Май проблемът е именно в това, че всичко е идеално. Когато нещата стигнат своето съвършенство, се обезсмисля съществуването им.
- Публикувана: 1 авг. 2007, 15:34 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2007, 15:05 ч.
Къде живее щастието?
Според мен щастието живее в душата в любовта и в свободата. Задушаваш се от еднообразие, имаш тлад за ново и различно ежедневие, може би за нови хора, търсиш път към изхода на омагьосания кръг. Мисля, че ключа е в теб - иди някъде на почивка сама - за два дни - помисли добре за живота си и като се върнеш - направи една почивка със съпруга ти. Ще се разнообразите. Ако пък чак толкова искаш да се разнообразиш - смени мъжа.
То друго не остава.
То друго не остава.
Щастието, драга , живее в сламена къщурка....
Имаше и една друга мисъл, "Осъществяването убива копнежа". Обаче съм убедена , че и да се разделите след 1 месец пак ще пуснеш тема с " Ох, какво направих, дали постъпих правилно".....Целувал ти ръцете, будалата....Е това никога няма да го разбера, колкото повече обичаш един човек, толкова повече ти се качва на главата, започни да му въртиш номера и му гладай сеира....
Имаше и една друга мисъл, "Осъществяването убива копнежа". Обаче съм убедена , че и да се разделите след 1 месец пак ще пуснеш тема с " Ох, какво направих, дали постъпих правилно".....Целувал ти ръцете, будалата....Е това никога няма да го разбера, колкото повече обичаш един човек, толкова повече ти се качва на главата, започни да му въртиш номера и му гладай сеира....
Според мен не трябва да се търси вината в НЕЯ, защо я натискате да се активизира, да се насилва за обич.
Мисля си, дали е възможно съпругът ти, мила, да е наистина прекрасен човек, но... скучен? Дали ТОЙ не е способен да те запали, да те разсмива, да те предизвиква и въобще - да води живота ви? Защото, всички знаем, че когато имаме до себе си една многостранна, интересна личност, в края на краищата, прощаваме всички други недостатъци. Но, когато хем получаваме всичко, хем сме по-интересната личност... това е страшно! Повярвайте ми, няма нищо по-лошо от един пасивен, верен, неинициативен човек, който не те изненадва по никакъв начин - това важи и за двата пола!
Мисля си, дали е възможно съпругът ти, мила, да е наистина прекрасен човек, но... скучен? Дали ТОЙ не е способен да те запали, да те разсмива, да те предизвиква и въобще - да води живота ви? Защото, всички знаем, че когато имаме до себе си една многостранна, интересна личност, в края на краищата, прощаваме всички други недостатъци. Но, когато хем получаваме всичко, хем сме по-интересната личност... това е страшно! Повярвайте ми, няма нищо по-лошо от един пасивен, верен, неинициативен човек, който не те изненадва по никакъв начин - това важи и за двата пола!
Щастието.....то е във всеки един човек,то си кротува вътре в нас и чака да бъде събудено-от силна емоция,малка изненада,мил поглед.....знам ли,при всеки е различно.Просто се отпусни и заедно със съпруга ти се наслаждаваите на живота и на хубавите моменти.Следващия път .когато ти целува ръцете не се прави на заспала,а му се усмихни.Може,като видиш блясъка в неговите очи -това да те направи щастлива.Просто някой хора са щастливи,когато човекът да тях е щастлив.
И внимавай-за такъв мъж мечтаят много жени!
И внимавай-за такъв мъж мечтаят много жени!
Дали ТОЙ не е способен да те запали, да те разсмива, да те предизвиква и въобще - да води живота ви? Защото, всички знаем, че когато имаме до себе си една многостранна, интересна личност, в края на краищата, прощаваме всички други недостатъци. Но, когато хем получаваме всичко, хем сме по-интересната личност... това е страшно! Повярвайте ми, няма нищо по-лошо от един пасивен, верен, неинициативен човек, който не те изненадва по никакъв начин - това важи и за двата пола!
