Клуб "Будала"

A, не си само ти. И аз така се чувствам в момента - преди малко една "приятелка" ме излъга най-безочливо, за да се измъкне от ситуация, в която разчитах на нея. Понякога е трудно да приемеш хората такива, каквито не искаш да повярваш, че са. Казват, че това са уроците на живота, някои се научават, обаче доста болезнено.

Все пак, при теб проблемът не е толкова трагичен. Сигурно твоята приятелка има оправдателна причина, за да не се обади.

И аз съм за в този клуб ...

И аз съм същата, някой път чак ме е яд на мене си  И наистина тия "приятели" се сещат като нещо им трябва, я компютъра се развалил, я пари им трябват 

Така като гледам доста ще станем. Пишете ме и мен!

Същото важи и за мен - и аз съм една от основателките на клуб "Будала"! 

  ...И аз съм за тук..., но май не сме много тези който обръщат внимание на това...повечето хора го смятат за нормално за съжаление.

Имате ли идея как да го променим това, т.е., как добрият човек да може да стане лош

Когато добротата е генетично заложена в човека ,мисията да стане лош е невъзможна. Хората от този тип,чувстват необходимост да правят добро без да очакват нещо в замяна.

Да за съжаление и аз имам такива "приятелки", които дори не се обаждат за рождения ми ден а какво остава за коледните и новогодишните празници. Мисля че на хора които не оценяват направеното за тях, трябва да се отговори със същото. Ако бях на теб, бих и го казала,защо пък само ти трябва да си на разположение 

И аз се присъединявам към клуба.
приятелка.... при мен е същият случай с една от приятелките ми. Не се сети да се обади на рождения ми ден, на първия рожден ден на детето, нито сега за Коледа. Но когато й трябва услуга ме намира много бързо.
А пък аз нали съм патка и не мога да я отрежа, въпреки че по принцип съм много серт човек. И понякога ми е мъчно. Защото май по тази точка не искам да приема реалността, че хората повече се интересуват от материалното и правят приятелства по сметка.

Слава Богу имам 2-3 истински приятелки, на които мога да разчитам и ден и нощ. 

Записвам се и аз. Пратих смс или по скайп поздравленията си за празниците, от някои получих отговор, но някои и то тези, който ги мислех за по-близки просто не си напавиха труда.

Винаги ще има такива хора. Така поне разбирам на кого не мога да разчитам и не ги приемам насериозно. Чувствам се много по-добре след това, а и разочарованията свършват. Дори в един момент започват да ми стават смешни. Един пример-една "приятелка" ок. 2 години все идва на гости, аз се подготвям , а на нея в последния момент и излизат някакви ангажименти. Първо се ядосвах, после взех да си правя майтап-ще дойде ли или не, накрая и казах право в очите какво мисля и вече не се обажда. Другите ги надушвам по-отрано, но определено тя беше най-многословна, та така 2 години я "посрещах". За съжаление познавам още поне 4-ма такива, но и с тях ще се позабавлявам

И аз се присъединявам в този клуб. Отдавна се разочаровах от доста от "приятелите" си

Приемате ли още членове на клуба?!
При мен обаче става дума не за приятелка, а за човекът, с когото уж бяхме заедно почти 2 години. Сеща се за мен основно за 2 неща - за секс и когато има нужда от пари (извинявайте за директността). Забрави рождения ми ден тази година, когато отиваме някъде - аз плащам разходите (а той уж има бизнес, но постоянно има някакви трудности - и аз будалата вярвам!), поиска да изтегля кредит, за да си купи кола (добре, че не го направих).....на Коледа останах сама и се прибрах при родителите ми, а за Нова година неговите планове са да я посрещне в Париж (но мен ме няма в тези планове)....а като си помисля, че дори и за дете говорихме преди време......

Аз мисля, че си прекратих членския внос към този клуб, но не се знае знае ли се
Реших, че не си заслужава да се бъхтя за някой "приятел", който плете интриги на мой гръб. Но пък съм си "будала", пак ще се поддам на изкушението за някое добро дело

На мене снощи една позната искаш еда ми подновява членството,обаче аз не се дадох както направих преди.

Вече отрязах всякакви подобни контакти 
Омръзна ми и това е!


В момента може да имам супер тесен кръг от приятели и приятелки, но поне знам, че са истински 

пишете ме почетен член на клуба.

Момичета, Коледа е. Простете на другите. Може съвсем неволно да са забравили за вас. Все пак всеки е ангажиран със семейството си.

inchetoto , не е до прошката, а до факта, че понякога хората определят приятелството според нуждите си, а това не е приятно.  аз лично прощавам повече от нужното, ама съм си такава, овца.

То това винаги ще го има. Важното е да се усетиш навреме накъде отиват нещата. Лошото е, че го осъзнаш или по празници, или когато самата ти имаш нужда от подкрепа.
harmony_broken, 

Извинявай мила но наистина си будала...

Мила, пишеш в грешната тема, темата за Муньовците е тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181318.msg5851451#msg5851451

Приятелка.......,

ти какво очакваш? На мен даже и по мейла никой нищо не ми прати 

Я стига, приятел в нужда се познава. Картичките от кога са мерило.

Имам приятелка, с която се виждаме веднъж на три години. Забравих да й честитя рождения ден.  Случва се.  Все още я чувствам приятел и знам, че колкото и да ни променят годините, винаги ще имам ако не друго, поне моралната й подкрепа.

И аз съм в кюпа,винаги съм се сещала за р.дни на приятелите си ,обаждам им се,а те на мен-много рядко.Обаждат се само ако имат нужда от помощ,или ако не останал никой за излизане... Това обаче ми черпи страшно много от душевна енергия,впрягам се,самообвинявам се...Мисля да преустановя връзките с тия хора,по-добре да съм си сама

Има го и този момент, да.
Но когато към теб се обръщат, само когато имат полза от теб, а в същото време не отвръщат със същото? Веднъж, дваж, триж... Постоянно?
С мъжа ми имаме приятелско семейссво, с което ако се видим веднъж годишно- пак ще е добре. Но ги чувстваме истински приятели. И те нас. И знаем, че винаги можем да разчитаме едни на други.

Аз пък нито картички пращам, нито смс-и пиша. И вечно толкова бързам, че редовно пропускам да честитя на някого по нещо.

Нито пък аз.
На тези, на които искам, просто се обаждам.

Незнам хората ли са станали саможиви,но не може приятели от детство,да те забравят и едно ало да не ти кажат на най-хубавите празници.Оставям смс-и и имейли настрана,но наблюденията ми показват,че приятелите висят само на компа,и като им званнеш да се видите,намират извинения-спи ми се,студено ми е...И това са хора,които нямат все още семейства,живеят с родителите си,и не виждам с какво са толкова преуморени.Но ..когато искат нещо от теб,ех,зачервяват ти телефона.Много ми става обидно тогава

Същото се отнася и за мен.

Е ,от това просто нямаше нужда...

Ха, че то аз си мислех, че аз съм го основала този клуб 

"Прави, каквото трябва, а да става, каквото ще!"

Да, бях в този клуб доста дълго.
После просто спрях доста контакти, не приемам близко другите, за да не ме наранят.
Познати за кафе, общи приказки и за срещи с децата имам доста.
Но времето доказа, че само мъжът ми ми е истински приятел. А когато него го няма, разчитам само на себе си.

И аз в кюпа със същия проблем. Случи се преди около две седмици и си мислех, че бързо ще ми мине, но не би. Боли си и то много. За сетен път се убеждавам, че да си добър и отстъпчив човек и да гледаш винаги от теб да минава не е най-хубавото нещо ами си е направо глупост нечовешка. Е да обаче аз иначе не мога просто.

Поредната анонимка,
всъщност,като се замислих...защо пък не...така може и въпросната ми приятелка да прочете и да се сети за какво иде реч,нали така..."бий самара-да се сеща магарето"....,а пък и да ви кажа честно през Новата година реших да не цепя басма абсолютно на никого....Очевидно добротата и отзивчивостта в днешно време не са добродетел.
Мерси предварително за картичката!

а на всички,които се чувстват забравени от някого 

http://www.jacquielawson.com/viewcard.asp?cont=1&hdr=0&pv=XS02EN

Поздрави Ели   

Първо- Честита Коледа на всички ви!

Второ- скоро пусках тема за приятелството в Клю-то. За съжаление констатирам, че приятелството се превръща в архаизъм. Няма приятели- има интереси. Картичка или писмо не съм пращала от години. Първо престанах да получавам такива. "Приятел/к/ите" ми се оказаха прекалено ангажирани, за да се занимават с тази работа, дори заради мен. Постепенно спрях да пращам и имейли. А от тази година и sms-ите зарязах. Писна ми инициативата да е все от моя страна. Днес е Стефанов ден- денят , в който човек дава на себе си обещание за следващата година. Обещавам си да имам един приятел, но да е "за свет". И в контекста на моята тема за приятелството само ще отбележа, че моята"приятелка" ме намери след две години забрава, за да й свърша услуга само седмица преди Коледа, но не счете за необходимо да се обади и да ми честити празника. Дори от куртоазия. Поне заради услугата. Да е жива и здрава! Та и аз съм за клуб "Будала".

Будали от всички страни- съединявайте се!

Ако до всяка една будала
застане още една...

Не се тормози за такива работи. Прави добро без да чакаш да ти се върне. Само от това ще си удовлетворена. Не страдай за глупости. Живи и здрави да сте всички в семейството. Това е най-важното. Весели празници!

Прощаваш един път ,после два пъти ,но не може цял живот! Ангажираността им не е оправдание !Всички сме семейни или ангажирани по някакъв начин .

това за ,,клуб Будала ,,е готино.
то аз съм члед ,разбира се.
преди години дадох заем известна сума пари.на един,,приятел,,.
не ги върна ,разбира се.
някакси не можех да го преживея.все исках да си послужи заслуженото.
навих дори друг да го набие.бях склонна дори да си платя само и само оня да си получи заслуженото.
боя не се състоя ,защото ,,биячът ,,/ бъдещия ми мъж / се оказа изключително страхлив.
но....
споделих историята с трети лица.
според които -,,по-добре ти да си наивния/будалата/ и да си преметнат,отколкото да си измамникът или лъжецът .
небудалите,те дали спят спокойно?вие как мислите?
и още ,,направи добро ,па го хвърли зад себе си!,,не е случайна поговорка.
търсенето на дивиденти опорочава процеса според мен.

Доста дълго време бях в този клуб. През изминалата година взех решението: Стига толкова!
Прекратих всякакви контакти с такива "приятели". Нямам нужда от хора, който се сещат за мен
само когато искат услуга. На принципа съм "По-добре сама, отколкото в лоша компания!"
Време е и вие от клуба да направите като мен!

аз пък не съм от тоя клуб! Я се стегни!

запис /в клуба съм и аз

Айде и аз тука.
При мене става дума за "най-добрата" ми приятелка от 6-годишни,т.е.от 15 години.Обаче тя замина да учи в София,аз във Варна.Въпреки всичко се чувахме и т.н.Изведнъж обаче тя коренно се промени,звъни ми само когато трябва да ходи по магазини или някъде аз да я заведа.Когато аз поискам все намира да ме излъже нещо,или пък се уговаря и ми пише смс 1 час преди срещата ,че е на зъболекар или подобно. За празници винаги ми пише,но чесно казано предпочитам да не го прави.Преди няколко дни бяхме по магазините с уговорка за голямо обикаляне,ходене по солариуми и какво ли не,като се иома предвид малкият град от който сме,това са не повече от 3 часа.Е,както бяхме минали през 4 магазина и тя звънна на майка си и й каза,че след малко ще е пред блока им да ходят до шивачка. Направо не можех да повярвам на ушите си.Нищо не й казах,продължих сама.Но тя прави нон-стоп така и всеки път си казвам,повече няма да излизам с нея и т.н. но сърце не ми дава,после плача и съжалявам. Най-редовно е да се уговорим да се чуем утре и тя да не си вдига телефона.Ок,ама нали все някога ще види тия пропуснати,ако не ги е чула?Е,тя не звъни изобщо и след 1 месец като се чуем се прави на луда.По-добре тия смс да си ги навре в....
Извинете,олях се.Приятно посрещане на празника довечера.

