Как реагира таткото на "новината"?

Направих си теста сутринта,когато и двамата бяхме в къщи и като видях двете черти  се разтреперах малко от вълнение  ,метнах се на леглото(той все още се излежаваше) и му казах ,че чакаме бебе.... Той се зарадва,очакваше тази новина и ме гушна

За малката ще разкажа.Тя беше планирана да е Водолей,а пък ако може - и да е момиченце.На първия ден от датата на М си направих тест,но беше Хукнах пак към аптеката,купих още два,така сигурна бях,че се е получило!!!Направих ги и двата,и единия беше Гледа той и не му се вярва.Вика"Или наистина са две чертички,или и двамата имаме халюцинации."След 3 дни-на ехограф-нищо,кухо яйце,да отидем пак след 7 дни.И тогава вече видяхме,че сме успели!!!На излизане плачехме и двамата!Девет месеца след това се роди дъщеря ни Наталия,Водолей.И даже е със сини очи!!!

красим, а ние взехме още 2 с надеждата първия да не е верен  Даже когато гинеколожката установи, че наистина съм бременна, аз лежейки и от 10минути не чувайки я какво ми разправя я питам:"Аз сега съм бременна, така ли?", а тя:"Разбира се!!!" 

Тъй,тъй... Право било онова бабе онзи ден на пейката,дето ми вика"То,мойту мумичи,къту доди-ни пита"

 Ами ,при нас беше планирано така да се каже.Женени от година и половина,време ни беше  .получи се на 4 или 5-ия опит.Таткото беше в командировка,когато видчх двете чертички.Мислех да запазя новината до връщането му,ама издържах 2 часа и хукнах да му звъня.

Казах му на улицата, спъна се и положи тяло на паважа 
След това беше хем супер радостен, хем невярващ, щастливи бяхме. И сме 

Бяхме си и двамата в къщи,когато си направих теста и....... Аз бях доста притеснена(чувствах се неподготвена),а тои супер радостен и щастлив

пребила си човека, не те е срам.

първия път... хъм поплаках си. щото бях на 18 и всичко беше адски... неясно. купихме заедно теста. бях сигурна, че чертите ще са две.
втория път - беше много планувано:) правихме секс, когато трябва, вероятния термин беше РД на мъжо, когато ми закъсня 3 дни бях убедена, че е станало, пак заедно купихме теста, пак плаках, само че от радост. той също се зарадва много... за разлика от първия път:)

Въпреки, че беше планирано доста се стреснахме и двамата. Бяхме си вкъщи, направих теста и     Спомням си, че първата ми мисъл беше - "А така, стана и сега какво" и се паникьосах. Той беше много сладък, защото моментално му се разтрепериха ръцете и тръгна да чете упътването, да не съм объркала нещо  Като се убеди, че две черти значат бебе , се усмихна, гушна ме каза "Супер, нали това искахме, сега ще си го гледаме" 

И двамата бяхме подготвени психически, че може НАЙ - НАКРАЯ след тооолкова време опити да се е получило... И като му размахах положителния тест, най - образно казано гледаше така:

При нас си беше планирано всичко. Първия месец не стана, а когато беше време за теста той беше в командировка в Германия. И съответно той знаеше, че аз знам дали е станало, но се правех на ударена с мокър парцал и аз гадината ту говорих едно, ту друго и той само гадаеше.  В крайна сметка като се върна в България му казах и той ме прегръщаше и не можеше да повярва. Каза ми, че си е мислил, че сигурно и този месец не е станало и беше много изненадан. 

Първо 
После

Бременността ми беше планувана и когато правих теста и двамата се молехме да е положителен.

При нас бебчо не беше плануван, а доста голяма изненада. 
Един ден нещо се бях депресирала, а и в същото време ме боляха доста гърдите и не знам откъде реших, че съм бременна. Просто от нищото ми хрумна - изобщо тогава и не знаех, че болезнените гърди може да са признак на бременност.
Отидохме двамата до магазина, купихме теста и веднага го направихме. И естествено беше  . Аз тогава като му ударих един рев - ами сега какво ще правим, не сме си устроили живота, още сме в училище и целия този репертоар, а пък той младежа си стои ухилен до ушите на седмото небе от щастие. 
Е, след час-два и двамата бяхме вече на седмото небе де!
По-интересна е историята, когато баща ми е казал на майка ми - тя качена на стълбата да боядисва тавана, и замалко щяла да прегърне земята.

При нас, таткото беше наясно, че съм бременна, доста преди мен.
По скоро се забавляваше с момента, когато аз науча новината.

Бяхме решили да пробваме за бебе докато сме на екскурзия в Виена и Прага. Едната вечер в Прага доста си говорихме. Той сподели, че е сънувал наша приятелка, която вече не е между нас, и по време на съня съм била бременна. Три седмици по-късно теста показа две чертички. Когато му казах той спеше, събуди се набързо и ме прегърна и си помълчахме ей така.

