На какъв език говорите?

Аз пък винаги казвам това, което мисля.
Понякога може да е голям проблем, щото казвам каквото ми е на сърце в момента, а после може и да си променя мнението, като се размисля по - дълбоко.
А ако някой ми се бърка или ми се репчи - направо го отрязвам.
И когато ми се иска да съм по - мека, пак така става. Характер!!!
Та съм такава с всички, родителите на партньора ми не правят изключение, уви.

Имам си само свекърва, но тя е много мил и деликатен човек, от една кръвна група сме. Говоря си с нея с удоволствие, но това е, защото си пасваме. Харесвам ли си някой, мога да бъда много всеотдайна.

Така че, зависи си от човека. Наруши ли ми личното пространство, сигурно няма да се стърпя...

Не живеем заедно, да поясня.

Много интересна тема..Каси,как се сети?
Мойте свекита са с около 50 години по-стари от мен.Съответно,преди да се роди детето,освен за времето нямахме за квко толкова да си говорим.А и аз тогава още не говорех добре холандски и ми беше супер изгодно само да вдигам рамене,ако свекито почне нещо да ми говори.Ама сега вече няма накъде-говоря добре и си приказваме- ту с единия, ту с другия...

Каси, не знам от какво естество е проблема в общуването ти със свекитата,но е нормално да има разминаване в поколенията.Дори да са били много добри хора и всеотдайни родители, с възрастта хората се променят.Ти не си ги познавала като млади,жизнени,забавни,интересни,изпълнени с енергия,секси,готини и мили,дори да са били точно такива.Ако си заварила двама пенсионери, които непрекъснато се оплакват и говорят за болести-нормално е да ти се прииска да избягаш.Ако има къде,де.
На мен ми беше много трудно ( и понякога все още ми е) да общувам със свекърва ми.Изобщо да стоя в компанията на свекитата,ако мъжа ми го няма с мен си беше направо наказание.Те самите са много различни един от други според мен отдавна са си казали всичко и са си омръзнали.Ако свекър ми има вестник и канал с новини-нищо друго не му е нужно.Откакто родих започна да ми изрязва статии за бебета и да ми ги дава да ги чета,което намирам за мило-някои са интересни.Но никога не ми задава въпроси,ако това, което иска да каже не е наистина важно.С часове мога да стоя с него и да гледам телевизия.Единсвеният ми проблем е,че свекър ми е малко глух и телевизора е пуснат толкова силно,че сякаш водещия новините ми се кара на мен за войната в Ирак....
Свекърва ми е малко припряна жена, не обича да чете, не е сръчна и ръкоделия и плетене не я влекат.Най-голямата и радост е сина ми,когото непрекъснато иска да учи на нещо,въпреки,че е само на година и два месеца.Ако той обаче не е съгласен и се скрие зад някой диван, тя си намира друг слушател-мъжа ми или мен.И понеже мъжа ми знае,че не обичам да слушам майка му,отрязва я много бързо.Когато него го няма и давам да разглежда снимки-тогава поне е тиха.

Има хора, които нямат нужда от непрекъсната комуникация с околните,за да се чувстват добре.Не е нужно да те мразят,за да мълчат-просто си имат техен свят, в който се чувстват уютно и не искат да бъдат обезпокоявани от ненужна информация,която само ги натоварва.

Не споделям със свекърите си как се чувствам,какво мисля и какво правя.Това не е тяхна работа.Моят живот е различен от техния и те няма да разберат защо съм си купила нови ботуши за половин заплата или защо не готвя пържени храни.И аз не ги разбирам за много неща от техния живот,но това не е моя работа и аз нито имам право, нито желание да се меся.

със свекито се разбираме, много земна жена е. Пък и вече тренирана, аз съм й втора снаха 
Свекъра много не го разбирам, но не се и опитвам, той си е чешит. Само внимавам да не му взема любимата вилица, че става олелия 
Но при всички случаи недоизказани неща няма. От мен към тях, де. Каквото не ме кефи намирам начин да го кажа ако го намрам за важно.

  Като отидем у свекитата, аз сядам на 1 стол, свекитата от 2-те ми страни и започват да ми говорят едновременно- свекъра за подобренията и плановете за вилата например, свекървата- за цените на доматите на пазара Борово в сранение с Красно село например... По-лошият вариант е, ако той ми говори за книги и автори, а тя - как малкия поняса детската кухня и не е ли по-добре да готвя поне обяда му. В този случай аз трябва да взема отношение и по 2-те теми... След 15-20 минути вече съм готова да си тръгна, ако ще да ида и да копая 10 дка на полето.  Добре, че детето вече е по-голямо и като отидем поне едниния свеки е зает с него, та вече не слушам стерео.
Когато се виждаме само с един от тях- нямам тези проблеми. 
Въпреки всичко дистанция в отношенията и разговорите ни има- изключително от моя страна. И като много започнат да навлизат в личното ми пространство / семейството ми, аз спирам да говоря, заковавам една усмивка на лицето си и като няма диалог- и те спират да говорят.
Между другото най-интересните житейски женски истории съм чула от свекърва ми. Много е сладкодумна. А и са обиколили цял свят, живяли са в екзотични държави по сума години- просто няма по-истински и увлекателни разкази от нейните.

