Самоконтрол и шопинг терапия.
- Публикувана: 29 ян. 2008, 21:11 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2008, 22:59 ч.
Как се справяте със страховете за децата си?
Аз също съм психо на тази тема. Не успях да прочета цялата тема, че имам много работа. Но синът ми е зорко наблюдаван от мен, всяка вечер го опипвам за възпалени лимфни възли 
. Откакто наистина съм по-натоварена в работа и с изпити по-рядко се заравям в черногледството, но все пак... има една книжка "Състояние на страх" ... дали ще е паника от катастрофи, болести, война или друго, състоянието на страх ни е натрапено и живеем с него. Многото информация до там води 
. Откакто наистина съм по-натоварена в работа и с изпити по-рядко се заравям в черногледството, но все пак... има една книжка "Състояние на страх" ... дали ще е паника от катастрофи, болести, война или друго, състоянието на страх ни е натрапено и живеем с него. Многото информация до там води 
Аз мога от личен опит да споделя,че откакто чета в бг-мамма някои от подфорумите и аз се пернах леко.Не колкото тебе,но ако не бях спряла честото посещаване,щях да съм на същото положение.Вече влизам в този подфорум, красива мама и готварски.Новините по тв отдавна не ги гледам, особено пък на Нова телевизия. Само на Канала и то само ако знам,че нещо от международно значение се е случило.Но при тебе е лошо и че не работиш.Въртиш се в затворен кгръг. Дано намериш за себе си скорошно решение 
Колкото и клиширано да звучи, ключът е в теб.Аз какво правя, като ми щукне кофти мисъл и веднага гледам да я изтикам с друга- положителна. На пример вземам да чета някакво развлекателно списание /ако трябва на глас/ или гледам да се заговоря с някого. За това е хубаво да си сред хора, да работиш нещо. В началото ми беше трудно да бягам от лошите мисли, но това се тренира. И избягвам да чета за болести, смърт и подобни.
Доста неща научих от борбата си с паническото разстройство, но основното е - да имаш воля.
Доста неща научих от борбата си с паническото разстройство, но основното е - да имаш воля.
Отговарям конкретно на въпроса ти-детето е почти винаги с мен,рядко го поверявам на майка ми/тя е работеща/.Докато е с баба си,съм напълно спокойна,защото знам ,че е супер грижовна.Ще трепери над детето,дори прекалено.Когато е на детска градина/от един месец не е/пак съм спокойна-не знам и аз защо,но е така засега!
Когато съм у дома,съм в интернет най -често/това е хобито ми/-чета тук във форума,но рядко влизам в Здравословни и в Клюкарника.Умишлено избягвам тъжните теми,защото плача много ,когато прочета някоя от тях.Знаейки за тази си слабост,просто избягвам .Това е.
След форума се захващам с ежедневния преглед на торентите -ровя се и търся детски филмчета на детето и комедии,романтични или семейни драми.Никога не гледам фантастика,ужаси,крими и прочее натоварващи.По обед гледаме с детето новите филми,после играем,четем приказки,ходим на разходка.
Мисля как да разнообразя ежедневието ни,къде да идем да се забавляваме,къде да идем на гости,коя постановка да гледаме и т.н.
Дори не знаех за синините,озадачихте ме,сега сигурно и аз ще започна да се вглеждам всекидневно в тялото на детето,ох!
Но,Буболина,ти си прекрачила границата на нормалните страхове,според мен,затова ,моля те,стегни се.Успех ти желая.
Когато съм у дома,съм в интернет най -често/това е хобито ми/-чета тук във форума,но рядко влизам в Здравословни и в Клюкарника.Умишлено избягвам тъжните теми,защото плача много ,когато прочета някоя от тях.Знаейки за тази си слабост,просто избягвам .Това е.
След форума се захващам с ежедневния преглед на торентите -ровя се и търся детски филмчета на детето и комедии,романтични или семейни драми.Никога не гледам фантастика,ужаси,крими и прочее натоварващи.По обед гледаме с детето новите филми,после играем,четем приказки,ходим на разходка.
Мисля как да разнообразя ежедневието ни,къде да идем да се забавляваме,къде да идем на гости,коя постановка да гледаме и т.н.
Дори не знаех за синините,озадачихте ме,сега сигурно и аз ще започна да се вглеждам всекидневно в тялото на детето,ох!
Но,Буболина,ти си прекрачила границата на нормалните страхове,според мен,затова ,моля те,стегни се.Успех ти желая.
Като майка и аз се страхувам...даже по едно време обмислях сценарий...как да реагирам при земетресение( ако детето е на градина)...при биологично оръжие, при атомна бомба... и почват едни черни мисли, как се прекъсва тока, моб, телефони...а градината е на километри...ужас направо.
Мислех за хиляди опасности, които дебнат детето ми и нас, и които реално могат да се случат, докато по един повод с детето не отидохме на лекар-Хомеопат. Отидихме за детето, а лекарката прегледа и мен( поразпитва ).Само от няколко думи и ми каза "много тревожен родител си, а това се предава и на детето". След 2-3 часа разговори ми даде да пия едни хомеопатични гранулки...и да ви кажа, момичета от 1 мес. съм съвсем различна. Не че съм станала непукист, но съм определено по- спокойна, не ме тресе неоснователен страх за детето и на бъдещето на света. Не съм и предполагала че мога да живея в мир със себе си, но ето че се случи. Естественно аз също още се тревожа- като отива до магазина, само надничам през прозореца, как ще пресече, дали някой няма нещо да му направи...следя го нон- стоп..Даже не разрешавам без мен да се слиза на площадката....ноооо рано или късно и това трябва да се преодолее, та нали утре ще излизат сами за у-ще... Трябва да се стегнем!!