Мъжът ми не реагира. Трябваше аз да реагирам.........бях забравила,както винаги кога трябва да ми идва и мислех че е на 20-ти, а  то било на 12-ти. Той ми повтаряше, че съм бременна, аз на него, че не е сигурно и накрая пак той се оказа прав

При нас всичко беше планирано но накрая се оказа, че аз бях много неподготвена а татито щастлив до небесата

И при нас беше планирано и се очакваше с нетърпение двучертичков резултат. Купихме два теста/за всеки случай/ и аз влазох да си направя единия, а той слезе да види майка си /комшии сме/. След 2 минути лъснаха двете чертички и аз обезумях от радост. Започнах да плача, а гърлото ми се сви, та едвам си поемах въздух. Излязох и го повиках, но не ми отговори. Ще му пиша смс,...да ама телефона си бях забравила при мойто мамче предния ден. Та влязох в м-тел и му написах смс с подател "Бременна" и текст "Честито". Точно след 20 секунди беше при мен и ме гушкаше, а аз плачех ли плачех ))) Бяхме и сме много щастливи 

Казах му по icq, той каза "Супер  , брб отивам до магазина" 

Бях на гости на приятелка, споделих й че ми закъснява. Хич не съм си и мислила, че съм бременна. Тя ми даде да си направя тест за всеки случай.
Направих го на шега и като цъфнаха 2 черти -  
Веднага скочих в колата и отидох до първата аптека, купих още един тест и айде обратно. Пак 2 черти   Айде пак в колата и към мъжото. Не издържах по пътя и му звъннах. Умря от щастие човека, а аз ревах докато стигна до него. Айде трети тест, пак 2 черти - мъжото реве и ме прегръща, а аз -  

Направих си 4 теста.Даже не ми беше закъсняло,но аз бях убедена!На първия тест казах на таткото не се ли чувства по странно-нещо по-така?От там той почна да мига горкия.Чак когато видя първата снимка на бебо в 7г.с. тогава се осъзна.Общо взето таткото си реагира добре човека..ама аз...рев..Как ще се оправим?Пари откъде?Къде ще живеем!Е сега всичко си е ОК.Когато вече сина ни се роди той се промени изцяло.Сега вече мога да кажа че си е мъж на място!

Първият път (бяхме гаджета) един месец не се пазихме в пяно състояние, което беше всяка вечер. 
Направих си тест в къщи, не че очаквах такъв резултат де...Имахме среща да ходим при приятели, но аз му казах че ще ходим да седнем в едно барче защото трябва да му казвам нещо. Седнахме и поръчахме 2 големи водки аз бях в тотално прединфарктно състояние цял ден а и ми трябваше смелост да му кажа. Та седнахме аз изпих моята на екс и му казах че съм бременна...той целия се разтърси и първите му думи бяха "никакъв аборт"
Следващите 2 седмици са ми като сън...
Вторият път беше още по-шокиращо, защото беше абсолютно непланирано а и след големи проблеми с първата бременност не мислехме за второ дете...Миналата есен бяхме планирали ваканция в Калифорния (ние сме в Сиатъл). Мъжът ми си взе отпуската като се съобрази с моя цикъл, трябваше по план да ми свърши и да тръгнем. Аз по това време взимах лекарства които ми бяха объркали малко режима и не се знаеше дали няма малко да закъснее или да дойде по-рано. Наближи отпуската а на мен все не ми идва останаха 2 - 3 дни и аз му казвам абе да си направя един тест за всеки случай, не съм имала дори бегло съмнение че съм бременна просто навик. Отидохме и взехме тест. Вечерта се чудих дали да не изчакам до сутринта но реших все пак да го направя. Оставих теста и отидох за една цигара. Връщайки се се сетих че не съм погледнала (дори не бях казала на мъжът ми че го правя ) та отидох б банята и гледам  
Едва не получих удар!!! Мъжът ми седеше в хола и аз влетях с теста в ръка и казвам нещо от сорта"теста е положителен, най съм бременна" ШОК!
Направих веднага вторият същото...Не знам как преживях нощта...Е не ходихме на почивка..Сега съкровището спи до мен на дивана
Никога няма да забравя и двата случая!

