IMETO - goqm problem vuv vruzka s kru6tavaneto

Моля те,напиши го на кирилица и ще ти отговоря,но така нямам нерви да те чета

Прочетох, но се измъчих.   Няма ли как да пишеш на кирилица? Казвам ти го най-добронамерено, защото така ще го прочетат повече хора.
Сега по темичката. Да, наистина понякога стават скандали за имена, което мен винаги много ме е учудвало. А и след като детето няма да носи точно името на свекър ти, какво те притеснява? Мисля, че използването само на първата буква е един компромисен вариант. Сигурно има много красиви имена започващи със съответната буква, без да имат връзка с името на свекъра.

Защо не го кръстиш на таткото и така да си спестиш ядове с родата

Тъкмо това щях да пиша Бащата доволен,родителите му също, а на теб ти е мирна главата

Дъщеря ми носи любимото ми име за жена

Не харесвам традицията с кръщаване на някого  не бих я кръстила и на мъжа ми ...

Кръстете си го както сте искали - да не е на никого и поговори с мъжа си! Ако е такъв проблем, намерете компромис, но тъй като съм суеверна...те съветвам да не го кръщаваш на мъжа си или на себе си (некоа никоя майка не го приема лично, наистина съм суеверна малко или много ). Успех и да пишеш какво име сте избрали

Аз точно така направих...

И аз мисля че ще е най-добре да го кръстите на таткото, ние така направихме! Е, имаше коментари пак ама са много малко! 

Мсля, че трябва да говориш със съпруга си, щом виждаш, че все имена с буквата на баща си избира. Аз лично не виждам нищо лошо в това. Сигурно има имена с тази буква, които и  на теб биха ти хареасли. В крайна сметка , какво значение има, в какви отношения са свекър и свекърва ти. Важното е вие с мъжа ти да сте в добри. Ако пъкси си харесала някакво име и много ти се иска да е то- говори със съпруга си.

Не трябва да кръщаваш детето си с име, което не ти харесва. Това е ужасно. Все пак цял живот ще носи това име и точно майка му да не го харесва е кофти. Това с първата буква наистина е компромисен вариант! Аз кръщавам децата си на баби и дядовци, но имената ми харесват! Определено не бих го направила само за да угодя на някого! 

Сама казваш, че "всички тези истории с имената са малко пресилени" Защо просто не се съгласиш да носи буквата на сввекъра ти, какво пък чак толкова ще стане? Все пак е само буквата.

точно това мислех да напиша.. да ви имам проблемите. моли се детето да е здраво.

Съгласна  (Джули оправих си снимката в аватара   )
Вили

Поговори със съпруга си. Обясни му кое те притеснява - че може майка му и баща му да се скарат, може майка му да му се обиди и т.н. В крайна сметка изборът е само и единствено ваш. 
Ние бяхме избрали 3 имена, но две от тях бяха с буквите на майка ми и баща ми. Съпругът ми ме помоли да изберем третото, защото баща му е много консервативен (да не кажа елементарен и ограничен) човек и поне името да е неутрално (а какво изобщо значи неутрално... име като име, лично на детето, независимо с коя буква започва), а не да започва с буква на моите родители. Резултатът - заради това, че не е кръстен на него (той държеше не на буква, а на цялото име), баща му не ми говори от година и два месеца, обиден е, а пътите, в които е виждал Сашко се броят на пръстите на едната ми ръка, въпреки, че живеехме в неговия дом до скоро 
Трябваше да настоявам за едно от другите две имена. Той така или иначе си се разсърди 
Вие си познавате роднините. Преценете кое ще е най-добро за детето. Гледайте да е хубаво име. Аз предпочетох да дам име, което е хубаво и няма да се срамува от него, в замяна на един дядо, който не се знае дали изобщо ще поиска някога да го види... а и що за дядо ще е щом не звънна в родилния да попита живи ли сте, а се обади на майка ми да пита "Как ще го кръстят" и повече не ни потърси.