Приела съм, че всеки човек има свой начин на изразяване и е необходимо да го хванеш. Със свекър ми не се виждаме, но на свекърва ми се старая да и показвам постоянно любов, да и показвам, че ме интересуват постоянните и болежки, макар, че сравнени с тези на моите родители са си направо смешни, но не и го показвам. Държа винаги да ме е информирала за важните неща около нея. Е с нея се срещаме веднъж месечно, така, че не е толкова трудно да се търпи, но и тя си държи да си има свой живот. И двете знаем, че за нас най-доброто е дипломацията, но аз съм се научила да говоря за нещата които нея я интересуват, и почти по начина по който тя се изразява. Е разногласия имахме как се гледат деца, като стоя две седмици с децата и ме докара до истерия, но не и го показах, помолих я да ме изслуша и тя замълча и твърдо и обясних, как държа да се гледат децата...е тя после пак си направи каквото тя си знае, но не се скарахме и това не попречи на понататъшните ни взаимоотношения. Мисля, че дори и да се виждахме по-често не бих имала проблеми, тя знае до къде е границата и аз си зная моята, в същото време тя знае, че е обичана и някой се интересува за нея...

На различен.
И е естествено според мен- делят ни 40+ години, разлика в доходите, начина на живот, та дори ако щете и схващанията за него. Нямаме нищо общо.
Не се кахъря обаче- както пише Др Спок човек намира много приятели през живота си, но родителите са ни само едни и би било грешка да ги приемаме като приятели. Та в този ред на мисли приемам родителите на мъжа ми точно като такива-отнасям се към тях с уважение, отговарям като ме питат нещо, подарявам им подаръци, но не бих споделила с тях нещо лично.

Не ...не ми се налага да се съобразявам как и какво говоря пред тях ...близки сме по отношения и се разбираме .

Определено не говорим на един език, когато се наложи говоря със свекърва ми го правя колкото да мине номера!
Не я харесвам като човек, и тя сигорно вече го е разбрала, старая се да избягвам контактите с нея или да ги огранича до минимум!
Изобщо не ме вълнува тя какво мисли за мен и дали ме харесва, аз не и се бъркам в живота и очаквам същото от нея!

Труден. Родителите на мъжа ми бяха доста възрастни, единственото, което вълнуваше свекърва ми е дали сме облечени топло, да не сме гладни случайно и това непрекъснато. Изобщо не можах да намеря за какво да си говоря с нея, отговарях на въпроси и до там. Свекърът беше по-добре, но, ако трябваше да остана сама с тях повече от 1/2 час, се натоварвах ужасно. Иначе бяха много добродушни и ме обичаха искрено.

Поставили сме си граница, която устройва всички ни.
Говорим си за всичко, но не като приятели.
Не си споделяме лични проблеми, те ги споделят със сина си, той обикновено ги споделя с мен.

Опитахме в началото да си бъдем много близки - е оплетохме конците, все пак те имат едно дете и това не съм аз. Затова разумната дистанция е ОК за цялата група

Баща му почина, с майка му от пет месеца не разговарям 

Свекърът ми почина преди година и половина за съжаление.Беше много добър човек, приемаше ме като дъщеря и аз го приемах като баща/моят баща почина, когато бях на 6г/Свекърва ми е женена втори път, те са разведени от 25 години, така че имам втори свекър, но него не мога да го приема като близък и разговорите ни са някак изкуствени и кухи, а с нея проблеми нямам, тя е много земен човек е малко си пада интригантка, но ние не живеем заедно и вече съм се научила как да я отсвирвам

С моята вече въобще не разговарям. Тя е много ограничен човек и щом започнех да водя разговор неминуемо се стигаше до обиди от нейна страна- за семейството ми за мен, за детето ми и така си разбих нервната система. Но вече -не

Говорим на български 
Не си спестяваме нищо, но и то няма негативизъм между нас.. Обичаме се със свекитата 

Харесвам родителите на съпруга си, но никога не мога да се отпусна пред тях докрай. Меря си приказките, затова и често майка ми нарича речника на дъщеря си /моя де/ с най-различни "лоши " думички, а свекърва ми  изобщо не е на нейното мнение...