Защо се случва това?

 Наистина интересна гледна точка.  
Разбира се питала съм се защо ми се случва това. Не защо става по принцип - факт е, болестите ги е имало и винаги ще ги има. При това положение естествено съм се питала защо се случва точно на мен. После престанах да се питам. Престанах, по простата причина, че въпросът: "Защо се случва точно на мен..." поражда естественото продължение "..... а не на някой друг." Вече знам какво е да имаш болно дете и нямам сили да си пожелая "...да се случи на някой друг."
Сигурно си спомняте, навремето пак се повдигна тази тема и някой беше публикувал един прекрасен превод от английски......за " Специалната майка" или как Бог избира на кого да даде специално дете. Тази историйка беше едно от малкото нещо, които са успявали да ме разплачат.
 

Ето я:

 Специалната майка


... През тази година  100 000 жени ще станат майки на деца-инвалиди. Мислили ли сте някога - по какви какви критерии ще бъдат избрани тези майки?

  Аз си представям Бог, как той се рее над земята...

  Той внимателно наблюдава и диктува на своя Ангел какво да пише в огромната „Книга на Живота“:

"Науман, Лиза: Син, Ангел-Хранител: Матеас. Форстър, Уте: Дъщеря, Ангел-Хранитель: Сицилик. Болман, Карола: Близнаци, Ангел-Хранител ....М-м-м, дай ги на  Гералд. Той е свикнал с проклятията".

 Накрая Бог произнася едно име и казва смеейки се: „ На тази ще и дам дете-инвалид“. Ангелът полюбопитствал: „ Защо точно на нея, о Господи? Та тя е толкова щастлива!“ „Точно затова!“, - казал Бог. „ Мога ли дете-инвалид да дам на майка, която не познава смях и радост? Това би било ужасно!“

„ Но ще има ли тя необходимото търпение?“, - попита Ангела.

„ Аз не искам тя да бъде прекалено търпелива, иначе тя ще затъне в морето от самосъжаление и отчаяние. Когато първият шок и гняв утихнат, тя ще се справи превъзходно с всичко. Аз я наблюдавах днес. Тя е самостоятелна и независима, качества които се срещат толкова рядко, а са така необходими за майките. Разбираш ли, детето което ще и дам, ще живее в свой собствен свят, а тя ще трябва през цялото време да го кара да живее в нейния свят,  това няма да е лесно.“

„ Но, Господи, доколкото знам , тя дори не вярва в теб!“

Бог се засмя: „Няма нищо, това е поправимо! Не, тя е идеална! В нея има достатъчно егоизъм.“

Ангелът затаи дъх: „Егоизъм? Това добродетел ли е ?“

Богът кимна. „ Ако тя не се отделя понякога от детето, тя няма да издържи всичко това. Тази жена, която даря с такова дете, ще се нуждае от особена помощ. Тя още не знае, но на нея може да и се завижда. Тя никога няма да възприема произнесената от детето дума, като даденост. Първата крачка  - като нещо обикновено. Когато нейното дете произнесе за първи път: „Мама“, тя ще разбере, че е станало ЧУДО. Ако тя описва на сляпото си дете цъфналото дърво или залеза, тя ще го вижда така, както много малко хора могат да видят моето творение. На нея ще и бъде позволено да осъзнае всичко, което аз знам: Невежество, Ужас, Предразсъдъци, - и аз ще и разреша да се издигне над това. Тя никога няма да бъде сама. Аз винаги ще бъда до нея, всеки ден от живота и, всяка минута, защото тя изпълнява на земята моята работа толкова добре, все едно е тук, до мен!“

 „ И кой ще бъде Ангел-Хранител на това дете?“, - Попита Ангела.

Бог се засмя: „Огледало ще е достатъчно.“

Незнам какво искаш да чуеш от нас- родителите, но точно този въпрос ИЗОБЩО НЕ СИ ЗАДАВАМ! И мисля че няма никаква полза от отговор на него , какъвто и да бил! Приемаме фактите и се борим за доброто на децата ни!
Не ми харесва и обяснението на тази жена. По ми харесва тезата при която бог определил да даде увреденото дете на силната жена, която би се справила с трудните моменти! А в такива само любов не стига!