Аз мнооого исках бебе и официално вече бяхме почнали с опитите. След 2 неуспешни и много тръшкане от моя страна вече не ми беше такава фикс идея, а и точно имахме командировка в Швейцария и мноооого работа в офиса.. кой ти мисли за бебе
Да ама в Швейцария ми закъсня, но си мислих че е от смяната на климата. После като се върнахме тихо и кротко си направих тест /предишните  пъти и съседите разбираха  / и той излезе положителен  Аз малко се ошашавих и отидох в съседната стая да кажа на таткото. Той гледаше ТВ и като чу само се зави през глава  После го хванах да рови в боклука за упътването да не съм объркала нещо с теста  После още няколко дни само повтаряше че нещо се е объркало, а след прегледа при докторицата каза "ама ти май наистина си бременна"  Малко ме беше притеснило това му отношение, но сега е най-страхотния и грижовен баща 

Ние очаквахме великата новина всеки месец,а тя не идваше.Така че,когато абсолютно сигурна,че този месец/на местене в нова къща и ремонт/няма как да е станало,си направих тест,бях .Разтреперах се,отидох до аптеката за още един.И се обадих на бъдещия татко уж да му кажа по-така-романтично.А само изломотих:познай какво?Тестът ми е положителен'.Отговорът беше:да бе да,не се радвай-объркала си се.Направих 5!И той само повтаряше:нещо са фалшиви.Беше го страх дори да повярва!А мен ме яд,че не измислих нещо по-умно,за да го изненадам.

При първата ми бременност въобще не бяхме планирали да е скоро, бях спряла хапчетата от около 1/2 година, но се пазехме (е с изключение на 1-2 пъти!) и когато ми закъсня около 1 седмица, реших да си направя тест. С мъжа ми бяхме говорили, че и дума не може да се издума за аборт, когато стане - стане, и като видях 2-те чертички си поревах малко, защото се чудех как сега ще се оправим и тн. Бях студентка 4-ти курс, щях да завършвам (е, завърших с отличен успех, и голям тумбак 7ми месец  ), но рева тогава няма да си го забравя. Отидох веднага на лекар, за преглед, и като се потвърди резултата му се обадих още докато вървях през центъра, за да му съобщя новината. 
Сега втория път просто вече копнеех да си имам бебенце, и бяхме почнали с опитите. Първия месец ми закъсня с 10 дена , направих си 3 теста - отрицателни, и накрая за мое голямо съжаление ми дойде. Поревах си че не е станало. Втория месец го направихме точно 2пъти, поради много натоварения му работен график (караше 2ни и тройни смени и почти не се виждахме). Обаче пак почна да ми закъснява, след 3тия ден бях сигурна че трябва да си направя тест, обаче устисках почти до 1 седмица закъснение и го направих. Мъжа на отиване за работа ме откара до аптеката да си купя тест, и да се прибера вкъщи. И като видях бледорозовата втора чертичка направо не ме свърташе на едно място, не се сдържах и му се обадих, и му казах "Честито, ще ставаш татко втори път!". При което той беше зарадван (не е от най-емоционалните, по-кротко изразява всичко) и само каза, "Ама кога успя да стане? Ние почти не сме правили секс!!!".
Не съжалявам нито за първия, нито за втория път.

Бяхме сгодени само от няколко дни. Закъсняваше ми с три дни, което при мен може да означава само едно, но хич не вярвах да е това, затова пас. След още няколко дни обаче правя един тест. Излизам от баянта:
Аз:"Тестът е положителен. Какво ще правим?
Той:"Ще имаме бебе Бях сигурен, че си бременна.
Аз:

После аз се затръшках, че не искам сега да имаме бебе, което всъщност не беше вярно- просто ме беше яд , че не съм го планирала, че влиза  в живота ми ей така, без да ме е питало.
А той само повтаряше:"Ще видиш, колко ще  е хубаво да си имаме бебе"
Аз обаче:"Ти откъде знаеш- имаш ли вече?"

Въобще таткото реагира много по-добре от мен.
 

   и аз така

Една сутрин се събудих много рано, нещо не ме свърташе, имах странно усещане. Не мислех, че съм бременна /даже бях убедена/, но си взех тест. Пия си аз кафето и въобще не гледам теста /сигурна съм че е отрицателен/. Ма кво се мотках и викам чакай да погледна . Все пак. Мъжа ми спи, върна се късно от работа. Теста - положителен. Цялата се разтреперах. Звъня на най-близката ми приятелка. Викам "Маги, направих тест. Положителен е. Кво да правя?" А тя "Бързо отивай да кажеш на Ники". Викам той спи, как да го събудя сега. Тя вика - Ти си луда. Отивам аз, плахо - плахо лягам до него и му прошепвам "Бременна съм", а той както си спеше изведнъш една супер широка усмивка -  . После обеща да си избере само един приятел на който да каже и на никой друг. До вечерта знаеше целия град.

