Публикувана: 2 окт. 2007, 12:08 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2007, 22:18 ч.

Когато сте тръгвали,а ви се е искало да останете....

1 649
27
1

1
2
Всички

2 окт. 2007, 12:08 ч.

Мнения: 750

Разкажете сега...
Слу4вало ли ви се е да отидете някъде...и когато е трябвало да си тръгнете...да ви се е искало да останете! Thinking

Без зна4ение...на среща с приятелка...на Хаваите,в любим град...
Имали ли сте онова 4увство...когато трябва да си тръгнете(защото наистина трябва...(имате билет,другият си тръгва...) а цялото ви същество крещи ''Остани''!
Разкажете за един такъв момент...Ако искате де! Wink

Много ще ми е интересно... Thinking

Аз ще се вклю4а маааааалко по-късни4ко като се върнем от кино с де4ко! Simple Smile

# 1 2 окт. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 750

Ей...не ми оставяйте теми4ката в небитието... Crossing Arms

# 2 2 окт. 2007, 12:18 ч.

Мнения: 4 733

Че на кой му се разделя с хубавото ooooh!

От Италия, от един парк, от София ( така да я ненавиждам, но веднъж наистина ми се прииска да остана до края на дните си ), не помръднах минимум половин час от пейката на едно летище, от един плаж и после плажове...много...до ден днешен.

# 3 2 окт. 2007, 12:24 ч.

софия
Мнения: 163

Djane, случвало ми се е не един път. Най-вече, когато трябва да си тръгна от морето. Толкова го обичам това море... Винаги ми се е искало да живея някъде по-близо, но ... все съм далече. И ми е много мъчно, когато трябва да си тръгна. Искаме да си седя на плажа, до морето, близо до вълните и да го гледам, дълго, много дълго... Ами може би не изказах това, което съм чувствала много поетично, но просто исках да споделя, че това е мястото, от което не ми се е искало да си тръгна.

# 4 2 окт. 2007, 12:27 ч.

Мнения: 5 622

Случвало ми се е . Не е от място. От човек беше....

# 5 2 окт. 2007, 12:31 ч.

София
Мнения: 15 460

Ето сега ми се случва, толкова мечтах да се върна в България, а сега не ми се тръгва.Не, че не ми се иска съвсем, но ми се иска да мога да съм и тук и там едновременно. И двете дъщери имат нужда от мен,а не мога да се раздвоя и да бъда на двете места.И ми е криво.

# 6 2 окт. 2007, 12:37 ч.

Мнения: 750

Ох, да. Не съм сигурна обаче дали е за съжаление или за радост. И не можех да остана. Ни първия път, ни сега. Обче нещата ще се променят.

# 7 2 окт. 2007, 12:40 ч.

Мнения: 2 161

Постоянно ми се случва,когато съм на ново място.Обаче сама никога и никъде не ми се е оставало.Винаги чувството ми за нежелание да си тръгна е било споделено.Това лято беше много разнообразно и пълноценно за мен.След всяка почивка си казвахме и двамата,че не искаме да си тръгваме.

# 8 2 окт. 2007, 12:44 ч.

Мнения: 677

Почти всяка вечер не ми се тръгва от някой бар.

# 9 2 окт. 2007, 12:45 ч.

Мнения: 288

Сърцето ми е крещяло да остана само като напусках работа в една книжарница, за да се върна към учителстването. Под натиск на родителите ми, защото за какво съм била учила толкова време.Плачеше ми се, докато си подавах молбата за напускане. Ами върнах се в училище и после дълго си блъсках главата"Защо, защо,защо!" Banghead

Устисках известно време и избягах, ама на тази работа и при тези работодатели вече не мога да се върна. Sad

Иначе по принцип никъде не ми се заседява много, обичам разнообразието, обичам да си тръгвам. Да му мислят тези, дето остават. Simple Smile

# 10 2 окт. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: тони сопрано в вт, 02 окт 2007, 12:44

Почти всяка вечер не ми се тръгва от някой бар.

Ето го нашият романтик.Черешката на тази тема.С най-топли чувства съм.

# 11 2 окт. 2007, 14:03 ч.

Варна
Мнения: 815

Случвало ми се е доста пъти. Дори съвсем скоро отново ми се случи, тръгнах си от едно много хубаво място, от един човек.

# 12 2 окт. 2007, 14:05 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 834

Цитат на: БУБА в вт, 02 окт 2007, 12:27

Случвало ми се е . Не е от място. От човек беше....

като дете не исках да си тръгвам от фотото, в което ти е правена снимката, която ти е на аватара Wink

# 13 2 окт. 2007, 14:43 ч.

Мнения: 1 120

Случвало ми се е. Последното за което се сещам е Венеция. Гледайки от корабчето как се отдалечавам от там, вече си мислех кога отново ще отида. Не ми се тръгваше и сякаш ми се искаше времето да спре.

