- Публикувана: 18 окт. 2007, 09:14 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2007, 14:23 ч.
"Попиват" ли мъжете модела на поведение от родните си семейства?
Два са ми въпросите, ще гледам да ги съчетая.
Мислите ли, че по отношението на син към майка ( като първата най-важна жена в живота му ), може да се съди за отношението на мъжа към бъдещата му партньорка?
И друго...Това покрай дискусиите в една друга тема. Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое? Какви са ви наблюденията, от гледна точка на случващото се във вашия дом?
Относно второто питане, ще добавя анкета за да се систематизира що годе съотношението
Мислите ли, че по отношението на син към майка ( като първата най-важна жена в живота му ), може да се съди за отношението на мъжа към бъдещата му партньорка?
И друго...Това покрай дискусиите в една друга тема. Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое? Какви са ви наблюденията, от гледна точка на случващото се във вашия дом?
Относно второто питане, ще добавя анкета за да се систематизира що годе съотношението
По първия въпрос мисля,че не.Не мисля,че по отношението към един човек може да се съди за това към друг.Става въпрос за две съвсем различни личности,които имат съвсем различна роля в живота на всеки мъж.
Относно модела на поведение в семейството, предполагам че прехвърлят само тези неща които одобряват и харесват,които отговарят на собствения им характер,манталитет и виждане на нещата изобщо.
Относно модела на поведение в семейството, предполагам че прехвърлят само тези неща които одобряват и харесват,които отговарят на собствения им характер,манталитет и виждане на нещата изобщо.
... предполагам че прехвърлят само тези неща които одобряват и харесват,които отговарят на собствения им характер,манталитет и виждане на нещата изобщо.
Опитва се понякога. Обикновено следва скандал. Все някога ще спре да се опитва. 
Всъщност истината е, че и аз се улавям, че правя същото.
Номерът е да се намери компромис и да се отсеят приемливите и за двамата родно-семейни модели. А това често е дълъг и труден процес. И за съжаление не винаги завършва успешно.
Всъщност истината е, че и аз се улавям, че правя същото.
Номерът е да се намери компромис и да се отсеят приемливите и за двамата родно-семейни модели. А това често е дълъг и труден процес. И за съжаление не винаги завършва успешно. Обикновено следва скандал
На първия въпрос - Да, според мен може да се съди като цяло.
На втория - Не е задължително. Така и не е ясно защо децата на някои алкохолици стават алкохолици, а на други стават абсолютни трезвеници. Може би зависи от човека.
В нашето семейство и двамата съзнателно избягваме моделите на семействата, от които произхождаме.
На втория - Не е задължително. Така и не е ясно защо децата на някои алкохолици стават алкохолици, а на други стават абсолютни трезвеници. Може би зависи от човека.
В нашето семейство и двамата съзнателно избягваме моделите на семействата, от които произхождаме.
На първия въпрос - Да, според мен може да се съди като цяло.
В нашето семейство и двамата съзнателно избягваме моделите на семействата, от които произхождаме.
Ние също - и двамата сме от семейства далеч, далеч от идеала! Не ми се задълбава!
По темата- зависи колко си силен като личност и характер и дали можеш да отсееш позитивното от негативното поведение в семейството от което произхождаш, не съм съгласна с това, че само мъжете "попиват"!
...не съм съгласна с това, че само мъжете "попиват"!
Понякога попиват като гъби.Особено,когато става въпрос за властни родители,които си мислят,че винаги са прави и държат децата им да са техни копия.Не осъзнават,че по този начин им насаждат и комплекси дори.За съжаление има хора с много изкривена представа за това що е възпитание и как се прилага успешно.То няма и абсолютно точна рецепта за правилно възпитание,но не е зле да оставиш детето(важи и за възрастните деца) да е самостоятелно,да бъде себе си.И не става въпрос само за мъже,майките на момичета също не са за пренебрегване в това отношение.
На първия въпрос отговора ми е - по-скоро не. Майката си е майка и чуствата към нея са коренно различни от тези към съпругата. От там респ. и отношението към едната и към другата се различава.
На втория въпрос отговора ми е категоричен - да, семейната среда формира представите ни и модела на семейство. Поведението на сина в нормалния случай е повлияно от държанието и поведението на бащата в рамките на семейството.
Поне в моя случай смятам, че е така. Тука се намесват естествено и генетичните характеристики, защото както гласи поговорката, "крушата не пада по-далече от дървото."
