НОРМАЛНО ЛИ Е ??????

Изчетох постинга няколко пъти.
Писала си го силно ядосана. Сега, ако си по-спокойна би ли дала малко разяснения... преди добре ли живеехте, грижеше ли се за детето Ти, за теб.... сега иска ли да вижда малкото дете, колко често хвърля по 50 лв.. ей такива неща.... Ти имаш ли си свое  жилище, имаш ли помощ изобщо какво означава за теб да действаш? Винаги можеш да се разведеш, но с бебе на 7 месеца, финансово зависима от него, аз не съм сигурна, че точно този момент е подходящ да  тръгваш на нож.
Не можеш ли да поговориш с него, да обясниш, че не ви стигат парите, че ако той ще живее при майка си , ти трябва да знаеш и да ти каже как смята той занапред да я кара. От сканадали със сигурност  няма полза, но вероятно, за да се стига вски път до разправии има и още неща, които не споделяш
Предлагам ти да помислиш сериозно по определението, което си му дала накрая" жалка отрепка" и да си  дадеш сметка на какво го базираш. За мен там е отговора.

ти не обичаш и не уважаваш мъжа си - поне по думите ти
говориш за свмъртта на баща му като че ли е загубил котето си...не дзаже и  за това може някой човек със сърце да съжелявам повече
ясно е че си афектирана но от думите ти за него и майка му лъха толкова злоба даже на моменти, че аз на негово място бих си обрала крушите - не само да ти крещя

и още нещо - ти искаш тук да живееш той там - що ти да си права и ти да решаваш?
ти го изнудваш като не отиваш при него...що той да не те изнуди с ултиматуми????
и как твоята любов ъм него се изпари като той спря да прави всичко както на теб ти е угодно?
и стана отрепка?

и да ти кажа - някои хора страдат ако загубат баща си и свмъртта на близък човек може да доведе до дълбока и тежка депресия и до това човек не винаги да си сдържа нервите!

или не умееш да се изразяваш или аз виждам тези неща - така както си ги поднеса
и само за твое сведение - ако ти бии написала за мен и моята загуба такъв пост - аз бих се развела с теб на мига! толкова студенинеа и злоба дори към майка му...
да още нещо - на човек МОЖЕ да му стане ЛОШО след загуба на близък и това не е игра - освен ако ти не играеш по този начин

знаеш ли,мисля че ти наистина не уважаваш съпруга си,щом не си до него в такъв труден момент.Нормално е да иска да е при майка си ,да усеща баща си там.Незнам дали си губила родител,но болката е голяма.Държи се лошо с теб защото смята ,че поведението ти е егоистично,а той страда.Никой не прейграва когато истински страда.аз на твое място щах да съм до него каквото и да е между нас или между мен и майка му.

ако чувствата ти са това което признаваш - лично аз не виждам изход особено в този тежък и за двама вви момент
и съм убедена че ще се разделите - ти си го решила за себе си
имаш и грлешни представи че си права, но виждам и че явно нещата не са от сега и си трупала отдавна

притеснява ме че и двамата имате вече почти по два неуспешнти брака и така както виждам - няма надежда с личния ви егоизъм и желание да живеете "ергунски" - т.е.е всеки да решава за себе си и всеки да дърпа чергата към себе си - не виждам начин да заживеете с когото и да било добре

не те упреквам - казвам какво виждам, защото ако случайно намериш нещо в думите ми, което би ти помогнало да намериш верен път да бъдете заедно - ще е най-добре за децата ви, пък и за вас
света е достатъчно самотно мяст и без да оставаме сами
но ако няма уважение и поне разбирателство, ако не любов - наистина ще е добре да си трягнеш -имаш подкрепата и помощтта на близките си
имаш опита да се справиш и не на последно място а дори на първо - имаш жилище
вярвам, че за парите - ще се оправиш

само моля те помисли - сбъркала си преди 17г - не бързай и сега
поучи се от грешките си и си припомни, че дори с родната си майка често не се разбирате и карате/поне повечето хора го правят/
дай си време и ако можеш и поискаш - дай му шатнс и на него, преглътни недоволството си - опитай се да преглътнеш егото си заради детето което сте създали
още повече ако дълго си търпяла и въпреки това си родила - дължиш го на детето си - то не е виновно за неразмното ви решение ако сте виждали проблеми помежду ви - да го създадете

успех и пиши - дори и зливай негативните си емоции тук
винаги има някой да те разбере или утеши, а ако бъркаш - и това да ти покаже
дано пък имате успех...само не бързай - бързала си вече не веднъж, сега дай време и помни че човешките зваимоотношения са най-сложното но и най-ценното нещо

Зная какво има предвид Джесика, защото съм вътре в проблема им.
Не е проблема, че той живее при майка си или защото баща му е починал - проблема е, че я заблуди.
Наистина не заслужава да има дете и семейство, познавам го добре и много добре знам какъв лъжец е, как не погледна детето си за 1 час, как лъжеше и мамеше, как прибирането му при майка му е само претекст, за да не си е в къщи.
Той е като всички мъже, които осъзнават, че детето им пречи и бързат да избягат.
Вината на Джесика е, че му повярва, разби си живота, отдаде му любовта си, но не разбра на време какъв идиот има до себе си.
Подигравката, която той направи с дъщеря й, със собственото си дете е непростима, но всичко се връща....
Този човек е обсебен от бараката си, която стори и от майка си, която е по - голяма манипулаторка дори от свекърва ми.
Никой не може да му повлияе, опитвахме и аз и мъжът ми, но все едно говориш с радиото - за него няма нищо по - важно от майка му и барачката.
Въобще не се интересува от нищо друго, и според мен ( както съм ти казвала неведнъж), развода е най - доброто, което може да направиш.
Иначе този, ще ти виси като камък на шията и ще те повлича все по - надолу.

Така, ми след горният пост май няма какво много  да се каже.
Но аз например бих опитала по нетрадизионен подеход. Защо да трябва да живеете заедно- ти имаш един живот и го харесваш, той има  друг и го харесва.Загубил е родител, може да страда, може да го използва за предтекст..... Не може ли да живеете както бихте живяли, ако само имахте врзъка? Ти си стоиш в апт. с децата, майка ти ти помага, той идва да ви вижда, но не един път седмично, а по-често, обажда се, и разбира се дава повече пари... какво му е лошото на такъв вариянт. Ти не искаш в къщата, той иска да е там...няма къде да се срещнете. Тая битка с майка му, след вече два  брака, явно е загубена, аз не бих я водила изобщо.

Нали знаеш, че не си сама - само напред, никога не се обръщай!

Ами щом си опитала всичко и явно не е е взаимно, няма какво да му мислиш тогава.....

Вече е достатъчно обсъдено и стана ясно за какво точно става въпрос, но искам да кажа, че когато прочетох първия пост на Djesika, веднага си казах: не е нормално!!!! (всъщност това е първоначално поставения въпрос).
Колкото и да му е мъчно на този мъж за баща му, колкото и да страда майка му, не е редно да изостави седем месечното си бебе, не е въпросът в парите дори, в отношението е!
Понеже и аз имам втори брак, и свекърва вдовица, много държа да отбележа, че тя беше тази, дето накара сина си да дойде в мойта къща, понеже, по собствените й думи, аз разчитам на помощта на майка ми за детето (голямото). И за да не сменя щерка ми средата по никое време.

познавам Буболина лично - бегло де
но ще си позволя да кажа че проблема е погледнат едностранно от страната на жента
и да - мъжа определено не е стока, но пък и жената явно не е на 12г и наистина не може да оправдаваме втора грешка с - лъжа и измама
явно или си пада по лоши типове или нещо др куца и тнрябва да се открие преди да се потрети всичко
не го казвам нито като упрек нито като обида - просто казвам факти
аз самата си падам по неподходящи и сигурно това че тръжгнахме "нетрадиционно" с мъжа ми - може да ми свърши някаква работа евнтуално

пак ще помоля авторката да не се обижда - аз самата съм грешила и греша доста относно мъжете
но ще я помоля добре да помисли - знаела е какъв е човека отсреща, не се е "влюбил" в "бараката си" от днес за утре, нито в майка си сега
като правихте дететето за какво мислеше? да си спомне всичките тези чувства и мисли и да се понапъне малко да се опита да види нещата от негова гледна точмка,ако тогава е намерила любов в сърцето си - да я потърси и сега
да му даде време да свикне се детето и новите задължения
винаги може да се разведе! ВИНАГИ
да перосмисли и своята вина за това нещата да са дотук! или се е предоверила или нещо е сбъркала друго..... може пък да промени и нещо в себе си и да намери път към сърцето му!

catnadeen , вярвай ми - тоя сърце няма, нещата са много забатачени, много....
Просто Джесика е по- наивна, вярваща в силната и непрестанна обич, заслепена от внимание ( раздадено временно), и късно осъзнала се.
Връзката им е на не повече от 3 години, от тях я имат 6 месеца съвместен живот, я нямат.
Тя ще каже по - добре от мен, но нещата са ужасни, аз съм контактувала 20 години с всякакви мъже, но такъв за първи път виждам, за първи....
Не съм от хората, които ще застанат на нечия страна само от приятелски чувства, ако в нея е грешката, ако имаше начин това да се промени, с риск да се скараме - бих й го казала, бих я упрекнала, но не е така....

извинявай ама оставя здрава права жена с майка й и голямата й дъщеря - нормално е ако майка му преживява тежко да иде при нея - та тя е сама! кво да я зареже да мре там?!?

