Учебни тетрадки "Ръка за ръка" на издателство "Просвета"

Ухаа, много пари бре.

Не влизам анонимно тук.
Искам да попитам за "педагогическия съвет"- къде пише точно какво отношение има същия към ДГ? В ППЗНП пише, че: "Чл. 150. (1) Педагогическият съвет на училището като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси...", но не намирам нещо подобно за ДГ.

Един поглед по- от страни, ей- тъй, на човек като мен, неук и неспециализиран- аз се научих да чета на 4-5 годишна възраст при дядо, на село /този път не се майтапя, макар и често да го правя/, по заглавията на в-к. Смятането го научих до 10 също на 5-6 години, играейки "Табланет" /там се смята и до 14, ако не ме лъже паметта/. Определено не съм гений, родителите ми не са имали кой знае какви поводи да се хвалят с мен. Никога в ДГ не сме имали учебници и тетрадки, но и тогава нямаше частни интереси на редица издателства и пласьори на подобна литература. Въпреки това се научих навреме и да рисувам, и да чета, и да смятам на ниво, като за хлапе на моите години.
Според простичките ми разсъждения за деца в предучилищна възраст обучението се прави посредством игровия процес, а не посредством поставяне на 3-4 годишно дете на чин за определено време, в определен час, с тетрадка пред него.

  Децата трябва да играят, да пеят, да рисуват и се забавляват  в градината, а не да се потят над безумията на някой си. Против тези програми съм. Но никой не ме пита.

Да, между другото и аз не помня в градината да сме имали учебници, пък се научих да чета, пиша, смятам.

Направо ме разби. Мислех, че поне в яслата им е спестено това "удоволствие" на децата

Demetra, както обикновено, много добре е разнищила въпроса, с който някои просто се шегувахме... Дано повече хора се замислят...

Хм, като се замисля не работя в "обслужващата сфера" нискоквалифицирана работа. То ще да е поради наличието на сериозната литература в онези мои детски години и по- специално благодарение на в-к "Работническо дело", оня, за който бе абониран дядо ми, за когото споменах. То и от него съм се сподобила с оная заветна "любов към книгата", която ме води "Ръка за ръка" през трънливия ми път житейски.

Винаги се радвам на такова сладко чувство за хумор!
А относно чл.150 - има го в ал.2. Имам проблем с АПИС-а и затова засега не съм в състояние да взема отношение по нормативната уредба. При всички положения обаче не съм съгласна, че е нормално педагогическият съвет или който и да е др. орган, да взима решения, к ограничават едно цяло детско заведение с деца в различни групи и на различна възраст до материалите, предлагани от едно единствено издателство.

Да, тъкмо е добре да се проучи накъде върви Европа и какво се случва с това, с което е тръгнала преди 50 години. Това е проучване на опит. Другото е следване по петите, на всичкото отгоре с 50 години изоставане. Защото Европа ще излезе с някакъв що годе читав народ от алтернативните си училища, докато ние опъваме традиционните тиранти (пък било то и от европейски характер). Взели сме нещо разбрали-недоразбрали. Копи-пейст (с точно тази транслитерация!).

Онзи ден шестгодишният ми син се прибира от предучилищната с домашно - по математика, от помагалото на Витанова. Конкретната задача представлява рисунки (от ония смешноабстрактните) на свързани с детето човеци - мама, тате, баба, дядо, брат, сестра, учителки (две-три по различни предмети, което е в противоречие с действителността, децата на тази възраст имат само една учителка!!!), приятелчета.  Всичките събрани на две страници 

Под всяка картинка - има  номера от 1 до 9, подредени хоризонтално едно до друго в клетки - като от тото-фиш. Задачата на детето е да попълни фиша като зачеркне грешните цифри с помощта на легендата за цифрите, дадена по-долу, която госпожата я чете последователно (Следите ли ми мисълта?!).
Легендата е такава:
1. Прегръщат ме.
2. Грижат се за мен.
3. Учат ме
4. Играят си с мен
5. Показват ми и други от този род.

Коментар трудно ли е или лесно няма да правя (за син ми Сашо не беше трудно, ама той един ден ще е от победителите в състезанието за безкрайно развит ум; много важно!  ). На друго искам да обърна внимание.

Първото, това е негативният подход, заложен за изпълнението на задачата. Детето трябва да  задрасква! То трябва да ангажира мисълта си със зачеркване, с отрицание. В тази възраст, в която то все още е така положително ностроено към света, така му блестят очите, то трябва да отрича.

Второ, отговорите му се диктуват и на всички деца се обяснява, кой каво прави за него. При което, забележете, родителите и прародителите правеха 5 неща за децата, а 4 не правеха, между които не учат и не показват!  Учителите обаче правеха 7 неща, а само две не правеха - не прегръщат децата и не играят с тях. И това е по математика (ще да е някакъв психологофилософски клон на математиката, дето не ми е известен  ) Идва ми наум нова дума - калъпиране или калъповане, кое ви звучи по-добре?
Нали разбирате, че дори учителят да има търпението и времето за всяко дете, да го насърчи да потърси отговорите на това кой какво прави за него, то не става под формата на задача по математика.

А sydiata, по повод на личните ти нападки, коментарът е излишен. Аз тук съм открита личност. Всеки мой постинг е в наличност, не съм си трила нито един за трите ми години участие, дори когато от позицията на времето ми се е стурвал наивен и глуповат. Това съм аз - открита, променяща се, израстваща.
А ти отдавна пишеш като гост с този прякор. Не съм те чувала да се представяш, а и да си го правил/а няма как да го проверя. Неизвестното си ти.

Злобата... за нея ще ти кажа нещо, за което може и да не си се замислял/а. Когато който и да е човек улови и разпознае някакво чувство у друг човек, то той го носи в себе си. Всяко чувство се излъчва на определена вибрация. Ако човек не съдържа тази вибрация в информационното си поле, то той не би могъл да я улови и разпознае. Почувстваш ли злобата, злобата я има и в теб, почувстваш ли агресията, то агресията я има в теб, почувстваш ли гнева, то гневът го има и в теб. Аз съм човек и имам всички тези чувства в себе си, както и много други и няма причина да го крия. Те са част от моята опитност и признаването на този факт е първата крачка към управлението на негативните чувства. Помисли върху това. Изключително полезно знание, особено когато човек работи със и за деца. Всъщност задължително.

Моят "Апис" в момента е добре, ей- го на колко е общ текстът на чл. 150, ал.2 от ППЗНП: "Педагогическият съвет на детската градина и на обслужващо звено изпълнява функциите по ал. 1 съобразно предмета на дейността си." За училищата цялата ал.1 съдържа изброяване на конкретни функции, но не и за ДГ. Едва ли тук ще се прилага аналогията на ал.1 към ал.2.
Дали в градините той е оторизиран да "одобрява" учебни планове или издателства, с които ще се работи?
Преди две години си спомням ясно, как нашата г-жа заяви, че за "следващата година" издателството щяло да се съгласува с общината /отдел "Образование"/, докато за първите три определено тя избра издателствата и ги предложи на родителите.

Странна задача е това, Деметра, дали не би било по- просто, лесно, позитивно и ползотворно просто да се разговаря с децата на определни теми? Всяко дете може да си каже какво правят за него съответните негови близки. А формулировката "Показват ми и други от този род." за деца на тази възраст ми е нещо неясна като смисъл и евентуална възможно за осъзнаване от страна на децата. Ако така или иначе учителката ще обяснява, защо са тези учебни помагала?

В духа на добрия тон : Твоето тати е улучил вярната посока.  Който не харесва определена ДГ или училище,определения ред си търси такава , каквато му харесва.По цял свят е така.Не признаваш определения ред на ДГ/у-ще и НЕ кандидатстваш там.Изпращаш детето си в ДЗ ,което отговаря на твоите разбирания.Освобождаваш място за друг,на когото му харесва.
А помниш ли тоновете картинки,игри ,картони с дидактични игри,който учителките рисуваха? И за сведение на четящите и пишещите тук ИМАШЕ програма и беше не само една.Част от авторите на сегашните програми бяха асистенти.Единствената разлика е ,че сега  ИМА книжки /подредено учебно съдържание по определено направление/,а преди,когато вие сте били в ДГ ВСИЧКО това учителките рисуваха,изрязваха,лепяха и т.н.ПАК децата бяха по 30-35 и се приготвяха картончета за дидактични игри  напр. плодове и зеленчуци 10-15 броя на всяко дете.Сами изчислете какво е трябвало да направи учителката по онова  време.Сега има книжка.

Didia, проблемът е реалност от тази година. Яслата и първа група - същите деца, същите родители - никой не възрази срещу каквото и да било. Тази година аз не съм единствената възмутена. Това ясно показва, че проблем има.
А натяквания от рода кой, какво и как тр. да прави...доста нелюбезно.
Татито си е "нащо Тати" и ние си го обичаме. Разминаването се свежда до това, че аз искам дъщеря ми да знае и 2, не само 200. За много татита обаче дъщеря им е "единствената и неповторима принцеса". Има и + и -
Не се отказвам, з започва да става очеБолно, че "проблемите" идват от един кабинет, който доста татита са снабдили с луксозно оборудване.

В нашата ясла тази година децата се занимават с такива 2 бр. книжки "Ръка за ръка".

                 Мама САННЯ , да съм казала нещо лошо за вашето тати ??? Нашето , също е държало на ДГ и у-щата на дъщерите си и мисля,че избора е бил добър.Много често е спорил относно "тихия" тон ,с който трябва да говорят децата.Според него това е мрънкане , не "тих тон" и го е казвал на родителски срещи без притеснения.Сега какво се получава ??? Безкраен коментар кой,коя наредба,оторизиран орган и бла,бла,бла. Празни приказки  /според мен/. Нормално е когато те интересува конкретна информация да я отправиш към съответната институция.Към МОН - писмо за това кога,как и т.н. са изготвени,одобрени и т.н. програми,планове и др. Към ДГ - за педагогическия съвет и функциите му и т.н. Между другото под "педагогически съвет" се разбира целия екип от хора ,с необходимото педагогическо образование ,които работят в ДЗ.Не е нещо извънземно.
                 Нашето тати /юрист/  казва "мразя инжинери да тълкуват законите ,за това си има юристи.". На мен също ми е чудно и неразбираемо , как всеки търси и тълкува правилници и наредби от позицията на всезнаещ специалист. Ами има си съответни институции , хвърлете усилията си да ви отговорят на въпросите.Направете срещи с авторите на програмите и ги питайте ЗАЩО И КАК .Повикайте кмета или министъра на образованието и питайте за реда в у-ща и ДГ. Поставете си исканията за липса на учебни програми и материали,за закупуването на всичко ,за което вие плащате .Не вярвам някой в ДГ да ви иска пари за играчки , ако му се предоставят от съответните инстанции.
                 Така мисля АЗ.Всичко друго / според мен/ са празни приказки , обречени да си останат отдушник на недоволни родители.С една дума поприказвах,излях си яда по повод на.... и ми олекна  

Така е, Дидиа, но по света, за който говориш, в Закона има точка за алтернативното образование. Различните системи на т. нар. алтернативно образование се предлагат и в общинските градини и училища. У нас реално няма между какво да се избира. За мен изборът между частно и общинско не никакъв избор.
Тъжно е, че отвън трябва да дойде натискът, за да се задейства алтернативната система и у нас. Защото това май се явява изискване на Евросъюза. Защо не идва отвътре? Къде е българският дух? По време на стачката се прояви, поздравления за което - сто процента! Не какво да е, а сто процента! И една сила, достойна сила. Едно пробуждане! Значи все пак това го има у нас, носим го. Защо после пак го обръщаме на его и на величие? И на една затвореност, дето и карфица да хвърлиш върху инат ще падне.
Кой управлява? Ние ли управляваме системата или системата ни управлява нас? Кой е? Човекът или Системата?
Старият Филев... професорът... човек с такова сърце и такъв усет, с добрина, с обич към децата.
Смазан и деформиран от една система, зад която всички застават на инат, а някои от чисто невежество. Филев... жив пример.



Не. "Други от този род" е от мен, не е от книжката. Трябваше да е местоимение за останалите четири, за които не можах да се сетя, докато пишех.  Само това липсваше, да има и такава формулировка. 

А за какво са помагалата? За да учат  - имат шест часа по 30 мин на ден - предучилищна. 

Хе, ами че то и в първи клас децата нямат всеки ден по 6 часа дневно.
Успокоих се относно това дадено обобщение, направо ми събра очите, чак пък толкоз, за малки деца.
Между другото с какви ли не "изисквания  на ЕС" се оправдава кой ли не... У мен отдавна се прокрадва идеята, че този ЕС не предявява такива и толкова на брой изисквания, ама ние нали сме "по католици от Папата"- що да не си приемем какви ли не изисквания, с извинението ,че те са такива именно на ЕС. Както едно време се съобразявахме с Партийната линия, при която всяка крива, успоредна на нея, моментално се превръщаше в права линия /таз Тодорема ми остана от едно време, сега има други- името е различно, съдържанието- същото/.