С времето съм разбрала на кого и за какво мога да разчитам. Както и околните знаят за какво могат да разчитат на мен. Знаят и че има граници, които не давам да прескачат. Не може някой да не ме е виждал 10 години, да ме пита детето кога ще тръгва на училище (а то още години за записване в градина да няма) и  да ми демонстрира фалшива загриженост , на която трябва да отговоря с безлихвен дългосрочен заем , примерно...

Не съдя хората, след като нямам идея какво се случва в живота им. Радвам се на всяка среща със стари познати, колкото и отдавна да не сме се виждали, все има какво да си кажем. Но внимавам за това какви услуги правя за тях или искам от тях.
Една от най-добрите ми приятелки продължава да ми е такава, въпреки че не съм я виждала от 2 години, а живеем в един град. За мен приятелството не се изчерпва с брой виждания, поводи за това и т.н, нито смятам пропуснато обаждане за РД или друг празник за голяма драма. И на мен ми се случва да забравя. Все пак хора сме, ежедневието ни е достатъчно динамично, стават грешки, излизат непланирани ангажименти. Важно е когато сме заедно да ни е добре. И ако се почувстваме обидени, да изясняваме ситуацията или да прекратяваме отношения, които ни нараняват.

desilosha,аз имах нещо друго предвид....не бих се занимавала да търся биячи или да си връщам на някого.Разбира се, че няма нужда от търсене на дивиденти и да-съгласна съм, че като направиш добро не трябва да очакваш задължително благодарности,....тук става въпрос за отношение между хора, които се наричат твои приятели.За мен не е нормално "приятелите" да се сещат за мен само когато мога да им свърша някаква работа или ако им трябва кошче за душевни отпадъци.Слава богу, че не всички са такива  .Но факта, че в живота си срещам все по често хора от другия вид ме натъжава и ме обижда.Просто исках да споделя,че я мислех за моя приятелка,но явно грешно съм преценила.


*SV* ,

Аз не съм си и помислила да съдя някого,просто това е моята гледна точка,все пак човек си избира приятелите по някакъв вътрешен,лично негов
критерий,нали?Това означава ,че всеки съзнателно или не, прилага тези критерии когато се сближава с някого.За мен не е без значение какви качества притежават приятелите ми.Знам какво приятелство предлагам,но знам и какво очаквам като ответна реакция.Права си,че приятелството не се изчерпва нито с броя виждания,поводите ,картичките,обажданията за РД,имен ден  т.н.,но пък за мен това е важно-всичко е важно всъщност....Какво още..,а да,на мен пък не ми се случва да забравям...макар че и моето ежедневие е натоварено и динамично.Просто когато човек има желание,начин ще се намери винаги

И за да не се правя на обидена, днес отново изпратих поздрав на моята приятелка за да и честитя Новата Година....за сега-глас в пустиня...

Е, и аз да се запиша в този клуб Ма по будала от мен надали има. Като че ли на челото ми пише - Еее, аз съм будала !!!!
Ама ми трябваше много време да разбера, че съм такава Светнах се, не беше късно / пък някои ми казват, че съм била много умна/ Нищо не загубих, но и нищо не спечелих.  Но разбрах, че на никой не му трябвам, ако няма полза от мен. Мъчно ми е, щото приятелите си ги обичам, но те сигурно мен не.

ей,бабе ти съвсем ме отчая  ,аз си мислех,че то с времето човвек поумнява и разбира,ама като гледам може и до пределна възраст да те държи  .Нейсе,то се е видяло че будали ще си останем..

Имам само една истинска приятелка, която никога не пропуска повод да ми се обади, съответно и аз на нея...

А другите са просто ПОЗНАТИ ....и аз съм изпратила над 50 смс-а за празниците, но отговорилите са към 10....немога да ги разбера хората, хем те използват в определена ситуация, хем едно съобщение не ти драскат за да честитят новата година....може би икономии правят....знам ли....
Така, че не мисля, че като съм пратила поздравителни съобщения съм към будалите-въпрос на култула е май....