Здравейте мамчета, да ви попитам дали сте имали такъв период. Моята щерка е на 9 м. и от една седмица като заспи и си я слагам в нейното креватче, но тя на мига се събужда и започва да реве и докато не я сложа при нас на леглото, просто не спира. Дали е някакъв период?!? Сега трябва да и никнат зъбки и за това да е неспокойна, ама чак пък такава ненавист към легълцето........... Леглото и е до нашите глави, така че ме чува, че и говоря и съм до нея, ама не и не. Не иска там и това е. В момента в който я сложа при нас и млъква и заспива моментално.
- Публикувана: 19 септ. 2007, 17:35 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2007, 16:09 ч.
Не иска да спи в креватчето си, а при нас
Вместо да ти давам акъли ще ти разкажа една поучителна реална история.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
Мома Катерина, 
Нямам думи, добре че има емотикони!!!! Ще те видим скоро като станеш майка дали така лесно ще си тръшкаш детето до посивяване само и само да стане твоето! 
Детето определено не е лист хартия, то се ражда с чувства и нужда от храна, топлина и любов! Доста бебета познавам и всяко едно от тях вече има характер и собствени предпочитания, които едва ли най-близките му роднини са създали!
РИДИК, от няколко месеца малкия спи при нас. По същия начин като твоето дете отказа да спи в леглото и сега сме трима. В креватчето си спи до към 2-3 часА, а след това го взимам при нас. Засега ще караме така, а като стане по-голям и по-разбиращ, надявам се ще разбере, че мама обича да се гушка в него през нощта, но за самия него е по-добре да си спи самичък.
Нямам думи, добре че има емотикони!!!! Ще те видим скоро като станеш майка дали така лесно ще си тръшкаш детето до посивяване само и само да стане твоето! Детето определено не е лист хартия, то се ражда с чувства и нужда от храна, топлина и любов! Доста бебета познавам и всяко едно от тях вече има характер и собствени предпочитания, които едва ли най-близките му роднини са създали!РИДИК, от няколко месеца малкия спи при нас. По същия начин като твоето дете отказа да спи в леглото и сега сме трима. В креватчето си спи до към 2-3 часА, а след това го взимам при нас. Засега ще караме така, а като стане по-голям и по-разбиращ, надявам се ще разбере, че мама обича да се гушка в него през нощта, но за самия него е по-добре да си спи самичък.
Много познато- при нас този момент беше на 1г. и 2мес/да уточня, че до тогава на ръце го присптивах 
/.
Отучвай я по-бързо,защото после става по-трудно
Успех.
Мома Катерина - преди да имам дете и аз се заричах,че няма да нося на ръце,че няма да дундуркам,че няма спи при нас,но след много безсънни нощи,след ужасен рев и писъци...няма да го правя ли....не се заричай,не се издържа детски плач
/.Отучвай я по-бързо,защото после става по-трудно
Успех.
Мома Катерина - преди да имам дете и аз се заричах,че няма да нося на ръце,че няма да дундуркам,че няма спи при нас,но след много безсънни нощи,след ужасен рев и писъци...няма да го правя ли....не се заричай,не се издържа детски плач
Ами аз не бих тръшнала детето си да се дере в кревата. Моята беба спи при мен вече 2 месеца и когато видя че е готова ще я преместя в нейното си легло. Няма да спи с мен до 18, затова за мен лично е по-важно детенцето ми да е щастливо и спокойно
И аз мисля така, моето дете още спи с нас.
Синът ми до 9 месеца пък не знаеше що е то собствено легло... После отведнъж започна да си заспива сам и оттогава, не знае какво е спане при нас. Ако се опитам да го взема на спалнята, вместо успокояване и приспиване, настъпва обратния ефект - разсънване и диво беснеене до малките часове. 
Аз се втрещих от поста на Момата 
...
РИДИК, като майка ще направиш скоро разликата дали е от болка от зъбоникнене иска да спи при теб или от глезотия. Като майка логично, че ако разбереш, че детето ти страда, ще го обгрижваш и прегръщаш. Ако е глезотия не пречи да си поплаче... предполагам.
