Чета и преживявам лошо и хубаво в този сайт.Питам се обаче,как се чувстват наистина жените като мен.Преди всеки месец се вълнувах за цикъла си,после започнах всеки ден да мисля дали съм забременяла,сега вече съм отчаяна.Наистина ли за някои от нас е така сложно всичко в живота?
- Публикувана: 20 авг. 2007, 16:55 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 14:06 ч.
отчаянието
Опитът на доста двойки е показал, че колкото повече го правиш целенасочено и се стремиш да забременееш, толкова по-трудно става. ...
И аз бях така.
Ето сайт за зачатието:
http://calendar.zachatie.org/work/LogIn
Вземи си тестове за овулация.
Посети и лекар... Сигурна съм, че няма нужда, но пък успокоява. Аз в месеца, в който трябваше да почна хормоналните изследвания вече, чаках да се появи и мине мензис - трябваше да са на 5тия ден от мензиса... и той взе, че не дойде.
Вместо него 9 месеца по-късно дойде бебе Давид... Сигурна съм, че и при теб нещата ще са добре! Не се отчайвай, не помага...
Ето сайт за зачатието:
http://calendar.zachatie.org/work/LogIn
Вземи си тестове за овулация.
Посети и лекар... Сигурна съм, че няма нужда, но пък успокоява. Аз в месеца, в който трябваше да почна хормоналните изследвания вече, чаках да се появи и мине мензис - трябваше да са на 5тия ден от мензиса... и той взе, че не дойде.
Вместо него 9 месеца по-късно дойде бебе Давид... Сигурна съм, че и при теб нещата ще са добре! Не се отчайвай, не помага...
Пожелавам те успех ! И не се предавай! Просто не мисли толкова целенасочено! Аз два пъти съм забременявала и то без да сме работили в тази насока, дори като на шега не сме се пазили и не сме мислили, че може да стане, така че не мислете и вие и ще се получи сигурна съм! Стискам палци!!!!!!!!!!!!! 
При напълно здрави партньори, които не се пазят и уцелят момента на овулацията, статистическият шанс да настъпи бременност е едва 20%. т.е. има един гратисен период, в който няма нужда да се косиш. Ако си под 35г, нямаш повод за притеснение, ако не стане в първите 12 месеца от опитите. Над 35г вече се изчаква само 6 месеца. След това се говори за стерилитет и се търси специализирана помощ. Засега е достатъчно да прочетеш какви изследвания е разумно да се направят от ВСЯКА жена, която иска да забременее (хепатит Б, токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и т.н.) и да си ги направиш. Има статия по въпроса от д-р Даскалов, сигурно има и други подобни, потърси в сайта на бг мама.
Ако нямате резултат в сроковете по-горе, тогава се информирай за следващите стъпки тук, в подфорума за Проблемно забременяване или в http://www.zachatie.org, и на двете места пишат хора с опит в борбата със стерилитета. Аз чаках сина си 5г и определено ми беше необходима и медицинска помощ, понякога просто не става само със самоуспокоение и чакане, но и не трябва да се прибързва. Дай на природата шанс, желая ти това да се окаже достатъчно при вас!
Ако нямате резултат в сроковете по-горе, тогава се информирай за следващите стъпки тук, в подфорума за Проблемно забременяване или в http://www.zachatie.org, и на двете места пишат хора с опит в борбата със стерилитета. Аз чаках сина си 5г и определено ми беше необходима и медицинска помощ, понякога просто не става само със самоуспокоение и чакане, но и не трябва да се прибързва. Дай на природата шанс, желая ти това да се окаже достатъчно при вас!
една акушерка ми разказа нещо-5г.по лекари и т.н. и нищо.Решават да спрат всякакви опити и лечение и купуват билети за самолет за чужбина на почивка.Настъпва еуфория относно почивката,даже спират да `работят`за бебе.4 дни преди да отпътуват,на нея не и идва цикъла.Отива на лекар без дори през ум да и мине мисълта за бебе.Е,сега живот и здраве януари ще я ощастливи.А тя вече се беше примирила.....................
Бъди силна и търпелива,но не си го поставяй като ОБЕДНО МЕНЮ!!!!!!!!!!Бог си знае работата!!!!!!!!!Няма да те забрави!!!!!!!!!!!!
Бъди силна и търпелива,но не си го поставяй като ОБЕДНО МЕНЮ!!!!!!!!!!Бог си знае работата!!!!!!!!!Няма да те забрави!!!!!!!!!!!!
Не знам как се чувстваш,защото имах късмета да забременея веднага, но се опитвам да си представя колко е трудно да останеш обнадеждена след редица неуспешни опити и ти съчувствам. 