Ние с мъжа ми се опитвахме три години да си направим дете. И тъй като все не ставаше, бяхме решили да започнем да търчим по доктори, да си правим изследвания и т.н. Така, беше съботата, в която трябваше да ходим с мъжа да го изследват. А на мен ми закъсняваше...но не се надявах много, защото и преди ми се беше случвало... Та така, тъй като имах тест в къщи и реших, просто ей така, да си го направя... И резултата беше Двете чертички си бяха много отчетливи. Аз гледам чертичките и си викам: "Ааа, не може да бъде!". И отивам при мъжа и му показвам теста. Казвам му нещо от сорта на "май съм бременна..."  А той ме гушна все още невярващ, също като мен.
После си направих още един, но резултата беше същия.   Та така стана излишно този ден да ходим на изследвания 

Първо бебе - Спряхме да се пазим месец преди сватбата , защото искахме бебе ,но аз бях убедена че няма да стане от първия път, то да не стават така лесно бебетата , особено с моя " късмет"! Направихме сватбата и тръгнахме на сватбено пътешествие ,но на втория ден мен започна да ми прилошава, гади ми се , не мога да стана от леглото и моя мъж ме натовари на колата и право при мама да ме води на преглед , че нещо съм болна! МАма ме посреща казвам й аз какво ми е , пък тя пита "бременна ли си?" аз й викам , глупости трябва да ми дойде след седмица! Води ме тя при някакъв професор , светило в София, гастроентеролог и той като ме изслуша пак пита "бременна ли си?", а а з вече ядосана ,че всички са толкова невежи,отговарям троснато , че мензиса ми е след седмица и не съм толкова невежа да не разбера кога съм бременна! Човека ме преглежда един час, чете разни дебели книги и накрая каза ,че не може да разбере какво ми е!! Върнахме се в къщи и майка ми почна вземи си тест, та вземи си тест! Е взех си ама правех за първи път и нещо не го направих както трябва никакви черти не излязоха, хвърлих го в боклука! След половин час отивам да хвърля нещо друго в кофата и гледам две черти излезли! Мъжа ми се изстреля за втори тест , който вече направих както трябва и  !! Но след толкова тормоз, мъжа ми и майка ми не можаха да изразят бурно радостта си , май най доволни бяха че накрая разбраха какво ми е!!
Второ бебе - Опитвахме от три месеца ,но нещо не се получаваше, накрая отново започна да ми прилошава , но за да не давам напразни надежди ,си направих теста сама  в офиса , положителен, едва изтраях да не се обадя по телефона! Вечерта седим на дивана и аз с треперещ глас изтърсих " Бременна съм", а той " А , значи успяхме" , с най -спокоен глас! Идваше ми да

Малко неочаващо, но се зарадва

Закъсняваше ми цикъла от около месец /случва ми се понякога да ме прескочи 1 месец без да съм бременна/, но започна да ми прилошава и мен ме налегнаха съмненията. Тези неща ги бях споделила с таткото. Една вечер преди да се приберем купихме теста, като много се чудих дали да не го направя на следващата сутрин, но не издържах. Та прамя теста и той "какво стана?", аз "трябва да мине малко време" и засичам. През това време стоим легнали в пълно мълчание и чакаме. Мина времето взимам теста и   , без да казвам нищо му го дадох да го види. 1 минута мълчание и двамата се поглехдаме и , голям смях падна. После обаче като ме хвана едно шубе, ами сега     , какво ще правим? /бяхме си говорили, че вече ни е време да имаме дете и съответно имаше и предприети действия в тази насока/. Той ме прегръща и вика "Ще си го гледаме какво." и аз се успокоих. След няколко дни той "Оле, какво ще правим, сега?, Пак си помисли?" И други такива в смисъл не е много сигурен, че го иска. Тогава аз почвам да го успокоявам - че е нормално да се чувства объркан, че детето си е поемане на голяма отговорност, че много мъже изпитват такива противоречиви чувства и т.н. След този разговор се успокои и му изчезнаха съмненията. Таткото е много грижовен и внимателен към мен. Сега и двамата сме спокойни и чакаме бебето. 

  кат се сетя и винаги се хиля.
Ми понеже уж изключително трудно щах да забременея ние не се пазхме с надеждата че  работата все някога ще стане.Та миналата година по това време като видях двете черти щях инфаркт да получа.Бяхме със зълва ми така май се пада и тя ми донесе теста на нея първа казах и като ме гепи паниката седнах и запалих една цигара.Идва мъжо след малко а аз треперя.
-ко става женке.
-ми нищо
-дойде ли ти
-ми не  и няма да ми дойде честито ще ставаш татко
реакция-чу ни половината град щото скачаше и викаше кат луд.После се хвана за главата ама това не го броим.

Моята бременност беше дългоочаквана,повече от 4г.Но когато теста показа 2 чертички щях да се гътна от притеснения дали е истина.Мъжа ми го нямаше в този момент,едва устисках да не му кажа по тел,докато се върне след седмица.Успях...Още щом се прибра го настаних на леглото и ,въпреки всички репетиции,успях да измъдря само: Бременна съм...Кратко и ясно... ...Той седеше и ме гледаше като хипнотизиран,но видях радостта в очите му.После се съвзе и беше безкрайно щастлив.

