не обича празници

Моят мъж е такъв.
Направо 2/3 от удоволствието от празника се изпарява за мен, след хилядите увещания и уговорки.
Но някак вече го приех, и на празници, за които не е абсолютно наложително да сме двамата, отивам само аз, и си прекарвам добре, без да се ядосвам, че не е там. Явно оценява този компромис, и в другите случаи пък се държи добре.

Много неприятно Сетих се за Чандлър от "Приятели", който мразеше Коледа, защото родителите му все се карали Вашите мъже да нямат по някой неприятен спомен и затова така да се държат?

belinda, май имаш право в нашия случай.
В семейството на мъжа ми никога не са се канили гости.
Никога не е празнувал рожден ден.
Може би само в годините преди училище, когато са го гледали баба му и дядо му.
Може би затова и те му бяха по-скъпи от родителите му.
Трудно свиква, аз пък трудно осъзнах, че с натиск по-лошо става.
Усещането за дом и празник е много важно, може да се изгради.
Аз вече налучках верния път, имам успехи, на които искрено се радвам. 

И моят е темерут в това отношение.Като гледам май на майка му "се е метнал".

И моят е абсолютен темерут. Не обича празници. Като му дойде рожденният ден въобще не иска да му напомням- мрази го. Няма шанс да се промени. Свикнала съм му и хич не се впечатлявам.

При нас е обратно .Той харесва празници ,аз не ги понасям .И ми е много кофти ,когато започне да ми мърмори -как съм нямала празнично настроение и тнт ,заради което намразих празниците още повече. Направо ме втриса като се сетя ,че наближават .Нямам против да празнува другаде ,просто не ми харесва и това е .

И аз не ги обичам. Не ми допада тъкменето преди това. Обичам спокойните и непринудени веселби. Точно пък заради празника ли трябва да имам настроение. Много ми е тъпо да правя нещо само защото другите го правят. Не я разбирам магията на празника аз, веселя се иначе, но не по празници.

Здравей!
Аз ще ти отговоря от мое име, защото аз не обичам празниците. Не че не празнувам този или онзи празник, но ми е абсолютно безразлично.
Е, не винаги съм била такава разбира се! Проблема ми е още във детството. Нямаше празник, на който баща ми да не се напие като свиня и да развали празника и настроението на всички! Нямаше... След празника пък следваха удари и караници. Винаги!
Със какво хубаво да свържа във днешно време някакъв празник? Това, което се случваше във моето детство остана дълбоко във душата ми. Аз така си нареждам нещата, щом има празник, ще има алкохол, ще има пияни, които неминуемо ще ме върнат във детството ми ... следователно за какво да ходя? По тази причина не пия и алкохол, така че се смятам за скучна компания като цяло   
Това е от мен! Желая ти много усмивки!   

Малееее що за хора не обичат празниците направо съм в чуденка. Да не би да имат някакви комплекси  или мъжете ,но защо пък тр.да се наказва половинката  за това.

Аз също не обичам празниците. Понякога го преодолявам... за малко.
Намразих празниците след смъртта на баба ми. Винаги ми се обаждаше, да ме поздрави, или просто да каже "здравей".
Може и да ги заобичам - някога.

не ги оби4а,защото в семейството му няма традиции.Абсурдно е да го нау4иш да ги заоби4а-може да пробваш,но едва ли нещо ще се полу4и.

Това, че не обичам празниците по малко човек ли ме прави от теб??

 Баща ми е такъв, почти никога не ходи на роднински сбирки и празници. Дава ни по някой лев да си купим подарък, но не идва. Мрази много хора на куп, безсмислени разговори и суетене. Все гледа уж да не е в тежест, да не би някой да се охарчи заради идването му или да чисти след него и тн. Явно съди по себе си, защото у тях винаги всичко е изрядно и на точно определено място. Ако седна на канапето или кревата, веднага след ставането ми почва да опъва гънките, събира всяко миниатюрно боклуче и премества до милиметър всяко нещо, пипнато от друг. Така че гостите обикновено са нежелани.

Мъжът ми беше безразличен към празници преди да сме заедно.
Мисля, че отношението към тези неща много зависи от семейната среда, в която си отгледан.
И особено от жената в семейството. Откакто сме заедно, мога да кажа, че под мое влияние мъжа ми се промени. Дори вече проявява инициативи, което смятам за голям успех.

Понякога само очакването на празниците е хубавия момент. И аз не ги обичам, дори и Коледа напмразих заради тази лудница, еуфория по приготовлението, търсенето на подаръци, които ако оставиш за последния момент си е направо кошмар. 

А понякога и традициите са обременяващи особено в семейства, в които ги е нямало ама видите ли изведнъж идва демокрацията и почват да се зачитат всякакви християнски празници от хора, които дори не знаят значенията им или пък не са кръстени. Айде да не обясняваме всичко със семейните традици. Хора всякакви

Аз обичам подготовката за празника, но не ме търсете за същината.
Не обичам. На празнични събирки, накрая винаги имаше роднински скандал.
Мъжът ми ме изтърпява, даже взе да прихваща 
Много искам да не предам това на детето си, но, ето на, на последния му РД левах като магарица през цялото време. В такива периоди съм много емоционално лабилна и рипам от щастие като преминат.

Всеки има право да не харесва нещо,по което обаче партнъорът е луд.
Майка ми не ходеше на празниците на роднините на баща ми и си спестяваше много неприятни емоции.И той не налиташе да се вижда с нейните.Ходеха отделно, а ние с брат ми бяхме и при едните и при другите.
Когато хората имат твърде различни интереси,различно битие и животът на единия е низ от оцеляване и бачкане от тъмно до тъмно, а другия се чуди на кой курорт да отиде,събиранията са не само неприятни, а и болезнени.
Ако за теб някой празник е чак толкова важен,празнувай го с някой, който мисли като теб.
Едва ли си даваш сметка,че покрай еуфорията сред непознати на мъжа ти може да у е мъчно,че не може да ти купи скъп подарък,както му се иска,да речем.Или хората, с които се чувства родствен ги няма.

П.С.Днес бях на празник-Сента Клас в работата на мъжа ми.Раздават подаръци за децата на служителите.Умрях от скука.Станах в 7 часа,за да се оправя и да приготвя детето ( вместо да си поспя),Отидох на скучно тържество,което изобщо не беше забавно нито за мен нито за сина ми- той искаше да си играе с кабела на микрофона, а аз трябваше да го следя да не налапа някоя изпусната и смачкана с обувка сладка.Освен,че всички се изморихме от силния шум и загубихме 3 часа от малкото време, което можем да използваме за почивка цялото семейство,аз се изнервих.Можех да правя много по-приятни неща-да се наспя,докато мъжа ми е с детето сам на тържеството,да сготвя,да прочета интересно списание, да си направя ароматна вана или дори просто да си помечтая сама.....

И аз не понасям това. Незнайно защо не обичам рождени дни. Иначе обичам празниците, но да празнувам само с моето си семейство; няма начин някой да успее да ме замъкне на роднинско събиране.

Съпругът ми много много не обича празниците, особено рождения си ден... просто за него не са толкова важни, за разлика от мен.

Но пък ходим заедно на празници, не ми разваля настроението, изкарваме си добре.
Е, малко му призлява като все купувам подаръци, ама нали ме обича...

Много се дразня от такива постове. Особено след този на Елеонора_76
 

Ами празника/ на многодетните/  мина и мъжът ми се държа много весело. Възвърна ми се настроенито, особено като видях приятелите ни. Мисля че и на него му хареса - не спря да общува и се смее с хората. Даже една от майките каза, че ми завижда за веселия мъж.
Иначе и в негово семейство като малки не са празнували празниците, и може би оттам идва безразличието му.
Благодаря ви за мненията! Поне разбрах, че не е ненормално да не обичаш празници.
Все пак весели празници, на тези които ги обичат!

виж какво-празници като Коледа и Великден аз празнувам откакто се помня-бабите и дядовците ми винаги спазваха всяка традиция и беше изклю4ително тържествено,затова много оби4ам то4но тези празници.Така 4е ти говоря наистина за традиции,а не за лицемерие.

и ние тъй 

Иначе моя е купонджия. Той пък ако може да покани (или да го поканят) 10-20 човека, най ще му е добре. А аз обичам чисто семейното празнуване (сами ние 4-мата). И от там - разминаването. Но му намирихме цаката.

. случва се. Няма драма, освен ако не си я създадем сами.

Принципно обичам празниците и приготовленията за тях. Обаче...откакто съм омъжена, вече 13 години, не сме сменили стереотипа на празнуване - в къщи, на софра, аз естествено - в ролята на слугиня.......Тази година поставих ултиматум - или на друго място, или без празници....това е положението.