Винаги съм си мислила, че Г-точката е плод на градски легенди, но си представих образно как си я призоваваш като патрон-пазител 
О, и аз така си мислех.... Но истината е, че координатите и не са достояние на широката мъжка общественост... уви.
- Публикувана: 13 авг. 2007, 14:45 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2007, 17:57 ч.
Експекто патронум!
О, и аз така си мислех.... Но истината е, че координатите и не са достояние на широката мъжка общественост... уви.
После и аз ще си я призова
както можеше да се очаква хубавите спомени на жените са свързани преди всичко с мъже. какво щяхте да правите без нас не е ясно. ние мъжете сме ви най-голямото щастие в живота. добре че ни има иначе щяхте така да си умрете нещастни 
Моите най-хубави спомени са свързани с детството особено летните ваканции на село при баба и дядо. Прашен селски път, аз бос бягам и колената ми целите в рани.... Дядо Иван ни гони с една пръчка защото току що сме му обрали черешата в двора.....давам почти всичко да се върна малко в това време... ама няма, няма...
Имам и някои хубави спомени от жени макар че не могат да се сравнят с тези от детството ми...
Моите най-хубави спомени са свързани с детството особено летните ваканции на село при баба и дядо. Прашен селски път, аз бос бягам и колената ми целите в рани.... Дядо Иван ни гони с една пръчка защото току що сме му обрали черешата в двора.....давам почти всичко да се върна малко в това време... ама няма, няма...
Имам и някои хубави спомени от жени макар че не могат да се сравнят с тези от детството ми...
Ванче, съгласна съм с това, което си написала...цялото ни детство и по-точно споменът за него е магия...просто да си безгрижен наиситна, неосъзнато щастлив е магия...но мисля, че това е присъщо за всяко едно дете...А моментите на любов и раждане, въпреки, че към тях сме се стремили, те са като проблясъци в едно друго съществуване, различно от детство...когато вече не сме така безгрижни, а именно такива моменти ни дават крилата, блясъка в очите, вълшебството, което сме имали и като деца, но без да го знаем....
Затова не описах детски спомен, а този, иначе сигурна съм всички имаме и от двата вида спомени по много
Василиса, изивинете за спама
Затова не описах детски спомен, а този, иначе сигурна съм всички имаме и от двата вида спомени по много
Василиса, изивинете за спама
Темата е толкова хубава, магична и много тъжна... Искам да съм дете, искам да съм малка и да се сгуша в моята мама, искам да усещам безгрижието и спокойствието...
Сигурна съм,че най-красивото вълшебство ми предстои - дом,семейство,пълна къща с дечица, смях и сълзи.
Иска ми се да мога по-често да правя вълшебства.
Сигурна съм,че най-красивото вълшебство ми предстои - дом,семейство,пълна къща с дечица, смях и сълзи.
Иска ми се да мога по-често да правя вълшебства.
Аз пък си мисля, че точно детски спомен трябва, за да прихване магията.
Аз пък мисля, че точно спомен, за който си спомняме с най-много любов, трепет и възторг трябва, а това може да е всеки...иначе като детски спомен е най-чист и непорочен, та може би ако магията има нужда от това си права
Всеки спомен, който ни носи щастие, върши работа.
На мен самата ми е трудно да отговоря. Кое по-напред?
Ще използвам най-пресния си спомен. Уча сина си да танцува полка (като Пипи). Първо танцуваме двамата, той е едновременно възхитен и сериозен. После танцуваме с татко му - и той е възхитен и сериозен, и толкова си приличат двамата, и толкова ги обичам.
А бебето ни гледа ококорено...
На мен самата ми е трудно да отговоря.
Кое по-напред?Ще използвам най-пресния си спомен. Уча сина си да танцува полка (като Пипи). Първо танцуваме двамата, той е едновременно възхитен и сериозен. После танцуваме с татко му - и той е възхитен и сериозен, и толкова си приличат двамата, и толкова ги обичам.
А бебето ни гледа ококорено...