# 14 2 окт. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 410

Винаги ми се е случвало,когато си тръгвам от родния си град.
Да ме бие човек,ама голям бой да ми хвърли защо напуснах това прекрасно за мен място Cry

Цяло лято откарахме там с дъщеря ми (както и миналото) и когато си тръгвах,с натоварената до "дупка" кола,направо душата ми се късаше.Не спрях да гледам назад,красивата гледка на Балкана,вече покрит със сняг (това за мен е най-прекрасната гледка).Усещах как без да искам,сълзи се стичаха,а не исках да се показвам като слаба,но сърцето ми си е там и винаги ще си остане там Heart Eyes

# 15 2 окт. 2007, 15:26 ч.

Мнения: 3 782

Темата е хубава, много,но е и малко тъжна Sad

На мен ми се иска винаги да остана там където съм, ама не и където съм сега. Лятото беше толкова хубаво, не ми се прибираше от Гърция.
Случвало ми се е да не ми се тръгва и то човек, ама беше отдавна, пък и по-добре аз да си тръгна първа, отколкото той....

# 16 2 окт. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 3 423

Да, случвало ми се е.
Много хубава тема.
Припомних си неща...

# 17 2 окт. 2007, 17:21 ч.

Мнения: 750

Тръгвах си...а ми се искаше да остана в Рим!
Трагнах си...а ми се искаше да остана там,на юг.....в Кейп Таун!
Тръгнах си...а ми се щеше да не бях тръгвала,не от място...а от 4овек!
Тръгнах си...а така ми се искаше да остана още...там на гроба на милата ми баба...която по4ина а аз не можах да отида на погребението и...Бременна бях.Тръгнах си,а исках дълго да стоя там при нея,да изпла4а вси4ки сълзи които капеха само за нея...за да не се давя в ридания по пътя за дома!Защото тя си беше тръгнала за винаги....
Трънах си,а така не исках да си тръгвам....от едно място където знаех,4е оставям 4астица от себе си!
Тръгвала съм си много пъти...а не съм искала...от места и хора.... Thinking

# 18 2 окт. 2007, 17:42 ч.

Мнения: 219

Цитат на: БУБА в вт, 02 окт 2007, 12:27

Случвало ми се е . Не е от място. От човек беше....

и аз така,не искам да си спомням,защото явно и след толкова време не мога да го забравя

# 19 2 окт. 2007, 18:47 ч.

Мнения: 43

Където и да съм накрая искам да се прибера у дома. travel

# 20 2 окт. 2007, 18:54 ч.

Мнения: 3 611

Случвало ми се е. Няколко пьти при това...
Чувствала сьм се тьжна, опустошена едва ли не... нищо сякаш няма zначение в такива моменти...
искало ми се е да плача... и сьм го правила...

П.С. не искам да раzкаzвам, не че няма какво Confused

# 21 2 окт. 2007, 19:00 ч.

Мнения: 4 447

Като бях на Бахамите ми се оставаше и на Карибите.... Барбадос, БермудскияТ триъгълник... Crazy

# 22 2 окт. 2007, 19:14 ч.

Мнения: 278

На всеки му се е случвало. Аз в повечето случаи съм съжалявала, че не съм останала. Даже сега е един от тези случаи и не мога да си го простя. Живеех във Варна, преместих се в Бургас. Не ми се тръгваше, а сега не ми се стои. Усещам, че в главата ми се въртят мисли да си тръгна, но се сещам за мъжа ми. А него все го няма. И всъщност не знам какво да правя. Тъпо ми тук, никой не познавам и работата ми не върви. Мислех, че съм готова на всичко за него, но явно съм грешала, защото не съм щастлива тук и така се измъчвам ... тъжно ми е

# 23 2 окт. 2007, 19:19 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: zorika в вт, 02 окт 2007, 19:14

Ела си във Варна,хубава Варна.... Grinning

# 24 2 окт. 2007, 19:21 ч.

Мнения: 1 800

Цитат на: Djane в вт, 02 окт 2007, 17:21

Трагнах си...а ми се искаше да остана там,на юг.....в Кейп Таун!

Оттам и аз не исках да си тръгвам

Тази пролет не исках да си тръгвам от Залцбург
Никога не искам да си тръгвам от морето
Не исках да си тръгвам от Бостън..

Не ми се искаше майка ми да си тръгне от този живот толкова рано...
Малко тъжно взе да става

# 25 2 окт. 2007, 19:34 ч.

Мнения: 1 526

Да и аз съм минала през такова тръгване.
Умът ми казваше" върви, не се обръщай", така трябва,
но сърцето ми и душата ми така крещяха и толкова болеше...
Дори днес, след толкова много години споменът е толкова болезнен,
чак ми спира дъха за секунди.
Тогава си казвам:
" В друго време, в друг свят..."

# 26 2 окт. 2007, 19:43 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Не ми се тръгваше от един човек,а трябваше,така и повече никога не го видях!
Не ми се тръгваше от болницата когато взеха току-що роденото ми бебче,но не можех да остана.
Не ми се тръгваше когато с мъжа ми се преместихме в друг град,но обстоятелствата го налагаха!
Не ми се пише повече ,че ми стана много криво! Sad

# 27 2 окт. 2007, 22:18 ч.

Мнения: 1 317

Не ми се тръгваше от Флорида. На летището си мислех - "Да остана ли, да тръгна ли?".
Не ми се тръгваше от човека, заради когото исках да остана.
Гледам да не мисля много за това, че ми става мъчно и тъжно.
Но съм сигурна, че решението, което съм взела е е било правилното, нищо че боли отвреме на време.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: