От доста време чета форума като се опитвам да се разтоваря с леките и неангажиращи теми. Накрая събрах смелост да споделя проблема си! С две думи - не понасям мъжа си! И то не защото имам вълнуващ личен живот извън семейството, напротив, седя си вкъщи гледам си децата, къщата и Негово Величество Съпруга! Но вече почти не издържам "тежкия" му характер, все не сме му угодили, или не сме му засвидетелствали уважение, избухва и се държи неадекватно за дреболии. Сина ми е на 17 год. и е от първия ми брак като цяло е кротък и разбран, но и той изпушва от време на време и въпреки това се държи уважително най-малкото от възпитание. Живеем от 3 год. в чужбина. Често мисля да си събера багажа и право в БГ, но как да прекъсна обучението на сина ми (има още една година да учи тук). Сама съм, нямам близки и приятели тук и дори сега докато пиша сълзите са на очите ми, омръзна ми за всичко да съм виновна, да ми се поставят ултиматуми, да се раздават наказания с повод и без повод и все в тоя дух. Чувствам се в капан и ужасно безсилна и си мисля, че ако си бяхме в БГ щеше да е по лесно. Незнам как да успокоя душата си и да спра да се тормоза от присъствието и поведението на мъжа ми! Извинявам се за дългия пост, но много ми е тежко!
- Публикувана: 17 дек. 2007, 20:45 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2008, 10:58 ч.
Усещането че си в капан, или липса на смелост?
Мда, скъпа Силвия, сигурно като четеш горните съвети, си мислиш, че е лесно отстрани да се дават такива съвети. Лесно е, да се каже, остави, избягай, гледай себе си... обаче... истината е, че положението ти не е никак розово...
Имам позната, която е в твоето положение - живеят в чужбина и мъжът й се държи гадно с нея и й изневерява, но той работи, а тя не и е в капан... нищо не може да направи и търпи...
Имаш два варианта: Единия е да се абстрахираш от съпруга си, ама напълно... да започнеш да го приемаш като чужд и да си създадеш радости и вълнения извън къщи, докато събереш кураж и възможност да го напуснеш. А втория е да го напуснеш сега и да си дойдеш в Бг, но с риска да ти е много трудно, защото не си била готова за това, най-малкото организационно.
Все пак първата стъпка е, да станеш безразлична към него и да не ти пука от тежкия му характер и да го приемаш като нещо временно...
Успех и твърдост ти желая!
Имам позната, която е в твоето положение - живеят в чужбина и мъжът й се държи гадно с нея и й изневерява, но той работи, а тя не и е в капан... нищо не може да направи и търпи...
Имаш два варианта: Единия е да се абстрахираш от съпруга си, ама напълно... да започнеш да го приемаш като чужд и да си създадеш радости и вълнения извън къщи, докато събереш кураж и възможност да го напуснеш. А втория е да го напуснеш сега и да си дойдеш в Бг, но с риска да ти е много трудно, защото не си била готова за това, най-малкото организационно.
Все пак първата стъпка е, да станеш безразлична към него и да не ти пука от тежкия му характер и да го приемаш като нещо временно...
Успех и твърдост ти желая!
С нищо не мога да ти помогна, нито съвет, нито нищо... Само с пожелание за повече кураж и успешно разрешаване на проблема!
И все пак... Може би може да стиснеш зъби и да издържиш още една година, докато синът ти завърши образованието си (ако ще има полза от него)? Или си събирайте багажа и се връщайте тук. Стига да имате кой да ви подкрепи, естествено, поне на първо време...
Успех!
И все пак... Може би може да стиснеш зъби и да издържиш още една година, докато синът ти завърши образованието си (ако ще има полза от него)? Или си събирайте багажа и се връщайте тук. Стига да имате кой да ви подкрепи, естествено, поне на първо време...
Успех!
Е, трудно е сам да се грижиш за себе си и за децата си. На когото му стиска го прави, на когото не търпи.
Прецени доколко е важно точно тази година синът ти да си завърши образованието си и то точно там, дали можеш да се справиш в България и как и действай. От реване във форума файда никаква.
Прецени доколко е важно точно тази година синът ти да си завърши образованието си и то точно там, дали можеш да се справиш в България и как и действай. От реване във форума файда никаква.
Добре де аз не разбирам ти работиш ли там?
Ако не работиш проблема е неразрешим така и така си се вързала и трябва да си понасяш последствията (аз никога не бих допуснала някой да ме издържа).
Ако работиш не виждам каква е причината да престанеш да му обръщаш внимание. А ако прояви интерес защо не получава това което очаква да му се отговори, че не си психотерапевт и не можеш да му разрешиш проблемите.
Все пак издръж още малко и се прибирайте в България. А сина ти ще се оправи - той едва ли ще се върне.
Ако не работиш проблема е неразрешим така и така си се вързала и трябва да си понасяш последствията (аз никога не бих допуснала някой да ме издържа).
Ако работиш не виждам каква е причината да престанеш да му обръщаш внимание. А ако прояви интерес защо не получава това което очаква да му се отговори, че не си психотерапевт и не можеш да му разрешиш проблемите.
