Грешка ли е ако се върнем в България?

Аз написах нещо, но от нападките на Ксения се загуби миличкия ми пост....има значение какво и как ще работите, къде ще живеете и т.н. В момента в България има добре платени професии, както и фирми които плащат добре. Има квартали/места, където се живее добре. Има и места, където да си разхождаш децата- например парка Заимов е такова място в София. Вярно, не са много, но ги има. Абсолютно вярно е, че градския транспорт в София е под всякаква критика, но пък и затова в него се возят предимно ученици и пенсионери. 90% от моите колеги идваха на работа със собствен автомобил. На няколко пъти прочетох че не може да си щастлив и да живееш добре , когато хората около теб нямали пари. Истината ( или поне моята истина) е че хората обикновено контактуват с хора със сходни възможности и интереси. Ако ходиш на почивка в хотел с нощувки за 200 лв и си купуваш гащи от 120 лв никога няма да срещнеш хората със заплата от 280 например.
По  отношение на децата има 3 момента според мен- първият е възрастта на парковете и градинките- писах по горе. Вторият е гимназиалното образование- има достатъчно добри училища, стига детето да иска да учи. По отношение на университетите нещата са малко по различни, но ако има добри резултати от гимназията и стабилни знания няма никакъв проблем. Имаше някаква статистика за учениците от езикови и математически гимназии, които отиват да учат в университети в чужбина, не ми се търси, но за някои училища достигаше 20% от завършващите. Макар че моето лично мнение е че има университети тук, които дават добро образование.
В резюме- няма значение къде точно се намираш, важното е какъв ти е стандарта.

Точно защото нямам предвид себе си, затова пиша.
Няма такава работа, която в Бг да плащат 400 лв, а в Европа(например) 500 000 годишно. Просто няма. Не можеш да ме убедиш, че човек знаещ 2 езика няма да знае как да си продаде труда в България и ще стои на заплата 400лв. Вярно, няма да взима 10 000Евро, но 1500-2000 лв ще вземе. Но само ако има желание, ако ще седи и ще се тюхка колко му е ниска заплатата, може и да се пенсионира на тези 400 лв.

 

Хайде спрете се малко с това заплащане 
Стандартът не е сумата, която имаш в джоба си, а това, което си позволяваш с нея.

Освен това не за всички хора приоритет е заплащането. Това е много плоско мислене.
Има много други причини, които са не по-маловажни, за да се 'върне' човек в България - родители, семейство, роднини и приятели.Връзките с хората. Възможност за удовлетворение от работата.
Смея да твърдя, че за предишната ми позиция в БГ , която имах на 27, тук и навсякъде по 'цивилизования' свят щях да драпам безуспешно цял живот!!
И да, със сигурност получавах около 15  пъти по-малко пари от колегите ми в Швейцария например, но това не ме е направило  по-малко удовлетворена и уважавана от тях.
Да, стандартът ми не е бил да купя къща, 2 коли и тн веднага, но и навсякде по света хора изплащат имотите си 20-30 години. Хайде да не си разправяме приказки от хиляда и една нощ, а си отворете портмонетата и си вижте броя кредитни карти, които смятате за голямо постижение  на емигрантството
Картинката не е черно-бяла.
И държавата ни е бедна - заплаща държавните си служители според възможноситте си.
И ако за някой лекар или учител са по-важни парите, да си седне на д-то и да се преквалифицира към по-заплатена среда. Защото през последните 20 години винаги е било кристално ясно, че това са не добре платени професии, а медицината продължава да е в топ листата за кандидатстудентите.
Сигурно заплащането не е основното, което ги мотивира да кандидатстват по няколко години за лекари!


напълно съм съгласна с Бискара по темата.
 