Ние чакахме бебе 4 години.Вече се бях отчаяла напъно и дори кроях планове да се развеждаме, за да дам шанс поне на него да изпита радоста да има дете.
В един момент обаче усетих, че не съм същата.Нито алкохоличката в мен проговаряше, нито пък пушачката и реших, че тази работа трябва да се тества.Теста го направих в офиса и....ооооооооооп 2 чертички А аз се смятах за незабременяема .Веднага звъннах на мъжо и след 10 мин той вече беше паркиран в офиса.Тръгнахме да излизаме за обяд и още на стълбите, такъв рев и истеричен смях му дръпнахме, че колегите наизкачаха.
Изглежда ни е било писано да сме тримата, за това Мимката изпревари развода

Първият път: беше планирано. Още от първия път ми закъсня. Направих тест . След още два дни пак тест, пак  и реших, че нещо съм болна. Аз и без това не вярвах да стане веднага. Много се притесних, дори споделих с една колежка, че явно нещо не съм добре и трябва да ходя на лекар. Минаха още няколко дни, аз все се притеснявах, че нещо ми има, а мъжо беше сигурен, че съм бременна. На 7-мия ден сякаш имах вече някакви признаци, направих трети тест и изненада: . Направо пощурях от радост. Отивам и му казвам, че съм бременна, а той: "Аз нали ти казах. Инструкции съм давал на моите момчета!"
Вторият път: тотално непланирано (с бебе на 7 месеца). Закъсня ми, а ние се бяхме изтървали веднъж. Аз обаче без да проверя, бях решила, че не съм в овулация и нищо няма да стане. Та бяхме на село, при неговите баба и дядо и ми закъснява. Направо откачих. Планирах да се връщам на работа, имах килограми бол за сваляне, живеем с техните и въобще не мислехме за друго бебе на този етап. Отиваме до Чирпан, (селото е на 3км.) за тест и казвам на аптекарката за какво ства въпрос а тя: "Ами тогава да го завием теста да не се вижда" , жената реши, че ще го махам. Следобеда тръгнахме за Варна и на следващата сутрин направих теста  . Бяхме и двамата  . Трябваха ни няколко дни да премислим ситуацията и да решим твърдо, че ще го оставим. Сега си имаме две прекрасни бебета.

Първия път беше много щастлив, цяла вечер се усмихваше и ме гледаше странно - бяхме на рожден ден и се наложи да излезем почти веднага след положителния тест.
За съжаление загубихме бебето и това беше причината втория път да не се зарадва изобщо. Само ме прегърна и много неуверено се опита да ми обещае, че всичко ще е наред- беше много уплашен... май все още не може да се зарадва истински  
Мъчно ми е, че не можахме да се зарадваме на новината, ама по важно е да се зарадваме на здраво бебе след месец и половина  

И аз ви го пожелавам! 

Аз му бях поготвила много романтични начини да му кажа,защото след като видях положителния тест си мълчах и исках да потвърди лекар.....но се скарахме и по време на скандала толкова ме изнерви,че аз му казах - "Исках да е по-дръг начин,ама не заслужаваш! Бременна съм" !  а той се усмихна нервничко и вика "Добре" ... аз се разплаках "Само товали ще кажеш БЕ?" и така... гушнахме се после,но и до ден днешен ме дразни,че не ми говори на корема,че не вика на малката принцеса - съкровище или каквото там му е реда ! Знае само - Беба и нашата МОМА (което мома много ме дразни)  ама кво да го правя - като с чувства неловко...

П.П. Бебка беше планирана и много желана 

След почти година опити, лечение на моите проблеми, много сълзи и отрицателни тестове...направих поредния и видях тооооолкова бледа чертица, че си викам- ето, започнах и да халюцинирам...И реших да не казвам нищо на половинката. Моят мъж, обаче, беше много наясно вече, милия, с всяк'ви овулации, цикли, хормони и прочие и след 2 дни ми вика "Да направиш едно тестче..."

И аз направих и вече имаше втора, макар пак бледа, черта, но я имаше и нямаше съмнение. Прегърнахме се и постояхме така. Просто мълчахме. Нямаше викове, нямаше крясъци. Мисля ,че милото каза нещо от сорта на "Ще ставам татко!" с толкова обич в гласа си...Следващите дни направих още 3 теста и прекрасната втора чертичка ставаше все по- ярка.

ProstoAz, не се шашкай, и моя мъж не говори на бебчо. Казва ми, че като излезе достатъчно ще му говори Пък и ми вика :"Добре...как да ти говоря на корема, каквод а му кажа?"  Абе мъжете са си сладки. Аз даже исках по някакъв начин да му покажа как бебо рита, ама да го усети той така, както го усещам аз. И измислих - казвам му :"Сега ще си доближим коремите плътно и ще го усетиш как рита"  Умря да ми се смее 

Джиджа  аз тъкмо разказвах на едни дръги бъдещи мами,моя какво ми отговори като го попитах защо правим по-рядко секс - "Ами какво да хване Беба да ме ритне по корема патока ли?"      (съжалявам за вулгаризма  ) 

