Имате ли такива деца?

Това доста ме учуди. Детето ходи на ясла вече, а пък не може само да слезе от леглото.    Да не би да искаш да кажеш, че има ограда на креватчето?
Не е ли по- добре да помислиш за по- разумен вариант, така че и ти да си почиваш малко повече и детето да е по- независимо и да не страда?

ох, пак съм аз, ама защо да няма ограда на креватчето?  Яслата и оградата какво общо имат 

Да, има и някои по-крайни отговори, но темата наистина е зададена така, че човек остава с впечатлението, че майката много се дразни на детето и то в малкото време, когато са заедно, едва ли не като някаква пречка, която трябва да се неутрализира дори с медикаменти. Мое би родителите са свикнали на ежедневието без детето през седмицата и укендите превключването им е трудно.
 Авторката получи много добронамерени отговори и съвети. И да това си е форум за взаимопомощ, но няма как да се очаква от нас да почнем да се оплюваме от децата си и да заблеем като овци след първоначалния постинг, за да отговорим на нечии разбирания за помощ. Дано момичето се вслуша в по-искрените изказвания, понякога всеки има нужда от отрезвяване.

Имат общо оградата и яслата и то много според мен? Щом си преценил, че детето ти е достатъчно самостоятелно, за да ходи на ясла, не му ограничавай движенията поне в къщи. Говоря за безопасни такива - затова обезопаси си къщата и го пускай да ходи... Моето дете е много луда глава, но откакто проходи и се научи сам да слиза от спалнята, сме махнали решетката и така сам решава кога да се качва и слиза/ вечер я доближаваме до спалнята - така хем не пада, хем започна да си спи в кошарката, защото преди това не искаше там, а при нас - за да може поне малко да поспим/ Когато той реши - идва при нас. В началота по-често, сега вече сам отива там като му се приспи/. Съветвам те да пробваш - ако кошарата няма колелца като нашата - има такива за мебели - по 1 лв. са. Монтират се супер лесно. И още - когато много си изнервена, отиди в другата стая и постой там, поплачи и си кажи, че все пак е прекрасно, че сте живи и здрави - при мен това много действа, защото често боледуваше. И го оставяй сам само ако си обезопасила всичко. Да не стане беля. И нашите деца са така, не ни завиждай - и аз не съм спала откакто родих повече от 2ч непрекъснат сън, но като остарея ще се наспя...

Ти сериозно ли говориш? Как ще оставиш детето да реве 5 часа????По-добре ли се почувства от това?Или може би успя да се наспиш?Казваш,че тези ревове се случват,когато детето не е на ясла /или градина,не запомних/.Това значи ли,че там то е спокойно?Ако е така,задай си въпроса защо на чуждо място,заобиколено от чужди хора,то не плаче,а у дома,на сигурно място,при мама и татко,се държи като "животно".

Разбира се, че има разумни отговори и никой не казва, че трябва да се блее в хор... Но въпросното "отрезвяване" едва ли ще се получи след злобни забележки от рода на "Ти поради как забременя - случайно, планирано, многоочаквано." Това си е избиване на комплекси, а не опит за отрезвяване на някой си...

Съгласна съм на 100% с Тити.
Аз имам същия проблем. Малкият изпада в истерия от най - малкото. Тогава нито гушкане, нито милувка помагат!!! Започва да си бие главата където намери. Крясъците могат да те проглушат. Да не говорим, че на вечер ставам по 16 пъти. В такъв момент го водя в банята и му мокря лицето със студена вода и след като му отвлека вниманието, започвам да успокоявам, милвам и целувам. По принцип съм доста строга майка, също така не давам да ми глезят детето. Като казвам "глезят", нямам предвид милват. Просто не позволявам на никой, да му разрешава да прави каквото му скимне. И питам аз: Коя ще е тази майка, която има право да ме съди?!?!  На такива майки или не им обръщам внимание, или ако прекалят ги "срязвам" на момента. И още нещо: моето дете е дългоочаквано, но в никакъв случай няма да го глезя. Аман от "светици".

 

Въпрос ли имаш?

Е честно направо ми стана мъчно за децата.............

Предлагам да ги дресирате да се държат като възрастни, никакви прегръдки, внимание и прочие защото като нищо ще се разглезят.
То нали знаеш ще реве, ще реве и накрая ще вземе да мъкне.
А после се чудите защо децата са нервни истерични и т.н - ми те са ваше огледало.

Ти или не четеш, или си решила просто да се заядеш. Вземи първо да прочетеш, пък тогава пиши.

Моите уважения, но независимо от пУнктУацията, смисълът на изречението си остава същият. Така или иначе детето е ревало от 5 до 10. С и без запетайки, това изречение носи точно този смисъл.

А отсносно ходенето на ясла и оградата на леглото- по- тъпо нещо не бях чувала 

Да, права си това си е лична нападка.

Аз имам две деца. Едното беше планирано, другото случайно. За второто не бях готова, но когато стана факт, се оказа, че го обичам точно толкова, колкото и първото. До тук с желаните и нежеланите. Що се отнася до отглеждането им, нервите и прочие- то на всеки, бил той родител, му се случва да си изпусне нервите. Ако някой твърди обратното, то като майка с 13 годишен стаж, няма да му повярвам и дори бих го нарекла лъжец. За петте часа рев- сигурно не са толкова. Не мисля че трябва да приемаме нещата буквално. Но факта е, че колкото по нервна е майката, толкова по -нервно става детето. Бих си позволила да посъветвам майката, да се опита да се поуспокои, да потърси и други начини да почива повече, да релаксира и да се въоръжи с търпение-ще и трябва, тъй като безсънните нощи и ранното ставане никога няма да свършат. Децата порастват, но техните потребности като че ли стават повече, както и вниманието и времето, което трябва да им отделяме. Моите деца са големи, но и те стават рано и пускат телевизора или шумят с нещо или дори се карат за нещо и аз естествено се будя и ставам, дали за да помагам в домашните или да решавам изхода на епични битки, водени за пликче фулмастри например. Не съм си доспивала от 13 години и май се усещам, че ако някога се дразнех и се самосъжелямах заради това, то сега съм свикнала с факта-приела съм го и съм заживяла с него. И дори скоро стана така, че се събудих сутринта сама, защото децата бяха при майка ми, станах , направих си кафе, погледнах часовника и- какво да видя, то било още 7 часа. И после се чудим защо бабите ставали рано. Стана много дълго, така че търпение, много обич, малко нерви, повечко оптимизъм и- всичко ще е наред.

  Аз пък разбрах, че защото не го е взела в 5, то е ревало до 10, а не че го е оставила сам до 10ч.
Иначе и Алина е имала такива кризи на тази възраст - бих казала че беше ужасно, защото още не говореше, искаше нещо, не преприема отказ и не може да обясни какво иска. И ако това е 1324354тото нещо за което не я разбирам точно е нормално да изпадне в криза. След месец два се научи да казва поне да и не, та след 10-ина въпроса от моя стана се разбирахме. (Да добавя, че Алина в този период, като бонус не даваше никой да я гушне, а още по-малко да я гали, да й пее песни и тн.... ! )

И да ме извиняват мамите на бебета под годинката, ама рева на 6-10 месечно бебе няма нищо общо с истериите, които може да разиграе едно дете на година и половина.