На мен не ми се е случвало да ми се глези. От новороден заспива в кревата и не е бил разглезен да се приспива на ръце. Дори много, много да му се спи, ако е гушнат пищеше да го оставя в леглото, а сега като по-голям си го сочи и ме бута, да го оставя вътре да спи.
Когато започнаха да избиват зъбите и се видя, че няма да е лесна, по едно време запонаха прищевките да се гушка при нас. Вече беше на 8 месеца, изправяше се в леглото и пищеше. Заспивал е в нашето легло, като после го местя, ако е заспал дълбоко, ако пък не откарва до сутринта. Това го правеше периодично - за по няколко вечери и после следва период, когато си спи спокойно в леглото. Като цяло рядко се случваше и не ме е притеснявало, защото не му е станало навик, а и при положение, че детето изпитва болка е по-добре да го гушнеш, отколкото да го тръшнеш в леглото.
...РИДИК, като майка ще направиш скоро разликата дали е от болка от зъбоникнене иска да спи при теб или от глезотия. Като майка логично, че ако разбереш, че детето ти страда, ще го обгрижваш и прегръщаш. Ако е глезотия не пречи да си поплаче... предполагам.
На мен не ми се е случвало да ми се глези. От новороден заспива в кревата и не е бил разглезен да се приспива на ръце. Дори много, много да му се спи, ако е гушнат пищеше да го оставя в леглото, а сега като по-голям си го сочи и ме бута, да го оставя вътре да спи.
Когато започнаха да избиват зъбите и се видя, че няма да е лесна, по едно време запонаха прищевките да се гушка при нас. Вече беше на 8 месеца, изправяше се в леглото и пищеше. Заспивал е в нашето легло, като после го местя, ако е заспал дълбоко, ако пък не откарва до сутринта. Това го правеше периодично - за по няколко вечери и после следва период, когато си спи спокойно в леглото. Като цяло рядко се случваше и не ме е притеснявало, защото не му е станало навик, а и при положение, че детето изпитва болка е по-добре да го гушнеш, отколкото да го тръшнеш в леглото.
Моме Катерино,методите,които описваш са ужасни!Съмнявам се да се държиш така с детето си!
На мен,преди да родя,ми беше странно да чуя за дете,което спи при родителите си.Ох,и на други работи съм се чудила,но да не ги изброявам.....
Детето ни спи при нас,не намирам нищо лошо в това.
На мен,преди да родя,ми беше странно да чуя за дете,което спи при родителите си.Ох,и на други работи съм се чудила,но да не ги изброявам.....
Детето ни спи при нас,не намирам нищо лошо в това.
Вместо да ти давам акъли ще ти разкажа една поучителна реална история.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
Това ме развесели
И моята дъщеря спи при нас и това стана не като беше бебе, а след годинката.
Пробвах какво ли не обаче не става. Сега сме махнали решетката на нейното легло да не се местим по 100 пъти на нощ. Когато се събуди идва и си ляга при нас .
Това е всичко е въпрос на време так се успокояваме с мъжа ми .
Сега сме махнали решетката на нейното легло да не се местим по 100 пъти на нощ. Когато се събуди идва и си ляга при нас .
Това е всичко е въпрос на време так се успокояваме с мъжа ми .
Това е всичко е въпрос на време так се успокояваме с мъжа ми .
И ние махнахме две пръчки от решетката, че той пък иначе ще пада, много се върти.
На морето спеше на разтегаем фотьойл и ни беше много лесно. Като му се доспи - сам си ляга, като се събуди - става. Поне не го вдигах и слагх по 100 пъти, както казваш.
Ммм... това ме подсети да пусна една тема, че се канех от няколко дни...
Ама за малката няма място и откак се е родила си спи в нейното легло. Засега сме в една спалня всички. 
РИДИК, от няколко месеца малкия спи при нас. По същия начин като твоето дете отказа да спи в леглото и сега сме трима. В креватчето си спи до към 2-3 часА, а след това го взимам при нас. Засега ще караме така, а като стане по-голям и по-разбиращ, надявам се ще разбере, че мама обича да се гушка в него през нощта, но за самия него е по-добре да си спи самичък.
[/quote]
И ние сме така вечер след последното си хранене заспива в креватчето и към 2-3 часа започва да мрънка и го взимам при нас и спи до сутринта.
Леле,какви са тия методи за възпитание. Ще я петам Момата дали така ще говори съвсем скоро.
Нашия син до скоро спеше при нас на спалнята.Имаше ужасни колики и имаше нужда да е до нас.От няколко дни го слагам в неговото креватче и си спи,но сутрин след като хапне в 6 пак си го взимам при нас.Не виждам нищо лошо.Децата имат нужда от гушкане не от блъскане и рев до посиняване.
Ще я петам Момата дали така ще говори съвсем скоро.Нашия син до скоро спеше при нас на спалнята.Имаше ужасни колики и имаше нужда да е до нас.От няколко дни го слагам в неговото креватче и си спи,но сутрин след като хапне в 6 пак си го взимам при нас.Не виждам нищо лошо.Децата имат нужда от гушкане не от блъскане и рев до посиняване.
Не се учудвам,че реагирахте така,нито че не ме разбрахте.Аз съм сигурна,че ще бъда добра и грижовна майка,но също съм сигурна,че моето дете няма да се превърне в единствения център на вселената ми и около тоя център нищо друго.
Мисълта ми беше съвсем друга.Децата трябва бъдат обгрижвани,обичани,гушкани и аз не съм някоя хамалка,която ще си зареже бебето пред асансьора за да спи спокойно,но в същото време смятам,че детето трябва да бъде самостоятелно и да му се създават някои навици.Не мисля за редно дете над 1 год.да спи при родителите си и да бъде дундуркано за щяло и нещяло,само защото е навикнато така.Не случайно в "нормалните европейски" страни децата си имат самостоятелна стая доста раничко биват премествани да спят там.
Ето,самата мацка,която пусна темата,иска нещата да се променят.Да ама не.Детето е на 9 месеца и вече се тръшка и троявява капризи.Щом може да спи на спалнята при мама и тати,значи може да спи и в собственото си легло.А тя щом пуска темата,значи смята,че не е редно да се тръшка и да налага воля.
Мое мнение и не ангажирам никого.
Също държа да отбележа,че историята със сестра ми,която разказах,се е случила,когато тя е била доста над 1 год.и при нея всичко е било въпрос на лош навик.Ако майка ми не е била решила радикално въпроса,това мъчение е можело да продължи доста дълго.
Сестра ми има син на 9 години.Помня,че не разрешаваше на никого да го люлее на ръце да заспи,когато беше бебе и освен когато имаше колики и доста ревеше,никога,ама абсоютно никога не е спал при нея и зет ми на спалнята.Също никога не го е люляла или дондуркала да заспа.Оставяше го в стаята в леглото му и той си заспиваше сам.Това и позволяваше да си върши доста работа,защото си го отгледа сама.Въпреки това е много добра майка.
Мисълта ми беше съвсем друга.Децата трябва бъдат обгрижвани,обичани,гушкани и аз не съм някоя хамалка,която ще си зареже бебето пред асансьора за да спи спокойно,но в същото време смятам,че детето трябва да бъде самостоятелно и да му се създават някои навици.Не мисля за редно дете над 1 год.да спи при родителите си и да бъде дундуркано за щяло и нещяло,само защото е навикнато така.Не случайно в "нормалните европейски" страни децата си имат самостоятелна стая доста раничко биват премествани да спят там.
Ето,самата мацка,която пусна темата,иска нещата да се променят.Да ама не.Детето е на 9 месеца и вече се тръшка и троявява капризи.Щом може да спи на спалнята при мама и тати,значи може да спи и в собственото си легло.А тя щом пуска темата,значи смята,че не е редно да се тръшка и да налага воля.
Мое мнение и не ангажирам никого.
Също държа да отбележа,че историята със сестра ми,която разказах,се е случила,когато тя е била доста над 1 год.и при нея всичко е било въпрос на лош навик.Ако майка ми не е била решила радикално въпроса,това мъчение е можело да продължи доста дълго.
