Пропадах някъде,....................

  • 1 878
  • 24
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 3 835
..........но всичко беше истинско.

След извисяването следва приземяване, логично. Кръговратът на живота.
Та реших да ви питам, колко ниско ви се e случвало да паднете? Не буквално, разбира се.
На всички ни се е случвалo да сгрешим, да направим някоя простотия, гаф, да постъпим лошо.

# 1
  • Мнения: 1 671
Случвало ми се е да прося любов.
Но не го смятам за падение.
Дори си мисля, че беше вид извисяване.

# 2
  • Мнения: 212
Случвало ми се е да лазя по земята. От това по-ниско не виждам къде ....

# 3
  • Мнения: 3 835
Случвало ми се е да лазя по земята. От това по-ниско не виждам къде ....

Предполагам, че го казваш в преносен смисъл, защото всички сме лазили по земята. Като деца най-вече. Joy

# 4
  • Мнения: 1 080
Случвало ми се е няколко пъти . Един от които се намирах тотално под земята .Не съжалявам обаче .За нищо .

# 5
  • Мнения: 2 818
Тази тема не я бях видяла...
Падам, когато забравя, че съм едно със света и се оградя със стена, тогава бавно, но сигурно падам... Когато не управлявам мислите и чувствата си (но това не винаги е падение)
За най-нис(з?)кото си падение не ми се пише, но съм го приела като урок...
Понякога трябва да стигнеш дъното(което е субективно), за да можеш да "отскочиш" от него... Аз май-често използвам този похват, макар с годините дъното да се вдига все по-нагоре. Оставям се "дъното" да проникне в мен и да достигне някаква точка, чрез която се задейства изстрелването...

# 6
  • Мнения: 2 716
Постоянно пропадам.
Ежедневно.
Губя самочувствие. В желанието си да се издигна в собствените си очи, правя грешки. Т.е. осъждам себе си, което не е задължително да бъде таксувано и от другите като грешно. Все си мисля, че пак сгреших.
Нещо май не ми се удаде словоредът. (пак се сърдя на себе си  Whistling)

# 7
  • Мнения: 494
Излъгах за нещо мнооооого важно.После ми се върна яко!Още ме е срам ,като си помисля или се сетя за това.Не ми се говори за другите неща-гадно ми става...но съм си взела поука от всичките си падения.Имам доказателства днес Simple Smile

# 8
  • Мнения: 985
Не ми се спомня там където аз бях(на дъното),животът ми зависеше от това...а сега къде съм...
п.п.Благодаря ти,парчето е много хубаво.

# 9
  • Мнения: 2 070
Мисля, че най-гадно правя, когато залъгвам себе си за нещо и заедно с това и други хора.

# 10
  • Bapнa
  • Мнения: 762
След поредната простотия/изцепка/гаф от моя страна пия една водка, размишлявайки в/у станалото ... После я отивам да храня детето, я сядам на компютъра и майната му  Mr. Green Много пъти съм си мислила колко щеше да е хубаво, ако можех да се върна ден или седмица назад ... Но после се сещам, че е човешко да се греши и всеки е падал от високо и ми минава  Peace

# 11
  • Мнения: 3 835
Но после се сещам, че е човешко да се греши и всеки е падал от високо и ми минава  Peace

Благодаря ти, че си го написала. Hug Всички имаме своите падения, и на всички ни е много трудно да говорим за тях. Но наистина да грешим е едно от най-човешките неща. Как иначе ще се научим, как ще прогледнем, как иначе бихме имали шанса поне малко от малко да се извисим някой ден, дори и за миг.

Много хубави мнения, благодаря ви, аз все още обмислям своите падения, имала съм много.

# 12
  • Мнения: 634
...толкова ниско, че погледнах нагоре и видях дъното....

# 13
  • Мнения: 899
Прекалено често. Почти всяка сутрин, към 7 и 15. После отивам да го събудя, хваща ме за ръка и ме извежда на светло..

В миналото, безкрайно много пъти. От които вече дори не се срамувам, просто не искам да си спомням.

# 14
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Пропадала съм, да. Съжалявах/съжалявам. Болеше.
Не съм сигурна, че пак няма с пълно съзнание да пропадна, ако нещата се повторят. Confused

# 15
  • Мнения: 4 733
 Много ниско. Преглъщала съм грозни думи казани в очите ми по мой адрес и съм се натискала да си мълча. От позицията на времето знам че си е струвало. От гледна точка на мъдростта, вече съм сигурна че всичко се връща.

# 16
  • София
  • Мнения: 2 530
А ти,Тео? Само въпроси задаваш, а не отговаряш.

# 17
  • Мнения: 5 539
Аз съм от 90-те %, които ще прочетат тази тема и няма да отговорят на въпроса. Сори.
А останалите 10% май също не са особено конкретни по въпроса...

# 18
  • Мнения: 822
Два пъти се поддадох на омразата...Поправих се.Сега оставям на другите да ме мразят...

# 19
  • София
  • Мнения: 819
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата Hug

Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории Sunglasses

# 20
  • Мнения: 3 835
А ти,Тео? Само въпроси задаваш, а не отговаряш.

Бифанче, не е лесно, признавам, това са трудни моменти. Hug

Правила съм много, ама много глупости в живота си, и продължавам да правя. Супер сериозни, страшни падения, май нямам. Имам предвид падения, от които биха ни побили тръпки от ужас.

Едно от най-ужасните падения, които са ми са се случвали е, да предам приятел. От глупост, от недоразбиране, от страх. Ужасно е! Никое извинение, нищо не е в състояние да те накара да се почувстваш по-добре. А от прошката му те боли още повече.

Пети, имала съм и подобни падения, предполагам и повечето от нас. Не се обвинявай, не го мисли, всяко зло, за добро. Макар, че ти вече го знаеш. Hug

# 21
  • Мнения: 2 723
Молих една жена за отговор, който знаех, че няма да ми даде, правих го достатъчно дълго, за да успея накрая да се погледна отстрани и да си дам сметка колко жалка изглеждам.  Tired
Отговор още нямам, жената си остана в графа пожизнени врагове, а скоро влиза и в семейството  Sick

# 22
  • New Zealand
  • Мнения: 871
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата Hug

Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории Sunglasses
звучи ми много познато...май сега съм в подобен период Sick

# 23
  • Мнения: 1 732
Най-голямото ми пропадане продължава и в момента... Tired
Унижението да прося любов...за дъщеря ми.
От човек, който нито заслужава, нито иска.
Ама аз упорита. И що?  Sick
Да се самоизтезавам и да търся причини и аргументи.
Губя почва под краката си.
Нужна ми е промяна и голяма доза самочувствие.
Ама...

# 24
  • Мнения: 2 891
Тези любовни пропадания спират, когато обектът на желание се издъни мощно и направи голяма простотия. Този момент винаги идва. За да затвърди правотата на решението ми, преди време един такъв ме обра, в собствената ми къща  Mr. Green За мое огромно щастие вече бях женена за истинска любов. Какво става с "крадеца" не искам и да знам.

Общи условия

Активация на акаунт