та и аз му виках,че нощем бебето го рита като си опра корема в гърба му.Казвам му "Ще ти забие нож в гърба тя,като вижда,че не и се радваш" 

Та ...може би си права - сладки са! Все пак мъжа ми никога не е знаел как да се държи с жените      не знам мен как ме излъга  

Първия път много искахме бебе,правя аз теста и ,е казвам си голяма работа другия път и заминахме на почивка.Да обаче само ми зацапваше и не искаше да ми дойде както трябва,след 2 седмици милото вика "Защо не направим и другия тест(бяхме купили 2)",а аз "Ми няма начин да съм бременна,всеки момент ще ми дойде"Отидох все пак в банята направих го и седя и го гледам и  ,аз само успях да извикам милото,а той  го погледна и полудя от радост,тръгнах за работа и той с мен,минаваме през аптеката,правя още един тест на работа и  ,викам го  и му го показвам а той не можеше да повярва.За жалост не беше успешна бременноста,та втория път той отвори капачето на теста и ми вика честито ще си имаме бебе,а аз рев,той ме успокои че този път всичко ще е наред и засега е така,живот и здраве ноември ще гушкаме бебче.

krasimira00, пожелавам ти го и аз! 

ProstoAz, а да ти кажа...на нас първо ни бяха казали, че ще е момиче и двамата с таткото даже и име му измислихме, всичко добре...но няколко дни по късно ни казват, че е 100% момче и ние двамата шах и мат...аз най-много, защото се бях настроила за момиче вече...Е, тогава да ти кажа мъжа ми като си лягахме за сефте ме пита тоооооооооооолкова следко и нежно:"Добре ли си? Внимателно лягай!" и ме гледаше така угрижено и ме гушнаааа едно сладичко, лекичко, с толкова нежност...Никога няма да го забравя 
Но не ме разбирай погрешно, това не значи, че се е зарадвал повече на момче или нещо подобно...

Ооо аз съм пък съм абсолютно сигурна,че нашия татко не се радва защото е момиче    Ама кой го пита - такова си го е направил. Аз и аз исках момче,но сега след като със сигурност знам,че е момиче и съм много щастлива - пък той като си направи момче да му се радва    Сега най-много ме ядосва като и каже "Нашта МОМА" леле.... побеснявам

Хаха, спокойно:) Ами как да се обръща към бебето? Моят мъж му вика "бебока"
А мъж ми понеже ми се кълне, че е станало случайно забременяването, аз му казах, че според статистиката, бебетата, които са станали случайно в повечето случаи са момичета, защото У хромозомите са по как да кажа..."неустойчиви"...та тъй като излезе, че е момче вече не му вярвам, че е станало тооолкова случайно 

Показах му теста без да очаква, разплака се от щастие и ме гушна 

Точно на рождения ми ден, преди да тръгнем за ресторанта. Той беше много щастлив, а аз доста объркана. Имахме двоен повод за празник 

Джиджа  ами викаме и Беба,ама да използва малко повече умалително от сорта на "УУУу на Тати Принцесата" или "Ла-Ла на Тати звездичката"     А той само тая МОМА знае.А иначе от мига в който му казах все викаше,че искал момиче - и аз го бъзикам "Ето ти на,кой каквото си го търси си го намира"    Но ние искаме много деца,така,че дано ги размешаме,че на всички да ни е угодено

Изчаках доста дни -закъснението  и чак тогава си направих тест Ами честно казано от 6г. да чакаш дете ще ви кажа , че излязох по без гащи от банята и така му се хвърлих на врата , че той щеше да препадне от щастие  Просто беше неописуемо

А моят хубосник като му казах и в първия момент се разочарова, че много бързо било станало бебето, а на него му харесвало бебеправенето 
Много ми стана криво, такова едно безотговорно изказване 
Е, после се зарадва и сега е много щастлив, а аз съм мнооого паникьосана и той ми дава кураж 

Ще ме уморите от смях

Ние правихме  опити за бебо от месец и половина и като първия път ми дойде той хипер много се разочарова и се си мрънкаше че стреля с "халосни патрони" и доста се беше депресирал.Аз му обяснявам че е нормално да не стане от първия път но той си знае неговото.
 На следващия месец обаче ми закъсня.....аз си викам сигурно е от времето а той се перчи че е станал номера. И така две седмици аз си чакам да дойде ама никои.......... Купих си тест - отрицарелен, купих втори - отрицателен. Вече доста притеснена отивам на лекар а той ами нищо н мога да кажа много е рано изчакай още седмица и пак пробвай. Ама как да чакам. Прибирам се от работа и купих тест правя го но съм на 100% убедена че е отрицателен и веднага дръпнах предпазителя да видя какво става. А то веднага 2 чертички. Щях да припадна Звъня му на работа и уж исках да му го кажа по някакъв специален начин да го запомни пък аз си глътнах граматиката и му викам "мило теста е с две чертички" а той " и това какво значи" а аз че ще ставаш татко
 А той като се развика че си знаел че не стрелял с халосни (пуста гордост) и колегите му се зачудили какво му става  
После се прибра с един красив букет и орт тогава се държи все едно съм от порцелан
Ама по интересното е как съобщихме на повечето ни приятели

