Пред нас има знак. Тръба с два знака - триъгълен за пешеходна пътека с деца и един за ограничение на скоростта до 30км/ч. Да, 30, сто метра по-назад има ограничение 40. Две училища и една детска градина пресичат на тази пътека затова е така. Преди два часа съм приспала детето и дремя на терасата. Чувам ТРЯС! и се надигам да видя. Една кола се ударила в знака и той легнал. Излезе шофьора, поогледа се, поогледа се и си замина. Аз вдигнах телефона 166 и му казах номера. След 15-20 минути се връщат колата и патрулка. Спряха и нещо се обасняват. Вече два часа човека стои и полицаите пишат. Аз от гузна съвест вместо да лежа пред телевизора почнах да чистя шкафа, чистя и ме гризе отвътре. Като погледна през прозореца още по-зле ми става. Обадих се защото половин час преди да бутне знака аз минах оттам с количката. Всеки ден минавам поне по 5 пъти под този знак. И от собствен опит знам, че ако кара с 30 няма как да се качи на тротоара да бутне знака, опитвала съм се да паркирам там. Нямаше нищо на пътя, което да избягва. Според мен е заспал на волана. Нали разбирате - можех да мина половин час по-късно и заедно със знака и мен и малкия да отнесе. Обаче сега ми е жал за него и ми е гадно.