А използвам тази дума, защото все правя паралели със себе си и излиза, че съм била и в двете роли 
Но според твоите думи излиза, че ако единият "води живота" на двойката, има предпоставки самият той да е неудовлетворен от другия, който неволно заема оставащата за него по-пасивна роля (когато живееш с много ярка личност, така се получава - един вид те засенчва). Тогава какъв е изходът за нормален съвместен живот?
Проблемът е в собственият ти съпруг.Понякога за да си щастлив имаш нужда от здраво разтърсване.Например той може да се регистрира в сайт за запознанства или чисто и просто да ти шибне един.В думите ми няма грам ирония.Моят собствен съпруг изгледа няколко пъти филмът Укротяване на опърничавата,приложи тактиките на главният герой в ежедневието ни и чак тогава започна да ми целува ръцете,докато спя.Ако беше ги целувал преди това,може би аз щях да пускам анонимно темата Къде живее щастието?
Според мен не трябва да се търси вината в НЕЯ, защо я натискате да се активизира, да се насилва за обич.
Мисля си, дали е възможно съпругът ти, мила, да е наистина прекрасен човек, но... скучен? Дали ТОЙ не е способен да те запали, да те разсмива, да те предизвиква и въобще - да води живота ви? Защото, всички знаем, че когато имаме до себе си една многостранна, интересна личност, в края на краищата, прощаваме всички други недостатъци. Но, когато хем получаваме всичко, хем сме по-интересната личност... това е страшно! Повярвайте ми, няма нищо по-лошо от един пасивен, верен, неинициативен човек, който не те изненадва по никакъв начин - това важи и за двата пола!
Мисля си, дали е възможно съпругът ти, мила, да е наистина прекрасен човек, но... скучен? Дали ТОЙ не е способен да те запали, да те разсмива, да те предизвиква и въобще - да води живота ви? Защото, всички знаем, че когато имаме до себе си една многостранна, интересна личност, в края на краищата, прощаваме всички други недостатъци. Но, когато хем получаваме всичко, хем сме по-интересната личност... това е страшно! Повярвайте ми, няма нищо по-лошо от един пасивен, верен, неинициативен човек, който не те изненадва по никакъв начин - това важи и за двата пола!
Но в едно нещо съм сигурна- не бих живяла с мъж, който ме обича и полага усилия за да бъда щастлива, а аз не го обичам. Никой не заслужава да бъде нараняван от един дълъг и тъжен брак - нито ти, нито той.
...Съветвате ме да говоря с него, но едва ли ще го направя или и да говорим няма да е сериозно. Ще измисля някакво оправдание за проблеми в работата, умора и толкова. Защото знам, че ще ме попита "Обичаш ли ме?". А на мен в този момент ми е трудно да отговоря утвърдително. Уважавам го, привързана съм към него, но обич май няма. Може би е някаква закъсняла следродилна депресия?! Не знам. Трудно ми е да намеря отговорите на хилядите въпроси в главата ми. Знам само, че трябва да опитам. Пожелайте ми късмет. Определено ми е нужен!
Не, не! Ако ще говориш с него не го лъжи! По- добре не говори с него, не казвай нищо, освен ако не те пита! Но не лъжи. Притеснява те въпроса " Обичаш ли ме?" Когато всичко друго ни е неясно, можем да зададем този въпрос. И това става в моменти на криза. В такива като този. Ако той те попита, а ти не си сигурна, значи никога няма да си. Човек, задаващ този въпрос е достатъчно смел, за да чуе отрицанието. А ти трябва да си достатъчно искрена и истинска, за да кажеш какво чувстваш. За да се зададе този въпрос има повод. И причината е у теб. Ще станеш слаба в очите му, а и в своите, ако не вземеш решение какво да правиш със себе си, с брака си и ако не му кажеш истината. Това няма общо с детето. Това сте само вие. Останалото са следствия. Бъдещето ще е агония и за двама ви, ако ти не си откровена.