Изборът си е само ваш. Ние говорихме и решихме, че няма да кръщаваме детето на баби и дядовци и има го казахме, без да се притесняваме. Ибрахме да го кръстим на таткото - само първата му  буквичка вземаме. 

Аз не позволих и дума да се издума, за това как ще се казва детето ни. Решението взехме с бащата и нероден Петко си вървеше с името   от ранни тумбашки месеци.

Синът ми се казва Александър и баща ми (Стоян) е щастлив, че името на малкия започва с неговата буква - Сашо 

А аз нали съм си добра душа и буквално свекарвата ме изнуди името на малкия да започва сбуквата на свекъра, ама няма значение да е жив и здрав, 2-ри път такава грешка не правя. Ако е против волятата ти, недей да кръстиш детето както и да било.

Аз също не харесвам тази традиция. Все пак хората са различни...

Предложението ми е:
1. Кажи, че искаш да е на името на баща ти или майка ти. Така "компромисът" ще бъде - ни на едните, ни на другите.
2. Избери хубаво име с първата буквичка на свекъра. Със сигурност ще харесате нещо!

А за тези хора, които не си поглеждат внуците, защото не са кръстени на тях бих казала само: Радвай се, че си се отървала от такова лайно наоколо! Очевидно човекът е тесногръд и дребнав и ако не за това, все ще намери за какво да се сърди!

Ноеми много добре го е казала

Всеки път се ядосвам като чета за баби и дядовци, които се сърдят за името на детето.
Не стига че на стари години едничката ти радост остават внуците, а ти доброволно и със сръдня се отказваш от тях, при това без реална причина!
Внучето си е внуче, независимо как се казва!

Аз с никого не съм се съобразявала, най - вече защото имената на свекърите не ми харесаха за моите деца.Свекърът цели девет месеца се мъчеше да наложи да го кръстим на негово име или поне с неговата буква,но тъй като не  можах да си  харесам име с буквата му, си кръстих детето както сама исках:)В началото се сърдеше, но сега вече не НЕ се съобразявай с никого - ти ще го раждаш, това си е твоето дете и е редно да го кръстиш така както на теб ти харесва.

Компромисните вариантите които са ти дадени досега ми допадат и ги подкрепям напълно. Или го кръсти на таткото или използвай само първата буквичка на родата му. Успех с избора

  много добре казано!

На мен лично ми допадат идеите или да го запишеш на бащата,или да му кажеш че искаш да носи името на твой те родители.И така ще клекне.
Така говоря защото ми е широко около врата,никой никога не ме е насилвал как да си записвам децата.
Аз като теб не желаех сестра му да кръщава малкия.И измислих аргумента че може моята сестра да се разсърди и нека да не обиждаме нито едната./сестра ми за кръщенето беше в Германия/.И така се съгласи и той и трети човек кръсти малкия.
Трябва да хитруваш понякога 

Кръсти си детето с име което ти харесваш,не е задължително да е на баби и дядовци,ти не си им казвала как да се казват децата им,и те нямат право да казват как ще кръстиш своето дете.Избери му хубаво име,ако пък вземеш поне първата буквичка на таткото,съм сигурна че той ще бъде много щастлив

Кръсти си момченцето както ти решиш и както на теб ти харесва.

Ние също преди няколко дни разбрахме, че ще си имаме момченце Но за да нямят претенции свекъра и свекървата още от самото начало като забременях им казах, че каквото и да е, детето ще носи тяхната фамилия, а и името на татко си като презиме, така че да ме оставят да си избера име. Все пак, аз го нося 9 месеца и на мен и моето семейство се пада по-голямата грижа, отколкото на тях. Не им хареса много тази моя позиция, но знаят че съм права и го приеха.

Сега ще го кръстим на татко ми и никой не смее да каже копче. А ако се разсърдят - то си е за тях - тамън и второто няма да е на тях

Успех и пиши какво сте решили.