На втория въпрос отговора ми е категоричен - да, семейната среда формира представите ни и модела на семейство. Поведението на сина в нормалния случай е повлияно от държанието и поведението на бащата в рамките на семейството.
Поне в моя случай смятам, че е така. Тука се намесват естествено и генетичните характеристики, защото както гласи поговорката, "крушата не пада по-далече от дървото."
Понякога ги прилагат,но няма нищо лошо в това ако става въпрос за нещо ,което не е във вреда на новото семейство.Аз лично няма да съм очарована ако моят мъж се държи с мен така,както свекър ми със свекърва ми.Правил е опити(и съзнателни,и несъзнателни),но съм му дала да разбере,че не съм майка му и ако съм искала той да е баща си щеше да има някой друг на негово място(на мястото на мъжа ми).
Смятам, че всеки (мъж или жена) пренася в новосъздаденото си семейство част от отношението между него и родителите му, къде съзнателно, къде не-това е неизбежно. Всичко опира най-вече до възпитанието в едно семейство и това как родителите са си свършили "работата". Иначе има една стара приказка "От където е жената, от там и родата".....тълкуването е недвусмислено, мисля 
И на двата въпроса отговорът ми е НЕ, защото:
Майка и съпруга са две различни личности, заемащи всяка своето собствено място. Един син може да идеализира повече майка си, което да рефлектира като лошо отношение върху съпругата (ако тя се различава от модела на майката).
Виж, ако се гледа само чувството за дълг, ако един син показва синовен дълг, за мен е твърде вероятно да има силно изразено чувство за дълг въобще.
Що се отнася до модела на поведение, вариантите са два - или да го попие напълно, или да се дистанцира напълно. Свекър ми беше абсолютен работохолик и въобще не се интересуваше от дом, ремонти, семейни почивки, пазар и т.н. Мъжът ми на съзнателно ниво се дистанцира от този негов модел на поведение и е казвал стотици пъти "не искам да съм като баща ми".
Майка и съпруга са две различни личности, заемащи всяка своето собствено място. Един син може да идеализира повече майка си, което да рефлектира като лошо отношение върху съпругата (ако тя се различава от модела на майката).
Виж, ако се гледа само чувството за дълг, ако един син показва синовен дълг, за мен е твърде вероятно да има силно изразено чувство за дълг въобще.
Що се отнася до модела на поведение, вариантите са два - или да го попие напълно, или да се дистанцира напълно. Свекър ми беше абсолютен работохолик и въобще не се интересуваше от дом, ремонти, семейни почивки, пазар и т.н. Мъжът ми на съзнателно ниво се дистанцира от този негов модел на поведение и е казвал стотици пъти "не искам да съм като баща ми".
Ами честно казано не знам. Предполагам, че всеки човек действа в семейния си живот по начин, определен от семейния живот на родителите му. Някои неща попива и прави едно към едно, други точно обратното, няма как просто. Но и не ме интересува. Важно е как върви нашият семеен живот, не зависимо какъв е живота на родителите ни.
И двамата сме от семейства с разведени родители, така че не бих казала, че имаме някакъв модел, но... Много зависи и от отношението и живота му с родителите преди това. В смисал те толкова са го глезили или незнам там какво (както сега правят и с внуците от зълвата и със самата нея), че сега ми бърка в мозъка като се почне: "Къде са ми чорапите?" а те пред носа му. "Не мога да си сложа супа сам" и само едно "не мога и не мога", което по-точно е мързи ме, по-лесно е ти. Защото когато сме скарани, всичко прави идеално и сам, без да пита даже.
За съжаление,от моделите в детството много трудно се бяга.От взаимоотношенията с толкова близък човек като майката(или липсата на такива) зависят много неща,особено при мъжете.
Съпругът ми е от проблемно семейство с три деца,което ,в последствие, остава без баща,а после и без майка.Все още се борим с някои ужасни последствия от това.Проблемите при сестра му и брат му са същите.Без да считам себе си за обективна,тъй като познавам само техния случай,мога да кажа,че това,което им е повлияло от отношенията с майка им,а и от цялостната семейна среда, е ужасно трудно да се превъзмогне.Чела съм по въпроса и много по-запознати от мен хора потвърждават моите наблюдения.И аз пак имам късмет,защото съпругът ми е невероятно интелигентен и чувствителен човек,та поне полага усилия да се поправя и "справя" с последиците.
