Публикувана: 16 окт. 2007, 21:25 ч.
Последно мнение: 26 окт. 2007, 08:47 ч.

Там,където сме нещастни

8 772
188
1

Отговори

1
...
9
10
11
...
13
Всички

# 135 18 окт. 2007, 14:53 ч.

Мнения: 4 371

Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.

# 136 18 окт. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 3 447

Ето на, за Рупите ме подсетихте. Преди 5 години бях, тази година също... а чувството си е все така гадно. Все едно някой ми е седнал на гърдите и ме души. Изключително напрегнато и натегнато. Имам сравнително развити сетива за енергията на дадено място... ей богу, нищо свято и добро не усетих, напротив.

И за Светлин Русев, впрочем, мнението ми е много сходно с Василисиното.

# 137 18 окт. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 410

София (без лично да засегна някой,лично мнение)...мръсотия,блъсканица,студени хора,вирнати носове,нечовешко отношение.Задушавам се само влизайки в столицата и виждайки смока който направо си е покрил всичко.....и този въздух се диша от хора #Crazy

# 138 18 окт. 2007, 15:21 ч.

Мнения: 183

За съжаление "вкъщи" съм нещастна.
Иска ми се да си взема детето и гащите и дим да ме няма.
Веднъж да се махна от там...

# 139 18 окт. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 4 068

Град Петрич е моето място където съм нещастна. Винаги когато сме там се чувствам така сякаш някой ми е стъпил на врата. Не се чувствам свободна, не мога да си поема дъх с пълни гърди. Много ми е гадно там и добре, че решихме да не се връщаме да живеем там. Всеки път като отидем и си тръгвам депресирана. Абе ужасТ направо.

# 140 18 окт. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 727

гр.ЛЪКИ

# 141 18 окт. 2007, 16:25 ч.

Мнения: 4 965

ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).

# 142 18 окт. 2007, 16:30 ч.

Варна
Мнения: 25 260

Цитат на: evanescent в ср, 17 окт 2007, 23:59

Тетевен, Тутракан и Враца - злокобни са ми чак!

Какво и е на Стара Загора? Пътят за морето ли .. Mr. Green

Тетевен е много сладко градче, аз го харесвам Simple Smile

Изпитвам необяснима паника ако се озова в малко помещение с тръби за вода в него - от онези дебелите. У нашите в мазата мразех да слизам, защото под тавана минаваха две огромни тръби за парното - по 20-на сантиметра в диаметър. А веднъж се разхождах из гората сама, близо до нашето "лозе" и попаднах на някакво ручейче, което се изливаше в нещо като пропаст. На ръба на тази пропаст имаше някаква бетонна постройка - мъничка, колкото дворна тоалетна. Вратичката беше отворена и вътре се виждаше, че стаичката е пълна с вода донякъде и минаваха някакви тръби. За момент тръпки ме побиха, не знам защо. За нищо на света не бих докоснала тази вода, нито тръбата. Тръгнах си веднага.

# 143 18 окт. 2007, 16:49 ч.

Мнения: 1 517

мне ме потискат толкова определени групи места, както някои се изразиха за болници и т.н.. Чувствала съм се потисната и на шумно място и на пусто такова. Понякога на едно и също място съм се чувствала и щастлива и нещастна...луда работа

# 144 18 окт. 2007, 17:04 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Дуци в чт, 18 окт 2007, 14:53

Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.

А аз умирам за този град.

# 145 18 окт. 2007, 17:57 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 397

Ямайка - бях изпаднала в ужасна депресия там. Само докато разглеждам снимки и ми става лошо, ако гледам филм за някой остров - също. Ужасно горещо, бедно място. И страшно скучно, с голяма престъпност. Няма къде да отидеш, няма нищо интересно, винаги много опасно ако излезеш сам....