добре де искам да доуточним - той бе прекрасен и изведнъж стана лош
или нещо е недовидяно или нещо се е случило което го е променило
НЯМА логика за да се грижи добре за чуждо дете и после като се появи неговото да бие отбой?????
и каква е ползата да лъже 3г? за пари, за какво ли? нищо не печели - още повече му е ясно че има жена с развод зад гърба си, която явно ако нещо не й харесва - няма да се подвоуми да си тръгне и от него - не може да не го е разбрал...
та защо ще се прави на нещо дето не е?
може нещо да се е прекършило във взаимоотношенията между двамата и затова това да се случмвва....тогава може би може нещо да се направи?
и още нещо - все пак тая любов към бараката му не е от днес - Джесика, защо се реши на дете след като за 3г - са живяли заедно толкова малко....

питам щото има разлика дали нещата са били добре и изведнъж са тръгнали на зле - тогава може да се търси причина и да се опита човек да я отстрани, без да се стига до развод
или пък авторката премълчава неща от миналото - и тогава може би нещата са необратимо загубени...или просто нищо не е имало истински

но това дете е създздадено с любов и желание предполагам - и как всичко рухна от раз...със сигурност и преди това е имало индикация за проблеми...
апелирам пак да се замислят хората защо са създали това бебе - все пак са зрели хора с един провален брак зад гърба си, че и с деца то тези несполучливи опити - т.е. хора които би трябвало да имат опит и да са много предпазливи, че и 3г са "ходили" преди дас е решат на някаква по-сериозна стъпка...
защо изчезнаха чувствата? или не ги е имало?

демек й казваш да го използва за пари
ми да го използва де - ако има дупе. Ако й стиска да му търпи нервите. То не се знае кое е по-доброто. Ма излиза че е въпрос на нерви или пари така ли?
Или който няма пари да има нерви?

Наде права си ама той не е прав да я оставя сама с бебе и да й крещи нон-стоп.
Ако има причина той да отиде при майка си - обсъждат се нещата, взима се решение - временно да е там или каквото там - това не е неразрешим проблем но очевидно едната от двете страни трябва да направи отстъпка - но не е причина единия да крещи на другия, при положение че тригера на влошените отношения е външен, не е нещо между тях.
Ми тя кво е виновна че баща му е починал?
На всеки в даден момент от живота му се случва това, ма не всички се разделят по тази причина. И какво - мама остана сама дай да ходя да й бъда опора в живота.... незнам, сложно е. След като тя толкова категорично не желае да отиде там да живее - при положение че има прекрасни условия за живот сега - зорлем да ходи на по-лоши.. не виждам смисъл.
Т.е. да си понижи стандарта на живот от някаква прищявка... Защо досега не е предлагано да живеят там?

а същевременно живота си минава

Така де, редно е да подкрепи майка си... ама за колко време?! За цял живот ли?!
В момента говоря теоретично, защото явно проблема не е в това дали той ще подкрепи или не майка си.
Ужасно ме дразни идеята, че, какво толкова, Djesika ще се справи - нали е здрава, права и т.н. Ще се справи тя, както повечето от този форум знаят от личен опит, но не е правилно да се справя сама.
Нали са семейство, значи отговорността е поделена.
Какво щеше да стане, ако поради неотложни нужди на някой си, Djesika реши да остави детето на мъжа си и отлети нейде?!
Значи, каквото и да се случи в нейния живот, тя трябва да се грижи за детето си.
Ами същото се отнася и до бащата, ако е човек на място, ей това е моето мнение.

оако не дай БОг се наложи на мъжа ми да иде в провинция при родителите си - ще го пусна без уговорки, ясно че ако е с акъла си - като мине проблема ще си дойде
също така разчитам че ако на мен ми се наложи не дай бог - той ще поеме децата и аз ще мога да помогна
така аз разбирам семейството - взаимна помощ и толерантност към нуждите на ближния
и състрадание както към човека отсреща така и към близките му
това е за мен любовта - да поемеш част от товара на ближния си когато той има нужда!

но както разбрахме в случая не е само това проблема
но въпреки проблемите е неприятно при смърт на БАЩА не на някой далечен роднина, да се изпитват такива негативи към страданието на ближните му в момента
разбирам авторката и чувствата й, но това само говори колко са зле нещата в тази връзка

Повечето разсъждаваме кое е редно/нормално по принцип. Ама, тук става дума за конкретен човек А какви хора има... Вярно, не го познаваме (макар че не бих пренебрегнала поста на Буболина щом го познава отдавна), но не може да отсечем: щом Джесика не му съчувства в такъв тежък момент, значи не е добра/права или др.т.

В една връзка винаги има много повече от това "той си държи на къщата". И затова не бива да сме крайни в оценките си. Единствено определението "роднина", "майка", "баща" не гарантира обич или уважение. На мен, например, най-голяма болка ми е причинил точно баща ми и затова не съм привърженик на доводи "ама той е баща/съпруг/близък". Важното е, що за човек е.

Джеси, ако е добър човек, независимо от отношенията ви, няма да остави децата. И ще е склонен да разговаря, да се разберете. Ако не е склонен към диалог, другите са ти го казали.

Предполагам, от поста на Буболина, имаш и подкрепата на приятелите, което не е без значение. Така че, успех и мъдрост ти желая!