Разбира се,не трябва да се говори само за неприятната страна на нещата.Здравата(поне както аз я разбирам) семейна среда и хубавите отношения между деца и родители,каквито са моите,например, са житейска основа и опора,която не може да замени нито опита,нито характера,нито умът.Убедена съм в това,въпреки,че звучи превзето.
Съпругът ми е от проблемно семейство с три деца,което ,в последствие, остава без баща,а после и без майка.Все още се борим с някои ужасни последствия от това.Проблемите при сестра му и брат му са същите.Без да считам себе си за обективна,тъй като познавам само техния случай,мога да кажа,че това,което им е повлияло от отношенията с майка им,а и от цялостната семейна среда, е ужасно трудно да се превъзмогне.Чела съм по въпроса и много по-запознати от мен хора потвърждават моите наблюдения.И аз пак имам късмет,защото съпругът ми е невероятно интелигентен и чувствителен човек,та поне полага усилия да се поправя и "справя" с последиците.
Разбира се,не трябва да се говори само за неприятната страна на нещата.Здравата(поне както аз я разбирам) семейна среда и хубавите отношения между деца и родители,каквито са моите,например, са житейска основа и опора,която не може да замени нито опита,нито характера,нито умът.Убедена съм в това,въпреки,че звучи превзето.
Ами знам, че детството е много важен фактор за развитието на даден човек. Особено при моя "мъж".
Така че аз мога за него да говоря.
Отношението му към мен стана подобно на това към майка му - много изисква, а нищо не дава. След това вече тотално пропадна.
Копира баща си, от когото уж много страдаше. Твърдеше, че никога не би постъпил като него. Никога не би позволил децата му страдат, заради друг човек. А сега си живее елементърния живот и даже лев не дал. Не знае детето има ли какво да яде. Просто пълна незаинтересованост и безотговорност. Надмина примера си де...
Така че аз мога за него да говоря.
Отношението му към мен стана подобно на това към майка му - много изисква, а нищо не дава. След това вече тотално пропадна.
Копира баща си, от когото уж много страдаше. Твърдеше, че никога не би постъпил като него. Никога не би позволил децата му страдат, заради друг човек. А сега си живее елементърния живот и даже лев не дал. Не знае детето има ли какво да яде. Просто пълна незаинтересованост и безотговорност. Надмина примера си де...
Sissi_82 , кураж момиче. Гордея се, че съм жена и заради силни представителки на пола ни, като теб
Относно поста ти, това и на мен ми прави впечатление. "Черти" на бащата, които сина изначално не одобрява , в последствие лъсват евоюлирали у самия него... Дали е неизбежно?
Аз мисля, че да. Поне на подсъзнателно ниво.
И не само за мъжете, всеки човек малко или много копира модела на поведение на родителите си и в последствие го пренася или поне част от него в своето собств. семейство.
Има две приказки, не знам до колко се верни.
Че мъжът подсъзнателно търси жена, която да прилича на майка му.
И че ако един мъж иска да види жена си след 20г., е дост. да погледне тъщата.
И не само за мъжете, всеки човек малко или много копира модела на поведение на родителите си и в последствие го пренася или поне част от него в своето собств. семейство.
Има две приказки, не знам до колко се верни.
Че мъжът подсъзнателно търси жена, която да прилича на майка му.
И че ако един мъж иска да види жена си след 20г., е дост. да погледне тъщата.
Не съм в подобна ситуация, но знае ли човек...И за реакцията се чудя коя ли би била правилна...Да се тушират ли тези копирани не-положителни черти или да се остави човека сам да се убеди в отрицателните им характеристики...?
Kasidy,туширането не върши работа.Все някога "избива" пак-несъзнателно е.Аз подсещам.Показвам проблема,обяснявам...Опитвам се да бъда обаче изключително внимателна в подбора на думите.Дипломатичността,в случая, е абсолютно задължителна...Струва си,ако си наясно,че конкретният човек няма вина.Ако го обичаш наистина и искаш да помогнеш.Ако си видял,че подобни неща преди са водели до добри резултати и той е променил нещо.Иначе е адски трудно и доста изморително.
Дано не изпадам в подобни ситуации 
. За такта и деликатността не съм сигурна дали биха били правилния подход. Все ми се струва, че казана право в очите иситната, би имала по-отрезвяващ ефект. Това естествено ако партньора е демонстрирал непрестанно неодобрение на някои бащински привички, а в последствие ги е " прихванал " Това в сферата на догадките ми...
. За такта и деликатността не съм сигурна дали биха били правилния подход. Все ми се струва, че казана право в очите иситната, би имала по-отрезвяващ ефект. Това естествено ако партньора е демонстрирал непрестанно неодобрение на някои бащински привички, а в последствие ги е " прихванал " Това в сферата на догадките ми...
