Това с шопинга ми прилича повече на отмъщение за някакви прегрешения на мъжа. 
- Публикувана: 30 дек. 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 21:03 ч.
Каква е цената....?
Съгласна съм с теб!Но щастието си заслужава цената,дори когато има такава!Повярвай ми,казвам ти го от опит!!!
Не знам, надявам се да не ми се налага да плащам някаква цена за щастието си.
Не сподели каква е цената, но явно това я мъчеше много 
Просто ме накара да се замисля и реших да споделя.
Знам, че живее разкошно, децата й са добре приети ( от втория си баща), няма ги обичаините пиянски скандали, боя, мизерията, самотата, но какво я мъчи - не разбрах
Просто ме накара да се замисля и реших да споделя.
Знам, че живее разкошно, децата й са добре приети ( от втория си баща), няма ги обичаините пиянски скандали, боя, мизерията, самотата, но какво я мъчи - не разбрах
Може би я мъчи това, че не го обича
Приела е всичко, но без обич ....... или както са
казали хората " На сила хубост не става ".
Може би е това
Темата ти е страхотна и винаги актуална. Според мен, черно на бяло, няма едно към едно плащане на цена, но има съобразяване и внимание. Казваш, че всеки плаща определена цена за живота, който живее. Да, но много често този живот е мизерен, беден, труден и неразбираем, но - желан. Което не е равносилно на лош. И не само, че човек плаща цена, ами и съществуването му му иска допълнителна жертва
Пример, за теб и приятелката ти, конкретен, не прочетох, а бих се радвала
Примерът с нея, твоето разбиране и предполагаема реакция за ситуацията.... разкажи
"Имам неща, които много хора никога няма да имат (нямам предвид материални неща), но според мен живота ми е взел много, някак съм си платила за да живея по този начин".
И аз имам много неща. Материални и душевни. Всичко е благодарение на труда, добротата и всеотдайността на съпруга ми - страхотен мъж.
В Клюкарника вече си позволявам да пиша рядко... но ти си като някои от нас - чувствителен човек
И все пак по темата ти за цената - да, винаги се плаща, тук, там, сега или след време. Някои от вас много добре знаят кое колко струва. С единици от съфорумките сме си говорили кое е първостепенно, ценно и важно. Знам, че е важно да бъдеш в хармония със себе си и да си спокойна и уверена. Останалото е и допълване, и отхвърляне. Прекалено големите компромиси рано или късно се обръщат срещу нас самите.
"Равносметката - какво сте загубили за да спечелите...." - Много точно зададен въпрос - загубила съм за момента бегла връзка с нещо носталгично и с розовите ми очила / най-вече благодарение на Лиска, за което й благодаря/, но съм спечелила съм сигурност материална обезпеченост, материално спокойствие за родителите ни, бъдеще и спокойствие за децата ни. Наскоро съумях да надскоча себе си, благодарение индиректно на две-три съфорумки и директно на една /тя знае коя е/, да взема решение за себе си и близките си и да оценя някои неща.
Да се науча и разбера, че вече няма АЗ, а има ТОЙ/ТЯ или ТЕ, визирайки децата ни, като това е валидно не за една вечер, а за цял един живот Те са на първо място, за тях бихме преглъщали много неща, за тях бих тънала в скука, но спокойствие. Всичко с времето си 
Директно казано - загубила съм щурия си, безгрижен и луд начин на живот, но съм спечелила спокойствие, любов, уважение и обич за мен и близките ми и надежда за доброто в хората
Пример, за теб и приятелката ти, конкретен, не прочетох, а бих се радвала
Примерът с нея, твоето разбиране и предполагаема реакция за ситуацията.... разкажи "Имам неща, които много хора никога няма да имат (нямам предвид материални неща), но според мен живота ми е взел много, някак съм си платила за да живея по този начин".
И аз имам много неща. Материални и душевни. Всичко е благодарение на труда, добротата и всеотдайността на съпруга ми - страхотен мъж.
В Клюкарника вече си позволявам да пиша рядко... но ти си като някои от нас - чувствителен човек
И все пак по темата ти за цената - да, винаги се плаща, тук, там, сега или след време. Някои от вас много добре знаят кое колко струва. С единици от съфорумките сме си говорили кое е първостепенно, ценно и важно. Знам, че е важно да бъдеш в хармония със себе си и да си спокойна и уверена. Останалото е и допълване, и отхвърляне. Прекалено големите компромиси рано или късно се обръщат срещу нас самите.
"Равносметката - какво сте загубили за да спечелите...." - Много точно зададен въпрос - загубила съм за момента бегла връзка с нещо носталгично и с розовите ми очила / най-вече благодарение на Лиска, за което й благодаря/, но съм спечелила съм сигурност материална обезпеченост, материално спокойствие за родителите ни, бъдеще и спокойствие за децата ни. Наскоро съумях да надскоча себе си, благодарение индиректно на две-три съфорумки и директно на една /тя знае коя е/, да взема решение за себе си и близките си и да оценя някои неща.