Всеки би могъл да е на наше място...и ние преди това не сме били тук. И също не ми допада тезата на жената. Другото за бог е силно, но и аз не си задавам въпроси. Човек дори не знае колко е силен и колко много може и може да понесе, преди да се наложи. Вярно е обаче, че никой не си мисли, че ще му се случи нещо такова, преди то да се случи. След като се случи не вярваш на диагнозата, убеждаваш себе си и лекарите, че може би не е така, след време приемаш реалността и започваш да се справяш, когато станеш добър, обръщаш нещата в своя полза...както се казва, превръщаш дефектите в ефекти.
Вече се радвам, че детето ми е по - особено и не от кюпа, защо пък трябва...и аз не съм!
За нищо не света не искам да ми се е родило по- обикновено дете, само моето си искам!
С тези, нашите деца усмисляме всичко, което правим многократно, колко по - празен щеше да е живота ни, ако децата ни не се нуждаеха от по- специално отношение и грижи...да сме влезли в сивотата и суетата на масата отдавна.

Прекалено е пресен спомена от филма за Могилино. Как да приема, че бог избира майката на това дете. Къде са майките на дечицата от Могилино? А и от другите подобни домове. Да, и твете тези които прочетох ме удовлетворяват мен, като майка, но все пак има и друга гледна точка - тази на изоставените дечица с увреждания.

С риска да  бъда  линчувана  , но след  първия  прочит  на това  отгоре ми се  прищя  да  повърна 

Какви са тези глупости  

Моля  престанете  да промивате  мозъци и използвайки религията 

Какви  изстрадали души бе  хора  , какви  прераждания ???

Разбира се  човешко е  да си задаваш въпроса "защо на  мен" , но отговора  на този  въпрос  няма  нищо общо с  прераждане, нито с това дали сте силна, добра  или каквато  и друга 
Ако болните деца се раждаха само на добрите  , силни и милостиви майки щеше  ли да  има приют  в  Могилино за  изоставени деца с  проблеми , питам аз  ????

Стига сте си втълпявали  лъжи и най-вече сте ги втълпявали на други!

Не знам.. да дадеш любов и грижа на такова дете е също свободен избор, за който никой никога не е готов. Сега имам бебенце на 2 месеца, от една проста хрема започна да диша мъчително и да се задушава, бяхме в болница, - всеки път дъха ми спираше заедно с него, будя се от тишината в стаята нощем, защото уж се оправи а като заспи- проблем има. Ще търсим лекари, диагноза, лечение, но умирам от страх всяка нощ че може следващия път да не успее да си поеме дъх навреме, че може да съм заспала по-дълбоко и да не го чуя, за да го разтърся, че не знам липсата на кислород за по-дълго време как ще му се отрази, може би само вие ще ме разберете и може би едва сега аз започвам да разбирам на какво  е способно майчинството наистина.  Не мога да си представя какво им е било на тези майки, но никой няма право да ги съди, ако не е бил на тяхното място. Всеки би се уплашил от бъдещето което си представя в първия момент. Много майки за които това идва като гръм и трясък очевидно и още при раждането, когато са толкова объркани и уязвими нямат сили да го приемат. Кой може да ги съди?!?

ЗИя, не е важно дали нещо е лъжа или не - важното е кое помага на хората да се чувстват добре
дали ще го наречеш вяра или пък ще се позоваваш на медицински факти...дали ще вярваш в Господ, Шива, Алах или в съдбата, или ще се опиташ да обясниш всичко с някакви си гени...не е ли все тая???
няма лошо нито в религията, нито в науката, нито в нечии вярвания ако те носят утеха и помагат на човека да не се хвърли от някъде, да изостави всичко или просто да се предаде.....

затова, има толкова неизяснени неща както в религията - така и в науката, че е излишно да се спори на тази тема
но и да наричаш нечия вяра "лъжа" още повече ако това крепи човека....не е най0-доброто което можеш да му сториш....

Честно казано и аз съм съгласна с първия  пост, на Ели също.. за първи път го чух,когато майка на имплантирано детенце беше гост на Слави и той я попита дали си задава въпроса :защо точно на мен...а тя му отговори ,че господ си знае работата дава увредени дечица на родители ,които знаят как да се прават..силни,любвеобилни и нежни.... може да звучи нескромно,  но това са качествата, които притежавам аз ,а както са наблюденията ми и всички вас..