Лично мнение: Семейния модел влияе 100%. Първите 7 години ...
Ако е "нормален" - човека го следва доколкото може.
Ако е "екстремен" има няколко варианта: или го следваш, или го "отричаш" или най-лошия случай - мяташ се между двете крайности.
Много проблеми ще имаш с такъв начин на разсъждение. Туширане на проблеми можеш да "употребяваш" до 10-12 години. Дори и в пубертета такива методи вече са съмнителни според мен. А при човек над 25 години - "остави таз песен любовна" ...
Ако е "нормален" - човека го следва доколкото може.
Ако е "екстремен" има няколко варианта: или го следваш, или го "отричаш" или най-лошия случай - мяташ се между двете крайности.
...Да се тушират ли тези копирани не-положителни черти или да се остави човека сам да се убеди в отрицателните им арактеристики...?
Плюй, да не ме урочасаш и да изпадна в подобна ситуация 
Предупредих, че разсъжденията ми по темата са предимно на лаик.
Предупредих, че разсъжденията ми по темата са предимно на лаик.
опита се още в началото с изразите -ама ние така у нас,ето така ядем,това така правим,но аз му казах-с това ние в нас,да не стане айде у вас...Той се засегна първоначално,но после спря,защото видя ,че ми е неприятно и няма смисъл.Пове4е не сме говори на тази тема.
Отговарям с последна та опция
Отговарям с последна та опция
Относно поста ти, това и на мен ми прави впечатление. "Черти" на бащата, които сина изначално не одобрява , в последствие лъсват евоюлирали у самия него... Дали е неизбежно?
много се надявам да е избежно
. и поне това, което виждам досега в моя приятел е повод за оптимизъм. той също проявява от време на време някои от нещата у баща си, които не харесва. но когато говоря с него за това се усеща. разумен е и разбран. така че, според мен, зависи до голяма степен от човека.както беше написал някой по-горе - или ставаш алкохолик или не
Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое? Какви са ви наблюденията, от гледна точка на случващото се във вашия дом?
Това е нормално не само за мъжете, а и за всяко човешко същество.
Каквото и да е било семйството, човек се стреми да създаде същата атмосфера, защото така се чувства най-сигурно.
Що се отнася до мъжа ми, доволна съм, че е така, защото той има прекрасно семейство. Родителите му са невероятни хора.
Гласувах с 2-ра опция-Не.Мъжа ми ми помага много повече и върши много повече неща домакински,отколкото баща му върши у тях.За баща му има мъжка и женска работа-за мъж ми няма-аз го научих така... Освен това в тяхното семейство баща му винаги прекъсва майка му като говори,защото тя обикновено бръщолеви глупости,докато той говори на съществена тема и се ядосва,мъж ми не прави така у нас,но и аз не съм характер като нея.
Освен това в тяхното семейство баща му винаги прекъсва майка му като говори,защото тя обикновено бръщолеви глупости,докато той говори на съществена тема и се ядосва,мъж ми не прави така у нас,но и аз не съм характер като нея. Мислите ли, че по отношението на син към майка ( като първата най-важна жена в живота му ), може да се съди за отношението на мъжа към бъдещата му партньорка?
Не.
Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое?
Не.
Но според мен е вярно, че жените си избират партньори ,които до голяма степен приличат на бащите им.
Какво значи модел на поведение на семейство? В една връзка има 2ма души, които сами изграждат отношенията помежду си, за добро или за лошо. Как могат да копират отношенията на други двама? Ако говорим за битовизми от сорта кой хвърля боклука и кой мие чиниите, е друг въпрос, който не чак толковае важен...
Моят мъж абсолютно е попил модела на неговото семейство и на 100% го предава и в нашето. Следват скандали,защото нежелая да се вписвам в модел, в който нито аз съм живяла,нито пък искам да живея. Това е все едно да продължа да живея с майка му и баща му 
! 
От моя страна е вероятно да съм попила нещо,но се старая да изградя нов модел. По тази тема мога още много да пиша,но да не се увличам!
! От моя страна е вероятно да съм попила нещо,но се старая да изградя нов модел. По тази тема мога още много да пиша,но да не се увличам!