Може би ще успея да ти вдъхна кураж като споделя, че снаха ми забременя с вторто си дете след 2 години чакане - тъкмо бяха решили да пробват с изкуствено осеменяване 
Желая ти успех и дано скоро ни се похвалиш с радостна новина. 
Може би ще успея да ти вдъхна кураж като споделя, че снаха ми забременя с вторто си дете след 2 години чакане - тъкмо бяха решили да пробват с изкуствено осеменяване Желая ти успех и дано скоро ни се похвалиш с радостна новина.
Не виждам причина да се отчайваш Аз също дълго чаках , но защото като теб си мислих само и единствено за това 
Взех си кученце за , което започнах да се грижа и след не дълго време разбрах, че съм бременна 
Не допускай желанието ти на всяка цена да забременееш да се превърне във фикс-идея 
Любете се за удоволствие и ще видиш , че когато най-неочакваш , то тогава ще стане-сигурна съм, че скоро ще ми се похвалиш
Аз също дълго чаках , но защото като теб си мислих само и единствено за това Взех си кученце за , което започнах да се грижа и след не дълго време разбрах, че съм бременна Не допускай желанието ти на всяка цена да забременееш да се превърне във фикс-идея Любете се за удоволствие и ще видиш , че когато най-неочакваш , то тогава ще стане-сигурна съм, че скоро ще ми се похвалиш Бъди силна и търпелива,но не си го поставяй като ОБЕДНО МЕНЮ!!!!!!!!!!Бог си знае работата!!!!!!!!!Няма да те забрави!!!!!!!!!!!!
сестра ми опитваше 4 години за бебе и нищо не ставаше. Чак когато си каза че вече няма да се тревожи и започна нова работа и хоп... бебе. И други такива случаи имам като примери от познати и колежки. Знам че е много лесно да го напиша, а за теб много трудно да го направиш, но... прегръщам те! Бъди силна и уверена, бъди спокойна и търпелива! И щастието... ще кацне и на твоето рамо! Успех!!!!!!!
Това с бебето си е Божа работа, ние за 4 години брак никога не сме се пазели по никакъв начин, били сме сексуално активни. При редовен цикъл, родих чак на третата година от брака. Искам да кажа това с непрекъснато следене на овулации и цикли би могло да ти се превърне в мания, и не виждам полза. Което ще стане, ще стане!
примерите за забременяване, когато си се отърсил от мисълта за бебеправене са наистина много, но ако има налице някакъв проблем, по-добре да се открие и лекува навреме, отколкото да се чака с години да стане чудо.
иначе и моя съвет е да се успокоиш - независимо дали следиш овулация или не. ако не сатва бебето 6-7 месеца, отидете на лекар. не е задължително да има проблем, но все пак е добре да се провери
иначе и моя съвет е да се успокоиш - независимо дали следиш овулация или не. ако не сатва бебето 6-7 месеца, отидете на лекар. не е задължително да има проблем, но все пак е добре да се провери
О, и аз като теб чаках ли чаках, дебнех овулации, бях изтормозила и мъжа си и чак като се отказах , започнах нова работа и с мъжа ми решихме да се пазиме, защото работата ми не беше за изпускане - хоп, честито - а сме се пазили уж... 
Психиката е много силен фактор при забременяването - запълниш ли с маниашки мисли утробата си, за бебо няма да има място - остави някое бебче спокойно да те избере за мама.
Трудно е, мъчно ти е, знам, но кажи какво можеш да направиш от името на Бог? Давай по-ведро и от сърце ти желая бебенце, а ти скоро ще го получиш.
Психиката е много силен фактор при забременяването - запълниш ли с маниашки мисли утробата си, за бебо няма да има място - остави някое бебче спокойно да те избере за мама.
Трудно е, мъчно ти е, знам, но кажи какво можеш да направиш от името на Бог? Давай по-ведро и от сърце ти желая бебенце, а ти скоро ще го получиш.
за да те успокоя ще ти кажа, че от миналата година с моя приятел правихме опити, ама нищо.Аз изпадах в ужас.Мислех си в кой ли е причината, дали в него или в мен.Тази мисъл ме побъркваше.Така почти година.Даже мога да кажа, че сме правили опит почти всеки ден.И неочаквано ми закъсня и реших да отида на лекар, като си мислех, че съм настинала и от притеснение, но се оказа, че ще си имаме бебешок.И така живи и здрави го чакаме през септември.И какво искам да ти кажа---- когато най малко го очакваш то ще се получи, знам, че ти е трудно да не мислиш за това, но се опитай.Занимавай се с нещо различно, интересно, отидете на почивка.Успех и ще стискам палци.