Сестра ми има син на 9 години.Помня,че не разрешаваше на никого да го люлее на ръце да заспи,когато беше бебе и освен когато имаше колики и доста ревеше,никога,ама абсоютно никога не е спал при нея и зет ми на спалнята.Също никога не го е люляла или дондуркала да заспа.Оставяше го в стаята в леглото му и той си заспиваше сам.Това и позволяваше да си върши доста работа,защото си го отгледа сама.Въпреки това е много добра майка.
Мома Катерина, аз като бременна също ги пеех тия-колко е хубаво бебето да е самостоятелно от малко-марш в отделна стая!За щастие, бързо се осъзнах 
Ясен спи между мен и баща си на спалнята-много ни е добре на всички, спим по цяла нощ ...
сутрин бебчо се събужда рано,местим го в кошарката му,която ползва само за игра, той се заиграва там ,а ние продължаваме да спим
Предплагам,че ще го отделим , когато сам покаже признаци на готовност.
За мен бебетата до една определена възраст просто не са самостоятелни същества-не са в състояние да задоволят сами ,без помощ от майката, дори най-елементарните си физически потребности, така че е безпредметно да ги "учим" на самостоятелност,преди да са готови за това.
Ясен спи между мен и баща си на спалнята-много ни е добре на всички, спим по цяла нощ ...
сутрин бебчо се събужда рано,местим го в кошарката му,която ползва само за игра, той се заиграва там ,а ние продължаваме да спим
Предплагам,че ще го отделим , когато сам покаже признаци на готовност.
За мен бебетата до една определена възраст просто не са самостоятелни същества-не са в състояние да задоволят сами ,без помощ от майката, дори най-елементарните си физически потребности, така че е безпредметно да ги "учим" на самостоятелност,преди да са готови за това.
така че е безпредметно да ги "учим" на самостоятелност,преди да са готови за това.
Да добавя-дете на една година си е бебе още.За какви капризи говорим...
Моя син никога не е искал да спи при нас,но ако беше нямаше да има проблем с това-щяхме да си го гушкаме.Децата са си деца-имат нужда от топлина,независимо дали са на 2 месеца или на 12 месеца.Мисля,че ако можеха да заспиват сами-просто щяха да го направят.Едва ли могат да осъзнаят,че създават толкова "главоболия и трудности" на мама и тате,просто защото искат да бъдат гушкани и ги е страх от тъмното...
На мен това ми е трето детенце.С другите две не сме се гушкали в леглото,но с това го правя.Заспива си в кошарата и по някое време се събужда и аз в взимам при нас.Доставя ми невероятно удоволствие да виждам малкото човече гушнато в мен.Харесва ми да я галя и докосва нощем.Сигурна съм,че когато е готова ще си спи в нейното креватче,а до тогава аз ще съм една щастлива мама на гушкано бебе.
Не се учудвам,че реагирахте така,нито че не ме разбрахте.Аз съм сигурна,че ще бъда добра и грижовна майка,но също съм сигурна,че моето дете няма да се превърне в единствения център на вселената ми и около тоя център нищо друго.
Мисълта ми беше съвсем друга.Децата трябва бъдат обгрижвани,обичани,гушкани и аз не съм някоя хамалка,която ще си зареже бебето пред асансьора за да спи спокойно,но в същото време смятам,че детето трябва да бъде самостоятелно и да му се създават някои навици.Не мисля за редно дете над 1 год.да спи при родителите си и да бъде дундуркано за щяло и нещяло,само защото е навикнато така.Не случайно в "нормалните европейски" страни децата си имат самостоятелна стая доста раничко биват премествани да спят там.
Ето,самата мацка,която пусна темата,иска нещата да се променят.Да ама не.Детето е на 9 месеца и вече се тръшка и троявява капризи.Щом може да спи на спалнята при мама и тати,значи може да спи и в собственото си легло.А тя щом пуска темата,значи смята,че не е редно да се тръшка и да налага воля.
Мое мнение и не ангажирам никого.
Също държа да отбележа,че историята със сестра ми,която разказах,се е случила,когато тя е била доста над 1 год.и при нея всичко е било въпрос на лош навик.Ако майка ми не е била решила радикално въпроса,това мъчение е можело да продължи доста дълго.
Сестра ми има син на 9 години.Помня,че не разрешаваше на никого да го люлее на ръце да заспи,когато беше бебе и освен когато имаше колики и доста ревеше,никога,ама абсоютно никога не е спал при нея и зет ми на спалнята.Също никога не го е люляла или дондуркала да заспа.Оставяше го в стаята в леглото му и той си заспиваше сам.Това и позволяваше да си върши доста работа,защото си го отгледа сама.Въпреки това е много добра майка.
Мисълта ми беше съвсем друга.Децата трябва бъдат обгрижвани,обичани,гушкани и аз не съм някоя хамалка,която ще си зареже бебето пред асансьора за да спи спокойно,но в същото време смятам,че детето трябва да бъде самостоятелно и да му се създават някои навици.Не мисля за редно дете над 1 год.да спи при родителите си и да бъде дундуркано за щяло и нещяло,само защото е навикнато така.Не случайно в "нормалните европейски" страни децата си имат самостоятелна стая доста раничко биват премествани да спят там.
Ето,самата мацка,която пусна темата,иска нещата да се променят.Да ама не.Детето е на 9 месеца и вече се тръшка и троявява капризи.Щом може да спи на спалнята при мама и тати,значи може да спи и в собственото си легло.А тя щом пуска темата,значи смята,че не е редно да се тръшка и да налага воля.
Мое мнение и не ангажирам никого.
Също държа да отбележа,че историята със сестра ми,която разказах,се е случила,когато тя е била доста над 1 год.и при нея всичко е било въпрос на лош навик.Ако майка ми не е била решила радикално въпроса,това мъчение е можело да продължи доста дълго.
Сестра ми има син на 9 години.Помня,че не разрешаваше на никого да го люлее на ръце да заспи,когато беше бебе и освен когато имаше колики и доста ревеше,никога,ама абсоютно никога не е спал при нея и зет ми на спалнята.Също никога не го е люляла или дондуркала да заспа.Оставяше го в стаята в леглото му и той си заспиваше сам.Това и позволяваше да си върши доста работа,защото си го отгледа сама.Въпреки това е много добра майка.
Живот и здраве като родиш би ли написала бебето ти къде спи.И аз бях оптимиска като теб,а то какво стана....
РИДИК, от няколко месеца малкия спи при нас. По същия начин като твоето дете отказа да спи в леглото и сега сме трима. В креватчето си спи до към 2-3 часА, а след това го взимам при нас. Засега ще караме така, а като стане по-голям и по-разбиращ, надявам се ще разбере, че мама обича да се гушка в него през нощта, но за самия него е по-добре да си спи самичък.
[/quote]
и ние,и ние
Дани мина през период на спане при нас, после два месеца почивка и сега пак се "върна", нещо зъбите я мъчат 
Не ми пречи и не го смятам за грешно, даже се смеехме с таткото, че май ние свикнахме с нея, а не тя с нас . А, не виждам как се връзва понятието самостоятелност с бебе на 2,9 или 12 месеца, което практически може само да се омаже самостоятелно 
Не ми пречи и не го смятам за грешно, даже се смеехме с таткото, че май ние свикнахме с нея, а не тя с нас . А, не виждам как се връзва понятието самостоятелност с бебе на 2,9 или 12 месеца, което практически може само да се омаже самостоятелно 
А и спалнята ни е достатъчно голяма
Благодаря ви мамчета за споделените мнения. Темата не е "За и против да спят децата при родителите си", а дали и при вас е имало такъв период, защото при нас това е период. Досега не сме имали подобни проблеми. За момента детенцето ми е изградило някаква болезнена привързаност към мен, защото дори и до тоалетната не мога да отида без нея. Не иска дори и баща си, не се успокоява когато той е до нея, а търси само мен. Та предполагам, че това е от зъбките. Недейте така остро да хокате Момата, всеки може да сподели мнение, като за мен обаче опита е по-правдоподобен от мнението.
