........прекалено сме се откъснали от Бог.......а искаме прошка от близките.......за съжаление.......
- Публикувана: 18 дек. 2007, 12:25 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2008, 18:27 ч.
За прошката...
Хмм, Алексче, хубава тема, но за съжаление тъжна...Аз имам мъката да не мога да простя на майка си...Всеки път на Сирни заговезни уж се прощаваме, но в сърцето си съм лицемерна...Много боли, понякога спомените са толкова ярки, защото виждаш последиците в собствената си личност, действия, грешки...Мисля, че не прощавам, опитвам се да забравя по-скоро...и съответно съм станала по-мнителна към хората, оттам и факта, че имам много малко приятели вече 
Да простиш на себе си...е, това мисля, че мноого малко хора умеят, и аз не съм от тях. Аз по-скоро се старая да моля по-често за прошка, да бъда по-смирена и великодушна...Дай Боже всекиму да умее да прощава и да се старае да бъде по-добър към себе си и ближните, пък били те го предали или разочаровали...Аз самата още не съм стигнала до тази възвишеност, но не пречи да се стремя към нея.
Алексче, обичам те
Дано намериш пътя, за да се почувстваш добре...
Да простиш на себе си...е, това мисля, че мноого малко хора умеят, и аз не съм от тях. Аз по-скоро се старая да моля по-често за прошка, да бъда по-смирена и великодушна...Дай Боже всекиму да умее да прощава и да се старае да бъде по-добър към себе си и ближните, пък били те го предали или разочаровали...Аз самата още не съм стигнала до тази възвишеност, но не пречи да се стремя към нея.
Алексче, обичам те
Дано намериш пътя, за да се почувстваш добре... И когато ми стане криво си повтарям последните думи на Исус на кръса "Прости има ГОсподи,те не знаят какво правят"
По-скоро звучи снизходително. А снизхождението е твърде далеч от прошката по моите представи.
А пък и темата е за нашата прошка, личната ни. Не тази на дядо Господ - тя е друг филм.
Слава Богу, не ми се е случвало нещо толкова драматично, че да се налага да прощавам в смисъла, който влага авторката на темата. Иначе грешки, груби думи, постъпки забравям, не знам дали е същото. Не съм злопаметна, помня какво се е случило, но не за да го връщам или да го вадя на бял свят, когато ми е удобно или нямам други аргументи.
Прошка искам само от родителите си, но дори и това ми е изкуствено някак си.
Прошка искам само от родителите си, но дори и това ми е изкуствено някак си.
Не съм злопаметна, помня какво се е случило, но не за да го връщам или да го вадя на бял свят, когато ми е удобно или нямам други аргументи.
.
.
А иначе за лоша дума, казана в момент на афект, върши и едно искрено извинение ,поне според мен.
убедена съм във всеопрощаващия си дух,добре е да можеш да простиш,за да си в мир и с хората и със себе си, странно се е получавало обаче,когато простиш,без да ти искат прошка. Случвало ми се е и се замислих....абе не взех ли нещо да се взимам прекалено насериозно,коя съм аз изобщо,че да се правя ня Господ?Дреме ли му на "Х",че съм му простила.... 
Та реших,че по-важното е,не че "Х" е разбрал,че съм му простила,а че аз съм начисто със себе си с "Х" като съм му простила
Та реших,че по-важното е,не че "Х" е разбрал,че съм му простила,а че аз съм начисто със себе си с "Х" като съм му простила
Вярвам в опрощението.
Не ми тежи да поискам прошка. И искам често. За дребни неща. Щото, мисля, че не трябва да си позволяваме да се оакваме така, че да оставим у другия дълбока диря.
От прочетеното тук съдя (Боже и аз като теб), че не сте простили. Всички, които твърдите, че сте го направили и ви е било много трудно.
Защото когато прощаваш е лесно. Много лесно.
Трудно е да излъжеш, че си простил.
Не ми тежи да поискам прошка. И искам често. За дребни неща. Щото, мисля, че не трябва да си позволяваме да се оакваме така, че да оставим у другия дълбока диря.
От прочетеното тук съдя (Боже и аз като теб), че не сте простили. Всички, които твърдите, че сте го направили и ви е било много трудно.
Защото когато прощаваш е лесно. Много лесно.
Трудно е да излъжеш, че си простил.
Да - човек може да прости от цялото си сърце, от цялата си душа. Сигурна съм в това защото съм го преживявала.
Според мен обаче прошката има и един друг аспект - а именно съпричастността на този на когото прощаваш.
Ако нещата с този човек запазят хармонията си и след това значи и твоята прошка е била истинска и неговото разкаяние и желание да му простиш са били такива.
Много отнесено го обясних дано сте ме разбрали - понякога не ти решаваш дали да простиш на някого или не. Понякога самият той не иска да му простиш.
Според мен обаче прошката има и един друг аспект - а именно съпричастността на този на когото прощаваш.
Ако нещата с този човек запазят хармонията си и след това значи и твоята прошка е била истинска и неговото разкаяние и желание да му простиш са били такива.
Много отнесено го обясних дано сте ме разбрали - понякога не ти решаваш дали да простиш на някого или не. Понякога самият той не иска да му простиш.
Шуши, не мисля, че като прощаваш ,нарушаваш принципите си
.Да , така е , моя е грешката - не уточних , че нарушаваш принципите си , когато прощаваш на един и същи човек , едни и същи грешки
Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
..................... които обаче класифицират хората , като добри и лоши
Прошката умиротворява. Обаче, както някой отбеляза, лесно се дава на думи, не винаги лесно от сърце. Лично аз съм израснала до човек, когото не съм чула да си признае на глас грешка и да иска прошка от никого. И знам, че не е правилно, но на думи съм мислила, че му прощавам за многото вреди, които ми е нанесъл, но в сърцето си не мога да простя. Не заради тежестта на вредите, а защото не е дошъл да ме помоли за прошка и да признае, че е сгрешил. Т.е. при мен проблемът е, че лесно прощавам на всеки, независимо какво ми е направил, но само ако той си признае грешката. Признае ли си - веднага забравям. Ако обаче се прави, че нищо не е станало - не мога и това е 
Прошка се дава не само на другите. Много е важно за вътрешния мир да простиш на самия себе си за грешките, които си направил, за провалите. Това на мен също ми е трудно. Хубавото е, че с годините ми става по-лесно да си прощавам, има напредък някакъв.
Прошка се дава не само на другите. Много е важно за вътрешния мир да простиш на самия себе си за грешките, които си направил, за провалите. Това на мен също ми е трудно. Хубавото е, че с годините ми става по-лесно да си прощавам, има напредък някакъв.
