- Публикувана: 12 авг. 2007, 00:45 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 11:23 ч.
На кого ще оставите децата си ?
Този въпрос идва от темата за завещанията.
Хора сме, всичко се случва. А това е най-ценното за нас.
Бихте ли направили завещание по този въпрос ?
Как би реагирал бащата, ако му предложите да отидете заедно при нотариус, за да потвърди , че е съгласен с това ваше решение?
Как би реагирал този, който ще получи децата, след като го уведомите за вашето намерение?
Хора сме, всичко се случва. А това е най-ценното за нас.
Бихте ли направили завещание по този въпрос ?
Как би реагирал бащата, ако му предложите да отидете заедно при нотариус, за да потвърди , че е съгласен с това ваше решение?
Как би реагирал този, който ще получи децата, след като го уведомите за вашето намерение?
Замисляла съм се ..Мисля, че те ще решат - недай Боже.
Май неправилно се изразих.
Естествено, че бащата си е баща, но доколкото знам той може нотариално да прехвърли родителските си права на някой друг. Това може да стане и при определени условия, напр. смърт на майката, тежко заболяване , влизане в затвора , или нещо друго, при което тя не може да се грижи за децата.
Естествено, че бащата си е баща, но доколкото знам той може нотариално да прехвърли родителските си права на някой друг. Това може да стане и при определени условия, напр. смърт на майката, тежко заболяване , влизане в затвора , или нещо друго, при което тя не може да се грижи за децата.
.....Не се бях замисляла за подобен вариант в живота .
Някоя от тези девойки да не би да се е мислила, че ей така както си кара колата по центъра на София и върху нея ще падне цяла къща и ще ги убие.... Това е просто невероятно, но както виждаме се случва и може да се случи на всеки по всяко време. Темата за смъртта на мен лично винаги ми е била много интересна и винаги съм се чудил защо хората я игнорират въпреки, че тя (смъртта) е единственото сигурно нещо което ще ни се случи през този живот....
Децата ми не са животни за да ги оставям на някого.Баща им ще ги отгледа.И всички около него ще го подкрепят.
Децата ми не са животни за да ги оставям на някого.Баща им ще ги отгледа.И всички около него ще го подкрепят.
и майка му
Честно казано не се бях замисляла над този въпрос. Първосигнално или след като помислих няколко минутки...отговорът ми е един и същ. На съпругът ми ще я/ги оставя. Първо, той отговаря на някои от останалите споменати опции - имам му пълно доверие, закона би му ги присъдил... Второ, за мен няма по-добри за детето от майката и бащата - каквито и да са. Мисля, че на детето ще му е по-добре при баща му, отколкото при който и да е от другите посочени. И трето...наблюдавайки в момента дъщеря си баща й - убеждавам се в правотата на първо и второ.
Точно преди седмица говорихме с мъжа ми по тази тема. Казах му, че искам той и свекърва ми да отгледат Станислав. Но да не изключват все пак и майка ми-тя не живее в София.
И друго го помолих-преди да реши-ако изобщо го направи-да се задоми повторно, да е убеден, че НОВАТА ще приеме Станислав.
Иначе го заплаших, че ще го "тресна"отгоре в мълния.
(това на майтап, разбира се).
И друго го помолих-преди да реши-ако изобщо го направи-да се задоми повторно, да е убеден, че НОВАТА ще приеме Станислав.
Иначе го заплаших, че ще го "тресна"отгоре в мълния.
(това на майтап, разбира се). Иначе го заплаших, че ще го "тресна"отгоре в мълния.
(това на майтап, разбира се).
По темата-и аз мисля баща им да си ги гледа,а вярвам че и родителите ще помагат много.
Децата ми не са животни за да ги оставям на някого.Баща им ще ги отгледа.И всички около него ще го подкрепят.
Защо, за животните не ти ли пука? Аз не бих оставила животното си на кой-да е.
Става дума - ако и двамата ви няма. За да не се карат баби, дядовци, вуйни и т.н. И например - да не ги разделят. Аз взимам това, ти - онова.
Децата ми не са животни за да ги оставям на някого.Баща им ще ги отгледа.И всички около него ще го подкрепят.
Защо, за животните не ти ли пука? Аз не бих оставила животното си на кой-да е.
