То в днешно време почти всички получават заплатите си на дебитни карти.Но според мен ,и двамата трябва да ги използват за нуждите на семейството.Не бива разходите да се делят на мои и твои.Нали сте семейство.Трябва заедно да си ги харчите.
- Публикувана: 15 юли 2007, 20:09 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2007, 05:08 ч.
За семейния бюджет?
...Но според мен ,и двамата трябва да ги използват за нуждите на семейството.Не бива разходите да се делят на мои и твои.Нали сте семейство.Трябва заедно да си ги харчите.
Аз, примерно, съм твърдо убедена, че СЕМЕЙСТВОТО НИ има нужда от фризьор на 2 седмици, кола маска, маникюр, педикюр и масаж два пъти седмично. Но другата половина от семейството е също тъй твърдо убедена, че СЕМЕЙСТВОТО НИ има нужда от джип и карабина за лов, например. И какво правим ако семейните финанси не са достатъчни за удовлетворяване и на двете необходимости, като едните разходи са текущи, а другите - еднократни? И ако и двамата сме убедени и убедителни?
Защото лично нашето решение е, че всеки си действа за осигуряване на финанси на по-належащата за него от СЕМЕЙНИТЕ нужди, като не забравя и разни други, може би не толкова належащи, но убедително извиращи от ежедневието, пак семейни разходи.
Май ще ме линчувате, но общи са на мъжо парите, а мойте са само за мен 
..........
..........И какво правим ако семейните финанси не са достатъчни за удовлетворяване и на двете необходимости, като едните разходи са текущи, а другите - еднократни? И ако и двамата сме убедени и убедителни?
На мен лично не би ми било приятно да отида на фризьор и масажче, ако знам, че мъжът ми няма здрави обувки, примерно.
Защото масажчето не е необходимост.
... бачкате повече, докато финансите станат задоволителни... Ето това е!И тогава всеки си задоволява потребностите и няма спорове, кое е по-належащо.
На мен лично не би ми било приятно да отида на фризьор и масажче, ако знам, че мъжът ми няма здрави обувки, примерно.
Защото масажчето не е необходимост. Че къде сравнявам скъсани обувки с масаж? С ловна карабина, примерно, да, ама с обувки? Приемаме, че семейните финанси вече са надхвърлили "санитарния минимум", покриващ ежедневните битови разходи и разните "необходимости", дето всъщност не са такива, не късат от залъка на детето или от обувките на мъжа, но все още дори сборът от двата дохода, не е достатъчен да покрие исканите от двете половинки "необходимости".
На мен лично не би ми било приятно да отида на фризьор и масажче, ако знам, че мъжът ми няма здрави обувки, примерно.
Защото масажчето не е необходимост. Че къде сравнявам скъсани обувки с масаж? С ловна карабина, примерно, да, ама с обувки? Приемаме, че семейните финанси вече са надхвърлили "санитарния минимум", покриващ ежедневните битови разходи и разните "необходимости", дето всъщност не са такива, не късат от залъка на детето или от обувките на мъжа, но все още дори сборът от двата дохода, не е достатъчен да покрие исканите от двете половинки "необходимости".
Примерно де. В твоя случай трябва да си прецените дали е по-добре мъжът ти да има ловна карабина, а ти да си ходиш рошава, или обратното. (А ако ти носи патки и зайци вкъщи, може да спестите от храна и да останат и пари за прическа 
)
Може пък да купите карабината и да ходиш на масаж само 2 пъти в месеца (или да купи мас. олио и той да те масажира
) или ти да ходиш на масаж по-често и да отделяте по някаква сума и след 1-2-3 месеца да се удовлетворят желанията на мъжа ти. Или да пазарувате на кредит.
На думи е много лесно
)Може пък да купите карабината и да ходиш на масаж само 2 пъти в месеца (или да купи мас. олио и той да те масажира
) или ти да ходиш на масаж по-често и да отделяте по някаква сума и след 1-2-3 месеца да се удовлетворят желанията на мъжа ти. Или да пазарувате на кредит.На думи е много лесно
И не само на думи, Juana От както живеем заедно, без да сме говорили изобщо по въпроса, парите ни са общи. Когато той реши, че иска нов компютър седнахме, обсъдихме наложителна ли е покупката, направихме сметка за колко време по колко трябва да пестим и започнахме да работим по въпроса. Същото беше и с останалите по-съществени покупки, които сме правили. Все пак и двамата имаме глави на раменете и говорим български, все ще се разберем някак
От както живеем заедно, без да сме говорили изобщо по въпроса, парите ни са общи. Когато той реши, че иска нов компютър седнахме, обсъдихме наложителна ли е покупката, направихме сметка за колко време по колко трябва да пестим и започнахме да работим по въпроса. Същото беше и с останалите по-съществени покупки, които сме правили. Все пак и двамата имаме глави на раменете и говорим български, все ще се разберем някак 
Общ ни е бюджетът - той изкарва парите, аз ги харча - така всеки си има отговорности, и аз гледам да не натоварвам милото с моите
Сега сериозно, имам карти за сметките на мъжа ми, той прекрасно знае колко ми е заплатата, понякога я намърдваме в бюджета, но това е по мое желание /несравнима е с неговата
/. За съжаление не сме заедно в момента, но пък знам всички парички, които влизат в сметките, той знае за какво си харча парите, когато ми трябват - отивам и си тегля. Ако става въпрос за някоя голяма покупка обсъждаме нещата, ако става въпрос за ежедневие - решенията са самостоятелни.
Сега сериозно, имам карти за сметките на мъжа ми, той прекрасно знае колко ми е заплатата, понякога я намърдваме в бюджета, но това е по мое желание /несравнима е с неговата
/. За съжаление не сме заедно в момента, но пък знам всички парички, които влизат в сметките, той знае за какво си харча парите, когато ми трябват - отивам и си тегля. Ако става въпрос за някоя голяма покупка обсъждаме нещата, ако става въпрос за ежедневие - решенията са самостоятелни. 
Като ви чета и си мисля, че този въпрос ако двамата взимат равностойни добри заплати сигурно не е много на дневен ред. Мен въобще не ми пука за заплатата на мъжа ми, защото се оправям прекрасно с моята дори и за по-големи покупки. Не ти се налага да си финансов министър, както беше писала една съфорумка и да следиш кое къде е отишло.
Той използва картата към моята сметка само по изключение ако сме имали повече разходи.
Така, че си е индивидуално за всяко семейство.
Той използва картата към моята сметка само по изключение ако сме имали повече разходи.
Така, че си е индивидуално за всяко семейство.
Като ви чета и си мисля, че този въпрос ако двамата взимат равностойни добри заплати сигурно не е много на дневен ред. Мен въобще не ми пука за заплатата на мъжа ми, защото се оправям прекрасно с моята дори и за по-големи покупки. Не ти се налага да си финансов министър, както беше писала една съфорумка и да следиш кое къде е отишло.
Общите!
Особено докато жената е в майчинство е поставена в по-неизгодна позиция. Не мисля, че трябва да си иска и да се моли.
Особено докато жената е в майчинство е поставена в по-неизгодна позиция. Не мисля, че трябва да си иска и да се моли.
Свекър ми и свекърва ми,пари общо не държат.Като си вземат пенсиите,всеки се разполага според тях,но да съберат пари общо не помня такова нещо.
Като малка в моето сеемйство никога не е имало нещо подобно.Парите от заплатите на майка ми и баща ми стояха на едно място и всеки си вземаше,когато е нужно,не помня да е имало"Ама тези пари са мои,а тези твои и т.н"
Сега когато вече съм семейна,също не помня,някой да е имал свой собствен си бюджет,нали сме едно семейство,от какъв зор ще делим парите си
Всичко е общо.
Като малка в моето сеемйство никога не е имало нещо подобно.Парите от заплатите на майка ми и баща ми стояха на едно място и всеки си вземаше,когато е нужно,не помня да е имало"Ама тези пари са мои,а тези твои и т.н"
Сега когато вече съм семейна,също не помня,някой да е имал свой собствен си бюджет,нали сме едно семейство,от какъв зор ще делим парите си
Всичко е общо. Свекър ми и свекърва ми,пари общо не държат.Като си вземат пенсиите,всеки се разполага според тях,но да съберат пари общо не помня такова нещо.
Като малка в моето сеемйство никога не е имало нещо подобно.Парите от заплатите на майка ми и баща ми стояха на едно място и всеки си вземаше,когато е нужно,не помня да е имало"Ама тези пари са мои,а тези твои и т.н"
Като малка в моето сеемйство никога не е имало нещо подобно.Парите от заплатите на майка ми и баща ми стояха на едно място и всеки си вземаше,когато е нужно,не помня да е имало"Ама тези пари са мои,а тези твои и т.н"
