Не съм свиквала - стана от само себе си.
- Публикувана: 24 окт. 2007, 20:08 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:48 ч.
кога свикнахте, че сте майки?
Аз свиквам всеки ден,всеки час и минута.Може би до края на живота си ще свиквам малко-по малко......
Явно не само аз съм така
Особено,когато си по - млад трудно се осъзнават тези неща.Все още някак си се чувстваме като деца 
Явно не само аз съм така
Особено,когато си по - млад трудно се осъзнават тези неща.Все още някак си се чувстваме като деца
На мен първите 3-4 месеца ми бяха като насън (имах усложнения след раждането и притеснения покрай възстановяването си).
А с мисълта, че съм майка свикнах, щом усетих първите ритничета в корема си.
Не съм се притеснявала дали ще се справя с грижите за бебето, не ми е тежала отговорността за него - някак си приемах всичко супер спокойно и уверено.
А с мисълта, че съм майка свикнах, щом усетих първите ритничета в корема си.
Не съм се притеснявала дали ще се справя с грижите за бебето, не ми е тежала отговорността за него - някак си приемах всичко супер спокойно и уверено.
На другият ден след раждането - дадоха ми детенцето да го кърмя и ...... гледах го, гледах го и се разплаках. Осъзнах, че толкова го обичам това човече.... От тогава не съм се разделяла с това чувство. За първи път в живота си изпитвам такива истински и безрезервни чувства, които така изведнъж ме връхлетяха....
Вчера се прибрахме от разходка и в кухнята с мъжа ми си правим нещо за вечеря, а бебчо спи в спалнята.
По едно време чувам рев и си мисля - "Някакво бебе реве наблизо, къде ли е?"
Мдаааа.. После загрях, че всъщност т'ва е мойто и вече съм мама 
Беб е на месец и няколко дни, аз още не съм свикнала с мисълта.
Страха от новата отговорност го преживях докато бях бременна, тогава ми се струваше много по-страшно от колкото е в действителност
По едно време чувам рев и си мисля - "Някакво бебе реве наблизо, къде ли е?"
Мдаааа.. После загрях, че всъщност т'ва е мойто и вече съм мама Беб е на месец и няколко дни, аз още не съм свикнала с мисълта.
Страха от новата отговорност го преживях докато бях бременна, тогава ми се струваше много по-страшно от колкото е в действителност
