Прекратихме взаимоотношенията си заради......Апартамент.

Няма какво повече да допълня На същото мнение съм и авторката има право да и бъде мъчно и тежко!

 

Несправедливо са постъпили и родителите и брат ти. Първо всичко зад гърба ти, после брат ти се сърди.... Гузен негонен бяга. И аз съм се сблъсквала с подобни ситуации и не е приятно, ама никак! Аз лично не мога да отстъпвам винаги, за другите незнам.

има право жената, не се прави така на едното да се дава, а другото да се лишава. или делиш по равно, ако ги обичаш по равно, или ако не делиш по равно, няма да се изненадваш от реакцията на ощетения.

Има нещо вярно в това. Обикновено даже ощетеното дете се грижи на по-късен етап за възрастните си родители.

Иначе на мен са ми непонятни подобни отношения в едно семейство. В моето всяко решение се взима след като се обсъди с всички така, че да няма ощетени. Интересно ми е твоите родители какво ти казват, защо така са решили. Възможно ли е просто на теб да ти оставят тяхното жилище и затова да са дали на брат ти другото. Гадая си аз тук, но на теб сигурно ти е много болно. Все пак става въпрос за собственият ти брат.

И аз така разбрах.Предполагам,че го гризе съвестта, знае ,че е направил нещо нередно и го е срам да те погледне в очите.Това е едното според мен.А другото може да бъде чист егоизъм.

Аз определено много бих се огорчила, ако родителите ми постъпят така с мен. Децата не трябва да се делят! Говорим за апартамент все пак, колко от нас могат да си позволят да си купят такъв.
Има и още нещо, за което като се сетя и страшно се ядосвам. Има някакво старовремско схващане, че дъщерята ще отиде да живее при съпруга си, а апартаментът ще остане за сина.
И при нас се очертава делба и не мисля нищо да отстъпвам.
/Освен ако не спечеля от лотарията достатъчно за отделен апартамент./
Може би звуча студено и прекалено материално, но не мисля, че е честно единият да получи нещо на готово, а другият цял живот да изплаща ипотека.
И накрая всичко опира единствено и само до разбирането на родителите. Не мисля, че моите ни делят, но ако това се случи ще ми бъде много трудно да го преживея.

Забелязвам, че е много разпространена идеята, че родителите са ДЛЪЖНИ да издържат децата си след отделянето им от семейството, а защо не и до гроб. Както и, че всичката собственост на родителите е само временно тяхна - по-точно до встъпването във владение на истинските собственици - децата.
Оспорват се решенията на пълнолетни хора как да се разпореждат с имуществото и парите си?!?
 
Опитвам се да го проумея, но не успявам. Очевидно съм глупав.
В една друга тема цитирах това:
Ще си позволя да го повторя. И да поясня, че става въпрос за имота на родителите. Ако брат ми си позволи да каже подобно нещо ще ми се прииска да му предоставя възможност да си събира зъбите по земята. Вероятно не бих го направил. Още по-вероятно е той никога да не го каже. Нито да си го помисли. За щастие, или съжаление, притежаваме нещото наречено уважение. Имотите на родителите ми са техни и ще разполагат с тях както намерят за добре. Дали ще ги дадат на него или на мен, или ще си ги вземат в отвъдното ... си е тяхна работа. Направили са достатъчно за нас и каквито и финансови решения да вземат занапред, ще продължа да ги уважавам и обичам.

Очаквам с интерес разумни доводи, с които да ме убедите, че не съм прав. Няма да имам нищо против да се позабавлявам и с детинските разсъждения, които преобладават в темата досега.

Абе хора, кой на кого купил, на кого - не... Ами всеки да си гледа в своята си паничка.
Напълно съм съгласна с мнението на myrshavija
И на въпроса дали на мен няма да ми е криво, ако родителите ми купят на брат ми , а на мен - не, отговарям така: винаги настоятелно съм ги убеждавала, че ако имат възможност да купят апартамент, то трябва да купят за брат ми.  Имотите са си техни и те решават какво ще правят с тях, дори и нищо да не получа не бих се сърдила. А те така или иначе остават да живеят някъде, където като наследствен имот някой ден ще делим с брат ми, ако не решат да го дарят на някоя благотворителна организация. Така, че ако решат да е за нас брат ми би имал апартамент купен за него от тях + 1/2 от това, което бихме наследили, а аз ще имам само 1/2. Това ми е предостатъчно. Доволна ще съм брат ми да е "уреден" - някой ден ще е глава на семейство и ще се радвам много за него да има тази помощ от родителите ми. Благодарна съм им, че на мен пък помагат за децата и финансово ни помагаха докато си стъпихме на краката като младо семейство. Толкова много са ми дали - обич, приятелство, подкрепа, утеха, разбиране,  образование - просто всичко това което съм. Нищо повече не чакам от тях! Да са ни живи и здрави!
Съпругът ми и аз сме благодарни Богу, че сме заедно и ще се радвам много да можем да си позволим НИЕ да си купим жилище, не да чакам от родителите си, или пък да правя "муцуни" за решенията им. А каквото дойде от моите или от неговите родители допълнително- още по-добре!
Замисляла ли си се, че може би са имали възможност да купят само един апартамент. Е, решили са да е за брат ти. Може би за теб пък са намислили да ти припишат този, в който са в момента.
Няма място за огорчение. Гледай си живота, от това да си щастлива със съпруг и деца, пък било то и под наем, по-хубаво няма. Радвайте се един на друг и приемете случилото се с благородство и вземете се помирете.
  