мисля, че и мъжете и жените подсъзнателно копират своите родители още в детството си и след това във връзките си или в семейния си живот постъпват по същия начин, както родителите си. Най-често момичетата се държат като майките си (обличат се като тях, гримират се като тях, хранят се като тях), а момчетата като бащите си.. (както всъщност е и нормално)
(както всъщност е и нормално) Два са ми въпросите, ще гледам да ги съчетая.
Мислите ли, че по отношението на син към майка ( като първата най-важна жена в живота му ), може да се съди за отношението на мъжа към бъдещата му партньорка?
И друго...Това покрай дискусиите в една друга тема. Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое? Какви са ви наблюденията, от гледна точка на случващото се във вашия дом?
Относно второто питане, ще добавя анкета за да се систематизира що годе съотношението
Мислите ли, че по отношението на син към майка ( като първата най-важна жена в живота му ), може да се съди за отношението на мъжа към бъдещата му партньорка?
И друго...Това покрай дискусиите в една друга тема. Задължително ли мъжете усвояват и попиват модела на поведение в родното си семейство и в последствие го прехвърлят в новосъздаденото свое? Какви са ви наблюденията, от гледна точка на случващото се във вашия дом?
Относно второто питане, ще добавя анкета за да се систематизира що годе съотношението
По първия въпрос, да, може да се съди. Който има добри отношения с майка си, се отнася добре и с жените по принцип.
За второто обаче не съм съгласна, нашето семейство се различава много от семейството на свекърите. Мисля, че разликата идва от характерите - неговата майка е много мека и добра жена, докато аз съм изключително упорита и държа на своето. Бащата на съпруга ми казва и отсича, докато съпругът ми е по-склонен на компромис или кротичко да ме убеждава и уговаря, докато омекна и се съглася. От това са и разликите. Мисля, че ние сме по-сговорчивото семейство.
Гласувах с втората опция. Нито по отношението на мъжа към майка му може да се съди как ще се държи с жена си, нито се опитва "по дефолт" да налага наученият модел в своето семейство. Съдя по това от мъжете в живота ми: като се почне от баща ми, мине се през брат ми, мъжа ми, и се стигне до приятели. Аз съм много различна от майка ми, половинката е много различен от баща си, и съм страшно доволна, че и двамата имаме съвсем различен поглед за семейството си от това, което е било при родителите ми или при неговите родители. Всичко е въпрос на характер. Ако на някой му харесва как е било при мама и тате, естествено ще се стреми към същото положение и с жена си (мъжа си). Ако не - ще се старае да промени това или да го избегне
На мен ми се струва, че подобно "попиване" поражда проблем, когато има силно разминаване между двата модела, които всеки носи от родителите си 
Също така е важно кое поред дете си - има такива изследвания дори, чела съм... първите деца са по-независими и самостоятелни, а и родителите им са били по-притеснени, когато са ги отглеждали, и това им се е отразило - а второто дете е любимо и глезено както от родителите, така и от по-големия брат/сестра, който обаче се чувства пренебрегнат от родителите си заради новото бебе, а това май оставя следа завинаги
При нас май има проблем пък точно поради съвпадане на част от модела
в смисъл, че като се събрахме с мъжа да живеем заедно, изведнъж се оказа, че и двамата - може би защото сме втори деца - сме свикнали някой друг да се грижи за нас... примерно, ставаме сутрин и всеки очаква другият да му приготви закуска 
Иначе истински вбесителните неща са по-скоро вследствие на генерални различия между мъжете и жените като цяло... аз съм привърженик на тази теория - твърде много потвърждения намирам наоколо
Но възпитанието също е много важно - ако майката е вършила всичко с идеята, че така се грижи за сина си, струва ми се, че няма много шансове той някога да се промени генерално и да започне да се грижи сам за себе си, а не да очаква жена му да поеме функцията и на майка му по съвместителство 
Също така е важно кое поред дете си - има такива изследвания дори, чела съм... първите деца са по-независими и самостоятелни, а и родителите им са били по-притеснени, когато са ги отглеждали, и това им се е отразило - а второто дете е любимо и глезено както от родителите, така и от по-големия брат/сестра, който обаче се чувства пренебрегнат от родителите си заради новото бебе, а това май оставя следа завинаги При нас май има проблем пък точно поради съвпадане на част от модела
в смисъл, че като се събрахме с мъжа да живеем заедно, изведнъж се оказа, че и двамата - може би защото сме втори деца - сме свикнали някой друг да се грижи за нас... примерно, ставаме сутрин и всеки очаква другият да му приготви закуска Иначе истински вбесителните неща са по-скоро вследствие на генерални различия между мъжете и жените като цяло... аз съм привърженик на тази теория - твърде много потвърждения намирам наоколо
Но възпитанието също е много важно - ако майката е вършила всичко с идеята, че така се грижи за сина си, струва ми се, че няма много шансове той някога да се промени генерално и да започне да се грижи сам за себе си, а не да очаква жена му да поеме функцията и на майка му по съвместителство Не съм в подобна ситуация, но знае ли човек...И за реакцията се чудя коя ли би била правилна...Да се тушират ли тези копирани не-положителни черти или да се остави човека сам да се убеди в отрицателните им характеристики...?
