значи е нормално да се получи кафеникаво зацапване на белиото,трябвали веднага да се ходи в болница
- Публикувана: 17 ян. 2008, 23:49 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2008, 22:15 ч.
Как е започнало раждането ви???
А бе хора каква е тая тапа дето ви пада 
Не ми се смейте ама досега никой не ми го беше казвал това, знаех само за водите и контракциите, макар да не ми е ясно и контракциите какво точно представляват
Не ми се смейте ама досега никой не ми го беше казвал това, знаех само за водите и контракциите, макар да не ми е ясно и контракциите какво точно представляват
При мен тапата беше едно бяло слузесто нещо, премесено с кръв. Започна да ми пада след преглед за разкритие няколко дни преди термина. Пада ми два дена, а родих десет дена по-късно. Така че, не е задължително веднага след падане на тапата да родиш, макар да е много вероятно. Водите ми ги пукаха в болницата, а контракциите ще ги познаеш по силната болка
Първият път преносих една седмица. Приеха ме в болница - преглед за разкритие и 4см без грам контракции.На следващият ден вечерта почват контракциите на 5 минути след два часа родих. Вторият път през нощта ми започнаха контракциите и докато се чудех да будя ли мъжа ми, взеха че станаха на 5 минути. Докато стигнем до болницата имах 3 контракции( а тя ни е на 10минути път)с влизането направо на магарето и след няколко минути родих. И двата пъти доста бързо, пожелавам го на всеки.
Термина ми беше за 9ти февруари,но в началото на януари ядох някаква гадост и повръщах на следващия ден,цял ден!От там си докарах страшни контракции и ме приеха за задържане.Там пък бебчо се смъкна надолу и получих разкритие.Все пак ме изписаха в понеделник на 07,01,но на 9ти започнаха едни непрестанни контракции и до вечерта бебчо се появи на бял свят 
Оказах се с 3 см разкритие без абсолютно никакви болки. Чакахме я бебка да пожелае да излезе, но след като не поиска, отидох в болницата за индукция. До 5 см нямах никакви болки, контракциите се виждаха само на апарата, след това ми пукнаха мехура и нещата си тръгнаха по осезателно. 2 часа по-късно родих.
Дойде терминът, а бебе няма, контракции няма, висок корем ...
Отивам на поредния преглед при моята докторка, сядам на магарето, тя слага ръкавиците, проверява и казва: Може и да си нямала разкритие, но сега имаш 2 см.
Ходи си и ме дръж в течение.
Прибирам се, малко ми е тежко от това бъркане, но почвам да шетам, почва да боли повече, започвам да не си намирам място, звъня й, тя пита за интервала - през 5 минути - и ми казва идвай.
Звъня на съпружето, той лети и пътом да зареди дизел и му наливат бензин ...
Няма да продължавам по-нататък
Леко раждане!
Отивам на поредния преглед при моята докторка, сядам на магарето, тя слага ръкавиците, проверява и казва: Може и да си нямала разкритие, но сега имаш 2 см.
Ходи си и ме дръж в течение.
Прибирам се, малко ми е тежко от това бъркане, но почвам да шетам, почва да боли повече, започвам да не си намирам място, звъня й, тя пита за интервала - през 5 минути - и ми казва идвай.
Звъня на съпружето, той лети и пътом да зареди дизел и му наливат бензин ...
Няма да продължавам по-нататък
Леко раждане!
И аз пренасях вече цяла седмица 
Наложи се предизвикване. Ама то не свърши никаква работа. 
Цяла нощ лежах в болницата, без никакво разкритие. Мехура ми сам се спука там и така ми почна моментално раждането. И добре че бях в болницата, щото след пукането, контракциите ми почнаха на 2 мин. Ако си бях вкъщи, нямаше да устискам до болницата. 
Наложи се предизвикване. Ама то не свърши никаква работа. Цяла нощ лежах в болницата, без никакво разкритие. Мехура ми сам се спука там и така ми почна моментално раждането. И добре че бях в болницата, щото след пукането, контракциите ми почнаха на 2 мин. Ако си бях вкъщи, нямаше да устискам до болницата. 
Аз се бях наканила в 6.30 сутринта да излизам за лабораторията, където да ми направят последните изследвания (да изпреваря бабите на опашката уж). Обаче нещо по улицата взех да се подмокрям. Стана ми много смешно, "а, сега, напишка се!", обаче реших като се върна, да се изкъпя. Но то не спира. Чак след няколко минути загрях, че водите ми изтичат. Не беше наведнъж и се оказа, че може и да не разбереш в началото, че са те. Върнах се, а момчето ми се ококори защо се прибирам толкова бързо. Сети се, че има нещо съмнително и хайде към болницата. Шест часа по-късно видях Емо 
Препоръчани теми