и аз кръстих детето си както ми хареса, заявих в началото че каквото и да е няма да е на никого, не стига че ще е с тяхната фамилия -така казах на мъжа ми,и заявих че мога да го пиша с моята фамилия ако пожелая, който иска да кръщава-да си ражда ,аз не съм се месила на никого в избор на име и не искам никой да се меси.С мъжа ми това не промени отношенията ни, но свеки нещо не е доволна, ама аз не се впечатлявам.

Както и да го кръстите (може малко да се посърдят но) в крайна сметка ще си го обичат и глезят нали затова са баби и дядовци
Препоръчвам ти да си направиш списък с имена и да коментирате със съпруга ти
Но така или иначе според мен като видиш бебо от самосебе си ще му дойде и името Или поне аз така се успокоявам че и аз съм пред дилемата "как да го кръстим"

Tevelore кефиш ме Добре си ги наредила

И аз не одобрявам някой да ми налага да си кръстя детето на него и винаги съм отстоявала това мнение. Дъщеря ми е кръстена на свекър ми - според роднините на мъжа ми, защото това им била традиция на рода, а според мен - защото името ми харесва в женски вариант. Когато се роди синът ми, се прокраднаха намеци, че едва ли не трябвало и той да бъде кръстен на дядото, за да повтори трите имена, или поне на прадядото или таткото (които имат еднакви имена), за да се запазели мъжките имена в рода. Да, обаче на мен тези имена не ми харесват и не мисля, че детето, като порасне малко, ще се чувства добре с тях. Моите родители претенции нямат, но пък и името на баща ми не ми харесва, така че нямаше как да е и на него, в интерес на истината съпругът ми искаше поне буквичката да му вземем, но аз име с Г така и не харесах. Настоявах за неутрално име и така се случи. Сега, като кажем как се казва малкият, всички питат на кой бил кръстен и като кажем "на никой", отварят ей-такива очи 
А на фамилиите заявих, че думата по отношение на името на детето имат само двама души - който го е правил и който го е износил и родил.

Това си е вашето дете и важно единствено дали вие със съпруга ти ще стигнете до съгласие.
Говори с него и вземете решение двамата.
Важното е вие да сте в добри отношения.
Ние кръстихме Виктор на него си!

И мен скоро (живот и здраве  ) ме очаква подобна конфронтация, защото съм сигурна, че ще има претенции от страна на свекъра и свекървата. Проблемът е, че и мъжа ми ще иска да уважим претенциите им, защото за него това е израз на уважение, съответно неуважение.
Ако харесвах свекъра и свекървата и искрено ги уважавах, щях на драго сърце да се съглася. Но чувствата ми не са такива и не искам да проявявам лицемерие с избора на име на детето си.
Моят съвет е да изберете име, което наистина ви харесва и много спокойно, но настойчиво да отстоявате позициите си. Поне аз смятам така да направя. Който иска да се сърди.

И аз се дразня ужасно на баби и дядовци, които се опитват да се бъркат. За мое най-голямо учудване, познавайки прекрасно родителите си, останах като гръмната, когато баща ми, едва ли не ултимативно ми обясни, че детето ми трябва да носи неговото име  . Ей Богу, това беше последното нещо, което съм очаквала да чуя! Но явно, като става дума за име на внуче, бабите и дядовците се подместват.

Както и да е, аз детето си с името на баща си не кръстих, но още у него има някаква болка от този факт!

Харесвам идеята да кръстиш детето си на човек, който обичаш. "Защото така било редно/правилно/общоприето..." и пр. тъпотии не са основателна причина да дадеш на детето си име, което нищо не ти говори, и което име, то ще носи цял живот. 
Мъжът ти просто ТРЯБВА да ти влезе в положението, най - вече, защото ти се мъчиш да го носиш и раждаш и имаш изконно право да му избереш името, което най - много му отива. Поговори с него, за да изкорениш илюзиите му отрано (все пак имаш време!), а не да се измъчваш и терзаеш, а нищо да не му споделяш и той да тълкува мълчанието ти, като знак на съгласие... 

На мен никой не ми се е месил.Двамата с мъжа ми избрахме името и го съобщихме като се роди малката

И аз това мислех да напиша.
Може да вземете само първата буква от името на свекъра за ориентир.

Кръсти го както си искаш да е с неутрално име и така няма сърдити. И най-вече ти и съпруга ще сте доволни

Дъщеря ми е кръстена с любимото ми женско име, чиято първа буква е като на името на баща й. Така че хем е кръстена на него, хем с предпочитано от мен име.

Аз ще раждам след 3 седмици,но още не сме избрали име.Знаеш ли защо?Мъжа ми не ще и да чуе за име с буквичката на баща си.Държи да е точното име.заяви че детето си имало име и толкоз.А аз не го харисвам това име,а и дядото е болен,с І група инвалидност,а и е тежък характер.Честно казано завиждам ти че мъжа ти избира име с буквичката на баща си.Бих била благодарна на този вариант,а сега дори ме е страх да започна разговор по темата,защото предния път беше ужасно.

Не искам да те обидя или нещо такова, просто искам да попитам, защо не си отстояваш за името,което ти искаш.Как така мъжа ти ще решава едностранно. Все трябва да има име,което да се хареса на двамата, но да ти казва категорично,че детето си имало име просто ми звучи абсурдно.Все ми се струва,че майката е тази ,която трябва да има последната дума

Отстрани е лесно да се дават съвети как е най-добре,обаче действителността често е друга.

На тези ,които никога не са имали този проблем им се струва чудно,как може някой така да се меси в решенията на младото семейство.
Ами какво да кажа и на мен ми беше странно,че приятелката ми се разведе заради името на сина си.Тогава си мислех,че на мен такова нещо не може да се случи.Нищо подобно.
Когато се роди дъщеря ми без никакви възражения я записахме на свекървата.Тогава я уважавах и не ми дотежа това,че не ми оставиха право на избор.
Говорихме си,че на второто дете името ще избера аз.Когато се разбра ,че ще е момче се започна едно увъртане по въпроса за името.
На отиване към болницата пак питах как ще кръстим детето и мъжът ми каза ами както решиш.
Няколко часа след като родих мъжа ми звъни и казва ами тука голям проблем баща ми прави панаири.Казва ,че ако не кръстим детето на него разделяме бизнеса и повече няма син.
Не искам да казвам как развалиха най-щастливия ден в живота ми.
Аз нямах подкрепата на мъжа си.Стана на тяхното ,но от тогава не ги поглеждам.Сега им е криво,че не виждат децата и казват,че съжалявали.Изобщо не могат да ме трогнат.
Със съпруга ми сме заедно вече 11години през които никога не сме се карали.
Това,че позволи да ни се намесят в семейството промени много нашите отношения.

Моят съвет е още преди да влезеш в болницата да сте избрали някакъв компромисен вариант за име.
Не позволявайте някой да ви разваля семейното щастие.

И накрая извинете за дългия и объркан пост просто темата ми е много болна.

И аз съм напълно съгласна с това, че най-добре е между двамата родители да има разбирателство по въпроса. Но ако все пак не може да се стигне до диалог и компромис, въпреки всичко не може бащата еднолично да си взима решението. В края на краищата ти си изтърпяла 9 месеца бременност с всичките неразположения, после и самото раждане и имаш най-дълбока връзка с детето си, за да позволиш някой да се намесва така грубиянски в решенията ти, след като ти имаш НАЙ-ГОЛЯМО право да кръстиш детето си както на ТЕБ ти харесва. Още повече, може и аз да звуча малко суеверно, но съм чувала, че дете кръстено на някой роднина, взима неговата карма; то е хубаво да си носи свое собствено име. Ние с мъжа ми си избрахме неутрално име, което ни харесва и на двама ни, а и няма сърдити роднини. Желая ти успех!!!