Все пак издръж още малко и се прибирайте в България. А сина ти ще се оправи - той едва ли ще се върне.
Миличка аз мисля че съпругът ти си има друга и за това се държи така .Имах приятелка която беше в същото положение и какво се оказа господинчо си има любовница .Поговори със сина си по въпроса и решете какво да правите.Мисля че не трябва да търпиш този психар.Успех ти желая и си дай кураж и направи това което трябва. 
В Испания жената е много по-облагоделствана от мъжа, и този тормоз може да се разреши много бързо след едно оплакване от твоя страна - знаеш, че тук в момента има много активна кампания точно за защита на жената от физически и психически тормоз. Но трябва ТИ да си наясно какво смяташ да правиш с живота си и със съпруга си най-вече.
Влез в Испанската тема, ще получиш ценни съвети и помощ.
Влез в Испанската тема, ще получиш ценни съвети и помощ.
В трудно положение си;но потърпи поне да завърши сина ти и се спасявай;но ако можеш поне започни работа или си намери занимания извън къщи;фитнес;аеробика или някакъв курс за да контактуваш с хора и да се откъсваш от ежедневието си;ако е толкова нетърпимо поговори със сина си и си направете план за действие.Ти може би го обичаш и затова търпиш;но се научи да отстояваш позициите си;няма нужда да седиш и да плачеш;колкото и да се чувстваш сама;знаеш;че докато човек е здрав със всичко може да се справи.Пази си здравето и нервите;моя е чужденец и съм живяла в чужбина и като се скараме зная колко самотна съм се чувствала;но винаги съм отстоявала позициите си.Усмихни се ще намериш изход.Успех.
струва ми се,че не мъжа ти ти е толкова писнал,а начина ти на живот.сама каза,седиш си у вас,чистиш,готвиш,гледаш децата,нямаш приятели.в такава скука всички почва да те дразни,съсредоточаваш се в малките неща и откриваш куп недостатъци.имай малко социален живот!намери си работа,излизай,сближи се с някоя съседка/колежка,ходете на кафе,по магазините...
ако пък наистина вече нямаш чувства към мъжа ти,не прави компромис със себе си и го напусни.
ако пък наистина вече нямаш чувства към мъжа ти,не прави компромис със себе си и го напусни.
Почвай да работиш, още утре. Дъщеря ти е малка, но докато не станеш финансово неzависима от него, нямаш оправия. След като това стане, може да си помислиш как от тук нататък ще реагираш.
За всеки проблем има решение, мила, важно е ти да си готова да се бориш. Успех
За всеки проблем има решение, мила, важно е ти да си готова да се бориш. Успех
Благодаря ви момичета, в почти всяко едно мнение виждам собствените си мисли. Напълно осъзнавам, че струпването на фактори прави положението ми достатъчно сложно и ме кара да се чувствам ужасно - в чужда държава, нямам близки, малко детенце, баща който не смее да остане и 5мин сам с него, за да си позволя някакво малко удоволствие и аз ( фитнес, или шопинг напр.) Стискам зъби и чакам лека полека нещата да почнат да се променят, ще дам малката на детска, ще почна работа, макар че в Испания понятието финансово независима с малко дете не съществува според мен, но поне ще си имам мои средства и контакти с други хора, което е все пак нещо. Между другото в ситуация на зависимост съм откакто се роди детето и няма да допусна да продължи много дълго. Лошото е че имам моменти, в които направо рухвам и всичко ми изглежда едва ли не безнадеждно, напоследък стават все по-често за съжаление! А от всичко най-много искам мъжа ми да се осъзнае и поне малко да се промени, но.... едва ли?! Единствената ми радост и положителна емоция е малката принцеска! И го оценявам! Не е малко!!! за всички вас!
за всички вас! 
Аз бих те посъветвала да "задържиш" докато детето завърши,пък после се прибирай и си оправяй живота, докато има още време. Желая ти много късмет!!!
Българин е, мелез между македонка и шоп. Вече сме заедно повече от 6год. Откакто сме в чужбина обаче, нещата започнаха да се скапват. А колкото до това дали мъжа ми има някакъв проблем, или нещо го мъчи, разговаряли сме много пъти, не споделя да има някакви тревоги, а пък и трябва ли човек ако има такива да се държи деспотично със семейството си!
Силвенце , кръстоската е ..... 
Ако трябва помощ , давай насреща сме. Само ти си знаеш к'во ти е на душицата, но отстрани сте идеалното семейство. А с Краси даже бяхме много възхитени , че мъж ти е влязъл в крак , но не би.... 
Задръж още малко и знаеш, че съм насреща. 
на теб и Анжи и поздрави на баткото. Е, айде и на мъжа един поздрав прати. 
Ако трябва помощ , давай насреща сме.
Само ти си знаеш к'во ти е на душицата, но отстрани сте идеалното семейство. А с Краси даже бяхме много възхитени , че мъж ти е влязъл в крак , но не би.... Задръж още малко и знаеш, че съм насреща. на теб и Анжи и поздрави на баткото. Е, айде и на мъжа един поздрав прати.