. Мисля, 4е си е до 4овека - аз също откакто съм студентка тук (3,5 години ) не работя и ми е много терсене и с нетърпение 4акам да си взема дипломата и да си намеря работа - бих се 4увствала нещастна ако остана домакиня, още пове4е се обезсмисля това, за което съм у4ила. На мен ли4но не ми е толкова до зависимостта, колкото до развитието...

Ели, ако питаш мъжете на Острова те ще ти се оплачат от дискриминация на половете. Законът е такъв, че при равод всичко се дели на половина ( и частния ти бизнес даже). Да не говорим за издръжките и къщата, която се полага на жената до навършване на пълнолетие на децата или до завършване на образованието им. Съответно и половината от пенсията ти автоматично се прехвърля към женската половина. В същност може да стане обратното, ако жената работи, а мъжът гледа децата, но в повечето случай домакиня е жената.
Освен това всички почти имат застраховки при смърт или инвалидност, които не са за пренебрегване. Самотните родители ползват доста облекчения в данъците и имат определени социални придобивки.
Не че е добре да останеш сам родител, но поне няма да затънеш във финансовото блатото даже и да си бил/а домакин/я.

брей, аз пък съм пропуснала да се поинтересувам, ако вземем, 4е се разведем, ще забогатея ли или ще обеднея Трябва да наваксам  

Домакините, които аз познавам (включая и себе си) са обикновено жени с образование и професия, които ВРЕМЕННО  се отдават на домакинстване. След определен период от време се връщат на работа - понякога директно, понякога след кратки опреснителни курсове, понякога започват да учат наново магистратура или нещо различно от предишната им професия. Аз лично не познавам домакини, които избират да бъдат такива "доживот".

Лаура, какъв е шанса, след няколко годишно прекъсване да се върнеш на работа? в Германия поне не е цветущо положението като цяло да си намериш работа, като прибавим и проблемите докато си намериш кой да ти гледа детето- имам чувството, че държавата прави всичко възможно образованите жени, които искат да си работят по специалността, направо да не им се дава шанс  да станат майки, особено ако искат някога пак да работят. тъжно, но май предпочитат да си импортират чужденци, които да им подсигуряват пенсийте на застаряващото общество, вместо да стимулират раждаемостта на образованото население...

иначе, радвам се, че поне в някои държави жената-домакиня е защитена. В Германия доколкото съм чувала, след евентуален развод жената има право на до три години издръжка /и половината от имуществото, придобито по време на брака/, а детето до 16 или 18 години /ако учи/. Това добре, ама какво прави след като й изтекат трите години издръжка, не знам, а издръжката за детето едва ли ще стига и за нея-пък и то като порасне, после...
Както и да е, не пожелавам такова положение на никого. А що се отнася до това, как те кара да се чувстваш мъжа ти- аз самата не се чувствам добре /той ми се радва, че просто може да сме заедно/, когато знам, че той ми плаща примерно почивката, защото иначе аз не мога да си я позволя. Просто вътрешно ми е едно такова- не мога на един сладолед да го поканя-тъпо ми е-толкоз учене и все чакам светлото бъдеще...
Е, мисля, че ще е друго, ако съм майка и си гледам малкото дете вкъщи, но пак някак... Уф, не знам, на всеки пожелавам положението, в което се чувства най-добре за себе си, пък и за семейството си.

И аз жените които познавам по-скоро са домакини по принуда. Всяка която има шанс да почне някаква работа не се отказва.
Тук обаче е район с голяма безработица и много малко свободни работни места.  
Ако си французин има някакьв шанс , но ако си чужденец и не говориш сьвьршено и префектно френски нямаш особени шансове.
Около столицата е далеч по-добре ситуацията.
Аз за нищо на света не бих била просто домакиня- все пак помощите са едно нещо , а заплатата сьвсем друго.
И после ми се струва срамно като пораснат децата и ги питат какво работя (а навсякьде често питат това) да кажат че сьм домакиня. Е  ние сме за кратко тук- но ако останем още малко и втората красавица стане поне на годинка( а може и по-рано-както се получи), ще почна усилено да си тьрся някаква работа.

Ще ти кажа след няколко месеца, когато започна да се занимавам активно с търсене на работа. Моето положение е малко по-сложно, защото аз нямам трудов стаж в Канада, а само 4 години работа в Университет, които се броят по-скоро за специализация отколкото за стаж и съм малко пре-квалифицирана, та ще видим.   Иначе съм била "домакиня" само 1.5 години.

Лаура и Ружа72, пожелавам ви бързо да си намерите работа, която да ви харесва, и да си имате време и за детенцето!  
не е никак лека задача да се съчетаят дете и кариера, както виждам, възхищавам се на всеки, който успява да го направи, както и на домакините, които са се посветили на семейството си... аз все още търся истината за себе си.

