Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
- Публикувана: 16 септ. 2007, 23:30 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2007, 16:03 ч.
Как се самосъхранявате?
Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
Отдавам се на нещата, които ми носят удовлетворение, които ме карат да се чувствам пълноценна.
Падам...изправям се на крака...пак ставам. Моля Бог да ми даде сили и енергия ...и пак с нови сили продължавам напред...! 
Аз съм в подобна ситуация в момента. Знам, че в случая не е нещо фатално, но мен ме удари много силно, най-вече предвид, че променя посоката на живота ми напред тотално. И вече седмица не мога да се отърся, връщам се към тази мечта с всяко нещо...
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
По- малко емоции от негавитен характер, повече- от друг такъв. Повече разум при вземане на решенията, неспазване на правилото "Залудо работи- залудо не стой!", приемам лично твърде малко неща и нито за миг не съм жалила.
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
Не правя нещо специално. Страдам си и когато ми се проясни пред очите решавам накъде ще вървя.
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Просто си мислим,че се самосъхраняваме. 
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта. 
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
Така е. Прочетох себе си в теб
Дано сутрините са все повече. И да има повече слънце в тях.
Варвам в Бог. Вярвам, че се случват правилните неща на мен самата.
Имаше и сълзи. Много сълзи. После отивам на фризьор. Набелязвам си нови цели. Неща, които близките са искали да осъществим, но не са дочакали. Работя. Много. Чета, рисувам, чистя, готвя, играя с децата . .
Сега започвам деня си с думите: ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН, НАЛИ? И с усмивка. Каквото и да става.
И . . най-тъмно е преди зазоряване! Стисни зъби и го дочакай. Най-добре, тръгни да пресрещнеш слънцето!
Сега започвам деня си с думите: ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН, НАЛИ? И с усмивка. Каквото и да става.
И . . най-тъмно е преди зазоряване! Стисни зъби и го дочакай. Най-добре, тръгни да пресрещнеш слънцето!
Нямам рецепта - опитвам се да си запълня деня и главата с други занимания.
Точно
Дистанцирам се от ,как да го кажа,собствената си личност и се опитвам да погледна обективно на ситуацията. В смисъл,че моят проблем няма никакво значение за света,природата,вселената или каквото там се сетите и че след няколко години сигурно няма и да си спомням за него.Защо тогава да се тормозя,просто чакам да отмине.
Как ли...?
Ами...нямам рецепта за това!И всеки път когато ми се наложи да се съхраня...да я практикувам!
Винаги е разли4но!
Но,всеки път оставям сърцето ми да си изстрада болката,поплаквам си и не се крия!Не слагам фълшивата маска на ''вижте ме аз съм щастлива''...хората около мен разбират веднага ако нещо ми се е слу4ило...
Това е...нито вървя по празни улици,нито спортувам,нито ходя по барове да се напия от мъка...Просто оставям сър4ицето ми да преживее и това!Онова 4увсто....като 4е ли си прашинка във облак от прах...то те съхранява!То те кара да се бориш да ''оцелееш'' отново!А когато в най-тъжната минута,на клепа4а ти спре сълзата...и надроби на весели пар4енца света...разбираш,4е си приклю4ила със болката поне за миг!И си съхранена....до следващият път!
Ами...нямам рецепта за това!И всеки път когато ми се наложи да се съхраня...да я практикувам!
Винаги е разли4но!
Но,всеки път оставям сърцето ми да си изстрада болката,поплаквам си и не се крия!Не слагам фълшивата маска на ''вижте ме аз съм щастлива''...хората около мен разбират веднага ако нещо ми се е слу4ило...
Това е...нито вървя по празни улици,нито спортувам,нито ходя по барове да се напия от мъка...Просто оставям сър4ицето ми да преживее и това!Онова 4увсто....като 4е ли си прашинка във облак от прах...то те съхранява!То те кара да се бориш да ''оцелееш'' отново!А когато в най-тъжната минута,на клепа4а ти спре сълзата...и надроби на весели пар4енца света...разбираш,4е си приклю4ила със болката поне за миг!И си съхранена....до следващият път!
На скоро ми се наложи да изпитан за кой ли път самосъхранението си.
Потдатлива съм на болката,чуствителна съм и трудно се скривам зад някаква маска.Усещам,че с всеки изминал път,час от мен си отива и се питам защо се подлагам на това,като не във всичките случей е нужно да си създавам такава болка.Поправимо е,но за да не си причинявам аз болка и мъка,трябва да страдат други.
Сложно е,но винаги си казвам,че каквото и да се е случило,важното е че сме живи и здрави и че детето ми с всеки изминал ден все повече ме радва и предизвиква любовта ми
Потдатлива съм на болката,чуствителна съм и трудно се скривам зад някаква маска.Усещам,че с всеки изминал път,час от мен си отива и се питам защо се подлагам на това,като не във всичките случей е нужно да си създавам такава болка.Поправимо е,но за да не си причинявам аз болка и мъка,трябва да страдат други.
Сложно е,но винаги си казвам,че каквото и да се е случило,важното е че сме живи и здрави и че детето ми с всеки изминал ден все повече ме радва и предизвиква любовта ми