Това беше съкрушително... четох го няколко пъти, и все си права
А използвам тази дума, защото все правя паралели със себе си и излиза, че съм била и в двете роли Но според твоите думи излиза, че ако единият "води живота" на двойката, има предпоставки самият той да е неудовлетворен от другия, който неволно заема оставащата за него по-пасивна роля (когато живееш с много ярка личност, така се получава - един вид те засенчва). Тогава какъв е изходът за нормален съвместен живот?
Аз говоря за случаите, когато са ФРАПАНТНО различни по активност личностите.
Иначе, да, мисля, че ако понаблюдаваш, ще видиш сама, че винаги има един водещ във връзката, т. е., единият винаги е по-интересната личност, и това е, защото всички ние се стремим към по-умни,по-интересни от нас самите - за да ни забавляват и да ни правят живота разнообразен. Та, кой каквото докопа...
Така,както описваш съпруга си по-добре си стой при него 
,защото в другите мъже може да има тръпка,привличане добър секс,но нищо повече 
от това което има в твоя.Затова не си мисли ,че не си щастлива,а се опитай да го оцениш и следвай принципа-,,по-добре теб да те обичат повече,отколкото ти да обичаш,, 
,защото в другите мъже може да има тръпка,привличане добър секс,но нищо повече от това което има в твоя.Затова не си мисли ,че не си щастлива,а се опитай да го оцениш и следвай принципа-,,по-добре теб да те обичат повече,отколкото ти да обичаш,, 
Здравейте!
Омъжена съм от 2 години и половина, имам дете на 1 година и половина. Работя престижна и доста добре платена работа.
И въпреки всичко, нещо ми липсва. До скоро не знаех какво. Сега май не е така – установих, че не се чувствам щастлива със съпруга си. И не мога да обясня защо е така. Чета тук за изневеряващи мъже, за мъже регистрирали се в сайтове за запознанство, за мъже нагрубяващи жените си, за мъже дето не искат да правят секс с жените си. Е моя мъж не е в нито една от горните графи – ходи на работа, връща се винаги на време, не виси пред компютъра, помага ми в домакинството, обръща внимание на детето, съгласява се с мен и зачита мнението ми за всичко, оставя цялата си заплата в семейната касичка. И секс правим сравнително редовно – 4-5 пъти в седмицата. И въпреки всичко не съм щастлива с него.
A трябва да си щастлива мила - знаеш ли колко жени търсят мъж с подобни качества и че такива като него са на изчезване??!!
За съжаление много често оценяваме нещо само когато го изгубиме!!! Завиждам ти благородно и силно се надявам това да е една моментна криза - не изпускай питомното , за да гониш дивото /май така беше поговорката/ С цялото си сърце ти желая успех
Омъжена съм от 2 години и половина, имам дете на 1 година и половина. Работя престижна и доста добре платена работа.
И въпреки всичко, нещо ми липсва. До скоро не знаех какво. Сега май не е така – установих, че не се чувствам щастлива със съпруга си. И не мога да обясня защо е така. Чета тук за изневеряващи мъже, за мъже регистрирали се в сайтове за запознанство, за мъже нагрубяващи жените си, за мъже дето не искат да правят секс с жените си. Е моя мъж не е в нито една от горните графи – ходи на работа, връща се винаги на време, не виси пред компютъра, помага ми в домакинството, обръща внимание на детето, съгласява се с мен и зачита мнението ми за всичко, оставя цялата си заплата в семейната касичка. И секс правим сравнително редовно – 4-5 пъти в седмицата. И въпреки всичко не съм щастлива с него.
Цитат
A трябва да си щастлива мила - знаеш ли колко жени търсят мъж с подобни качества и че такива като него са на изчезване??!!
За съжаление много често оценяваме нещо само когато го изгубиме!!! Завиждам ти благородно и силно се надявам това да е една моментна криза - не изпускай питомното , за да гониш дивото /май така беше поговорката/ С цялото си сърце ти желая успех