Eлена, затова сте семейство в краина сметка, сега той сте ти плаща по4ивката, не се знае след време дали ти няма да пе4елиш главно парите в семейството. Не виждам ли4но аз при4ини затова да се притесняваш - животът е пълен с изненади ( и аз о4аквам да изненадам мъжа ми с някоя работа, по - добре платена от неговата    )
А май като гледам само аз познавам домакини, които са станали такива по собствено желание...

А пък аз си мисля Че каквато и да е издръжката след развод, на една жена която не работи с деца ще и бъде трудно да се справя. Говоря за слуЧаите в които мъжът и не изкарва милиони, а средна заплата. Със средна заплата все е трудно да се храни цяло семейство, ами ако я поделят на 2 и с едната половинка жената трябва да живее барабар с 2 деца... Хм, нещо не си го представям много комфортен тоя живот.

А това с браЧния договор, добре звуЧи, ама първо трябва да имате нещо. Ако като жена преди да склюЧите брак си нямате много, браЧният договор може само да ви е в ощърб. А и я да си говорим истината, колко от нас имат браЧни договори. Аз нямам. Мъжът ми притежаваше повеЧе неща  от мен когато се оженихме и не постави въпроса за браЧен договор, тъй Че и на мен не ми дойде на ум.

Лаура, аз познавам много жени които никога не са работили. От време на време изкарват по някой курс, но той им е по-скоро за забавление и продължават да си домакинстват. В това Число много от тях нямат и деца. Просто не им се ходи на работа. В Германия данъЧната система мотивира такъв наЧин на живот. Честно казано много ми е Чудно с какво се занимават по цял ден и как не се Чувстват непълноценни, но там обществото е свикнало с това и като Че ли не се и замислят много. А пък за жените с деца, Елена е абсолютно права, в Германия е много трудно да се върнат на работа. Аз съм имала колежки които след като родят са се принуждавали да напуснат работа. И това са хора с много висока квалификация. Много е жалко, но за тях поЧти няма път назад към професията и професионалното развитие.

Елена, аз винаги съм си милела Че ще се Чувствам като тебе и ще ми е неудобно да съм зависима финансово от мъжа ми. Истината е Че понякога съм имала по-ниски доходи, но съвсем без доходи не съм оставала. Но ние имаме една банкова сметка, така или инаЧе един от нас плаща когато излизаме, тъй Че с теЧение на времето спрях да се замислям с Чии пари съм в момента. Те всиЧките са си наши и аз не се Чувставам в тежест, въпреки Че неговата заплата е доста над моята.

Мога да ти кажа с какво се занимават по цял ден, защото ако нямах грижи по деца и животни изобщо нямаше да се оплаквам! Ще чета книги, ще ходя на фитнес, на кафе, на разходки, по музеи, на басейн, ще намеря как да си уплътня времето. Ще мога най-после да си направя градинка както отдавна си мечтая, ще си правя декоративни топки (     ), ще си купя бои и платно и ще рисувам, въпреки че нямам никакви артистични способности - ей така, за удоволствие. Ще се записвам в различни клубове и ще се науча да танцувам, да свиря на нещо, ще се запиша в някакъв хор (това и сега мисля да го направя), ще участвам в благотворителност - изобщо има какво да се прави. аз познавам много пенсионерки - над 60- годишни мацки, които нямат свободна минута и изглеждат адски щастливи!  За самочувствието - не зная. Моето е нулево, най-вече поради това, че "паднах от високо", но аз съм оптимист и се надявам в скоро време да се възстановя както професионално, така и физически. Поне в момента "правя нещо по въпроса", което ме кара да се увствам умерено пълноценна. А пък и детето ми се развива добре, което е смисъла на занятието и това ме прави неимоверно щастлива!

И аз така
Мога за момента обаче само по едната си професия да започна работа и то след като и сина тръгне на детска градина.
Иначе съчетавам майчинство и работа от къщи и то в съвсем друга от изучаваните от мен професии насока - купувам и продавам акции на борсата и така издържам в момента семейството си.

И я препоръЧай някакви акции. Че на мен това ми е третата професия след тая за която ми плащат заплата и домакинската. Макар Че аз се занимавам повеЧе с фондове, но имам все пак и няколко акции. В момента нещата не вървят добре обаЧе...

Аз работя по често като дейтрейдър и ако искаш да работиш така изисква много време и следене на графики и технически анализ. Много е изтощително.
Предполагам че на теб ти вършат работа по дългосрочни инвестиции.
Ама ако искаш пиши на лични да не разводняваме темата

За моята специалност на Острова изискват да нямаш прекъсване повече от 2 години   А моето е значително повече. Освен пак да уча друго не виждам. Ако намеря работодател склонен да ме вземе на работа и същевременно с това да съчетая и обучението ще е супер, само дето не знам какво ще стане с децата и къщата  

