По принцип, когато видя майка с деца си мисля, че е красиво да се създава живот.
Но не, това не е красиво. Тази майка крещи. Крещи на по- голямото си дете.
А то през сълзи се опитва нещо да и обясни.
Тя не чува. Тя е в истерия.
Удря го няколко пъти по главата. Казва му, че сега ще се обади на БАЩА МУ и ще види ТО, какво ще стане. Изважда си телефона и започва да набира номер.
Детето до този момент тихо хлипаше, но чувайки думите на майка си изпада в паника.
Втурва се към ръцете и в опит да и попречи да телефонира.
Тя го отблъсква грубо.
То се хвърля пак и пак, но разбирайки колко е безсилно, с най- жалният глас, който съм чувал, умолява майка си да не се обажда.
- Мамо, мамичко... Моля ти се мамичко не му се обаждай...
Тя се смилява над него. Прибира телефона.
Момчето прегръща майка си през кръста.
Тя го удря още няколко пъти по главата. Явно това я успокоява и нея по някакъв начин.
А детето сякаш дори не усеща тези удари. То вече е спокойно.
Всичко е наред- няма да се обадят на баща му. Този път няма.
В очите му бавно угасва ужаса от преди малко.
Групичката от трима нещастници продължава пътя си.....