Съжалявам за случилото ти се! На мен също мъжът ми ми изневери...Останахме да живеем заедно заради детето-плаках,исках му обяснение с какво ТЯ е била по-добра от мен,къде ми е грешката и други подобни.Най-голямата ми грешка беше че не си тръгнах-сега от весело момиче се превърнах в депресирана жена...не харесвам лицето си,не харесвам тялото си...А той си остана все така нагъл и щастлив...знаеш ли ,това боли най-много-за по-вечето от мъжете след изневярата нищо не се променя,а за жените остава не само белег,а кървяща рана...Може би не това ти се искаше да видиш написано,но това се случи на мен....а при вас-желая ти каквото и да избереш-да се чувстваш наистина добре,и най-важното-не загубвай самочувствие и вяра в себе си!УСПЕХ!
- Публикувана: 29 юли 2007, 13:30 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 14:57 ч.
Може ли да се запази семейството след изневярата
Нещата са много индивидуални и някак трудно се дава рецепта, още по- малко по интернет.
Подкрепям изказването на Никси, но това дали при вас ще се получи зависи от много неща и най- вече от това какви са били вашите взаимоотношения преди той да си намери любовница. При нас системата не проработи. Ние имахме много други проблеми за разрешаване във взаимоотношенията си. Изневярата беше просто върха на айсберга, доста голям връх, но все пак не всичко.
Честно казано другото, което ме притеснява в историята е подбора на любовница
18 годишна, която има наглостта да ти подзвънква по телефона.... Ти си го познаваш по- добре, но аз имам изградено негативно мнение за този тип кръшкачи, които налитат на 17-19 годишни пикли. Някак си не се ограничават с веднъж. В повечето случаи им е въпрос на престиж и доказване на мъжественост
А между впрочем познавам семейства, които запазиха брака си след изневерите и имат сравнително добри отношения, само че както споменах нещата са доста индивидуални. Аз лично компромис само заради децата не съм правила и горещо се надявам да не ми се налага да правя. Живяла си три месеца без него, справила си се, туко виж си успяла и за напред и то много по- успешно.
Подкрепям изказването на Никси, но това дали при вас ще се получи зависи от много неща и най- вече от това какви са били вашите взаимоотношения преди той да си намери любовница. При нас системата не проработи. Ние имахме много други проблеми за разрешаване във взаимоотношенията си. Изневярата беше просто върха на айсберга, доста голям връх, но все пак не всичко.
Честно казано другото, което ме притеснява в историята е подбора на любовница
18 годишна, която има наглостта да ти подзвънква по телефона.... Ти си го познаваш по- добре, но аз имам изградено негативно мнение за този тип кръшкачи, които налитат на 17-19 годишни пикли. Някак си не се ограничават с веднъж. В повечето случаи им е въпрос на престиж и доказване на мъжественост А между впрочем познавам семейства, които запазиха брака си след изневерите и имат сравнително добри отношения, само че както споменах нещата са доста индивидуални. Аз лично компромис само заради децата не съм правила и горещо се надявам да не ми се налага да правя. Живяла си три месеца без него, справила си се, туко виж си успяла и за напред и то много по- успешно.
Много гадна ситуация 
За съжаление не бих могла да дам съвет,просто те моля да не губиш себе си,не се сравнявай с нея,ти не си като нея и никога няма да бъдеш,ти си изградила това семейство с този мъж.Оправила си се сама с две деца,аз това не го мога
Може би е редно да оставиш топката в неговите ръце,просто му дай ултиматом да я разкара или да отива при нея
А на твое място щях да отделя повече време за себе си,излез някоя вечер с приятелки,откъсни се от него за малко,остави го с децата за една вечер и излез сама
Успех 
За съжаление не бих могла да дам съвет,просто те моля да не губиш себе си,не се сравнявай с нея,ти не си като нея и никога няма да бъдеш,ти си изградила това семейство с този мъж.Оправила си се сама с две деца,аз това не го мога
Може би е редно да оставиш топката в неговите ръце,просто му дай ултиматом да я разкара или да отива при нея
А на твое място щях да отделя повече време за себе си,излез някоя вечер с приятелки,откъсни се от него за малко,остави го с децата за една вечер и излез сама
Успех
Изключително неприятна ситуация.Това което мога да те посъветвам аз е следното:Ако наистина обичаш този мъж-поне опитай да му простиш,за да не се чудиш след време какво би било ако бе простила.От опит знам,че е най-лесно да сме твърде крайни в решенията си,когато сме наранени,но нали в крайна сметка всеки се стреми към личното си щастие.За това е важно да умеем да прощаваме.Опитай,а ако не се получи поне ще знаеш,че си положила някакво усилие да опазиш цялостта на семейството си.Успех!
Много лесно се дава съвет отстрани, но по-добре да не се изпада в крайности.
Жалкото е, че съвета не е много отстрани...
Минах през същото, с тази разлика, че никакви девойки не са ми се обаждали и че мъжът ми се постара да ме накара да повярвам (а това тогава не беше хич лесно) че всичко е приключило. И още повече, че никога няма да се повтори, защото си беше дал сметка какво губи и какво печели...
Сигурно е лесно да кажеш продължавай напред, ама хич не е лесно да изтриеш от съзнанието си онова, което ти е причинил човекът, на когото си гласвал най-голямо доверие.
Лесно е и да кажеш - разкарай го, ще се намери някой който да те обича и да те заслужава, амааааа...
Не мисля, че някой има право да си играе със живота на някой друг, днес ще си ида, утре ще се върна... нека си извоюва правото да бъде до теб. 1 месец добро държание не го прави разкаял се и съжаляващ.
Съжалявам за по-острия тон, но това, че той много се ядосал, че бившата му любовница ти се обажда ме вбеси. Той я е наврял в живота ви, негова работа е да я разкара от там, а не да се ядосва, защото само ти в тази случка имаш право да бъдеш ядосана
Аз пък говорих, не ми пукаше дали така ще му е трудно да я забрави, не съм и искала да я забравя, исках да има ясно представа защо е избрал да се прибере при нас. Ако дори и за миг ми беше минало през ума, че се е върнал "заради детето" сега нямаше да сме заедно... Говорих и я споменавах докато за мен темата просто не се изчерпа. До момента в който се оказа, че ние можем спокойно да говорим за това като за лош спомен без някой от нас да се изнервя...
Ходихме и на семеен терапевт, опитайте, на нас много ни помогна, мога да ти дам координати на ЛС.
Важно е да не правиш нищо, което по какъвто и да е начин те кара да се чувстваш зле. Ако имаш нужда да се сравняваш с нея - сравнявай се, но гледай обективно... при теб се е върнал - доброволно, на теб е направил деца - доброволно, нея я е зарязал - доброволно, вярно е, бил е с нея, докато за няколко месеца връзката им се е изчерпала, тя е на 18 и едва ли изобщо може да ти стъпи и на малкия пръст и по-важното - ти си тази, при която се чувства у дома
Съжалявам... май ме хвана словесната диария
Ти си много повече от нея за него. Тя е неговата грешка, но ти си стойностния човек в живота му. Ако той държеше много на нея и искаше да е с нея нямаше да допусне тя да ти се обажда. Фактът, че тя те търси и се опитва да те тормози и показател за това, че ти си спечелила битката. Но - престани да я споменаваш, изобщо се дръж така сякаш нея изобщо я няма. Не казвам, че е лесно, но това е по-добрия вариант. Ти си тази, която му е родила две деца и ги гледа с любов, ти си тази, която му дава усещане за уют и топлина в дома, ти си жената, която обича, щом е решил, че иска да бъде с теб едва ли ще повтори грешката си. Има една италианска поговорка, която много харесвам "Веднъж простиш ли - виновен е той, втори път простиш ли - виновната си ти"! Така че дай му шанс веднъж, но повтори ли се това ще е края. Съветвам те като приятелка, защото знам какво е да ти пари под лъжичката и да няма на кой да се оплачеш. Все тук и аз като теб във форума търся утеха и съвети, защото отвреме на време много ми натежават някои неща. Ще ти кажа и още нещо. За да се отървеш от някой човек, който ти причинява дискомфорт по някакъв начин си повтаряй следните думи: "Благославям те с обич, освобождавам се от теб и те изключвам от живота си". Върши чудеса. Знам го от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", в която тя описва как да направим живота си по-щастлив с мисълта си, просто сменяме мисловния модел. Ти си обсебена от мисълта за нея. Освободи се от тази измъчваща мисъл и бъди щастлива. Пожелавам ти да си много щастлива!
Изключително неприятна ситуация.Това което мога да те посъветвам аз е следното:Ако наистина обичаш този мъж-поне опитай да му простиш,за да не се чудиш след време какво би било ако бе простила.
Как да простиш предателството на най-близкия си човек, как да забравиш мига, в който за една едничка секунда живота ти се е обърнал с главата надолу, как да спреш картините които фантазията ти рисува и изобщо как точно се прощава такова нещо. Как да спреш подозренията?
Аз не съм простила, натикала съм случката надълбоко и гледам да не се сещам...
Всъщност какво точно значи да простиш?
Дали не бъркаме даването на шанс на една връзка, която е важна за нас с прошката?
мм жалко, че това е масова тенденция- нов тип семейство (съквартиранти) 
Ама кое точно е странното, не мога да разбера...?
Ти би ли си легнала с мъжа, който до вчера се е търкалял в чаршафите с новата си, два пъти по-млада от теб любовница ?
Е аз не мога да си го представя... Дори не исках да спи в леглото ми... Казах, че ще му дам шанс, но не исках да се насилвам, защото видиш ли ако не му пусна, ще си намери любовница - ми прав му път... Дори не му обещах, че всичко ще е наред, ако той се промени, казах му, че ще се опитам да се науча да живея с това, но не знам дали ще се получи, бях безкрайно честна...
Доста време поживяхме като съквартиранти, всичко стана много бавно, с много усилия (главно от негова страна), със стотици разговори, в началото много тежки, после само изпълнени с много болка, после с гняв, после просто разговори... И когато отново станахме близки, тогава той някак си спря да бъде моят съквартирант...
За нас това беше процес, може би някъде става като с магична пръчка... знам ли
Никси, впечатли ме с поста си. Това е самата истина. Наистина не мога да мога да изкарам от съзнанието си това, което той е сторил. Във всеки наш разговор, директно я споменавам. Вчера бяхме седнали на заведение с наши много близки приятели и аз най-демонстративно им се "похвалих" с това , което сторил съпругът ми. Той беше засраменият. В началото си мислех, че аз ще се срамувам от хората, заради това, което е извършил, но се накефих, че той се сви. Те ни познават отдавна и бяха шокирани от това. Винаги е бил добър съпруг и баща и те не могат да проумеят как си го е помислил дори.
Това наистина ме трогна.Благодаря ти. Имах нужда да чуя такива думи, да си възвърна поне малко самочувствието на жена.
Ти си много повече от нея за него. Тя е неговата грешка, но ти си стойностния човек в живота му. Ако той държеше много на нея и искаше да е с нея нямаше да допусне тя да ти се обажда. Фактът, че тя те търси и се опитва да те тормози и показател за това, че ти си спечелила битката. Но - престани да я споменаваш, изобщо се дръж така сякаш нея изобщо я няма. Не казвам, че е лесно, но това е по-добрия вариант. Ти си тази, която му е родила две деца и ги гледа с любов, ти си тази, която му дава усещане за уют и топлина в дома, ти си жената, която обича, щом е решил, че иска да бъде с теб едва ли ще повтори грешката си. Има една италианска поговорка, която много харесвам "Веднъж простиш ли - виновен е той, втори път простиш ли - виновната си ти"! Така че дай му шанс веднъж, но повтори ли се това ще е края. Съветвам те като приятелка, защото знам какво е да ти пари под лъжичката и да няма на кой да се оплачеш. Все тук и аз като теб във форума търся утеха и съвети, защото отвреме на време много ми натежават някои неща. Ще ти кажа и още нещо. За да се отървеш от някой човек, който ти причинява дискомфорт по някакъв начин си повтаряй следните думи: "Благославям те с обич, освобождавам се от теб и те изключвам от живота си". Върши чудеса. Знам го от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", в която тя описва как да направим живота си по-щастлив с мисълта си, просто сменяме мисловния модел. Ти си обсебена от мисълта за нея. Освободи се от тази измъчваща мисъл и бъди щастлива. Пожелавам ти да си много щастлива!
Това наистина ме трогна.Благодаря ти. Имах нужда да чуя такива думи, да си възвърна поне малко самочувствието на жена.
И още нещо.
Набий си в главата, че ти не си виновна!
Не търси изобщо вина в себе си.
Дори и да беше идеалната за него, той пак щеше да го направи.
Разбира се, че няма да се срамуваш, не си направила нищо лощо
Виждай се с хора и не се притеснявай да говориш за това, колкото повече го говориш, толкова по-нормално приемаш нещата и свикваш с мисълта, за това, което ти се е случило...
Най-силната прегръдка от мен с пожелания за една спокойна вечер
Набий си в главата, че ти не си виновна!
Не търси изобщо вина в себе си.
Дори и да беше идеалната за него, той пак щеше да го направи.
Разбира се, че няма да се срамуваш, не си направила нищо лощо
Виждай се с хора и не се притеснявай да говориш за това, колкото повече го говориш, толкова по-нормално приемаш нещата и свикваш с мисълта, за това, което ти се е случило...
Най-силната прегръдка от мен с пожелания за една спокойна вечер
Когато разбрах ,че моя мъж ми е изневерявал-първоначално побеснях,озлобих се,идваше ми да го разкъсам на хиляди парченца.После се замислих,че може би и аз имам някаква вина това да случи и въпреки всичко разочарованието и болката бяха ужасни.Събудих го в 3 часа посред нощ и му поисках обяснение.На него естествено му дойде като гръм от ясно небе.Даде ми какви ли не обяснения,които като се замислих не че го оправдават ,но нали...Казах му че не мога да взема решение какво ще става от тук -нататък,а той искаше да останем заедно.В крайна сметка реших да му дам втори шанс и той наистина се промени,но за мен останаха недоверието,съмнението,болката...Все още не мога да го забравя и незнам дали това някога ще стане.Създадох си някакъв собствен ад,който е толкова ужасен. Дай си сметка дали ще можеш да го превъзмогнеш някакси,защото в противен случай е ужасно!