Същият проблем при нас.... В крайна сметка реших да направя компромис само заради съпругът ми Съгласих се да започва с буквата,мисля че трябва да има компромис  между двама ви:peace:

 
Направо заврях докато изчетох темета!
Как може такова нещо и такива хора.Не бива да им позволяваш да те командорят и манипулират.Те като видят, че за едно нещо им минава номера ще продължат за всичко така - как да го къпеш, обличаш, храниш и т.н., няма да ви оставят на мира.С такива криви хора на глава не се излиза все ще намерят за какво да се нацупят.
Говори с мъжа си но и му покажи че и ти имаш "мнение" по въпроса, което в случая трябва да е най-важното.
 Успех и леко раждане 

Здравей  аз няма да ти давам съвет просто ще напиша как възнамерявам да постъпя аз понеже съм в абсолютно същото положение.Няма да кръстя детето си на никого проста ще избера дузина хубави имена и ще ги обсъдя със съпрагуга ми.Сигурна съм, че макар много да иска да кръсти детето на баща си ще осъзнае, че аз и бебето сме неговото бъдеще и заедно ще изберем най-подходящото.

И да пишеш какво е станало, ще следя темета.
И още веднъж успех мила, дано нещата се развият както искаш ти.

Кръстете го на кума ви, който евентуално после ще стане кръстник на детето.
Някои възрастни хора, колкото и проклети да са, уважават кума и кръстника повече от собствените си деца.
Странно, но факт!

И още нещо.
Аз бях заявила, че ако детето се роди  на  ден на светец, да ме прощават всички, ама то си идва с името.

Живо и здраво бебче ти желая, както и да го кръстите.

Изпаднала си в кофти ситуация. Аз не бих кръстила детето си на никой от родата. На мнение съм, че щом аз си го раждам, аз избирам името на детето си /аз и мъжа ми, разбира се  /. Никой няма право да ми казва, че детето ми трябва да се казва еди-как си!
Кръсти детето си с име, което се харесва на теб и на мъжа ти и хич да не ти пука, че някой ще се разсърди! Успех! 

Напълно съм съгласна! Пуснеш ли ги под одъра, знаеш къде ще се качат!
Името на детето е за цял живот!
На мъжа си просто обясни, че ти носиш и раждаш детето и ВИЕ ДВАМАТА ще изберете именце.

  па съм я 
Защо не се запънеш да е на името на баща ти? Кажи, че той много държи на това! Да видим какво ще стане. В крайна да сметка носи фамилията на единия дядо и малкото име на другия - звучи честно!

Контра ! Пък, ако много се изпокарат - вкарваш реконтра и отсичаш неутрално име, за да не се сърди никой ! Тогава ще се съгласят всички, надявам се 

Момичета,аз не съм се съгласила с името.Казах,че искам да изберем име с първата буквичка и последва двуседмичен период в който мъжа ми не ми говореше.Разминавахме се като трамваи,а аз вече бях 8 месец.Сега съм в 9 и имам дата за секцио.Смятам да повдигна въпроса близичко до тази дата,че ако реши пак да ме тормози с лошо отношение да има по-малко време до раждането.Абсурд е да си помисля да търся честен вариант от рода на-фамилията на единия дядо,името на другия.Безспорно аз имам най-голямо право да избира името,още повече че нашето дете идва след 2г. и поливина борба с безплодие и съм минала през какви ли не изпитания.Това обаче не ми се признава,защото е много важно дядото да е доволен.Той шантажира всички с болестите си в духа на "Ако нещо ми стане вие ще сте виновни".С други думи ако не стане на неговото и се ядоса и му прилошее ...Затова казвам,че освен че е болен е и крив характер и не искам да обременявам детето.Затова съм наясно че не мога да си мечтая да избера наистина името което харесвам,но поне да е име което харесвам с буквата на дядото.Благодаря ви за подкрепата.За мен това е истински кошмар,а трябваше да е едно от най-приятните неща-да избера име на своето така дълго чакано чудо.

За сетен път се убеждавам че съм попаднала на хора.През цялата ми бременност веднъж не са ме попитали как ще се казва бебето.Защото техните деца на никой не са записани.Родих и чак като се прибрали вкъщи мъжът ми казал на баща си че бебето ще се казва Емануил,а той е Емил.Сиреч на него.На следващия ден дойде на свиждане с една голяма бонбониера "Мерси".Но аз настоявах да бъде така.
Сега пак ще имам момче и аз казах че ще носи името на баща си.Ние нямаме брак -ако иска да носи мойте имена,нека ми противоречи.
А вие като имате брак,може и да не му се иска съгласието.