Ние пък опитвахме 1 год. преди да сключим брак с мъжа ми и не се получаваше. Забременях на следващия месец след като се омъжих, може би, защото се успокоих след офанзивата по подготовката на сватбата, бях си взела преди това и държавните изпити в университета.
Така, че бъди спокойна и не падай духом.
Така, че бъди спокойна и не падай духом.
Мдамммм...колкото и да не ми се ще да го призная и при нас бебето стана след като се бях примирила, 4е нормално няма да се забременява и си бяхме записали 4ас при лекар "тежка артилерия" във фертилна клиника....пробвахме от 2005 година... НО моя съвет е, ако опитвате пове4е от година...идете на фертилен спец...тъжната истина е 4е твърде много жени и мъже имат сериозни физиологи4ни и/или анатоми4ни проблеми, който никаква по4ивка и успокояване не може да отстрани...
Успех желая!
Успех желая!
Мила, няма място за отчаяние. Изхвърли тежките мисли и се наслаждавай на любовта си. Правете секс не с нагласата, че трябва да забременееш, а защото го искате и защото се обичате. Хубавите неща се случват в най-неподозираните моменти!
Ще ти дам два примера за потвърждение на думите си. Първият е от личен опит. В пубертета имах сериозни гинекологични проблеми - няколко операции, почти осакатени яйчници. Преди да се оженим мъжът ми знаеше за тези проблеми и на двамата ни беше ясно, че ще е трудно, дори невъзможно. Никога обаче не сме се настройвали негативно, никога не сме си лягали целенасочено. Казахме си, когато - тогава. Така и стана. Новината за бебето ни изненада и мога да кажа дори хвана ни неподготвени. Не веднъж съм писала във форума, че разбрах чак в третия месец за бременността си - първо, заради проблемите, които имах, и, второ, защото въобще не мислех за това и изобщо не съм очаквала, че бебето е вече факт.
Вторият пример е с едно приятелко семейство. Жената също беше с много тежки гинекологични проблеми. 10 години опитваха напразно. Обиколиха всички лекари в страната. Мъжът се шегуваше, че правят секс само по график. Но бебето така и не идваше. Накрая се примириха, че явно не им е писано. Осиновиха си прекрасно момиченце. Успокоиха се. Зарязаха всякакви графици и медицински терапии. Половин година след това тя беше бременна. Сега са щастливи родители на момче и момиченце.
Ще ти дам два примера за потвърждение на думите си. Първият е от личен опит. В пубертета имах сериозни гинекологични проблеми - няколко операции, почти осакатени яйчници. Преди да се оженим мъжът ми знаеше за тези проблеми и на двамата ни беше ясно, че ще е трудно, дори невъзможно. Никога обаче не сме се настройвали негативно, никога не сме си лягали целенасочено. Казахме си, когато - тогава. Така и стана. Новината за бебето ни изненада и мога да кажа дори хвана ни неподготвени. Не веднъж съм писала във форума, че разбрах чак в третия месец за бременността си - първо, заради проблемите, които имах, и, второ, защото въобще не мислех за това и изобщо не съм очаквала, че бебето е вече факт.
Вторият пример е с едно приятелко семейство. Жената също беше с много тежки гинекологични проблеми. 10 години опитваха напразно. Обиколиха всички лекари в страната. Мъжът се шегуваше, че правят секс само по график. Но бебето така и не идваше. Накрая се примириха, че явно не им е писано. Осиновиха си прекрасно момиченце. Успокоиха се. Зарязаха всякакви графици и медицински терапии. Половин година след това тя беше бременна. Сега са щастливи родители на момче и момиченце.
Само не се отчайвай !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи !
Здрасти ! Знам как се чувстваш , защото и аз бях в твоето положение - то не беше дебнене на дати , тестове за овулация , мерене на температури и все не ставаше . Реших един месец да си дам почивка и зарязах всичко - мъжа ми беше командировка и бяхме заедно само на великден - резултата се вижда на линииката ми ! Стискам ти палци и ти пожелавам успех . Вярвай !
Миличка, наистина недей да допускаш отчаянието в себе си. Вредиш си. Трудно е, наистина; за някои е по-трудно да се справят с чакането и стреса. Но ще стане! Не губи надежда! Пробвай да мериш БТ, както са те посъветвали момичетата, позлвай тестове. Хвърли едно око на библиотеката. Починете си месец - два, отдайте се просто един на друг, глезете се.
Прегръщам те и се надявам да се отърсиш от излишното напрежение. Пиши
Прегръщам те и се надявам да се отърсиш от излишното напрежение. Пиши
[И при мен стана така, ще стане и при теб
Само не се отчайвай !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи !