Натоварват ме почивните дни и празници

Според мен съвсем си в ред. Нормално е това, което ти се случва.
На мен най-неприятен ми е кръговратът готвене-миене-чистене и пак отначало...
Ако можеш давай го по-лежерно! Ако можеш, щото аз не мога.

И аз съм така. Къщата не може да си види изчистена и оправена, колкото и да се старая. Дребните са като хуни.
Тъкмо сготвя и яденето се изяде и пак трябва да готвя. Пералнята и съдомиялната почти не ги изключвам и все чакат да бъдат заредени.
Аман от почивни дни! На работа е много по-спокойно

И при мен е така.... вечният кръговрат готвене-чистене-гости ....

при мен е по-добре

детето е само едно, все е у бабите си (отпуска са). наготвили са ми и са ми пратили за 3 дни ядене. 

Вергилийо, срам да нямаш, да знаеш 

Като ми писне, зарязвам всичко и релакс 
Да се спасяват поединично.

И аз съм така издържах 4 дена . Днес извиках гледачката  на детето и макар да нямам работа дойдох в офиса , пия си кафето и си почивам  :: Омръзна ми 4 дена слагане и вдигане на маси , пускане на 100 прахосмукачки на ден и мрънкане на дребния .По-добре да се разтоваря малко днес и следобед като се прибера да се чувствам заредена с енергия .

Ох, и аз съм от тези, които почиват само защото децата си имат баба. Жената само чака да дойде ваканция и постоянно пита: "Кога ще докарате децата?" Къщата си я изчиствам точно за 2 часа, децата не са там да разхвърлят и повече не се занимавам. Въобще признавам, че имам голям късмет, сигурно незаслужено, ама на мен се е паднал 

Отделно, че аз и работя почти всеки ден през празниците и няма как да се занимая с целодневното гледане на децата и с готвенето така или иначе.

И аз съм така. Чакам с нетърпение утрешния ден, когато ще съм на работа

Аз пък ви се чудя защо не хванете мъжете си да ви помагат?В крайна сметка тяхната функция не е да стоят пред телевизора,а да помогнат-дори това да е да се позанимаят с децата или да ги изведат на разходка.

П.С.Моят мъж готви за Коледа.Помоли ме да му помогна само с украсата на чиниите.Много добре се справи и аз си починах, но предварително се бяхме разбрали,че по празниците готви той, аз си почивам.През останалото време, аз поддържам къщата-готвя,чистя, а той ходи на работа.

Щото върши работата през пръсти. Чудя се нарочно ли го прави

И аз това щях да питам - ти мъж нямаш ли? Да хване децата и шейната и хайде навън. Или да спретне едни пържоли набързо? Що така, бе, хора - я вземете си организирайте и мъжете малко да свършат нещо - все пак и децата, и къщата са и техни, нали? Както всеки сам си го направи, така ще бъде. Е мъжът вършел работата през пръсти - ми много важно, значи ще е изчистено през пръсти, или сготвено през пръсти.  Един път така, втори път така, на третия ще се научи. Аз да не съм се родила научена да готвя и чистя - не съм, значи  и той може. Виж за недоволството на децата рецепта нямам, там всеки се спасява поединично.   

Абе докато се навие да си вдигне задника от дивана, пък да му приготвя всичко и да му обясня как... и после като видя резултата и като ме хванат лудите, че и се скараме... та айде след него всичко наново... Не че не го юркам, но по-лесно ми е аз да свърша работата.
А майка му много обича да ми казва в негово присъствие "Няма смисъл да се ядосваш, това е женската орисия"

При такова мощно рамо от майка си, как де не си пасува с чиста съвест?
За работата през пръсти - ако не иска да се научи, защото смята, че не му е работа, и 100 пъти да го прави, пак ще е през пръсти. Или ще сумти през цялото време, или ще се опитва да вменява вина у жена си (че чуждите жени всичко правели, а тя не ще), или ще преглътне хапа, но после ще си го върне при удобен момент. В най-добрия случай ще използва намалението, че после жена му ще оправи щетите като дойде нормалния делничен живот.

 Според мен положението е както сам си го направиш.Изобщо не си давам зор, не съм готвила кой знае колко, гости не съм канила. С мъжа ми си поделихме приготовленията за празниците и ни остана време за разходки и почивка.Детето си е вкъщи и помага доколкото може.