Да се науча и разбера, че вече няма АЗ, а има ТОЙ/ТЯ или ТЕ, визирайки децата ни, като това е валидно не за една вечер, а за цял един живот
Те са на първо място, за тях бихме преглъщали много неща, за тях бих тънала в скука, но спокойствие. Всичко с времето си Директно казано - загубила съм щурия си, безгрижен и луд начин на живот, но съм спечелила спокойствие, любов, уважение и обич за мен и близките ми и надежда за доброто в хората
А не може ли просто да си е добре жената, а ти да търсиш под вола теле?
И на мен доста ситуации и отношения ми се виждат неприемливи, ама хората си живеят и се чувстват добре. Всеки е различен - за мен едно нещо може да е супер унижение, за теб да си ОК. Какво има да се чудиш - наслади се на последния ден от годината и погледни ведро в следващата. Позитивно мислене е нужно, за да ти се случват хубави неща.
Освен това ми се струва, че пак се започна как богатите са непременно лоши , прости и нещастни, а бедните са изключително свестни и интелигентни и по средата няма нищо. И че всяка жена, на която мъжай е богат нещо си там плаща. И много страда, разбира се.
И на мен доста ситуации и отношения ми се виждат неприемливи, ама хората си живеят и се чувстват добре. Всеки е различен - за мен едно нещо може да е супер унижение, за теб да си ОК. Какво има да се чудиш - наслади се на последния ден от годината и погледни ведро в следващата. Позитивно мислене е нужно, за да ти се случват хубави неща.
Освен това ми се струва, че пак се започна как богатите са непременно лоши , прости и нещастни, а бедните са изключително свестни и интелигентни и по средата няма нищо. И че всяка жена, на която мъжай е богат нещо си там плаща. И много страда, разбира се.
Създадох семейство, най-голямото щастие в момента, когато започнах да ставам истински добра в работата ми. В този смисъл цената на най-глямото щастие в живота ми е изоставане в професионален план. Не страдам за това, защото беше съзнателен избор, защото сега имам най-важното-прекрасен мъж и човек до мен и невероятният ни малък мъж.
Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
В конкретния пример с преглъщането, жената още не е платила своята цена - плащаш определена цена, за да получиш нещо хубаво, а да търпиш да те унижават, само и само да се водиш омъжена - не е цена, а мазохизъм.
Иначе, ДА, винаги всичко на този свят си има цена.
За да имам сега моите 2 прекрасни момиченца, платих най-жестоката цена - изгубих момченцето си и преживяхужаса да мисля, че никога никой няма да ме нарече "мама".
И други цени съм плащала - и аз целунах много жаби по пътя си, а накрая срещнах 2-ма принца и трябваше да направя избор - единият можеше да ми даде пари, възможности, кариера, спокойствие и блясък /в момента е доста успешен мениджър в Световна банка в Брюксел/, докато другият ми предложие обич, подкрепа, щастие и борба, защото трябваше всички горни неща /пари, работа и т.н./ да ги постигаме сами и с усилия. Избрах втория и не съжалявам, защото сега се гордея с него, със себе си и с постигнатото.
Преди много години платих още една тежка цена - готвих се за държавен изпит, когато дядо ми влезе в болница и аз вярвах, че взема ли си изпита, той ще се оправи и ще мога да го видя след това. Е, взех изпита, но дядо ми го видях 1 ден по-късно - на погребението му /не можах да се сбогувам истински с него и това ми тежи и до днес/.
Плащала съм и цена в работата си - съвсем в началото трябваше да реша дали да направя компромис със съвестта си и да направя нещо нередно или да кажа истината и да остана без работа - казах истината /за сметка на това, само 2 месеца по-късно бях на много по-добра работа, а от онази първата запазих много хубави приятелства и до днес/.
...
Лошото е, че поне на материалните неща цената я пише на етикетчетата, но онези "другите" са много по-скъпи и цената често е доста по-болезнена.
Иначе, ДА, винаги всичко на този свят си има цена.
За да имам сега моите 2 прекрасни момиченца, платих най-жестоката цена - изгубих момченцето си и преживяхужаса да мисля, че никога никой няма да ме нарече "мама".
И други цени съм плащала - и аз целунах много жаби по пътя си, а накрая срещнах 2-ма принца и трябваше да направя избор - единият можеше да ми даде пари, възможности, кариера, спокойствие и блясък /в момента е доста успешен мениджър в Световна банка в Брюксел/, докато другият ми предложие обич, подкрепа, щастие и борба, защото трябваше всички горни неща /пари, работа и т.н./ да ги постигаме сами и с усилия. Избрах втория и не съжалявам, защото сега се гордея с него, със себе си и с постигнатото.
Преди много години платих още една тежка цена - готвих се за държавен изпит, когато дядо ми влезе в болница и аз вярвах, че взема ли си изпита, той ще се оправи и ще мога да го видя след това. Е, взех изпита, но дядо ми го видях 1 ден по-късно - на погребението му /не можах да се сбогувам истински с него и това ми тежи и до днес/.