Защо това се случва?Този въпрос си го задавах докато детето ми лежеше два месеца омотано в кабели,без да мога да го видя и докосна,после месеци наред не можех да повярвам,че точно на мен...на нас,които толкова се обичаме,които имаме прекрасен брак и толкова мечти...защо точно ние,Господи?!Сега съжалявам,чувствам се виновна,че съм си задавала тези въпроси,приемам ги като един вид предателство срещу детето си.Отговор вече не търся,мисля,че посстигнах хармония със себе си,мисля,че има причини,за да бъда именно аз майка на Бояна и именно баща и неин татко.Толкова много научих за тези 6г,колкото други сигурно учат цял един живот и пак не научават.И станах много по-различна,но в добрия смисъл на думата.Често близки и познати са ме питали-е как вия,които изживяхте такъв кошмар,сте винаги мили,усмихнати и позитивно настроени?Това ми даде детето ми-воля за живот,която винаги ми е липсвала,сила,която не съм подозирала,че аз -вечната мрънкла,притежавам.Не ,че сега не плача,не,че съм искала да имам дете с проблем...но нещата са такива-или ги приемам,или ...трябва да умра.Факт.

Ох, Наде  с  лъжи не се  помага, а само се заблуждава 

Съжалявам , ако съм обидила  някого, гневът  ми  по-скоро беше  насочен  , към жената  ,  която е разказала това  на авторката. На  мен лично такива  историйки не  ми помагат , ни най-малко и би  ми се  искало да  не  опираме  чак до там , а да си стъпим по-здраво на  краката  и да се стегнем !

Тези , които са  избрали да вярват  на това ще  уважа  и спирам дотук!

 

Към модераторите    - не мога да изтрия това празно съобщение, дава ми някаква грешка. Ще почистите ли, моля 

Зия, важното е  едно - често лъжата прави добро, а често истината руши
важно е, че ти си намерила за себе си своя път...и всяка жена застанала до детето си - продължаваща вески ден битката - всяка тя има своята истина....важното е че за нея това е истина

в каквото и да вярваме - ние сме до децата си и това е същността на нещата и смисъла на случващото се...поне за мен

Все още си задавам този въпрос. Не искам нито да съм силна, нито добра. Предпочитам детето ми да е добре пък ако ще след това аз да съм най-скапаната майка на света. 

Не искам да съм силна майка, искам да съм звасима било от съпруг или някой друг, искам да не мога да се справям сама с живота, но детето ми да бъде здраво, да му спестя страданията, да може да бяга без аз да ходя да го спирам за да си почине за да не му посинеят устните. Въобще не ме успокоява това, че някой ме мисли за силна. И аз в началото се обвинявах търсех виновни, страдах но се преборих с това и се радвам на всеки един миг прекаран с детето си не правя планове какъв ще стане като порасне просто живея ден за ден. И никога не съм съжалявала че съм го родила с проблем, приех че това е едно изпитание което трябва да го преодолеем.
И напълно подкрепям Зия. 

Не обичам този вид утешения - преродил се - избрани сме били - не знам си кво си........
В популацията определен брой деца се раждат с проблем. Случайност е на кого ще се падне.
Една част се борят за децата си, друга част ги оставят в Могилино и подобни... и една много малка част правят СЪЗНАТЕЛНИЯ избор да осиновят дете с вродено увреждане.

Правилният въпрос е - не защо, а КАК?
Как да го опазя?
Как да се погрижа най-добре за него?
Как да му осигуря живот, в който ще се чувства добре?

И аз съм от майките, които препочитат средностатистически пакостник, вместо да са "избрани майки на специално дете".

чудех се дали да се включа в темата, защото макар, че минахме през доста изпитания, детето ми няма проблем в момента...

това, което за някой е глупост и лъжа, за друг е самата истина...
вярвам в прераждането и вярвам в Бог, но и двете обяснения в началото на темата не ми допадат. защото по мое мнение нещата не функционират по този начин.
човек е единственото същество на планетата, което не се съобразява с природните ритми и цикли и руши, мястото на което живее. и с всеки ден се отдалечава от самия себе си и се разграничава от цялото, част от което е. съвсем естествено е всичко това да се връща като бумеранг. няма избрани или наказани. въпрос на шанс/малшанс/ е на кого ще се падне черния джакпот. това е моят отговор на въпроса Защо се случва това?
никога не съм си задавала въпроса "Защо на нас?", защото този въпрос не помага на никого с нищо

На мен пък ми се струва, че е твърде повърхностно да се разглежда по този начин въпроса - "предпочитам пакостник пред болно дете". То това е някак си твърде ясно и лесно за избиране. Не ми се вярва да се намери родител, който да каже обратното, а дори и да се намери, той ще излъже. Някъде бях чела някой да казва, че да имаш "различно" дете е от тези благословии, за които никой не се моли, но когато ги получи, благодари за тях. Едва ли ще се намери някой тук, който с чисто сърце да каже, че предпочита никога да не е имал точно това дете. 
Според мен, всеки намира начин да се справи рано или късно с тези мисли, които несъмнено тревожат повечето от нас. Но недейте да наричате глупаци тези, които са избрали различен от вас начин. Аз също не вярвам в прераждането, не вярвам и че детето ми изкупва чужди грехове, не вярвам, че аз съм наказана чрез него, не вярвам, че злото в света е Божие дело, по никакъв начин. Единственото, в което вярвам истински е, че това е моето дете, аз съм неговата майка и трябва да се грижа за него, както, ако беше "средностатичстически пакостник". А ако се науча на това-онова покрай тези грижи, само ще ми е в полза.

Християнската религия учи,че прераждане не съществува. За себе си съм разбрала, че каквото и изпитание да ни праща Бог, това е за да ни научи на нещо и да ни покаже нещо.
От както се е родила Йоана  не ми се е случвало да си задам въпроса "Защо на мен", по скоро бих се запитала "Защо не на мен". С какво съм по-специална,че да се случи на друг.
Йоанка ме научи да съм по-състрадателна и да се интересувам от болката и на другите. Преди приемах за даденост здравото си дете(сина ми) и се тревожех за незначителни неща. Дори ми беше дотегнало да си седя в къщи,за да го гледам, мечтаех да работя. Сега съм коренно променена, радвам се, че се грижа за децата си и това не ми тежи. Разбрах, че най- ценното са те, всичко останало е между другото.

Аз искам да знам защо. Аз вярвам в прераждането, вярвам, че нищо не се случва просто така и има причина. Това, в което аз вярвам не е точно казаното в първия постинг, дори напротив. Това е изпитание, с което трябва да се справим и едва ли идва, за да ми покаже колко добър и сърдечен човек съм, дори идва за да си задам въпроса такава ли съм наистина?И може би за да ме направи по-добра. Ако знаех причината, щях по-лесно да си нося кръста. Ако някой е чел "Диагностика на кармата" може би ще разбере какво искам да кажа.
И още нещо ми се иска да добавя - много е вярно това, че трябва много да внимаваме какво си пожелаваме, защото може и да се сбъдне. След болното дете си пожелах пакостник

Аз премислям много това, което искам да напиша! Първо защото, ако е истина това, мен някой или било то и БОГ, според написаното, "наказа" два пъти, дори и втория път ме остави да ми е толкова трудно, при ясна диагноза, сама да убеждавам докторите в това, което трябваше да направят. Питам се много въпроси, давам си много отговори. Обикновено въпроса ми е обаче, защо моето дете трябва да го боли толкова много или защо моето дете е подложено на толкова труден и неясен към бъдещето живот? Никога в мъката си и болката си, не си помислих да поставя себе си отпред, някак беше нормално за мен, каквото и да съпътства моите деца, аз да съм МАМА, която да е до тях! Мислите, че не ми се е искало да бъде както тръгна отначало живота ни, с раждането на един много здрав и страхотен Мишо? Всеки миг и всяка минута обвинявам себе си, че не опазих децата си по някакъв начин. Че хората около мен, не опазиха децата ми. Визирам конкретно и докторите, които имат за задача, да следят и лекуват нашето най-свидно! А не го правят, не се интересуват, играят на вабанк (ако така се пише), или на тука има, тука нема, без да правят изследвания, профилактики и ехо-та, на бременните, без да предписват необходимите витамини, после на новородените, знаете какво се случва, единия доктор грижовен, ще го отгледа от парче месо, прецизно и внимателно, другия обаче, джаста праста ще направи всичко възможно всякаш нарочно да обърка и провали грижите на предния. Или пък не са заинтересовани и не обръщат внимание на "специалните" деца, слагат им едни и същи етикети и ги лекуват под калъп!
Аз мисля, че ние хората трябва да спрем да търсим кой друг е виновен и да поемем най-после отговорността си, ако всеки най-после присърце си поеме задълженията и ги спазва, мисля, че голяма част от децата поне тук в България, няма да са в този форум и с толкова тежки диагнози, разбира се, не говоря за определена част от случаите, за които има логични обяснения!
А най-накрая искам да кажа, че никое дете не заслужава да страда, и наистина не пожелавам на други деца да са на мястото на моите, но въпреки това, ще продължавам да питам с майчиния си егозиъм, защо на моите?