Имам 2-ма колеги чужденци женени за българки. Какво да ти кажа- единият приема много добре живота си в Бг, а другият е на мнение, че това за него е вид изгнание, докато успее да събере необходимите му пари и да си устрои живота в неговата си страна. Всичко е до човек, до неговата приспособимост, желание да приема предизвикателства и промени. Реално погледнато те казват, че в Бг живеят с много висок стандарт в сравнение с живота, който биха водили в държавите си. Става въпрос за личен стандарт. Първо ще ти разкажа за този, който е доволен- живеят в апартамент в идеален център сред посолствата и до парк, детето му ходи на частна детска градина за чужденци, въпреки, че майката е българка, почти всеки уикенд пътуват някъде- хотели със спа, Банско и Несебър  знам че са им любимите, ако не, отиват до Халкидики и пазаруват в Солун, обожава да играе голф и тенис и си е създал купища познанства, чрез посолството се е свързал с много други негови сънародници, на работа няма проблем с комуникациите, защото почти всички колеги говорим език, а освен това той тук е уважаван шеф, а в неговото си страна би бил един обикновен специалист- технолог.За този човек София е прекрасно място, но той не живее и не ходи сред панелните блокове на Люлин или Обеля, не се сблъсква с градски транспорт, не излиза извън центъра на София. С добро чувство коментира връзките с родата на жена си и с голям кеф описва посещенията им на село или разните родови събирания. Възхищава се от природата на Бг, и всъщност така описва "тази слънчева страна", че дори и ние слушаме невярващо възторжените му описания. Но той си е такъв човек- радва се на живота, обградил се е с хора от неговата класа и с неговите разбирания, харесва си жената и дома, гради завидна кариера, ...
Другият ми колега, който е крайно недоволен и нещастен в Бг, живее с жена си и детето при тъщата в двустане апарт. в квартал на София. Непрекъснато се оплаква от свирещите аларми на колите през ноща, от кучетата и каруците с цигани, които изсипват боклука и разпиляват по улицата, от липсата на осветление около блока, от мръсната градинка, където играе детето му, от мизерията в поликлиниката, от непроверените стоки, които купува в кварталното магазинче и т.н. Не контактува с никого извън службата, но и с нас избягва създаването на приятелски отношения. Беше ходил с жена си на сватба на нейна роднина в провинцията и единствения му коментар беше, че е било ужасно мръсно в ресторанта и е изпил 5 ракии, за да дезинфекцира непроверената храна, че е било неорганизирано и хаотично всичко. И съответно представи си какви са му отношенията в къщи, предполагам че на жена му и на тъщата изобщо не им е лесно. А той живее от 3 години в Бг., т.е. нито иска, нито търси начин да се приспособи. Предпочита да си държи на мнението, че българите са долно качество хора, които си живеят долнокачествен живот в долнокачествена държава.
Негативни неща, които коментират и двамата- че българите ги приемат като чували с пари, от уличния полицай до ресторанта в Боровец, че нивото на медицината и обслужването по болниците е ужасяващо /дебело подчертано и вярно/, огромната корупция по митници / работата ни е свързана с внос-износ/, липсата на качествени стоки на пазара и ограничения избор на магазини, предлагане и т.н.
Спирам до тук, надявам се да съм ти помогнала с нещо. Мисля, че ти си познаваш мъжа и знаеш колко е добре за вас, той да си напусне работата, да си оставите дома и да дойдете тук да преоткривате живота.  

Според мен би било грешка, ако там сте устроени и съпругът ти има добра работа. Тук нещата са все още трудни. Няма гаранция, че ще си намери добре платена работа, а и да намери няма гаранция, че ако я загуби по някаква причина ще може да си намери друга!
Освен това държавата ни все още има много трудности и проблеми.
Лично аз, ако бях в чужбина бих се върнала насам единствено, ако там имам финансови проблеми. Поне за сега е така!

Само това би съсипало повечето хора
Иначе съм съгласна в общи линии с останалото.

Sorry, публикувах си собственото мнение като цитат.
И съм съгласна с jana71 в нейната констатация, че с много пари добре се живее, но хайде да не откриваме топлата вода. Тук става дума за хора, които Ште работят в БГ за БГ заплати, които дори и да са добри в много случаи, на дали, Ште им дадат толкова добър стандарт, че да го карат толкова на Широко. (Както навсякъде по света)

моето мнение е, че ще е грешка ако се върнете. можеш сама да го прецениш по това, че живеещите в чужбина се изказват негативно за Бг, а ти имаш един плюс пред тях - омъжена си за чужденец и живееш в неговата държава, а те са емигранти и са преминали през всички трудности на емигрантството и пак не искат да се връщат.
за доходите няма да коментирам - факта е, че в софия и варна има възможности за реализация, в провинцията не.
аз живея в голям провинциален град и мога да ти кажа, че е като в софия. безумно строителство, мръсотия, простотия, хората са груби, невъзпитани.
пълна незаинтересованост на държавата от каквото и да било. страшна корупция и бюрократщина, неуредици и т.н.
а относно децата - това е най-големия проблем, само ще ти дам един пример:
в детската градина в която колежката ми си водеше детето по цял ден децата гледаха планета тв. само това. никакви игри /може би само следобед ако е топло времето в двора/, нищо. нека ти е ясно как растат децата в българия и в какво ще се превърне самата българия след 15 години когато тези деца пораснат.