имах доста време и на повечето им спрях дъха

И при нас беше така 

Nashata princesa, beshe jelana. Parviat mesec v koito napravihme seriozen opit i se polu4i. Samo 4e...sedmica predi o4akvania mi cikal tatkoto zamina za USA. Sled kato mi zakasnia s 5 dni, reshih da si napravia test, do tozi moment ne mi beshe zakasniavalo s pove4e ot dva dni. Kakto se doseshtate 4erti4kite biaha dve. Saobshtih na tatkoto po tel. Kazah mu "Bubi shte si imame bebe" a toi "Kak go reshi". A az ve4e dori na lekar biah hodila. Obiasnih mu i toi kaza samo 4e se radva i zatvori tel. Obadi se niakolko 4asa po kasno i ve4e naistina beshe shtastliv ot novinata.  Varna se kogato az biah v 6 mesec s dosta goliamo korem4e i beshe shtastliv 4e useshta kak bebka go poritva otvatre. Ami tova e nashata slu4ka sas saobshtavaneto na golimata novina.

Не бяхме планували бебе,за това като стана грешка пих Постинор и уж всичко беше наред!Всичко беше нормално докато един ден не започна да ме боли зверски кръста и аз реших да отида на лекар.прегледа ме човека и ми честити най-любезно,но ми каза,че трябва да взимам хапчета,не било хубаво хем да съм бременна хем да ми идва.Отначало си помислих,че има някаква грешка,все пак бях пила Постинор и всичко с идването всеки месец беше на ред,но се оказа,че много често се случвало да се забременява с този вид хапчета.Мъжа ми беше точно толкова шокиран колкото и аз и изобщо не знаехме как да реагираме.Когато се поуспокоихме,доиде истинската еуфория.

Нашата случка е от 14.02.:таткото правеше сутрешното кафе, а аз си направих теста/по принцип ми е закъснявало, но този път подозрението беше не за бебе, а мислих че съм болна/като видях 2те черти не повярвах на очите си...Отидох с лентичката при него и му казах най-простовато "Абе, според теб това 2 черти ли са?", а той "Ами-виж ква е бледа втората" и така млъкнахме за около 20 мин, допихме си кафето и в един миг и двамата осъзнахме важната новина. На свой ред таткото изпростя и вика:" Леле, сега какво ще правим, на лекар ли да ходим..., къде ще гледаме детето?" След като и двамата заминахме на работа и се чувахме през целия ден, до вечерта осъзнахме чудото и се радвахме на най-щастливия Св.Валентин.

Това е нашата история.

Ами ние не бяхме много изненадани.Той бе до мен като правих теста и по-скоро дълго време се чудехме има ли втора черта или и двамата си я въобразяваме(много бледа бе),но я имаше.Така и двата пъти.Много бе интересна реакцията на майка ми.Нещо бях болна и отивам да се консултирам с гинеколога,какви лекарства да пия и да ми потвърди бременноста.Излизам от болницата и майка ме пита
-Какво ти каза доктора?
Аз:
-Ами,каза,че ще ставаш баба.
Едва не припадна.

хахах
   много хубава теми4ка..... и аз се замислих какво се слу4и преди 4 месеца
ние си го о4аквахме и само се надявахме да е   бяхме си вкъщи,направих теста....и толкова се зарадвах от  ,4е докато мъжа ми спеше му се нахвърлих отгоре и му викам"ще имаме беб4е,ще ставаме трима" , а той запо4на да ме прегръща и да ми се радва и бяхме ужасно щастливи    и мисля да не ви разказвам как продължи общата радост.....

Винаги съм си представяла как ще го изненадам.Но при нас новината дойде в много тежък момент.На свекър ми му бяха открили рак на гласните струни и на другият ден щяха да му правят операция от кояято зависеше дали ще се оправи.Така че казах на таткото веднага без много увъртания така повдигнах малко духа му.Той беше много щастлив ,защото се опитваме от 5 години вече.Вече се разбра ,че и свекър ми ще се оправи и всички чакат новият член на семейството

Правихме теста заедно-радвахме се заедно 

При нас забременяването ми бе абсолютно планирано. Пробвахме и стана от първия път. Знам даже и кога точно (като дата и час!    
Той ме врънкаше постоянно, но аз все не одобрявах зодиите  . Първоначалната ми идея бе да родя на моя рожден ден.
След като ми закъсня 2 дена си купих тест. Бях мега сигурна, че е станало, но теста излезе отрицателен. Като излязох от тоалетната отидох веднага при него, защото държах докато се появяват чертичките да видя физиономията му. Но бях съсипана при появата на едната чертичка 
Утешихме се, че все пак от първия път не винаги става и че има време. След седмица беше сватбата ни, на която моя близка акушер гинеколог в Майчин дом в София ми каза:"ха, ти си бременна". Огорчена й разказах за отрицателния тест, но тя беше на 100% сигурна. След 5 дена летяхме от София и тъй като все още не ми беше дошло решихме с мъжа ми да наминем за един профилактичен преглед! Така заедно видяхме бленуваната точица на видеозона! Той се побърка: скача, вика, вдига ме по коридорите! Изобщо голямо щестие голямо нещо! 