Става дума - ако и двамата ви няма. За да не се карат баби, дядовци, вуйни и т.н. И например - да не ги разделят. Аз взимам това, ти - онова.
От така зададената тема изобщо не се разбира,че става въпрос за двамата родители.Напротив.Виждам,че и другите така са я разтълкували.И разбира се,че в такъв момент няма да ми пука за животните.Ще ме интересува само щастието и спокойствието на децата ми.Някак не ми се връзва :Анна и Филипа бих искала да се отгледат от баща им,а сладкото Шуши нека отиде при леля.Просто смешно.
[/quote]
Мислех си, че щом Бащата е един от вариантите, няма нужда да се уточнява, че не става съпрос за двамата. Грешката е моя, за не-уточнението.
Нещо друго ми прави впечатление. Никой досега (58 гласували) не е казал , че е направил някакъв официален документ по въпроса. В такъв случай настойничеството автоматично се определя от закона. Но и нито един не е посочил този вариант. Предполагам, че това се дължи на увереността, че бащата ще бъде определен, но не винаги това е така.
Моля, който намира темата за смешна и безинтересна , просто да не пише!
[/quote]
Мислех си, че щом Бащата е един от вариантите, няма нужда да се уточнява, че не става съпрос за двамата. Грешката е моя, за не-уточнението.
Нещо друго ми прави впечатление. Никой досега (58 гласували) не е казал , че е направил някакъв официален документ по въпроса. В такъв случай настойничеството автоматично се определя от закона. Но и нито един не е посочил този вариант. Предполагам, че това се дължи на увереността, че бащата ще бъде определен, но не винаги това е така.
Моля, който намира темата за смешна и безинтересна , просто да не пише!
Разбира се, баща и.
Ао имам съмнения, нямаше изобщо да допусна той да ебаща на дъщеря ми.
И съм напълно наясно със законовото положение, ако с мен се случи нещо, дъщеря ми има баща и не е необходимо да заявявам изрично волята си пред закона за това.
Ако с двамата се случи нещо е въпросът, който ме затруднява.
Имам хора, на които разчитам, родителите ми, родителите на мъжа ми, други, но безпрекословно и инстинктивно да отговоря на секундата не мога, което означава, че наистина ме затруднява.
Ао имам съмнения, нямаше изобщо да допусна той да ебаща на дъщеря ми.
И съм напълно наясно със законовото положение, ако с мен се случи нещо, дъщеря ми има баща и не е необходимо да заявявам изрично волята си пред закона за това.
Ако с двамата се случи нещо е въпросът, който ме затруднява.
Имам хора, на които разчитам, родителите ми, родителите на мъжа ми, други, но безпрекословно и инстинктивно да отговоря на секундата не мога, което означава, че наистина ме затруднява.
Тъй като и аз не съм съвсем наясно какво е точно законовото положение, моля някой по запознат да изясни ситуацията. Доколкото знам родителите без някакви специални документи са длъжни да се грижат за децата си. При невъзможност да изпълняват тези си задължения, и при липсата на специален документ за това, закона определя настойник, до завършване на пълнолетие. Естествено от най- голямо значение при определянето на настойника са възможностите му да осигури добри условия за отглеждането.
На бащата. Той ще е човекът, който да взема решенията оттам нататък.
Животът е непредсказуем. Знам, че няма да оставя децата на сестра си или на зълва си на улицата, че ще ги отгледам наравно с моите ако се наложи, знам и че те няма да оставят моите. Това ми стига.
Надявам се да не ни застига такъв кошмар. Предполагам, че ще е много тежко за всички, защото никой и нищо не може напълно да замени майката или бащата на едно дете (говоря за родители, които обичат децата си и се грижат за тях).
Животът е непредсказуем. Знам, че няма да оставя децата на сестра си или на зълва си на улицата, че ще ги отгледам наравно с моите ако се наложи, знам и че те няма да оставят моите. Това ми стига.
Надявам се да не ни застига такъв кошмар. Предполагам, че ще е много тежко за всички, защото никой и нищо не може напълно да замени майката или бащата на едно дете (говоря за родители, които обичат децата си и се грижат за тях).
Ако и двамата внезапно умрем, бих искала да бъде отгледана от родителите ми. Сигурна съм, че биха се справили отлично.
Ако само аз умра, мъжът ми ще ги гледа, надявам се с помощта на моите родители.
Но всъщност, нека първо се родят