Плащала съм и цена в работата си - съвсем в началото трябваше да реша дали да направя компромис със съвестта си и да направя нещо нередно или да кажа истината и да остана без работа - казах истината /за сметка на това, само 2 месеца по-късно бях на много по-добра работа, а от онази първата запазих много хубави приятелства и до днес/.
...
Лошото е, че поне на материалните неща цената я пише на етикетчетата, но онези "другите" са много по-скъпи и цената често е доста по-болезнена.
Е, сега разбор на подписа ли да правя? 
Мъжът плаща винаги, ами винаги - с пари, с чувства, с промяна, с начин на живот, с работа...
Жената... плаща с това, което продава и пак остава нейно.
Мъжът плаща винаги, ами винаги - с пари, с чувства, с промяна, с начин на живот, с работа...
Жената... плаща с това, което продава и пак остава нейно.
Е, не ми обяснявай, че жената не плаща с
пари, чувства, промяна, начин на живот,
работа... Общи приказки. И защо все ми се
струва, че тая пуста цена, караш-вараш, ти
е на преден план. То не бяха теми за някакъв,
дето ти предлагал не знам колко хилядарки за
нещо-си, ама цената не си струвала, то не беше
тема за приятелката на дъщеря ти, онова малко
Гучи, дето било проядено от капиталистическата
си майка, но търсело доброто у дъщеря ти, сега
пак тема за цената, която тема трябва на всяка
цена да се превърне в драма, не, в мелодрама.
И какво я жалим тая твоя позната. Казах ти, че
цената е това, което си готов да платиш, за това,
което получаваш. Щом е готова да го плати това,
значи иска да го има. Кво толкова я мислим, че и
цъкаме с езици и клоним към вайкане. Някой каза
по-горе, че нещата са индивидуални. Ако ти не си
готова да платиш някаква цена за нещо, това не
значи, че друг не е готов и че цената е лоша.
Цената все устройва някого. Другите пишат сценарии
за мелодрами и правят оборот на Белана Белово.
Всеки плаща цената за изборите, които прави.
Аз съм доволна от избора си, наясно съм и с цената, която съм платила, за да живея живота такъв, какъвто е.
Предимството в случая е, че освен разходите ( емоционални, материални), могат да се планират и печалбите, човек винаги може да обърне играта, ако има реална оценка.
Аз съм доволна от избора си, наясно съм и с цената, която съм платила, за да живея живота такъв, какъвто е.
Предимството в случая е, че освен разходите ( емоционални, материални), могат да се планират и печалбите, човек винаги може да обърне играта, ако има реална оценка.
Блонди , разбра ме както винаги.
Пак повтарям, че не става въпрос за материални неща.
Стана ми мъчно, защото видях, че тя страдаше, не беше щастлива - има обяснение.
Загубила е връзката със света, загубила е връзка с най - близките си, децата й не са съгласни особено много с новия си живот, може би наистина не го обича...
Замислих се за цената на щастието или за нещастието, защото никой не знае какво ще получи накрая, нали така?
В този живот си правим хиляди сметки, някои са верни, други не, разочарованието е в пъти повече.
Субективно е наистина, някои от вас разбраха темата, други не, някои не искаха да я разберат, но тези мнения, всяко едно от тях е ценно за мен - научи ме на нещо.
Пожелавате ли понякога живота на другите, тайничко мислите ли си:
- Ако бях на негово място.....
Бихте ли се сменили с някой, колкото и да ви е скучен живота, колкото и да е труден или пък лесен, различен или еднотипен, бихте ли се сменили с някой?
Аз не бих, искам го такъв какъвто е, не съжалявам за целунатите жаби - всяка целувка ме е научила на нещо.
Лиске, точно това е въпроса - каква цена не бихте платили никога и за какво.
Моите теми са от живота, не са сценарии, не са фалшиви, те съществуват извън виртуалното пространство.
, разбра ме както винаги.Пак повтарям, че не става въпрос за материални неща.
Стана ми мъчно, защото видях, че тя страдаше, не беше щастлива - има обяснение.
Загубила е връзката със света, загубила е връзка с най - близките си, децата й не са съгласни особено много с новия си живот, може би наистина не го обича...
Замислих се за цената на щастието или за нещастието, защото никой не знае какво ще получи накрая, нали така?
В този живот си правим хиляди сметки, някои са верни, други не, разочарованието е в пъти повече.
Субективно е наистина, някои от вас разбраха темата, други не, някои не искаха да я разберат, но тези мнения, всяко едно от тях е ценно за мен - научи ме на нещо.
Пожелавате ли понякога живота на другите, тайничко мислите ли си:
- Ако бях на негово място.....
Бихте ли се сменили с някой, колкото и да ви е скучен живота, колкото и да е труден или пък лесен, различен или еднотипен, бихте ли се сменили с някой?
Аз не бих, искам го такъв какъвто е, не съжалявам за целунатите жаби - всяка целувка ме е научила на нещо.
Лиске, точно това е въпроса - каква цена не бихте платили никога и за какво.
Моите теми са от живота, не са сценарии, не са фалшиви, те съществуват извън виртуалното пространство.