Тези неща са много дълбоко заложени и за да ги потиснеш, трябва да се полагат постоянни усилия, а човек не винаги има енергия за това 
тук говоря както за "попитото" от мъжа в дома на родителите, така и за вбесителните черти на майка ми, които с ужас откривам у себе си Разбира се, има и хубави неща в това попиване, но нали тук нищим кусурите
Ако говорим за битовизми от сорта кой хвърля боклука и кой мие чиниите, е друг въпрос, който не чак толковае важен...
Ако трябва да вършиш абсолютно всичко в домакинството, включително да следиш парите, да плащаш сметки и кредити, пазаруване, чистене, готвене и т.н... да работиш наравно с мъжа си и ПЛЮС това да си свежа и поддържана, да обръщаш внимание на него и детето/децата - тогава със сигурност би го смятала за важен въпрос
Представа нямаш колко жени са в това положение
Първа опция,но не е задължително това да е с отрицателен знак.С мъжа ми явно сме расли в подобни семейства,имаме сходни характери и няма остри търкания.Докато с първия бяхме коренно различни и така и не успяхме да се разберем. Та и аз не съм привърженик на схващането,че противоположностите се привличат и взаимно се допълват.
А какво става, когато мъжът отрича някои негативи в семейството му (лошо отношение между майка му и баща му, повишаване на тон, алкохолизъм и т.н.) и казва "аз никога няма да съм такъв", обаче времето доказва че генът е решаващ?
Чувала съм, че алкохолизмът е наследствен...това вярно ли е?
Чувала съм, че алкохолизмът е наследствен...това вярно ли е?
Смятам, че всеки (мъж или жена) пренася в новосъздаденото си семейство част от отношението между него и родителите му, къде съзнателно, къде не-това е неизбежно. Всичко опира най-вече до възпитанието в едно семейство и това как родителите са си свършили "работата". Иначе има една стара приказка "От където е жената, от там и родата".....тълкуването е недвусмислено, мисля
Гласувах с последната опция.
Моята свекърва е много властна и обича да повтаря, че в едно семейство е нормално единия да доминира. За мен това е повече от абсурд! Неведнъж съм казвала и на нея, и на сина й, че бракът е равностойно партньорство и не желая в семейството ми да има началници. Но тъй като в тяхното семейство има една силна фигура, сина й явно е счел това за съвсем нормално. Още в началото на съвместния ни живот се опита да наложи някаква власт, подобна на нейната, но срещна силната ми съпротива! Доста време ми отне да се боря с тези разбирания и сякаш не съм успяла напълно, но въпреки това нашите отношения съпруг-съпруга далеч не са като на родителите му, слава Богу!
Моята свекърва е много властна и обича да повтаря, че в едно семейство е нормално единия да доминира. За мен това е повече от абсурд! Неведнъж съм казвала и на нея, и на сина й, че бракът е равностойно партньорство и не желая в семейството ми да има началници. Но тъй като в тяхното семейство има една силна фигура, сина й явно е счел това за съвсем нормално. Още в началото на съвместния ни живот се опита да наложи някаква власт, подобна на нейната, но срещна силната ми съпротива! Доста време ми отне да се боря с тези разбирания и сякаш не съм успяла напълно, но въпреки това нашите отношения съпруг-съпруга далеч не са като на родителите му, слава Богу!
Аз бих задала и един друг въпрос:"Попиват"ли мъжете модела на поведение от приятелите си?
Аз бих задала и един друг въпрос:"Попиват"ли мъжете модела на поведение от приятелите си?
Този вариант е по неблагоприятния. Особено, ако се влияе от приятелите си...
Аз бих задала и един друг въпрос:"Попиват"ли мъжете модела на поведение от приятелите си?
Този вариант е по неблагоприятния. Особено, ако се влияе от приятелите си...
И двата са достатъчно неблагоприятни като варианти: за мен е без значение дали ще "попие" от приятели или родители . . .