мда, аз пък по празниците съм на работа от 8.00 до 20.00 та чистенето и готвенето е след като се прибера

Рени, аз си мисля, че трябва да си малко непукиз.
Той и за това прави през пръсти нещата защото знае, че ти ще свършиш всичко. Остави го така няколко пъти и като види, че приемаш нещата такива ще почне да се старае.
Мисля, да ли като го похвалиш за "добре свършената работа" няма да има някакъв положителен ефект.

И аз 4 дни готвя, чистя, зареждам съдомиялна и пералня. Имам и гости и нещо ми дойде в повече май напрежението. Никой не ми пречи ама 5 човека да се моткат в гарсониерата 4 дни нещо не ми подейства добре.

В това мисля, че е истината. Сгрешила си с оставането вкъщи.
Последните седмици така съм организирала празниците, че и на мен да ми е лесно и приятно, и децата да се забавляват, и половинката да е доволен.
Още от миналата събота празнуваме: изкарахме целия ден в МОЛ-а - хапване, пийване, кино, Дядо Коледа, забавления и т.н. В неделята бяхме на гости цял ден. В понеделник вечерта след работа ходихме в КФС. Вторник, сряда и четвъртък аз имах работна среща + офис парти и се прибирах късно по нощите, а мъжът ми и децата се справяха сами. В петък вечер ги водихме на детско парти в клуб и после ги оставихме у нашите, та ние отидохме на заведение с приятели. В събота сутринта ги водихме на детско парти в моята работа, а вечерта имахме гости /единственото шетане, но взехме всичко готово от топлия бар на Билла и само следобед половинката и децата поспаха, че аз да пусна една прахосмукачка/. В неделя сутринта бяхме на парти при бащата на кума ни, целия следобед изкарахме в Джъмбо, а вечерта на гости у кумовете. На 24-ти до обяд наготвихме всичко заедно с половинката ми /за закуска и обяд имаше неща останали от гостите в събота вечер/ и вечерта си спазихме традициите с постните манджи и т.н. /после той изми чиниите, а аз извъртях една пералня/. На Коледа бяхме цял ден у моите родители и вечерта оставихме там децата, за да си починем. Днес бяхме на парти в детски клуб почти целия ден, а сега вечерта хапнахме каквото има.
Утре и на 28-ми съм на работа, та мъжът ми ще се занимава с децата и домакинството.
Просто си починах невероятно добре, находих се по партита и гостита и сега с нетърпение да минат 2-та работни дни и продължаваме с фиестата.
Планирали сме на 29-ти да сме цял ден на гости у негова братовчедка. На 30-ти мъжът ми ще иде с един наш приятел на вилата ни през деня да свършат малко работа, децата ще са у нашите, а аз ще напазарувам за другия ден. На Нова година ще сме вкъщи с кумовете, но ще вземем всичко готово и така ще остане само едно миене на чинии после, но пък се надявам дотогава да съм и с нова миялна, та да няма проблеми. А и на 1-ви сигурна ще сме толкова изморени, че на никой няма да му пука в какъв вид е къщата...
 

братовчедката после да не се включи в някоя от темите за многото гости? 

Аз също като вас се съсипах от готвене и гледане на децата, а моята красавица не спря да ми мели как не сме мръднали никъде как никой не взел децата и прочие. Утре ще търся да пратя децата някъде за ваканцията защото иначе ме чакат 10 дена непрекъснато мърморене.
Като цяло ужасно ги мразя тези празници. Докато тъщата (лека и пръст)  беше жива поемаше цялата организация, сега тази чест се пада на мен защото ... айде не ми се коментира... Хубаво е че го има тоя форум да си изплаче човек болките

azaf , възхищавам ти се исренно, признах си. 

Все едно аз съм го писала, обаче...тази Коледа беше по-различна, тези почивни дни наистина си починах. Ходихме на гости на едната баба, после на другата, а докато бяхме на гости ние си почивахме, имаше кой да гледа малката. Съответно както се сещате не съм готвила, нямаше нужда и да чистя, защото не си бяхме вкъщи. Вчера вечерта мъжът сготви и поизчисти малко, че покрай кашоните и подаръците имаше малко боклук по земята. Доволна съм

Vqqra, добре дошла в отбора! . И на мен празниците са ми "черни". Трима вечно гладни мъже около мен. Помощ отникъде. Между Коледа и Нова година ми е и рожденият ден. Но най-утрепващ е 24-ти. Тогава разточвам тиквеника. Содената питка и всички останали n-брой яденета се приготвят, за да е прясно и топло за Бъдни вечер. В същия ден баклавата + сладкиша за Коледа, а и пържолите потготвям да престоят в марината. Е, днес за капак имам операция пълно разглобяване и чистене на фритюрник. Миялнята втори път се бори с мазнините, а търкането на ръка не се е разминало. Хайде да съм честна: мъжът ми разглоби фритюрника, а на 24-ти големият син се включи да помага като изчисти 1 от 5-те чаши орехи.

Мъжът ми основно се занимава с малкия , слава Богу  А тези дни все ние ходим по гости ...
Къщата гледам да е подредена , но вече не се впрягам чак толкова и си ми е много добре .
Но напълно разбирам авторката - има моменти , когато просто си мечтая да съм на работа ...

Нарочно е, повярвай !

Мен спря да ме тресе тая треска - всичко да е тип топ и навреме 
В разчистването включвам всички, ама наистина всички и детето - да си събира играчките, да прибира от миялната, каквото може, да сложи дрехите в пералнята, да сложи чиниите в мивката и подобни.
Мъжът ми си пада малко разхвърлян, за това основно аз разтребвам, но той простира, готви, оправя леглата, пазарува и разхожда детето, защото аз не мога в момента.

Та тъй, на Коледа бяхме при едната баба, на Нова година ще сме при другата. Гости не съм канила - да мъргазувам баш по празниците, не го разбирам. Мога да отида на гости или на заведение, но не и вкъщи.
Щом ми се до почива - сядам на компа, лягам пред телевизора и т.н.
Чистя когато, както мога и това, че понякога ядем готова храна или дадена ни от някоя баба, па макар и не дотам здравословна, не е трагедия.

Днес бях на работа и не ми хареса  значи вкъщи е хубаво!

Охх камък ми падна от бъбрека помислих си,че съм клиничен случай и само аз недолюбвам празниците Поради всички изложени по-горе причини,да не повтарям,само дето при нас няма баби,няма свекърви,никой,никога не взема детето,за да излезем поне веднъж със съпруга ми като"бели хора".Общо взето "и сам войнът е войн"

Мили дами, пета година се опитваме да имаме бебе. Мечтая за момента в който ще има кой да ми разхвърля из къщи и ще зареждам препълнени перални. Мечтая за весел празник с голяма елха и детенце да дърпа гирлендите и да я събаря. Мечтая за момента в който ще ме натоварват в къщи, отколкото на работа, ще нямеря смисъ да се прибер рано, отколкото да стоя в офиса и да пиша във форума. Весели празници.

Спокойно! Да е живот и здраве да имате бебе, ще установиш, че нещата не са съвсем като в мечтите преди раждането. На моменти ще е като в черна комедия. Много ще му се радвате, но на n--тия път като настъпиш острото парченце от Лего, ще ти се прииска да скриеш всички играчки; на някой празник детето ще се разболее и изобщо няма да ти е до ядене и пиене, а термометърът ще ти е пръв приятел или понякога няма да ти се иска да се прибираш от работа. А наистина, децата са всичко за нас (само да има кой друг да ги гледа от време навреме). 

zorika, от все сърце ти пожелавам много скоро да се сбъдне мечтата ти! Само веднъж в живота си съм била сама (за 2 седмици), свободна от ангажименти, никой наоколо за когото да се грижа. Мечтаех за тази свобода, а на втория ден луднах от скука. Така, че наистина  "ела зло, че без теб по-зло". Стискам ти палци и дълбоко в душата си  вярвам, че ще станеш една от ангажираните мами.

Разбира се, точно така. Мъжът може поне да гледа детето, все пак то не е само на майката. А иначе по празниците аз съм също късметлийка. На Бъдни вечер гостите си дойдоха с яденето, сервираха, а майка дори изми чиниите. Чак по едно време ми стана неудобно. Такива гости пожелавам на всеки. А на следващия ден бяхме у родителите на мъжа ми.
Към авторката - наистина карай го по-леко, ако можеш. Обясни на мъжа си, че и ти си човек и в един момент и на теб ти "завира чайника".

 
Благодаря.

А и да се похваля - днес свърших доста извънредна работа и на 2-ри шефката ми даде компенсация, та официално обещах на майка ми да си остана цял ден у дома и собствноръчно тогава да почистя вкъщи, защото тя днес ни гостуваше и нещо ми намираше кусури  /ама пък ще пратя децата при баба ми, за да има време да изгледам и някое филмче  /.

При мен е същото, само дето и аз и мъжа сме на пълни обороти, ама свършване няма. Сами сме, двете деца са във фаса вихър и са най-палавите, които и аз, и всички мои познати са виждали, няма баби и дядовци. По цял ден мием, чистим,играем,рисуваме, прибираме играчки, готвим, приспиваме...това е. Не мига да се опалча от мъжа ми, той е на 100%,както мен, ама кел файда. Но МОЛ,ни дявол спасява работата, просто децата са в две възрасти,коренно различни, няма напасване по никакъв начин. ИСКАМ РАБОТНИ ДНИИИИИИИИИИИИИИИИ!

Мила, ти си типичен пример, че е както си го направиш. Що се мориш толкова? Който иска н-броя манджи, да седне и направи поне една. А 1 от 5 не е достатъчно, както не е достатъчно само да се разглоби фритюрника - хваща го мъжо и го оправя от до. На колко години са ти синовете? Щото моята свекърва цял живот е така - тича след трима мъже и май единствено съпруга и го оценява, синовете - хич. В резултат - и двамата очакваха жените им да правят същото. Не знам девер ми как си е наредил нещата, но мъжа ми го научих да помага, а в началото не можеше едни домати за салата да нареже. Тъй че мисли за себе си повече, а така животът ще бъде по-лек и за други две жени по-нататък.

Цвете, големият син е вече за женене, а малкият 5 клас. С мъжа ми се шегуваме, че вместо снаха-отмяна може да ми дойде още едно гърло на трапезата, а защо не и да й пера и гладя  Сама съм си виновна, ама все ги щадя мъжете.

Като чета какво сте писали, сигурно аз съм някакво ненормално изключение.  С абсолютен кеф си карам почивните дни в къщи, готвя засукани манджи, подреждам масата, играя с малкия с новите подаръци от Дядо Коледа и т.н. Всеки ден идва някой на гости и .... Абе, чувствам се прекрасно!  Като си помисля, че след няколко дни пак тръгвам на работа и се завърта колелото- ставане рано, яко бачкане, търчане обратно в къщи, шофиране в идиотските задръствания, като се прибера скапана вечер синът ми се лепва за мен и така докато си легне, после бърза претоплена вечеря, 3 приказки на кръст с мъжа ми, миялна, пералня до посред нощите... Много ми харесват празниците! Е, най-ми харесват като сме някъде на почивка, но и в къщи е супер! И най- накрая пак имам време да вляза и да разгледам форума 

Честно казано, всеки понеделник отправям по една благодарствена молитва, че съм на работа.
А след празници - по две.

И никак, ама никак не се сърдя вече на шефа като ме вика на работа в почивните дни.

Щади ги ти, щади, а те теб щадят ли? И от какво толкоз ги щадиш - нека опитат малко от живота. Дано снахата го ошлайва тоз твоя син, а за малкия има още надежда - от утре му връчи прахосмукачката и го инструктирай, че вече това е негово задължение например. И се погрижи малко и за себе си, ок?

Той и мъж ми все това ми повтаря, ама аз съм си "дефектна". И май няма да се оправя. Даже мислех да пускам тема обратна на "СЬПРУЗИТЕ помагат ли ви в домакинската работа " в смисъл "Жените помагат ли в мъжката работа?". Ама ме е срам, щото като пиша, че аз предимно прекопавам по градината, чистя есента листата, а и се включвам в цепене на дърва, поддържане на котлето , чистене сняг...никой няма да ми каже "Браво", щото не е феминистко . Иначе и женската работа аз си я върша (от ония съм дето гладят чорапи и гащи)

Ходете по почивки, дори и за по уикенд. Или пък просто на пикници и разходки в планината. Не е задължително да са скъпи занимания. Всяко отсъствие от дома означава раздяла с чистене/готвене/пране и разнообразие.
Нормално е да се ядосваш по празниците - на всички ви ви е непривично да сте си из къщи и сигурно се надпреварвате в идеи как да си запълните времето. Разбира се, децата винаги правят това, което не искаме

Присъединявам се към горупата на гладещите, а като нищо ще се включа и в мъжката работа.

Ох, мале! Лаурус, ти си безнадежден случай! Безнадежден! 
Сори за спама.