За децата трябва всичко да  е по равно. Никакво делене.
Игси, ти си противоречиш. Не искаш помощ сега, а тогава когато сте си ""стъпвали на краката , беше добре дошла помоща на родителите ти.? Или ни съм прочела правилно.
Ами ако живея на квартира, не бих се почувствала прекрасно ако дадат всичко на сестра ми. Но пък и моята сестра никога няма да позволи да се препише само на нея. Въпрос на приоритети.
Мършавия, на кой предлагаш да се остави наследството в противен случай? На държавата?

Брат ти е гузен.
Тази случка винаги ще пречи на взаимоотношенията ви!

Нещо не схващам какво общо има с настоящата ситуация. Не си ме разбрала правилно - не, не са ни купили апартамент, когато си "стъпвахме на краката" - пращаха ми колети с буркани със зимнина, на които се радвахме като гаврошчета, на някой това може да му се струва смешно или като че говоря за 19-ти век, но да - нямаха пари, с които да ми помагат и ние бяхме благодарни и на това. Нямахме постоянни доходи и наистина едва свързвахме двата края. А може би трябваше да връщам колетите, bubica?
Винаги е добре дошла помощта на родителите и именно там е въпроса - защо смятаме, че трябва да ни помагат непременно и с подарък - апартамент. Само исках да изтъкна, че подкрепата невинаги е необходимо да се измерва в недвижимо имущество. Имах предвид, че са ми помагали в "онзи момент" съвсем без да ги моля, даже обратното, каквото можех да скрия като затруднения съм го крила за да не ги тревожа. Не смятам, че брат ми е мърморел тогава, че на мен се помага повече.
На различни етапи от живота, децата се нуждаят различно от подкрепа. Който от вас има 2 деца ще ме разбере - когато едното е болно от само себе си полагаш повече грижи за него и дистанцираш някак не нарочно другото. След време нещата се обръщат другото боледува и му отдаваш целия себе си. Така е и когато децата ни станат на 40 или на 50, нали? Ако някое от децата ми е под заплахата да отиде на улицата ще го прибера при себе си и това е естествено, това означва ли, че трябва и другото да извикам при себе си за да не плаща наем, въпреки, че то се справя ? Ако видя, че му е трудно , или ми го е споделило, че  не може да се справи ще го извикам или ще потърся начин да му бъда от помощ някак.
Но определено съм на мнение, че в живота няма фифти-фифти.

За протокола : и аз и брат ми сме под наем в момента. Надявам се и искрено ще се радвам той скоро да не е!

Ако това което твърдиш беше така най-малкото нямаше да има закон/и, които защитават ако не друго то поне запазени части. Особенно за деца! За да говориш така или нямаш какво да очакваш от родителите ти, или си едно дете, или нямаш деца, или имаш едно без планове за повече....нещо такова 
Друг е въпроса, че като е станало вече и станало но си е много, много жалко. Защото тия родители някой ден ще отидат в отвъдния и ще останат тези две деца, брат и сестра, които обаче са разтрогнати до гроб... и това е тяхна вина, на родителите да по друг начин не мога да го нарека.
бих се съгласила с подобно действие на родители и твърдението в написаното от myrshavija ако да речем старците бяха продали имота за да си гледат старините, да си поживеят те. Да тогава не може човек да ги упреква. Работили, създали, продали, похарчили ама те. Но определено да ощетяват едното дете и то по такъв сериозен начин е непростимо.

Моето мнение е , че родителите винаги гледат първо да има за сина и евентуално след това някаква трохичка ако остане има и за момичето. Не само в БГ стоят така нещата. Нали мъжа продължава фамилията.Той остава в жилището. А тази "неблагодарна" щерка отива да живее при мъжа си и едва ли не изоставя семейството.
Не говоря за съвременните двойки, въпреки че и сега наблюдавам такива схващания

Прекрасно е когато отношенията в семейството са открити и честни,когато чувстваш подкрепа и разбиране.Нужно е хората да се уважават и когато усетиш обратното много боли.Когато даваш всичко от себе си очакваш същото.Може би ако всичко беше открито и знаех намеренията ми.Аз разбрах всичко случайно.Отидохме на село за Гергьовден и видях всички мебели от Плевен там.Когато попитах майка ми(Защо?)тя ми отговори(Ще продаваме апартамента).Продажбата всъщност вече била осъществена.Тук струва ми се става въпрос за други морални принципи,за доверието.Добавям също че всичките ми тетрадки от студентските година бяха изхвърлени,други мой вещи също.Има моменти в които чувствам духовно ограбена.