Привет,
за USA- много е популярно майката да си гледа децата,но обикновено това е сценария когато не е инвестирала много в образование.По повод коментарите по-горе-аз познавам ТУК редица ДОМАКИНИ к не си намират работа,макар и да са с добри дипломи от БГ.Никои БГ,поне от тези к аз познавам, взел диплома тук не си е оставал в кьщи по желание.Относно моята професия- 6м не-работа и за жалост бих изостанала много.Лаура преди време писа че ако си в началото на кариерата си не губиш много-не съм съгласна,тук поне баш в началото трябва да бачкаш 60ч седмици за да те видят кой си.в USA не е е лесно с работа,броят ти годините от завьршване и питат какво си праивл и макар че дете-гледането е НАПЬЛНО уважавана причина в моите среди не познавам ни една жена к да го е ползвала повече от 6 седмици..За Канада знам че са далеч по-човекол'биви..
Анна

Лаура,не съм сигурна,дали е необходимо да имаш пенсионни осигуровки за да получаваш пенсия в Канада.Достатъчно е да си живяла тук 10 години,а може да не си работила и нито ден...Друг е въпросът,че тази пенсия не е особено голяма,но напълно достатъчна за възрастен човек,който вече е изплатил и къща и кола...Но повечето работещи си правят допълнителните пенсионни застраховки,които са отчасти инвестиция,а освен това намаляват и данъците....Не съм проучила напълно въпроса,защото нямам никакви шансове да се пенсионирам скоро,пък докато стана на 63- "Я камилата,я камиларя..."
Напълно съм съгласна с казаното дотук от момичетата в Канада...Истина е също,че тук си беден,ако имаш къща,която изплащаш;2 коли,които също изплащаш;внасяш си парите в допълнителна пенсионна осигуровка и в такава за образованието на децата си,а в банковата си сметка държиш не повече от 2000 $ за текущи разходи...Тогава дори можеш да разчиташ на помощ от държавата,примерно да ти плаща процент от таксата за детската градина на детето ти...Това е политика на държавата,да ти прибира голяма част от това,което печелиш,ако не си го влагаш доброволно във фондове,от които печели и тя...  

Да ти кажа честно, изобщо не се чувствам бедна! И богата не съм, обаче пък бедна? Защо да държа повече пари в сметката си, като тези пари ми се облагат с данък. Имам повече интерес да ги внеса в частен пенсионен фонд и да ги "освободя" от данъци. То не само в Канада е така - навсякъде хората купуват дом на изплащане; не съм чувала някой да може да си позволи да си купи къща с "готови пари". Откъде ще ги вземе? След като завършиш обикновено имаш да изплащат немалко заеми от следването, в началото работиш с неособено висока заплата, докато си млад искаш да пътуваш, така че откъде могат да дойдат парите? Освен ако не си аскет и живееш абсолютно минималистки и си купиш къща, която носи доход (дуплекс, триплекс и т.н.). Аз ги зная на теория тези възможности но никак не ми импонират - аз съм консуматор! Искам да имам нормален дом,  да разполагам с достатъчно пари за да мога да ходя където поискам, да пътувам, да не се ограничавам в ежедневието си, друго не ми е нужно!
Относно пенсията - нямам представа. Аз не смятам да "домакинствам" много дълго, така че се надявам да си изработя пенсията.

Имах предвид "беден"(в кавички...)Като добавка на по-долу написаното...

Лично аз нямам такива познати,но познавам доста от описания по-горе тип(с къща и коли),които успяват пак под една или друга форма да взимат помощи от държавата....В държавната уредба има доста вратички,които го позволяват.Лично за мен е доста унизително да ги използвам,затова се примирявам с този факт...
Съгласна съм и с това,че повечето жени са домакини само за известен период ...Имам съседка,която е била медицинска сестра(с доста добро заплащане),но има 4 деца и се е отдала на тяхното гледане,като междувременно гледа и чужди...Надали за нея това е бизнес.Друг случай е една възрастна дама(бабичка на около 70 години),която през живота си не е работила срещу заплащане,но всеки ден ходи в библиотеката и работи там като доброволец без заплащане...Мисля,че всяка уважаваща себе си жена има нужда от социални контакти и реализация и в други области,не само в семейството...Въпросът е,кое ще доминира...Защото ги има и другите крайности...Като една позната китайка,чието дете от 3 години е при родителите и в Китай,не го е виждала през това време и сигурно няма да го види и в близките 3-4 години,защото иска да завърши обучението си в университета...
Лично аз също винаги съм работила,от последните лета в гимназията ,по време на следването и след това...Всъщност едната година майчинство беше единственият ми период,изцяло отдаден на семейството,но не се чувстам ощетена...Сега се опитвам да работя почасово,да уча и да гледам детето си едновременно.Признавам,че е доста трудно и понякога ми се иска да зарежа всичко и да си гледам само малкото човече...И в подобна ситуация мисля,че сме не само ние,майките в чужбина,но и всяка майка,която е далеч от роднини и няма на кого да разчита.Такива има и в България,има ги и  тук.

Ясно, разбрах.