Мислех за хиляди опасности, които дебнат детето ми и нас, и които реално могат да се случат, докато по един повод с детето не отидохме на лекар-Хомеопат. Отидихме за детето, а лекарката прегледа и мен( поразпитва ).Само от няколко думи и ми каза "много тревожен родител си, а това се предава и на детето". След 2-3 часа разговори ми даде да пия едни хомеопатични гранулки...и да ви кажа, момичета от 1 мес. съм съвсем различна. Не че съм станала непукист, но съм определено по- спокойна, не ме тресе неоснователен страх за детето и на бъдещето на света. Не съм и предполагала че мога да живея в мир със себе си, но ето че се случи. Естественно аз също още се тревожа- като отива до магазина, само надничам през прозореца, как ще пресече, дали някой няма нещо да му направи...следя го нон- стоп..Даже не разрешавам без мен да се слиза на площадката....ноооо рано или късно и това трябва да се преодолее, та нали утре ще излизат сами за у-ще... Трябва да се стегнем!!
Аз съм решила да си направя раничка за спешни случаи и да науча детето в случай на опасност да я грабва и да тича навън или другаде ...но кога ли ще стане
Еее, хора недейте така! По тоя начин се живее в постоянно напрежение, а нали се сещате, че то не може да се натрува безкрайно. В един момент ни избива предпазния клапан
И аз да се запиша в тази тема! И аз съм тръгнала по-пътя на голямата тревога. Постоянно се притеснявам и тревожа, някой път ако няма за какво в момента, се тревожа за бъдещето им( напр. случая със сестрите Белнейски ме държи още в ужас). И на мен тези новини ми действат много зле.
И аз постоянно си мисля как ще реагирам в случай на земетръс и др. подобни бедствия. Като светкавица бързо ми минава през ума плана за действие. През нощта при най-малкия шум се стряскам, данеби някое да е вдигнало Т. И сърцето ми започва да бие лудо. Когато отваря форума, първо влизам в здравословни проблеми...
Много се притеснявам от тази тревожност. А знам че само Бог може да ги пази!
Ох, голяма е отговорността да си родител.
Може би при мен факта че не работя активно вече толкова време ми се отразя зле.
И аз постоянно си мисля как ще реагирам в случай на земетръс и др. подобни бедствия. Като светкавица бързо ми минава през ума плана за действие. През нощта при най-малкия шум се стряскам, данеби някое да е вдигнало Т. И сърцето ми започва да бие лудо. Когато отваря форума, първо влизам в здравословни проблеми...
Много се притеснявам от тази тревожност. А знам че само Бог може да ги пази!
Ох, голяма е отговорността да си родител.
Може би при мен факта че не работя активно вече толкова време ми се отразя зле.
Аз съм решила да си направя раничка за спешни случаи и да науча детето в случай на опасност да я грабва и да тича навън или другаде ...но кога ли ще стане
Еее, хора недейте така! По тоя начин се живее в постоянно напрежение, а нали се сещате, че то не може да се натрува безкрайно. В един момент ни избива предпазния клапан
Виждала съм , че така правят в САЩ, Япония и на други места по Света ...това си е в реда на нещата...детето трябва да знае как да реагира адекватно, напрегнато ми е като знам, че не съм го направила
Ох ... аз си мислех , че не съм наред , но явно не съм единствена ...
Мен от болести не ме е страх , но много го мисля да не се нарани нещо , примерно да падне и да си извади око , да не си пререже пръстче или нещо подобно
Ужасно е и не знам защо си го представям ...
Иначе не съм толкова тежък случай - днес цял ден е при свекървата и не съм звъняла , но от време на време ми се прокрадва някаква мисъл как би могъл да се залее със супата от котлона примерно
въпреки ,че изрично предупредих свеки да махне оттам тенджерата .
Но си налагам да не мисля такива неща . А и аз ходя на работа , детето на градина ...
Просто се чудя защо ми се пракрадват такива идиотски мисли и то все - най - гадното си мисля
, но явно не съм единствена ... Мен от болести не ме е страх , но много го мисля да не се нарани нещо , примерно да падне и да си извади око , да не си пререже пръстче или нещо подобно
Ужасно е и не знам защо си го представям ... Иначе не съм толкова тежък случай - днес цял ден е при свекървата и не съм звъняла , но от време на време ми се прокрадва някаква мисъл как би могъл да се залее със супата от котлона примерно
въпреки ,че изрично предупредих свеки да махне оттам тенджерата .Но си налагам да не мисля такива неща . А и аз ходя на работа , детето на градина ...
Просто се чудя защо ми се пракрадват такива идиотски мисли и то все - най - гадното си мисля
Естествено, и мен понякога параноята се опитва да ме полази. Ама аз я гоня- тъпо и упорито. Много рядко влизам в тъжни и трагични теми Влезна ли, старая се да не мисля много- много по въпроса. Още по- малко пък си представям това да се случи с дъщеря ми. Твърдо отказвам да си представям как нещо лошо се случва с детето, мъжа ми, брат ми, баща ми и т.н. и т.н.
Върнах се на работа.
Затрупах се с работа.
Мисля позитивно, усмихвам се и излъчвам позитивизъм.
Влезна ли, старая се да не мисля много- много по въпроса. Още по- малко пък си представям това да се случи с дъщеря ми. Твърдо отказвам да си представям как нещо лошо се случва с детето, мъжа ми, брат ми, баща ми и т.н. и т.н. Върнах се на работа.
Затрупах се с работа.
Мисля позитивно, усмихвам се и излъчвам позитивизъм.