говори със съпруга сии решете заедно, може пък да измислите някое име което и на теб да ти харесва и да е с буквата на дядото. какво пък толкова. Нали името не прави човека , а обратното човека прави името. Има и по сериозни неща за решаване в този живот името не е наи важното и определящо за живота на детето.

И аз бих предложила името на съпругът ти, но това пак има лоша страна - ако човека е някой кротушан/пък и да не е/ все някога ще се намери случай да му го натякнат-нищо че са му родители.

Удачен вариант е име с буквата на свекър ти-не виждам лошо в това. Хем детето ти ще е кръстено с име, което сте харесали вие с баща му, хем свекърите ще са доволни/или поне свекър  ти/, че е на тях. Ние направихме така- кръстихме малкия с буквата на свекървата, защото дядото вече има кръстено внуче на него и така хем е на тях, хем на нас ни харесва, а и използвахме името, което бяхме избрали за момиченце.




Не е зле наистина да пишеш на латиница

Аз кръстих сина си на свекър ми - Живко. Това име не ми е  било в "списъка",леко остаряло е, но никой не ми го е налагал, просто усетих, че мъжът ми иска да уважи баща си, (който междудругото е много добър човек и много ни помага). Но нито веднъж, нито мъжът ми, нито свекър ми и свекърва ми са повдигали въпроса пред мен. Даже свекърва ми ми каза, ако имам някакви притеснения за име, да си изберем и да не се притесняваме от принудата на традициите. Аз пожелах да се казва така, свързвам това име с хубав човек, а и родителите на мъжа  ми бяха трогнати. НО ако въпросът беше повдигнат другояче,сигурно и аз щях да си мисля, че името е страшен проблем, край, апокалипсис...
Всичко, което искам да кажа е да се опиташ да не правите излишни суматохи около кръщаването на бебока, радвай се на бременността си, търси само положителни емоции, измислете някакъв компромис, но не тръгвай с рогата напред- вече сте едно семейство, ще разчитате един на друг, както вие като млада двойка, така и детето ви. Направете своя избор и леко, деликатно и с уважение го съобщете. Никой гък няма да каже, само "со кротце, со благо".

Аз предложих имената на децата мъж ми ги избра
Аз съм инат, но факта че съм носила децата си 9 месеца не ми дават правото еднолично да им дам имена

Малкия кръстихме на свекърми цялото име, харесвам го, така се казваше дядо ми когото много обичах. Нещо не харесвах мисълта ак ще го наричат галено ни ми се искаше да е Дими вместо Митко но не ми се обърна езика та мина през Миташки(така го нарече акушерката която ме изражда и много ми допадна) сега е Мити той се нарича така.
Беба е кръстена на моя татко(родителите ми винаги са казвали че не държат да кръстим децата на тях, но аз усещах че ще се зарадвах).Много харесвам името на баща ми но женския вариант - не, затова само първата буква ииамхме 2 варианта икогато след като родих ме попита лекаракта ка се казах че трябва да се обадя да питам кой ще е последния вариант, това върху магарето след като ме зашиха .

кръстете го с неутрално име, което ви харесва и на двамата и няма да доведе после до спорове- ама защо на него кръстихте, а не на мен и т.н.и т.н.

Вкъщи въобще не е повдиган въпроса на кого ще кръстя детето, най-малко пък мъжа ми е очаквал да го кръстя на родителите му. Думите му бяха :Ти се мъчиш-ти решаваш". И я кръстих на кръстницата й  и на първата буква е на баща ми. Но реших така и защото много ми харесваше името.

