Дискусия за кърменето навън, втори опит!

Мен ме притеснява кърменето навън ако съм сама (все се намира някой откачен да ме притеснява), ако съм с таткото няма проблеми. А моята теория е, че ако аз съм притеснена това се отразява и на нея и затова като сме сами навън не я кърмя. Много се ядосвам на собствената си чувствителност, но досега не съм успяла да я променя.
 

И аз съм кърмила навън, често ми се налага, защото се кърмим на поискване... Вчера трябваше да се срещна с мой преподавател в университета и докато чакахме, бебо се разплака от глад и аз...  взех да го кърмя, пред доста студенти, че и преподавателя дойде  Ама не бих го отбила съкровището си от неудобство, не ми пука вече.

Благодарение на съпруга ми срама от кърменето навън бе преодолян още при първата ни разходка в парка. След като бебо ревна от глад се оглеждах няколко  минути за по-закътано местенце и като не открих мъжът ми каза да сядам на най-близката пейка и да нахраня бебето. Обеща, ако някой ми направи забележка или се загледа по-нахално да му размаже физиономията. Това ме успокои и оттогава не е имало случай да не нахраня детето си, когато поиска. Разходките с таткото бяха кът, но кърменето ни все още е успешно. Кърмила съм в паркове, в заведения, в планината или на море, в колата, в магазини всякакви дори и в ЦУМ, в автобус, такси и влак. Случвало ми се е да пътувам сама с детото с влак до Варна и за мой "късмет" само в мъжка компания. Когато дойде време за кърмене си гушвах детето, а всички тактично се зачитаха в книги и вестници и ме оставяха на спокойствие да кърмя. Обикновено след кърмене се намира хора, които да ме похвалят или да изкажат съжалението си, че техните дъщери/снахи не искали сега да кърмят, че го считат за отживелица. Но интересното е, че до сега никой не ме е упрекнал за това, че кърмя навън.
Най-много съм се притеснявала да кърмя в заведения, но след като приятелите ми го приемаха, съм кърмила без проблем, където се наложи.
Най-странното място, където съм кърмила си остава общината.
Случих и на приятелки, с които си кърмехме децата в парка. 

кърмя си на всякъде,градинки,паркове,летища,плаж,самолет,кола,такси,болница-никой нищо не ми е казал а и да беше хич не ми пука
дали някой е гледал или не също не ми пука

Аз преди да родя се чувствах доста некомфортно, като видя кърмеща жена навън. И досега ми е малко неудобно и то заради жената, да не я притесня. Честно казано, аз си кърмя навън, но гледам да го правя дискретно. За да се чувствам аз добре. Честно казано, дори това да ви се стори тъпо, аз не се харесвам особено свита на две, с вдигната блуза и извадени гърди. Е, започнах да си купувам блузи тип"прегърни ме", които само разтварям и повдигам сутиена и т.н.,  Не мога да си обясня защо, но винаги съм била по морето по монокини, а като кърмя, гледам да е много скрито.

Първото ми кърмене навън беше в парка, след обикаляне за закътана пейка и като нямаше, си седнах на кучешката алея и загърнах Ирина в одеалце. Нищо не се виждаше, а минувачите ме заглеждаха, защото вече се стъмваше, бяха първите студени вечери и сигурно са се чудили дали не съм луда, че не си прибирам детето. После се върнах на заведението, бебето си спа в количката до късни доби и всичко си беше ОК.

Кърмя в нашия офис, в колата, на гости на родители ми /баща ми излиза от стаята да не ме притеснява/, но не бих го направила на маса с приятели /особено мъже/ или на някое събитие /като на щанда ни на някое изложение, например/. Не мисля, че хората около мен ще се чувстват комфортно. Макар за нас с таткото това да е най-нормалното нещо на света, неговите неженени приятели биха се фрапирали, ако си извадя гърдите пред тях. 

И аз кърмя на вън. В началото все търсих по скрити пейки и се овивах, но постепенно се отпуснах и  си кърмех без да ми пука. Е не съм заставала на площада в пазарен ден, но ако се наложи и това ще сторя  Иначе по паркове, пейки, градинки, в офиса, в колата при роднини и приятели съм кърмила. Сега като застудя се виждаме с други майки по моловете и съвсем спокойно си кърмим там.

Първият ми опит с кърмене на вън беше с каката като малко бебе. Пътувам в автобус през цяла София. Имаме повече от 40мин път. Още в началото тя се разрева от глад. И една баба взе да дава акъл за шишета и биберони. Аз казах, че тя е на кърма и е гладна. А бабата ми отвърна - Вземи я тогава и я нахрани, няма по-лесно от това. Това ми се стори толкова просто и логично, че при ревящото бебе бързо ми мина срама. Тя се нахрани и заспа доволна. Пък с бабата продължихме коментарите за ползите от кърменето и тя много ме насърчи да кърмя дълго.
С малката съм кърмила на много места - в кола, градинки, магазин за платове (там дори смених акан памперс  ), МОЛ-ове. Случка с нея се сещам само една - кърмя в градинката до Централна баня при халите. До мен седеше млад мъж и ядеше. Въобще нищо не каза и не реагира по никакъв начин, просто продължи да яде. После минава семейство - мъж на около 35-40г, жената и тя там някъде, момче и момиче на около 6-10 год. Бащата спря децата и им показа какво правя. Той го направи от 5метра разстояние и беше с одобрителен израз на лицето. Сякаш ме даваше за пример. Аз се усмихнах, а той ми кимна с усмивка. Много ми допадна това отношение 

 И аз писах в първата тема, ама пак да си кажа.
 Кърмя навън, на доста места, обикновено гледам да са по-закътани, но никой досега не съм забелязала да ме гледа странно или с възмущение. И аз предпочитам да кърмя навън ако съм с някой друг, а не сама, но понякога се налага.
 Тук съм срещала доста жени, които кърмят навън и не се стесняват. Някои имат покривала, други - нямат. Не съм виждала обаче жена на голямо кърмаче да кърми навън. То вярно, че е доста по-неодобно, че те големите кърмачета все се оглеждат, а нататък сигурно ще е още по-зле, но ако се налага аз няма да имам притеснения.
 Жени са ме заговаряли, докато кърмя и си реагират така сякаш нищо не правя, ама мъжете малко се стесняват, което за мен е добре, че и аз се стеснявам от тях.
 Всичките ми приятелки в България обаче не кърмят навън, а тичат да се прибират вкъщи.
 Докато бях студентка в България работех като детегледачка четири години, съответно познавах всички майки по градинките. Не бях виждала нито една кърмачка да кърми навън. Дано сега е по-различно.
 
 

Нещата са се променили, но все още си е рядкост да видиш по кварталните градинка майка да кърми.
Имам няколко по-запомнящи се случки с кърмене навън: седя си в едно паркче до хотела ни във Велинград и кърмя малкия. Група местни деца (предимно момичета, на около 10-12 години) минават покрай мен и забелязвайки какво правя, се заковават на едно място, недалеч от пейката ми. Започват да си шушукат превъзбудено и от откъслечните реплики, които дочух, разбрах, че са адски шокирани от това, което правя. Момиченцата смятали, че бебетата се хранят само и единствено с шише. След няколко минутно обсъждане решиха да видят какво точно правя и как. Минаха покрай мен поне 2-3 пъти, като всеки следващ път скъсяваха дистанцията. Не знаех да се смея ли или да плача.
Другата ми случка пак е паркова. Лятото прекарвахме почти целия ден на хладина в Морската градина на Варна. Естествено и храненето ни беше там. Един ден, в търсене на пейка с шарена сянка, откривам перфектната, но в съседство двойка тинейджъри се натискат усилено. Мен не ми пука особено, още повече че повечето подходящи пейки бяха заети от баби и дядовци, сядам си и започвам да кърмя. С периферното си зрение видях как младежите скорострелно зарязаха пейката с погнусени физиономии.
Веднъж една леля ме натири да си ходя у дома да си храня бебето, след като й казах, че не може да седне на пейката до мен, докато е със запалена цигара.

С изключение на тези случки, мога да кажа, че срещам главно одобрителни реакции, предимно на по-възрастни жени (над 60 години).

Нямам проблем да кърмя на каквото и да е място, не се стеснявам от никого. Просто не мога да понеса плача на гладния ми малък мъж, който по много категоричен начин обявява, че е гладен, жаден или изнервен. Опитите за дискретно кърмене са завършвали с това, че малкия е махал покривалото, което ползвах.
Притеснявах се само в Турция, тъй като там са доста консервативни нравите и си позволявах да кърмя само в хотела, в колата и в стаята за преповиване на летището. Слава Богу, Оги спеше през останалото време.

Влади беше не 15 дни когато го изведох за първи път на вън и започнах да го кърмя без никакво притеснение. Щом ревнеше, че е гладен аз вадех цицата независимо от това къде се намирам, никога не съм се притеснявала и не намирам нищо лошо в това. Детето има свой те нужди, майката също и да се затвориш в къщи защото ще кърмиш е загуба на време  и  приятни изживявания. Не съм ползвала някакви специални трикове да се крия защото не смятам, че е необходимо.  Никога не съм срещала неодобрение в хората, напротив точно обратното, въпросът не е как ще те възприемат другите, а как се възприемаш ти.

Всичките са много, много хубаво, но този слънцезащитния е прекрасен просто!
Хайде, оспамихме ти темичката 

Аз писах доста и в предишщната тема, но да си кажа и тук. Естествено, че се притеснявах в началото. И то не от голотата си, защото съм привърженичка на монокинстването и не защото съм се притеснявала как изглеждам. Просто не исках да ме зяпат хората. Е, притеснението ми страшно бързо и естествено отмина с малко помощ от приятел, разхождахме се с едно "дърто" кърмаче и то си се самообслужваше. Как да не ти мине свенливостта  
Сега се усещам, че понякога кърмя навън дори демонстративно, за да помогна на по пресните майки да се отпуснат. Но наистина предпочитам да не съм супер разголена, не е нужно. Просто повдигам блузата си и тя покрива гърдата отгоре. Не използвам наметала и завивки с цел да се скрия, искам да е ясно какво правя и че то за мен е най естественото нещо на света.
По този повод срещнах един надпис в американски сайт, който много ми хареса:
IF BREASTFEEDING IN PUBLIC DISTURBS YOU, PLEASE FEEL FREE TO PUT A BLANKET OVER YOUR HEAD.
Ако кърменето на публично място ви притеснява, моля чувствайте се свободни да сложите одеало на главата си.
Tandoori, малко да се включа в оспамването, слинга наистина е прекрасен, а и ти изглеждаш чудесно с него.

Яко!!!

Това беше най-прекрасното ни време - когато се кърмехме навън. В началото тя се хранеше по 1 час и като бяхме навън не усщах как е излетяло времето.
А ситуации - колкото си искаш.. както и места Първото ни кърмене навън беше по време на ССК 2005-та на публичното кърмене пред Народния театър. Кърмих права, подпряна на една стена... Споменииииии
Кърмила съм на плажа, на детски площадки, на кафенета, в кръчми, в доста изискан ресторант... под пелерината докато ме подстригват Последното беше супер смях, защото Сияна беше вече голяма и си застана правичка, повдигна пелерината... и от страни се виждаха две крачета под черна пелерина, а отдолу се чуваха примлясващи звуци
Наистина в началото ми беше леееко притеснително, докато не забелязах, че хората се заглеждат, когато си се увил до ушите с разни пелени, а не когато спокойно и открито кърмиш. Във втората ситуация често изглежда все едно просто си гушнал бебето.
А също много смешна беше една ситуация във влака. Случайно пътувах с една българка, живееща в Германия, която кърмеше двегодишната си щерка. Моето диваненце беше на около 1.8 години. Така де - в един момент двете ядяха от онези бисквити от еструдиран ориз и замезваха с цица Кондукторът мина на два пъти и се чудеше на къде да погледне човекът А ние най-невъзмутимо си разговаряхме за това кой как е започнал да кърми и как е протекло раждането...
А и по Телевизията съм кърмила Идваха специално от Биберон по Скат да ни снимат у дома за урок по кърмене - подробно и без скрито-покрито

В петък вечер кърмих  в заведение. Намерили сме си едно, в което има цял салон за непушачи и използвах момента, докато чакахме приятелите да дойдат. Покрих бебка със слинга и си хапна. По това време дойде някаква двойка на съседната маса, ама май не се светнаха за какво иде реч.