аз съм омъжена за чжденец и живеем с двете си деца в БГ. Чувстваме се много добре и дори не мисбим да се местим някъде за сега. Съветвам те, преди да тръгнете за насам първо бъдете сигурни, че и двамата го искате. После мъжът ти може да потърси предварително работа в някое представителство на фирма, в държавата, в която живеете. има вариант и да направи свой бизнес. в момента в България има много възможности - само да ти се работа. А по въпроса за децата и дали няма да им се отнемат възможностите...еми това зависи от семейната среда и от тях самите. Има много добри училища, в които ако учат, а не само посещавата ще получат добро образование. Тук все пак не сме на Тамбукту и колкото и да не ми се иска да го кажа ако действаме повече и мрънкаме по-малко ще живеем по-добре.
Желая ти верен избор

jana71, по-добре не може да се опише

единствено ще добавя, че и този, който живее в идеалния и лъскав център, все му се налага да излезе извън него, както и извън София и тогава мизерията лъсва в пълния си блясък

не знам за другите, но аз лично не мога да понеса да живея на лъскаво, след като знам, че само на метри от мен са заринати в мизерни условия
не мога да гледам запуснатите и превърнати в сметища плодородни ниви

не мога да клекна пред принципите си, за да ми върви бизнеса

а авторката - ако наистина иска, да дойдат, т.е отидат и да пробват
но не 2-3 месеца, а поне 6-8, да и паднат розовите очила, да види през очите на съпруга си и тогава да реши какво точно иска

успех във вземането на решението и късмет след това при изпълнението му

на всички лек и ползотворен ден

п.с. зимата посетих приятелка в болницата след раждане - ами пожелах си и аз да родя там следващото/ите

а за децата - не искам да се връщам и само заради детето - да не го подлагаме на безкрайните експрерименти с българското образование, което отдавна не е качествено, а има само финансово измерение за учителите, и много изгубени безсмислено часове вкъщи вместо спорт, за да се назубрят безумията от учебниците

Пишем, пишем!   
Виж по-наагоре какво съм писала. Живяла съм в чужбина, не незаконно, като гастербайтер, и съм работила доста, но и съм знаела че ми се заплаща достатъчно за да мога да си позволявам ежедневни неща и нужди, и съм спестявала.
СЕГА.  жевея в София, в която съм живяла и преди, когато беше по-нормален град.
Тук е ужасно мръсно и разбито. Може би след още 20 години ще се оправи, но е много далече от чиято и да била СТОЛИЦА.
Заплатите в София УЖ са високи, а като тръгнеш да си търсиш работа изведнъж никой не дава начална НОРМАЛНА заплата.

МАРТИНА, решението е доста трудно и ако не рискуваш няма да разбереш, ама ако пробваш може и да се разочароваш. Важното е на душата да и е леко!   

За мен е ясно, че проблема на момичето не е в това, че живее в чужбина. Проблема е, че не се чувства добре в собственото си семейство. Явно там не я оценяват, самата тя не се чувства пълноценна и поради тази причина й се иска да се върне в България, като си мисли, че ще си върне предишния живот. Мартина, трябва да намериш сили и да говориш с мъжа си и да му обясниш как се чувстваш и какво ти е. Не се опитвай да бягаш от проблема, защото с това бягство може да направиш грешна стъпка. Аз също не се чувствам много добре в чужбина. Нито съм аз, нито съм на мястото си, нито се чувствам пълноценно. Обаче ми е ясно, че с живота в БГ съм приключила и сега пред мен е мисълта, че трябва да се справя и да се реализирам на новото място. За тази цел е нужна подкрепата на най-близкия - съпругът ти в случая и разбира се време!
Поздрави и успех 

Няма "продажба на труда" Бискара ако държиш да останеш в България. Повечето лекари там работят за 400 и повярвай, не са по-тъпи от теб. И заплатата на един такъв в Щатите е от порядъка на половин милион долара годишно. За СЪЩАТА работа.