и нашето е с неутрално има - но и никой никога не е предявил претенции...
Кръстихме го на името, което беше надатата на термина ми, е позакъсня 2 дни малчо, но...така остана...въпреки, че после като се замислих той си е дошъл с др име и то не лошо...но си остана Филип

Този вариант - с раждането на ден на светец, е добър, но има едни такива с ужасни имена....
Иначе мисля, че е добро решение да кажеш ако детето си дойде с името - това ще е

Точно така-ти май ще родиш около Коледа, Нова година.Тогава е пълно с именни дни, кръщаваш го на някой от светците тогава и точка по въпроса.
Мен никой не ме е притискал за името на детето, но аз самата дълго се колебаех как да го кръстя. Планираха ми секциото на 26 октомври - Димитровден и готово-бебето се казва Димитър. Българско име, с послание. На който му звучи поостаряло-моля измисля галено име с по-модерно звучене и толкоз-аз съм чувала какви ли не интерпретации-Дими, Джими и т.н.

Напълно те разбирам. Най-добре е наистина детето да си дойде с името. И на мен се опитаха да ми намекнат, всъщност направо майка ми си ми каза де, че баща ми очаквал детето да е кръстено на него. Аз и казах хич и да не се надява - вече съм си избрала име и то няма нищо общо с никой. Естествено, тъй като термина ми е на 30 октомври, ако бебо се роди на Димитров ден ще го кръстим Димитър. На баща ми името е Николай - хубаво е, но има твърде много Никита в родата и не искам моето бебе да е поредното При мен кофтито е, че дъщеря ми е кръстена на свекърва ми. Може би и затова наште се надяват да кръстим второто на тях...ако беше момиче бях решила да е с буквата на наште /майка ми и тя е Ники - Николина/, но сега съм заела твърда позиция. Най-важното е обаче мъжът до теб да те подкрепи и двамата да сте на едно мнение - бабите и дядовците да се сърдят колкото искат.

Добре де, след като мъжът ти тръгва с лошо (не ти говори 2 седмици, при положение че точно сега би следвало да е най-мил и любвеобилен), какво ще стане, ако му отговориш със същото - да дадеш име на детето, каквото ти си прецениш. Ако приемем, че до самото раждане той не отвори дума за име, то след като бебето се роди все пак не може да не се попита какво става. Ако си мълчиш и се правиш на обидена и не му кажеш как си го кръстила... има и вариант да му се жалваш (и плачеш) колко си се измъчила и изтормозила с раждането, колко те боли всичко и това съвсем не е подходящото време да ти прави фасони за име.
Това не е предложение, а просто въпрос.
А ако продължава да се сърди, следва резонния въпрос - това дете заради името му ли ще го обичаш? Защо в момента, в който трябва да сме най-щастливи, ти правиш фасони и помръква радостта ни заради някаква глупост?

Това са толкова излишни неща! Като не го кръстиш на някой-голяма работа!Не се чувствай длъжна-ти се мъчиш ти имаш тежката дума. Ако имате разногласия с мъжа ти кръсти си го както искаш. Не позволявай никой да ти се
налага!!! 

Аз кръстих дъщеря си на свекъра си. Доволна съм  и мисля, че няма нищо лошо в това.

Аз също не одобрявам тази традисция да се кръщава на някой, но и в същото време не мисля че това трябва да става причина да се развалят отношенията помежду ви. Опитайте се да изберете име, което поне да започва с буквата на някой от родтелите му. Да го кръстиш на баща му и аз съм чувала че не е хубаво, но зависи доколко си суеверна.

Винаги съм била на мнение че детето трябва да си има своe име защото то си е индивидуален човек и не е необходимо да бъде кръщавано на разни хора и да им носи кармата на имената само за да ги направим щастливи. Не съм се ръководила от имена на роднини като си кръщавах детето, избрах име което ми харесва. 

Мисля, че сега е времето, когато трябва да си изключително спокойна, лишена от всякакви тревоги. Разбирам, че това е сериозен проблем, при това не само при теб. Знам за случаи, когато баби и дядовци изобщо не приемат внучето, защото не носило тяхното име.
Бих те посъветвала да го кръстиш на таткото. Таткото на бебето. Или нещо производно. Така може би и вълка ще е сит и агнето цяло.