Мисля, че тя най добре е схванала същината на моето питане
Дани мина през период на спане при нас, после два месеца почивка и сега пак се "върна", нещо зъбите я мъчат Не ми пречи и не го смятам за грешно, даже се смеехме с таткото, че май ние свикнахме с нея, а не тя с нас . А, не виждам как се връзва понятието самостоятелност с бебе на 2,9 или 12 месеца, което практически може само да се омаже самостоятелно
Не ми пречи и не го смятам за грешно, даже се смеехме с таткото, че май ние свикнахме с нея, а не тя с нас . А, не виждам как се връзва понятието самостоятелност с бебе на 2,9 или 12 месеца, което практически може само да се омаже самостоятелно Вместо да ти давам акъли ще ти разкажа една поучителна реална история.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
Просто ме втрещи и езикът ти, и поста ти
Според една книга, която чета в момента за Въведение в детската психология обясняват, че децата не се възприемат като отделни индивиди до 1 година, мислят си и се възприемат като едно цяло с майка си. Ето защо не е чудно, че искат да спят до нея. Аз вече го приемам като нормален етап и не ме смущава, това че синът ми спи с нас.
До година и половина съм преспивала малкия на ръце,защото ревеше 
.Около два часа спеше на леглото си което е до нашето и след това рев-докато не го гушнем при нас.Много е трудно след това да отвикне.Сега е в отделна стая ,но продължава да идва между нас по някое време без да го усетим.
.Около два часа спеше на леглото си което е до нашето и след това рев-докато не го гушнем при нас.Много е трудно след това да отвикне.Сега е в отделна стая ,но продължава да идва между нас по някое време без да го усетим.
Дъщеря ми до година и 1-2 месеца си заспиваше без проблем в креватчето, после започна да прескача при нас и нямаше изгонване, при баба и беше същата работа- само на спалнята спеше. После започна да спи в креватчето у баба си, а в къщи все така при нас- и така поне една година. Вече като почна да ходи на ясли взе да си заглежда и креватчето в къщи, а когато и казах, че като не иска да спи на него по-добре да го подарим на едно друго момиченце и веднага скочи вътре и ми вика "То си е мое, не може" 
.
. Вместо да ти давам акъли ще ти разкажа една поучителна реална история.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
Аз имам съвсем сериозен въпрос, към майките с по-малки бебета. Как решавате, че те искат да спят при вас?
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън...
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън...
Моята дъщеря доста дълго време искаше да спи при нас, но проблема се реши когато прочетох тук във форума как една майка долепяла креватчето на бебето до спалнята. Започнахме и ние да го правим и сега Мими си се научи да си спи сама в нейното креватче. Даже вече спи на по голям креват защото нейният ще се наложи да го отстъпи на бебето.
Така че ако имате възможност направете разместване в стаята. Това е по добрия вариант.
Така че ако имате възможност направете разместване в стаята. Това е по добрия вариант.
всичко си е строго индивидуално...
моят син спеше в неговото си легло (долепено до нашето) до преди 2-3 дена... вечер къпане, кърмене и хоп в леглото... когато се буди през ноща кърмене и пак в легълцето... но не знам поради зъби или каквото и да е около 2-3 часа през ноща започва да реве и докато не го сложа на цица и не го оставя да спи при нас мира нямаме.. рев и мрънкане.. и аз не мога да спя спокойно понеже не ми е удобно на лявата страна.. а на дясно все ме е страх да не се обърне и да падне... ама в момента изход няма...
дано да е временно явление, че дори си мислех да го отделям в неговата си стая.. а пък то се оказа, че от нашето легло не мога да го отделя
моят син спеше в неговото си легло (долепено до нашето) до преди 2-3 дена... вечер къпане, кърмене и хоп в леглото... когато се буди през ноща кърмене и пак в легълцето... но не знам поради зъби или каквото и да е около 2-3 часа през ноща започва да реве и докато не го сложа на цица и не го оставя да спи при нас мира нямаме.. рев и мрънкане.. и аз не мога да спя спокойно понеже не ми е удобно на лявата страна.. а на дясно все ме е страх да не се обърне и да падне... ама в момента изход няма...
дано да е временно явление, че дори си мислех да го отделям в неговата си стая.. а пък то се оказа, че от нашето легло не мога да го отделя
Аз имам съвсем сериозен въпрос, към майките с по-малки бебета. Как решавате, че те искат да спят при вас?
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън...
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън...