"Войната на таралежите" , или - "Неам нерви вече...."

Гони я пубертета.Не виждам друго какво ще да е.
Или ревност
Нямам представа как да ти помогна.
Но ще следя темата, защото и в къщи е същото положение

Явно е често срещано явление.
У нас е същото.
Разговори,обясняване, наказания на моменти и...едно голямо Нищо.
Големия се изживява като Господ Бог,способен на всичко.

А! Именно! Точно като такава май се изживява и нащата убавица... Никой и по никакъв начин не може да я убеди, че не винаги е права. Обижда, наранява ...Луда работа...
А малкото по принцип е много чувствително - като по-мъничка сме стигали до нервни кризи, захласването беше част от волната й програма години наред и всякакви други екстри. Страх ме е да не се повтори всичко, а когато и нея я люшне - не знам направо

въпреки че доскоро нямахме такъв проблем в къщи,напоследък баткото на 12 се държи по подобен начин със сестра си на близо 6

нарочно я дразни,бута й играчките рита ги и тн
тя съответно реве непрекъснато,,лудница

за моя син съм сигурна че е влезнал в пуберитета и оттам идват тези негови изпълнения,,

разговори и наказания,за този който е виновен--така процедираме в къщи
и чакам момента да попремине този период 

Явно по една серия си има всеки у дома.

И при нас е горе-долу същото. Големият не се изживява като Бог, но обича да дразни малкия, той пък като му пипа разните негови неща, Светлин побеснява... Мисля, че е въпрос на време. Племениците ми са на 18 и 23, преди време постоянно се биеха, или по-точно големият все за нещо, а често и без нищо, удряше профилактично малкия, който си е на повечко килограми дори... А уж са големи... Сега не е така...вече. Та освен да чакаме времето, когато ще се вразумат, не мисля, че друго ни остава. И да продължаваме все пак с обячненията и разясненията...

И при нас е същото, разликата ние 5 години! Каката ни е на 7 а малкия на 2, е каката все дразни малкия точно сега му е изтръгнала от ръцете шишето с чая и го държи на високо така че малкия неможе да го стигне и той пищи а тя се смее!

и ние сме така,баткото е на 14,малката на 4
той я дразни ,тя се изнервя,почват обиди,обвинения
всеки се мисли за прав,баткото казва че обичам малката повече,
незнам много е сложна ситуацията.
сестра ми е с девет години по-голяма от мен,
доста бой и обиди съм преглътнала,
май нещата са си такива от както свят светува

И при нас е така  . Моите са на 4 и 6, нямаме спокойна вечер, ставаме по 3, 4 пъти да въдворяваме ред, а малкия най-редовно го отнася заради баткото, защото крещи колкото глас има (а има много )... все се надявах, че до година, две ще се изживее този етап, но като ви чета ми белее косата  .

Племенниците ми са на 14 и 7 години, допреди година беше същата непоносима ситуация. Явно е нормално 

Моите са на 15 и 14 - същата работа. Голямата се репчи на малката, тя пък я бъзика тихичко и си мълчи. Обикновено го отнася голямата, защото крещи, но онзи ден пипнах сестра й и щеше и шамар да отнесе. Отърва се само с конско.
Все говоря, че след майка им най-близкия човек е сестра им, обаче... Не мисля, че някога ще престанат.

..moже и да е нормално,но за мен е неприемливо; у дома подобни случки не са рядкост,но се старая да не ги подминавам,има техники,трикове и пр описани по книгите които с нашите деца засега , в повечето моменти, работят..уважение към света се възпитава,най-лесно е да се тестват лимити в домашни условия,но и най-безболезнено се коригират пак там..

anette1104, не мисля, че някой родител подминава "подобни случки".
Всеки търси работещият при децата му метод, въпросът е има ли изобщо такива. Трябва да изживеем и това - децата ни са личности, които по различен начин се справят с ревността (защото за мен тези отношения са  вид ревност).
Аз лично нямам време да чета трудовете на разни никому неизвестни психолози и да прилагам описаните в тях техники и трикове.
За какви книги става въпрос, когато трябва да се реагира на момента, че и да се вземе правилното решение.  Търся пътя към децата си, на моменти го намирам, друг път ми трябва време...
Освен това, колкото по-големи стават децата, толкова по-трудно се контролират емоционално (и не само).

Същата работа. 12 и 6. Девойки 
До скоро, поне не се биеха. Сега е ад.
Никога не питам какво се е случило. Наказанията са на всекиму по равно.
Дразнят се. И най-любопитното е, че знаят точно как да се наранят. Факирска работа.
Но пък, за сметка на това, виждам, че много се обичат. И ми е спокойно.
Ако търсиш съвет, единственото е, да не се въвличаш в споровете им. Никога няма да разбереш кой крив, кой прав.
Късмет 

Вие ме отчаяхте.И моите се така-каката непрекъснато дразни малката.Надявах се да отмине скоро,но като ви чета разбрах,че няма да стане.

Айде не ме отчайвате и мен!Наш батко Дени така тормози и се налага над малкия Алекс!И аз сьм вече 

Ако мислех, че е приемливо нямаше хич въобще даже да се впечетлявам... Както и повечето, които са писали май-май. cool_witch го е казала добре. А за книгите - да, работят разните методи и тактики , но не винаги .
Е, и аз като Знаток се успокоявам като виждам, че поне се обичат и когато едната я няма - другата я търси и не й е конфортно - що за мазохизъм ...не знам

Надявам се, че с времето ще се оправят нещата.
За мен най - правилният подход е да ме чувстват равна, но да знаят, че въпреки всичко аз съм шефа. Тоест - да сме приятелки, да си споделяме всичко, но да знаят, че когато кажа, че трябва да се свърши нещо - то трябва да се свърши и толкова. Няма цър-мър. Е, не винаги се получава, но - има време....

мами, аз нямам 2 , но вие казвате разговори - като попитате каките/батковците "защо" го правят това и се държат така към по-малкто, какви отговори получавате?

не смея да давам съвети, но ако се тръгне оттам, дали няма да има някакъв траен ефект? 

В къщи е същото. Моите са 9 и на 10 год.Днес започнаха от сутринта. Едната обидила другата,тя пък и отвърнала и се започна. На обяд едната бутнала другата със стола, тя пък е оскубала и се започна отново. Преди малко се караха за едно списание, а в момента се смеят заедно и си играят. След като си легнем с баща им се започва най-големия купон. Стават, отварят вратата по сто пъти, говорят, смеят се, карат се и така всеки ден.

Ха! Отговора обикновенно е  - " Не знам."  " Обичаш ли я?" - "Да." - " И защо тогава я тормозиш?" - " Не знам."

или--''ама тя първа започна'' ,а тя в това време рисува примерно

или други подобни безмислени отговори на този въпрос

всъщност,като се сетя имаше един нормално искрен отговор --защо така се държи с нея и я дразни---
отговора беше---еми скучно ми е ,няма какво да правя  или
 понякога казва--пошегувах се с нея

абе--пуберски изпълнения отвсякъде

И аз ги питам "защо" и най-смисленият отговор е "защото ми е скучно"  . Когато позволя на баткото да играе на компа, в къщи настава тишина и спокойствие, но не може да седи постоянно пред него.
Лятото когато излизат повече на вън нещата са по-добре, но зиматааа  ...

Моите са на 7 и на 4.
Както казва и Знаток, опитвам се да не вземам страна в споровете им. Внимавам да не се намесвам грубо, освен, ако не е свързано с физическата сигурност на малката.
Колкото до "грозните" рисунки... Аз пазя всички рисунки на голямата от детската градина и част от домашните. Показах и какво е творила, когато е била на 4. Поне обективно призна, че сестра и в момента рисува по-добре. Но с това причините за спор просто станаха с една по-малко. По принцип нямат свършване

 Моите са на 7г и на 4г.
 Рядко стигат до бой, но често имаме спорове придружени с рев.
 Каката обикновено е сведуща по всички въпроси, тя може и разбира всичко най-добре. Все иска да му показва или да прави нещата както тя иска, а логично той иска сам да си направи нещата.

 Пример сменяме чаршафи, впрегнала съм ги да ми помагат. Дала съм на всеки калъфка да си смени. Тя си сменя нейната и идва при брат си - Не така, дай да ти покажа- той не дава, тя упорита тегли. Рев.
 
 Тя пише по скайпа на баба си и той иска да напише нещо, ама като напише разни буквички и започва да му обяснява, че е грозно, че не е правилно и т.н. Рев.
  Обикновено се намесвам, когато крясъците загрубеят - като се опитвам да въдворя ред - всеки да направи нещо за да е удовлетворен от ситуацията.

 Моите момчета са на 7 и на 2 години. Купонът е пълен! ...
В последно време започнах да прилагам следната техника: намирам и на двамата някакво занимание, което е интересно за единия, а за другия-не, а на другия-обратно-нещо интересно само за него. Техниката проработва, защото разликата във възрастта е голяма и могат да се измислят такива неща...Настава мир за цееееееееели 30 минути, да кажем ...
  Говоря, разбира се, май всички го правим. Гледам да не съм фалшива, но ако ги видя да се заиграят заедно, защото и това става(тогава са много сладки), така подчертавам хубавите страни на това, че чак на себе си ставам досадна...Това са най-дългите часове на "мир и любов".
  Гледам да не ги оставям без надзор, което ще рече, че в повечето случаи съм наясно "кой прав, кой крив", но така или иначе, не се меся в споровете, не вземам страна, само усмирявам и двамата еднакво, ако видя, че нещата отиват към бой. Засега бой не е имало, но караници-дал Бог
  Имам и друго правило- никога не насилвам баткото да се съобразява с това,че малчо е почти бебе. Ако малкият иска негова играчка, която е чуплива ( за по-голямо дете), позволила съм на баткото да не я дава, дори малкия да се разреве яко(, което той и прави, както може да се досети човек ). Обяснявам на баткото какво разбира и какво не едно дете на 2 и едно дете на 7,разликите и пр. , но само когато е спокоен и настроен за такива разговори или сам попита. Давам му пример с това как аз се държа с малкия, казвам, че и с него е било така, като е бил малък, не правя драми от това, че е влязъл да се оплаче,че се е ударил (например), а аз приспивам малкия и той ми е попречил-не е болка за умиране, нали така  и т.н.
  Всъщност, най-много старания полагам да предотвратявам (още преди малкия да се роди започнах да вземам мерки) причините за ревността, както и последващите поводи. Засега нещата са съвсем в рамките на търпимото и дори гледам, че стават все по-близки и все по-добре играят заедно и се разбират...Но няма рецепти-зависи си от децата, от характера им(баткото,например, е изключително чувствително, мило и слънчево дете, което си е жив късмет, защото той е по-голямото дете, а ако беше обратното-не знам какво щях да правя, защото малкият е "огън и жупел"). Зависи и от търпението и спокойствието на родителите, от това да имаш време да отделиш на всяко дете, съвсем индивидуално внимание, да имат с какво интересно да се занимават, да ги караш да се чувстват специални, сами по себе си, което ще рече, да намираш преко сили време за това...и пр. аз се опитвам така да правя и за сега нещата ми се получават...да видим-променят се и децата, и родителите, и външните обстоятелства...
 

Кrisal, много красиво си описала всичко и съм готова да застана зад всяка твоя дума. Истинска късметлийка си, че поне едното ти детенце не е огън и жупел    Аз , за съжаление, не мога да се похваля с нещо такова - и двете са такива. То и зодийките им са подходящи - лъв и близнак . Докато бяха по - малки доста по-честичко бях свидетел на милите картинки , които описваш. Сега също се заиграват, но за кратко и не знам докога ще е така. 

И на друго място съм казвала, че най-важното за една майка е чувството за хумор.
Жалко, че покрай непрекъснатите грижи, проблеми и недоспиване го губим.

Мога да споделя моя опит с две девойки, които са още малки и предполагам трудностите тепърва предстоят.
 
Най-важното е да не им е скучно, да не са гладни или уморени.

1. Всяка си има собствен кът, и на другата й е забранено да стъпва там, освен ако не е поканена.
Така им осигурявам нужното спокойствие и сигурност за собствените предмети.

2. Винаги, когато се скарат и разреват за играчка, този който отстъпи получава по-хубава или подарък.
Вместо подарък мога да позволя да правят нещо, което им е любимо, но забранено, като например да си играят с водата в банята.

3. Да съм арбитър в споровете им е една от най-големите ми грешки. Скарат ли се, моят отговор е, че са достатъчно големи за да се разберат сами.

4. Ако положението стане много нагорещено, то биват наказани, всяка в различна стая докато се успокоят.

Много добра работа върши възлагането на домакинска работа, като почистване, подреждане и т.н.
По принцип уча голямата да бъде по-търпелива с малката,
а пък малката да проявява повече уважение към каката и така.

  Имам сериозни основания да смятам,че си напълно права.
  Че е въпрос на възраст, на още далечния (или не???) пубертет, че още имам по-висок праг на търпимост(пак поради това,че са по-малки моите дечурлига) и т.н.
   Пак обаче си мисля, че някакви много интересни занимания ще предотвратяват големите кризи, че ще продължавам да се грижа да не се чувстват пренебрегнати (най-вече единия, заради другия),  но то няма как човек всичко да предотврати-знам това! . Ще дерзая, какво ми остава...
  Но и ще чета и тук, и където намеря друго място(книга), защото нещата никак не са лесни. Все едно, не ми се иска да оставям само на времето да ги "оправи", защото му нямам много вяра... 
  Аз имам по-малка сестра. Знам, т.е. помня много добре как са с държали родителите ми с нас, опитвам се да правя същото, защото при нас имаше успех (винаги сме били най-добри приятелки-още от деца, а сме чепати и двете, даже ни се чудят как изобщо "мелим брашно" заедно ).
  Правилата също са важни. У нас има такива(не са много), но се спазват неотклонно и безкомпромисно и са еднакви и за двамата(ужасно трудно е понякога, но държа). Наказанията , колкото и символични да са, също се спазват, както и забраните. Ако е по друг начин-просто ще полудея, защото ги гледам повечето време сама(съпругът ми често пътува). Във всичкото останало време сме приятели и говорим за всичко, без изключение. При кризи-правим семейни съвети-досега почти винаги с успех (въпреки,че малчо не е още пълноценен участник , все пак участва ).Това са все неща, които съм видяла в моето семейство.
 Така или иначе, не казвам, че при моите деца тактиката ми (отношението ми към тях и с тях) ще работи и занапред и ще се получи както с мен и сестра ми (въпреки, че се надявам, много ясно )-гаранции няма, пак казвам. Но, все пак, имам чувството,че има какво да се направи за разбирателството и срещу ревността( все напълно нормални неща, валидни за всички).

Нищо ново под слънцето - аз имам две девойки - на 6 г. и на 2 и половина. При нас пък малката е много агресивна, налита да бие и скубе кака си ако не стане нейното, а каката е много мека и отсъпчива и освен да плаче, не се сеща да натика дребната в ъгъла и да и покаже кой е по-голям. С ръка на сърцето казвам, че след прекарания у дома мъглив уикенд, днес дойдох на работа, за да си почина от тях. 

Успокоихте ме.
Сега се чувствам по-добре. Все си мислех, че аз не съм намерила правилния подход и се побърквах да търся начин как да ги накарам да проявяват търпимост един към друг. Надявах се, че разликата в годините им (6) е достатъчна големия да не дразни малката, ама явно си е валидно дори при 10 и повече години разлика.
Питам го "Защо", той ми отговаря "не знам"...
При конфликт обикновено разпитвам подробно, наказвам солидарно. Това обаче само прави обясненията по-прости и евентуално достоверни, но няма отношение към възникването и справянето с конфликта. Все си се карат, големия дразни малката, предизвиква я, а тя пък не остава длъжна и го удря, той пък не може да не отвърне и т.н... известно ви е.

Но когато баткото иска да ми се подмазва така се заиграва с малката, че забравям че имам деца... А когато някой от двама се провини и аз го пляскам по дупето, другия цупи устни и се чувства солидарен към провинилия се.
Чувството за хумор, по-скоро полудяване...

здравейте мами,да се включа и аз,моите момичета са далеч далеч по-големи от вашите на 19г. и на 16г. и до ден днешен спокойствие вкъщи не е имало,допреди време се караха за играчки,после за тетратки и химикалки,а сега за дрехи и обувки,та спокойствие и тишина няма и като пораснат

И при нас е така.Ако еиният си намери занимание другият веднага трябва да му го развали.Много е изнервящо това викане .

Голямото иска признание, че е голямо. Особено ако е в някакъв преходен период. Понякога, като играят с по-малките и виждат, че майката и таткото ги възприемат еднакво (защото си е нормално), започват да се притесняват да не изостават от връстниците си. Значи трябват по-лични разговори с голямото, повече отговорности, примерно да прави салатата или нещо такова... Иначе то на кого се доказва, че е по-голямо - на малкото. А това не свършва добре.

Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака

В нашата къща имаше един такъв период, преди около година. Големият беше на 5, малката на 2 и половина. Излекувах го като постъпвах като него. Той взимаше нейните играчки- аз взимах неговите и други подобни. Изводът беше, че е кофти по- силният да се налага, а винаги има по- силен. Вече нямаме проблеми, играят заедно, търсят се. Засега... 

Благодаря ти! Това мнение-съвет е много ценно.  Опитвам се да я карам да се чувства голяма, но проблема е,че често й се случва да не знае какво точно иска - да е малка или да е голяма В един момент се кипри пред огледалото, в следващият се муси, че малката е получила играчка, а тя - не. Абе...ни риба- ни рак

Krisal, абсолютно съм съгласна с теб. При нас положението е кака на 12 години - вече влизаща в пубертета и малък мъж на 5 години, който е "огън" на н-та степен. Тя има навика да го дразни тихо и по женски; той, като всеки мъж, се хваща и рев, крясъци. Аз се опитвам да прилагам твоите техники - никога не толерирам някого от двамата, обяснявам й, че има разлика (или поне би трябвало ) в начина на мислене на един 5-годишен и на един 12-годишен човек, разказвам й какво е правила тя на тази възраст и какво е било нашето отношение към нея. Е, на моменти, естествено, ми излиза с номера "вие него го обичате повече", но в общи линии разбира посланието. За мен също най-важното е, че се обичат много и не могат един без друг. Лятото малкият ходи при майка ми през седмицата, когато не работи градината, а каката предпочита да си стои в къщи, но всяка вечер се чуват по телефона да си говорят.
Luda, и аз, като се роди малкия, си мислех, че това е добра идея, обаче гледам какво става при племенниците ми. Те са с 5 години разлика и понеже всеки си има стая и другият не може да влиза в стаята, без да е поканен, постепенно загубиха всякакъв контакт помежду си. До такава степен, че племенницата ми например не знае брат й дали е в стаята си или е излязъл (той е на 17 години). Та това ме притеснява да прилагам тази тактика.

не zнам дали ще помогне, но в една книга имаше нещо писано по въпроса и даваха решение да се накара по хитър начин децата да се zащитават вzаимно и главно голямото малкото. Например ако вzемеш страната на голямото и по някакъв начин го предиzвикаш да zащити сестричето си ... но ти си zнаеш как и дали ще работи при вас ... Все пак ако децата са добри голямото не би поzволило малкото да страда . Имам чувството , че при тях в момента идеята е на кого ще се скарат и кой ще иzлеzне виновен... ако някак си спреш да им се караш или им се караш по равно кой крив кой прав няма zначение . Кой сбъркал сбъркал всички еднакво накаzани и така докато се сдружат. 

Ами пробвай да говориш с нея - кажи й, че разбираш колко й е трудно хем да е малка, хем да е голяма. И че нямаш нищо против да опитва и едното, и другото, стига да се държи разбрано с другите. Един разговор в сладкарница, на която сте отишли само двете големи жени  би се отразил добре.

mamaGabi,

няма страшно, апартамента ми е малък и никой няма отделна стая. Под кът разбирам наистина кътче от стаята , например вторият етаж на леглото е само за каката, тя там си слага всичко, което не бива да бъде пипано от малката. Всяка си има отделен гардероб, понякога вътре си крият най-любимите неща.
Мисля, че е редно всеки да си има собствено пространство, където да се чувства сигурен и спокоен за вещите си.

sako_ksana,
при нас малката защитава голямата, и то след като голямата я е тормозила.
Веднъж каката беше хванала малкато за дрехите и я влачеше из цялата стая и то не на игра - имаше много рев, викане, сълзи.
Скарах се аз на голямата, шамаросах я набързо, и в този момент дребосъка като ми се разсърди, развика ми се нещо и почна да гали кака си. След няколко такива случая въобще не се занимавам да ги разтървам - да се бият, да се карат, да се сдобряват.
Внимавам само да не стане някой сериозен инцидент.

виж , според мен това е покаzателно, ти zащитаваш малкото , zащотот е тормоzено, то zащитава сестраси , zащото е шамаросана, а ако шамаросаш и двете, zащото дим беz огън няма да видим дали няма голямата да ти скокне, zе малкото "невинно" (zащото сигурно е по малко виновно все пак) е иzяло пердаха  не съм сигурна , не zнам , предполагам просто.

Подкрепям с двете рьце!
Говоря от името на кака, за6тото като бяхме малки сьс сестра ми, много се карахме. Винаги аз го отнасях, "за6тото си по-голяма и трябва да си по-разумна". Това от устата на родителите ти е много потиска6то, веднага ти се приисква и на сестра ти да и се скарат както на теб, за6тото по4ти винаги двете деца имат еднаква вина за дадена ситуация.
Освен това голямото винаги ревнува по-малкото и агресията е всь6тност прикрито страдание.

Вейдър, четейки постингът ти се върнах в моето детство. Със моята сестра  разликата ни е точно 3 години, както при твоите момичета. Аз съм каката. Взаимоотношенията ни с нея, бяха 1:1 като на децата ти. Винаги я тормозех, дразних я, че и я удрях (от което не се гордея) когато не ни виждаха майка и татко. После си го отнасях, винаги аз обаче, като по голяма. Ако тя ревнеше за нещо, веднага се нахлуваше във стаята и без да питат защо реве гевезето започваха такива крясъци по мене че ... нямах време и да се защитя 
Все нея я тачиха, а аз все бях магарето (то че си бях луда глава, бях си...) ... и от там така се развиха нещата. Беше се породила някаква ревност от моя страна. Че дори, де да знам дали няма да е пресилено да го кажа, ама и някаква омраза! Е, поне тогава си мислех така. Сега, разбира се всичко между мен и сестра ми е ОК.
Успокой си нервите и знай, че това е временно, знай също, че нещо го е породило това отношение между децата ти. Във моя случай ти казах каква  беше причината ... ревност.
Преходно е! Споко! 

П.П. Пропуснах да ти кажа, че учихме във едно и също училище и там я наблюдавах из късо, не давах някой да я закачи или косъм да падне от главата и!  Дразгите бяха само в къщи!

И у нас е същото - между големият и дъщерята...Незнам защо ,но и двамата идеално се понасят с дребният......Обаче по-големите - куче и котка.......Обаче при нас е двупосочна улица - перченето е взаимно!

Приказки, приказки, мърморене и пак мърморене, наказания и пак наказания....няма да им се дам така лесно, както те смятат! Чии нерви са по-здрави ще видим! Но...вече ги оставям сами да се оправят! Не им обръщам внимание, калих си нервите, като им дам напр. за задача да си помагат един на друг и имам успех! големият се грижи и помага за ученето на дъщерята, а дъщерята помага на големият напр. като му оправи стаята...Какво да се прави - бартер! Пропуснах - много се обичат, независимо от всичко! Знам го със сърцето си! Да са ни живи и здрави!

Мами не се тревожете!!всичко отминава,  миналата година беше ад-каката и баткото дори се бяха гонили с ножове!средният вечно се чувства пренебрегнат/за едно е малък,за друго е голям/но сега е спокойно,,,е понякога за компютъра се карат-но имат лимит*за тях по час за мама два!

Хе, Елеонора, не съм искала да те връщам в детсвото ти - честно.Лошото е,че ме е страх да не се получи точно както ти го описваш - ревности, омраза и т.н., но в същото време ми е ясно, че е е неизбежно . Твърде е вероятно по някакъв начин да ревнува, колкото и да се старая да не го предизвиквам. Най-малкото защото изискванията ми към каката са по-големи от тези към малката.И то не защото едната обичам повече - просто възрастта им го предполага, ама върви обяснявай Как да карам дребното да измие една-две чинии, като ме е страх, че ще има жертви....Говоря...лошото е, че си говоря сама май... Аз самата съм по-малкото дете - имам батко с три години по-голям. Колко мъмреки е отнесъл завалията  - не помня, но и аз също много съм омърморвана. Евалла на мама и тате - и двамата с брат ми не сме цветета за мирисане, но тези хора успяваха да се справят с нас без много дрязги, без много крясъци - со кротце и благо. Шамари не съм яла никога. Е, един - два пъти , но като тийнка(16-17 годишна) и още ги помня Надявам се само с времето всичко между тях да се изглади

война без жертви не може!голяма работа 1-2 чинии,само да не се порежат!малкият беше на 3 когато обожаваше да мие чините/а аз след него/но сега нищо не прави чака кака,бате,мама да му занесат вода,,,
е прави това онова но той пък все имал да учи???

..нещо не съм се изразила явно правилно в 1вия си пост и съм засегнала някого без да ща..
...за мен постове-"о,това го има и у нас,ужас е"-не са много конструктивни,затова и казах за книгите,защото там има идеи как да не е толкоз често явление
..не мисля че е до дете/ца; има го във всеки дом,наша отговорност е да го обърнем на + опит
Та- прочетено в книгите (не съвсем неизвестни):
-ролева игра (ти му взимаш мечката любима,аз ти взимам книгата любима-как се чувства той и тим,говорим,даваме име на емоциите и пр)
-ако има повече от 2скандала за 15 минути значи нещо не е наред-гладни,жадни,болни,уморени
-има общи играчки и лични такива,за това се знае от мига в който играчката влезе в дома,както и последствията от неспазване на територия
-не се вика наред с тях; безмълвно се взима повода за спора или каквото,но родител с изпуснати нерви не е в помощ
-избират игри заедно и докато не постигнат консенсус не ги пускам да играят заедно след скандал
-след 2 дърляници , 3 предупреждения и кратка тирада за уважението ги разделям в 2 стаи,после се извиняват последователно и им давам 3 шанс (не се е случвало да го дънят)
-прекарвам време отделно със всяко дете поне по мин 10ина мин на ден,за да няма дръляне за внимание
-оставям им много малко неструктурирано време (има много писано за ползите от занимания,режим и пр)
-винаги имам план какво ще правим после и ако се държат безобразно после-то не се случва (не ходим до библиотека,на парк,на гости и пр)
-играя на 'ако не е брат ти ,а еди-коя-си приятелка би ли...?",най-често отговорът е НЕ,и така осъзнава че и той е човек,нищо че и е брат
-по-голям и по-малък не важат като категории при караници,еднакви правила има и за 2та
-карам я да рисува защо се карат (винаги помага)
-къпя ги ако е непоносимо

пак казвам-това е много здравословно поведение(пак според книгите защото така се учат на лимити в безопасна територия и само от нас зависи дали ще е + или - опит..

забравих да кажа-на ревност не вярвам!това,за мен,е удобен кюп в който се хвърля какво ли не за по-лесно; ревниво дете не би имало ако ние си играем картите добре,с мислене всеки миг,с информираност и чувствителност към всеки нов момент..

anette1104, 
много добре си отговорила. Само в частта за ревността не съм съгласна много, защото винаги има поне малко ревност към другия, само който не е имал сестра или брат не може да усети това. Вече от родителите зависи дали ще я разпалят тази ревност или ще съумеят да я запазят в нормални граници. Едва ли по-голямото ще ревнува толкова много по-малкото(и обратното важи) ако не му се натяква постоянно че е по-голямо, че трябва да е по-умно(и съответно винаги да отстъпва) и при караници между тях на голямото да се карат, а малкото да утешават...Всичко зависи от нас, родителите.

Благодаря за чудесните съвети (чак сега се усетих, че аз малко емоционално в поста си само си излях душата, но нека има и тази гледна точка все пак), дай Боже след година-две да имам второ детенце, точно такива отношения ще спазвам - неутралитет и ненамеса в спора им + пълно равенство в похвали и наказания...

Повечето родители казват, че се държат еднакво с двете си деца, но почти никога не е така, просто не го осъзнават. Винаги очакват голямото да е по-зряло, независимо дали разликата е две, пет или седем години. Децата са си деца независимо дали са на 2 или 8 години.

Само да вмъкна, че аз съм станала кака на 1,3 и още оттогава от мен вече се е очаквало да съм по-зряла. Синът ми в момента е почти на 2 години и ми се струва бебе...Никога не съм забравяла следната фраза: - Дай й играчката, Мише, ти си по-голяма и по-умна, а тя е малка и глупава и не разбира! - това явно в периода когато тя е била на около годинка, а аз на около 2, когато тя е искала нещо и само е пищяла за да й го дам. На родителите ми им е било по-лесно да вземат от мен и всичко мирно и тихо, отколкото да заиграят сестра ми с нещо друго, например. Защото аз доволна, че съм по-умна след кратък протест при вземането на играчката. Ей такива малки неща, пък се запечатват за цял живот...

anette1104, с две неща не съм съгласна - с това, че не е до дете и с това, че няма ревност.
Може би ревност е силна дума, но определено това, което е като израз на ревност го има навсякъде. Наречи го ако щеш борба за надмощие, желание за доказване на нещо си - има го и няма как да не е така. И в книгите го пише също. Номера е да се приглушава израза й, да се опитваш да потушишш бурите, а това не винаги става толкова лесно. Още повече се усложнява ситуацията , когато някое от двете не съумее да разбере и проконтролира емоциите си, а това е неизменна част от развитието на всяко дете. Мисля, че всеки минава от там рано или късно.

И да - зависи от детето. Много дори. Няма еднакви хора, а децата са си хора, но мънички. Идват на този свят с вече заложен нрав, характер, който с годините се развива с наша помощ естественно. И това, поне за мен, е пътеводната светлина в избора ми на подход към всяка една. Единствено правилата вкъщи са еднакви за всички. Когато стане въпрос за наказания - наказвам така, че да е еднакво тежко и за двете . Какво имам предвид ли - ами примерно едната обича най-много от всичко да играе на компютъра, другата пък - да гледа филмчета. И съответно общото наказание включва и двата елемента . Нещо такова. Ама това са си моите начини на действие, съобразени с моите деца. А че се стига до крайности понякога - ще се боря, къде ще ида. Все някой ден ще се оправят нещата. 

Другите са го казали за ревността. Няма как да се избегне - някой, който е притежавал пълното време на мама и тати, бил е с предимство поради факта че е любимото същество на мама и тати, изведнъж да се окаже, че трябва да поделя всичко с някое друго същество. Ревността при по-малките деца е значително по-малка, защото идвайки на този свят те вече делят мама и тати с друго дете.

Но искам да наблегна на еднаквото отношение към децата. Моите деца са много различни. Също така ми е различно и отношението към тях. Но много неприятен е момента, в който роднини се опитват да внасят корекции в нашите възгледи, при това пред децата. Така например една от бабите, която се пада моя родна майка изтърва пред сина ми твърдението, че съм обичала повече дъщеря ми. Не може да се отърси от факта, че обича повече брат ми от мен, и очаква аз по същия начин да обичам по-голямото си дете.
Разликата в характерите им, разликата в половете им, разликата и във възрастта им налага различно поведение към двамата. Ама голямото вчера ми изтърси "да ама малката не учи уроци в къщи" (тя ходи на градина)... Е къде по-равно отношение да имам към тях, след като той се сравнява с 6 годишно дете за задълженията в дома...

Но в общи линии - за да се намали ревността никога не трябвало да се сравняват децата едно с друго. Това го пишеше някъде по книгите. Защото сравнението създава съревновние, а то подклажда ревността. Обаче същата моя възпитателна родна майка като дойде на гости не спира да сравнява едното ми дете с другото, пък после минава на сравнения с братовчеди... А не се мисли за изкукала...

Неизбежно е сравнението. Ако не го правя аз, правят го роднините, правят го госпожите в градината, комшийките...
Но ние като родители трябва да сведем до минимум възможността тези сравнения да пуснат корени в детските мозъци.
Всяко дете си е индивидуалност. Никога, ама никога не трябва да го забравяме. Разговорите с две, три, пет деца не бива да протичат по един и същи начин, като на конвейр... Същото се отнася и за споровете им - спорът се прекратява с разговор и с двете. С различен подход.

За мен определението е не толкова ревност, колкото опит за привличане на родителско внимание, дори и с постъпки, за които знаят, че ще бъдат наказани.

Живеем в къща, в която понастояещем има 4 деца - моите две на 5 и на 7 г., и две сладурчета - на племенника на мъжа ми - на 3 и на 1 г. Голяма веселба е!  Това което ми прави впечатление е, че моите деца се разбират много по-добре поотделно с 3 годишния юнак, отколкото помежду си. Няма общ родител, чието внимание да делят.

Мисля, че това е много показателно!

А относно наказанията - не наказвам и двамата. Търся виновния и наказвам само него, другото ми се струва несправедливо.

Абсолютно съм съгласна със това твърдение, но жалкото е, че е неизбежно. 
Мен като малка постоянно ме сравняваха къде със сестра ми, къде със някое комшийско дете или съученичка. Майка ми имаше такъв подход (и не само тя). Аз лично растях със абсолютно никакво самочувствие, защото знаех, че еди коя си е със нещо повече от мен във дадена насока. Или пък сестра ми макар и по-малка от мен е доста по-умна и със светлини години по-добра от мен. Това не може да не породи завист или ревност anette1104. Родителите често забравят обаче, че всяко дете е индивидуално и не е задължително детето им да има точно еднакви интереси със комшийското дете или пък със по-малката си сестричка. Майка ми обаче със нейния странен подход, виждам че прави сега същото и със внучките си.  Сравнява щерка ми със братовчедка й (която е на 2 годинки, дъщеря ми е на 3год и 8 месеца). Племенницата ми ходи на ясла и знае песнички и стихотворения, а моето магаре не ходи и не знае чак толкова много, но ме е яд, че от устата на майка ми постоянно излизат думите такива каквито към мен едно време. Което ме навява на мисълта, че още не й дошъл акъла или пък не осъзнава колко неправилно постъпва, което е по вероятно! ''Вики, я изпей някоя песничка, я виж Г... колко много знае...'' или нещо подобно. Това си е абсолютно сравнение между двете деца и предпочитам да го оставя без коментар...
 Освен това когато често си ядеш пердах, заради по-малкото си сестриче или братче, тогава нещата определено загрубяват. На моменти дори съм си мислила, че съм осиновена, заради отношението им към мен. Това като си го мислиш и не го споделиш със родителите си е много тежко и нараняващо психиката.
Да, смятам, че родителите във повечето случай са виновните за отношенията между децата си, ама не го осъзнават. Аз вече като пораснал човек, виждам грешките на родителите си от онова време.
Надявам се, да не допусна да бъда такъв родител. Нищо не мога да кажа, защото за сега имам само едно детенце, което пък расте доста голям егоист, което също не е хубаво...
.............
Ама, каквото и да си говорим ... трудно е да бъдеш родител! 

 anette1104, напълно съм съгласна с теб. Категорично подкрепям това, че няма никакъв смисъл и полза човек да вдига рамене (или ръце ), да казва-"ех, какво да се прави" или още по-зле-"няма какво да се направи...", защото има какво! Напълно съм убедена. Написах го и в предните си постове. Да оставиш на времето или възрастта (или и аз не знам на какво), да  оправи нещата, или да се оправят от само себе си или, още по-лошо, да се примириш,че ще се влошават...Е, за мен това не е приемливо. Не се връзва с моята представа за възпитание и отношение към децата и толкова! Както казва На Кронки жена му, "трудно е да си родител" и е по-добре човек да е наясно с това, но и отговорно да подхожда, въпреки трудността... Не ангажирам никой с това и не обвинявам-само изразявам личното си мнение и разбиране.

Ух....Излиза, че съм лош родител щом ми се случват такива неща... Ще трябва да поработя май ...над себе си

Сравнението между двамата...ами неизбежно е. Старая се обаче никога да не го правя явно и пред тях.
Всички останали обаче ги сравняват и особено в детската много ме ядосаха как се изредиха - всички учителки, лелки, директорката, дори охраната, да ме питат дали и той е толкова умен като сестра си(това винаги в негово присъствие)
Добре, че още е малък и най-вероятно не му е стигнало до мозъчето за какво става дума(надявам се поне).

Сестра ми много я тормозеха всички, нали вървеше след мен и все ни сравняваха(все в моя полза), въпреки, че нещата не бяха сравними - ние бяхме мнооого различно, с различни интереси и възможности. Тя си беше силна в едно, аз в друго, ама защо никой не го виждаше...не знам.

Какъвто и да си, си родител. Посипи си главата с пепел и се захващай със задълженията си. 
Ти викаш за помощ, хората ти помагат. Дават ти съвети. Анализират вероятни твои грешки. Не се треси излишно. 
Дадох акъл, но не ми пречи да повторя: никога не влизам в спора. Раздавам правосъдие по равно. Случвало се е, когато влетя в стаята, голямата да застане между мен и малката. Щото знае какво може да последва. Като в мафията сме. 
Разпитвам едва след като са се успокоили. И тогава се получава по-готин разговор.
- И ти защо я удари?
- Ми защото се ядосах, че ....

..от казаното излиза (дано съм разбрала правилно думите ви) че децата ревнуват защото ние
а) сравняваме
б) прилагаме 1 мярка на 2 абсол.различни човека
в) нямаме време да се спрем и да помисилим стратегия,а след 10 часов работен ден и готвейки вечеря можем само да викнем и да разделим..

всичко казано е така,но и 3те точки са дело наше,не на децата -т.е те "ревнуват" защото ние не сме си свършили работата,не защото от мига в който са се родили това им  е даденост

разбира се че е ужасно трудно,особено при деца с малка разлика- да съобразиш вкусове за ядене,дрехи,излизания,рдни,приятели;да не сравняваш; да има дадеш време здравословно да решат спора за да се научат как с прави-така че всеки да се чувства уважен  и личност-но аз лично никога не съм мислила че ще е лесно или че ще ми дойде отвътре (затова и м-у другото чета по темата нон стоп,просто защото често не се справям)

Знаточе, тъй си е - разговора тече по друг начин когато страстите утихнат. То и при големите е така де. Отшумяха уикендските "драми" с идването на новата седмица и редовните задължения. Като че ли нямат време да се сдърпат качественно А що се отнася до грешките - човешко е. Твърде е вероятно и да съм допуснала и аз такива - я съм се разбучала неоснователно, я нещо друго... Поне се опитвам да си ги поправя, извинявам се редовно за изблиците и...така.
Ще прозвуча пак като развалена плоча ама - всьо будет в порядки...някой си ден .
Кофти звучи ама си е така. Помня колко съм се тръшкала и ревала за някакви моментни състояния на едната и другата докато бяха по-малки и как все ми казваха, че ще се израсте и това, а аз не вярвах. Е, така стана. Не и без мое участие разбира се. Но и времето много ми помогна.
Та - благодаря на всички ви за дискусията. Получих много ценни мнения, съвети и гледни точки         
Никой не е казал, че това им е даденост. Ревността е вид емоция, а не черта на характера. Поне аз така я разбирам. Много често родителя няма вина за породената такава емоция, както и обратното също важи, но не е правило в никакъв случай. Страшно много неща могат да отключат това чувство , а наша работа е да научим децата да го разбират и контролират. Това е моето мнение. 

При нас е същото, а моите са само на 4 и 2 г. Надявах се до година две да отмине, но ......... Ако продължи до пубертета, незнам как ще я караме. И при нас малката е много чувствителна, занимава си се само с нещо и кака й все ще намери начин да я закачи, раздразни и разреве. Ще следя за идейки за справяне със ситуацията. 

стягай гърбината-след пубертета ще има мир!

И ние сме така, полудявам 

Ние с брат ми как се биехме като малки, а сега как се търсим 

Не. Децата ревнуват, защото не са единствени. И ти ако не си единствената жена ма мъжа си ще ревнуваш, предполагам... Аз ревнувам мъжа си от работата му, от компютъра и т .н.

А с нашите действия можем да подсилим ревността на децата. За еднакви прегрешения наказанието е еднакво.

10 часовия работен ден се отразява еднакво и на двете ми деца. Първото се цупи че не играе на компютъра, защото съм го изпитвала, малката пък от своя страна се сърди, че отделям толкова много време на батко и. Иска след това да изпитвам нея. Изпитвала съм я...
Каквото и да говорим двете деца не са поставени при едни и същи условия. Голямото дете започна да учи малкото на буквичките още от 4 годишна. Сега тя може да пише и чете гладко, учи вече и латинските букви. И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.

Имаше една индианска приказка, дето двама бойци пред огъня си разправяли кой колко силен, смел и непобедим е, накрая жената на единия му казала "като си толкова силен ела да се справиш с детето да го нахраниш с лъжичка..."

Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.

Това ми хареса

Много ми стана мило, като прочетох това

Имам 2 момчета - на 10.5 и на 5.5 години. До миналата седмица положението у нас беше следното - съберат ли се в една стая, на петата минута намираха за какво да се скарат, непрекъснато някой крещеше, сърдеше се, плачеше, посбиваха се даже честичко, като всеки твърдеше, че другият е започнал първи...... Знаете как е....
Изведнъж преди няколко дни големият ми син реши, че 10 години е пределната възраст за детинско поведение и -  О, ЧУДО! -  всичко вече е различно. Големият спря да дразни малкия, не му повишава тон, не ползва обидни думи, ако нещо му пречи или му пипа нещата - говори му спокойно и тихо. Дребното се опитва да го провокира от време на време, но батко не поема щафетата и то се отказва - просто не се завърта колелото на истерията само с 1 играч. Аз съответно непрекъснато хваля и поощрявам баткото, и виждам, че му доставя огромно удоволствие.
Дано това поведение се затвърди, за да прихване и малкият постепенно, защото ако се върне всичко в предишния си вид ще е голяма загуба!

на Кронки жена му ,разбира се че не са при еднакви условия,цели трудове има по темата 1во,2ро и пр дете и особеностите в развитието им;
аз друго исках да кажа - за нагласите и закоравелите категории като "ревност" , които (според мен) ни пречат да търсим ежедневно креативни решения при отглежането на децата...
*
в друга книга четох за т.н. етикети - добър /лош/ злояд и пр.-не се препоръчват защото се счита че хората(децата) започват да се идентифицират с категорията, в която са сложени ,започват да и вярват и става мазало..(по повод лошия родител)..

Пак всичко зависи от децата.
Едната като я похваля за нещо, се засрамва и веднага започва да върши глупости,
а другата щом я похваля за нещо, направо й поникват криле и става още по-усърдна.

Е да, аз обаче съм гадинка и не го приемам като оправдание за ненаучените му уроци...

anette1104
РЕвността не може да бъде избегната, номера е другите чувства да са по-силни от нея. Естествено никога не казвам на някое от децата ми "ревнивец", но ежеседмично беседвам поотделно и с двамата да обяснявам, че различното поведение към тях е резултат от различното тяхно поведение и различните им нужди. И всяка седмица отново. А с баткото - ежедневно беседвам защо трябва да учи, тази седмица му заявих, че ако още веднъж подхване темата "защо" ще бъде наказан. Нарочно ми топят нервине, виждам го...

А само така Ще видят те


А ако само посмеят да не слушат, нека видят какво става с баща им като не слуша  и да си налягат парцалките 


Ама на теб ти е лесно - на мъжкото му плеснеш два шамара зад врата и готово. Те само от това разбират.
А момиченцето все трябва да го галиш и пазиш.
Всъщност това последното го казва моя мъж, когато иска да се измъкне от участие във възпитанието на отрочетата.

anette1104,
Уважавам твоето мнение. Ще ти бъда благодарна, ако споделиш източниците, които ползваш. Предварително благодаря!

По темата, не мога да коментирам, защото съм мама на една сладурана, но ви следя с интерес.

Vanilla Sky ,виж си кутията, моля;
*
на Кронки жена му - за едно и също говорим,аз съм избрала да не го наричам "ревност" и да не го приемам за даденост ;  въпрос на изказ ,който обаче неминуемо дава някаква конотация , аз много се мъча да е по-скоро (+) отколкото (-) и да обърна цялото викане,дърляне,дърпане и бутане в смислен опит който ще им е полезен извън дома..

Ясно е, че когато разликата във години между децата е малка има повече конфликти помежду им. Особено пък, ако са от един и същи пол...
На практика смятам, че трябва да се покаже на децата, че е много хубаво, че са заедно, а не родителското тяло да влиза във ролята на съдия помежду им (както най често се случва). Родителите трябва да са справедливи, не трябва и да проявяват еднакво отношение за всяко от децата, все пак всяко дете е индивидуално. Индивидуален подход към всяко едно - което пък изисква много големи познания от страна на родителя спрямо характера на всяко едно.
...Със две думи - всичко си зависи от нас родителите! И от родителя зависи това доколко еднакво ще показва обичта си към двете си деца. 

Това е нормално. Дребния е винаги виновен и трябва да бъде тормозен. "Защо"  е въпрос на който отговор няма да получиш единственото което можеш да направиш е да раздаваш справедливост и да се заредиш с търпение.