Здравейте !!! Много ми е приятно , че ви пиша , но лично аз предпочитам темата по която ви пиша да беше по - весела!!! Мисля , че много от майките имат същия проблем като моя!!!
 По-принцип винаги съм искала детето ми един ден да не бъде кръстено на никого от бабите или дядовците, защото за мен това са отживелизи , а и мисля че това създава доста безредици в много от семействата... а и го знам от личен опит . В петия месец съм и от сега съм се заизмъчила как да се казва бебето. Бях измислила име за момиче  , но тъй като ще е момче сега всички ми говорят че трябвало да го кръстя на свекър ми защото така било редно. Съпругът ми беше на моето мнение и бяхме решили да го пишем със неутрално име , но сега виждам че като разбра че е момче започна да мисли име с буквата на баща му!!! А на мен честно казано не ми се иска , от сега виждам проблеми , защото свекървами и свекър ми са в много сложни отношения....  незнам какво да правя... честно казано незнам кое е правилно и как да постъпя.... защото за мен всичките тия истории с имената са малко пресилени. Дайте ми съвет!!!! БЛАГОДАРЯ!!!


В ранните ми години смятах,че детето ми е хубаво да бъде кръстено с неутрално име....Но....по ред причини всичките са кръстени на някоя баба или дядо. От известно време започвам да не съжалявам за тази си постъпка и дори се улавям,че започвам да агитирам детето да е кръстено на някой.......Баба, дядо, друг близък роднина или човек за семейството,който има голямо значение за него, пък дори и за т.нар. светец.......Напр. винаги съм била впечатлена от историята на апостол Йоан как е издържал в казан с вряща течност(масло или мляко не се сещам) и нищо не му е станало, самото име Йоан означава Божия благодат(а наистина забременяването ми със сина бе чудо), майка ми се казва Иванка и така поради много причини синът ми се казва Йоан. Не съжалявам за този си избор!

Успех и на теб и все пак имаш верем да кръстиш детето на свекър си напр. като му вземеш първата буква и по натам с име,което на теб ти харесва най-много!

Здравей!Аз също се чудих много за името на 2-то ми дете.Исках да носи името на Богородица и да е или Мария или Марио.Първият ми син не носи името на никой от родителите казва се Христо.Но за второто усетих, че на съпругът ми му стана малко криво.Съгласи се с мен , че мое си е правото да си ги кръстя както аз си реша - все пак аз се мъча през цялото време.В края на краищата сега синът ми е с две имена Марио Ангело.Аз си ги харесвам  /все пак преди да го запише акушерката на  няколко пъти ме караше да си помисля хубаво и все ми повтаряше, че още не съм на себе си /Най-важното е да са живи и здрави, а и сега си има мното имени дни

И аз не обичам тази традиция - много е натоварваща. Накрая все някой може да излезе недоволен. Защо пък да трябва да се кръщава първото дете на свекъра? Една позната, дето чете доста астрологически книги и се научиле да прави хороскопи ми каза, че прочела, че детето носи кармата на човека, на когото е кръстено и затова било по-добре да не се кръщава на никого.
Можеш да направиш 3 неща:
1. поговори със съпруга ти и с близките и се помъчи да ги убедиш, че това са отживелици, че вече не е като преди и е много по-важно името да подхожда на детето и то да му носи късмет
2. можеш евентуално да вземеш само първата буква от имета на свекъра. Той ще си месли, че е на него, но ти ще си знаеш, че не е
3. можеш да го кръстиш на бащата, ако мислиш, че кармата му е хубава и така донякъде ще се отървеш от натрапвания, които са страшно досадни.

И аз съм на същото дередже в момента. На следния сайт: http://www.astrohoroscope.info/imeto1.php
можеш да проверяваш по 1 име на ден дали избраното от теб име е подходящо за детето ти. Току виж няма нищо подходящо с буквата на името на свекър ти и успееш да се измъкнеш от заплетената каша.

Успех!