А при мен пълен шок!!!
На датата на която си чакам менструацията се появи някякво течение и така две седмици...бях сигурна че съм неразположна-болезнени гъри,пъпки,подут корем абе както винаги...и след две седмици такава менструация отивам на гинеколог че вече много време стана с цикъл..................а тя ми вика бременна си... а аз -как така ,та аз идвам заради цикъла.....а тя-то тва не е цикъл и аз рееееееееевв.
Но след два часа изкървях ужасно силно и се прибирам вкъщи истерично ревейки ли ревейки а таткото ме чакаше и аз му разказвам едвам едвам през сълзи.......а той вика -и сега като отидем на доктор няма да има вече бебе ли?......а аз- ами сигурно не!!!
Като отидохметам си беше ама с много отлепен плоден сак и до сега я кретаме някяк си 
И така разбра нашия татко - шок и ужас, а после почна да се шашардисва- ами кола,ами къща,ами...... и много ми помага за което съм му много благодарна 

реагира тъпо. аз му казах, той ме погледна и продължи да си говори за това, за което го бях прекъснала
по-късно ми каза, че не ми е повярвал. повярвал бил чак след като ходих на лекар 

Очакваше се да стане така - 5 месеца без предпазни средства и достатъчно често.... Но моят мъж, с най-голямото и нежно сърце, но лишен от дар слово, успя да изръмжи: "А как смяташ да го оформим юридически?" /не бяхме женени, но живеехме заедно от половин година/. Аз много се ядосах, защото диването няма грам романтика у себе си, по-скоро не може да я покаже, и му отговорих троснато: "Ако имаш желание, може да припознаеш детето." Той направо онемя и повече не е коментирал. Но му личеше, че е адски щастлив. Бебето го спаси от неудобството да ми предложи брак!

Сигурна съм .че в този момент нямаше друг,толкова щастлив ,колкото него.
Е ! Може би само аз....... 

И при нас беше планирано Стана от първия път  за моя изненада...Странно ми беше, че седмица преди датата на цикала таткото твърдеше, дори беше сигурен , че съм бременна на мен ми изглеждаше ултра необосновано Той се погрижи и за теста  направих го 3 дена преди датата на цикала .Влязох в банята направих теста и изнесох лентичката навън.Докато се намоткам с къпането /знаете как е / таткото влетя размахващ тест с резултат    за моя изненада  . Не ми се ярваше още няколко дена и все си мислех, че теста е грешен, но уви...Щастливи сме   

При нас беше планирано,и естествено много се зарадва

Реагира така:
  Ихаааа, ще си имаме малко зайченцеее 

 

Първо му казах, че ми закъснява, а той ме успокои - "Не се притеснявай, не може да бъде" - дрън, дрън....  Когато си направих теста аз бях на работа, той също......та направих се тест и  Не можах да изтрая да му кажа вечерта и му се обадих по телефона и той буквално ми тръшна слушалката  Точно след няколко секунди той отново звънеше и направо ме разби от въпроси - как съм, що съм 

Аз бях в шок, таткото се зарадва и толкова. По-нататък когато започна да осъзнава новината стана щастлив.

И при нас първият път беше така,а вторият и двамата заедно направихме теста

Тъй като си правехме бебе съвсем целенасочено,новината не беше неочаквана за никой от нас.И двамата бяхме много щастливи,мечтаехме си за момента,когато ще можем да го видим и прегърнем.

Закасня ми с 4 дена,а според съпруга ми съм точна като швейцарски часовник.Купих си тест и го направих малко преди да си дойде от работа Доста си поплаках и първата ми мисъл беше"Ами сега какво ще правим".Когато си дойде му дадох 10 мин да си отдъхне преди да му сервирам новината(тъй като не му бях казала че ми закаснява).
В първия момент след като му показах теста той само ме попита какво е това и аз му казах че тест за бременност.И неговата реакция беше "И???",когато му казах че е положителен че ще си имаме момченце(това ми беше първата дума,а не дете) той взе да ме прегръща и целува, да ме повдига във въздуха, просто незнаеше къде се намира от радост.Като финал на всичко каза"Аз не вярвам на пластмаси".
Това беше в събота вечер и в понеделник на обяд др.Костадинов каза думите които никога няма да забравя"Има бременност на 4 сед и 2 дена".Там се проляха малко сълзички