Държите ли на това бебето да е постоянно с вас след раждането?

Предпочитам да е при мен през деня, но вечер да го взимат.

И аз така.Но третият ден се чувствах прекрасно и поисках да ми го оставят презж нощта.

На 3 часа

Първа опция 

Да, това е много важно за мен -така гласувах.
Слава Богу,така и стана!

Предпочитам да е с мен постоянно след раждането.От първата минута.

За съжаление не се развиха така нещата,но ако някой ден живот и здраве имам второ няма да го допусна.

За мен беше много важно бебето е да при мен от самото му появяване на бял свят.Сина ми седя на кислород 24 след радането, след това си беше постоянно при мен, дъщеря ми от самото начало

И двата пъти съм си вземала децата до няколко часа след раждането.

Предпочитам да е при мен през деня, но вечер да го взимат.
Мисля си, че ще се изтощя, ако е при мен постоянно. Първото ми детенце го даваха само за хранене, беше ужасно само го гледах през прозореца, сега се надявам контактът ни да е значително по-голям.

Синът,ми по мое желание беше постоянно при мен.За което в последствие съжалих защото за 3 денонощия след тежко раждане  поспах има ,няма 2-3ч.
Дъщеря ми я водиха на 3ч.и мога да кажа че,се възстанових много по бързо.Тъжно ми беше само първите 24ч.защото седя на кислород.
Гласувах с опцията за 3ч.

Трета опция 
Така и беше

Аз гласувах за три часа, защото имах не особено леко раждане и това ми даде възможност да си почина. Но ако имам второ детенце, предпочитам да имам право да избера на момента, според това как се чувстваме и бебо и аз.  

Гласувах с: Предпочитам да е при мен през деня, но нощем да е отделно.
В действителност ми го носиха на 3 часа - наложи секцио в последния момент с пълна упойка и трудно се възстанових, а и за 1ви път през живота си виждах бебе на по-малко от 9 месеца и ме беше страх да не му навредя толкова неука  После се оказа,че то всичко ти идвало отвътре   

Гласувах с първа опция, въпреки, че ми дадоха Никола след 24 часа. Родих секцио и това е престоят в реанимация. Но след това стоя при мен- не разреших да го вземат вечерта. Чувах как другите бебета плачат като са сами през нощта и ми беше много мъчно. Човечетата ги е страх, сами са и ми се струваше проява на каприз да го оставя. Не искам да обвиня никой, просто така се чувствах.

Да,държа да бъде при мен постоянно!
За съжаление не беше така,наложи се да вися на главите на акушерки и дежурни лекари непрекъснато,докато се съгласят накрая да ми дадат Лора.

държах да е при мен!

на 3 часа-/майката трябва и да си почине след раждането/

 Нямах кърма, детето се съдираше от рев и нощем го носех на акушерките да го хранят.Оказа се, че е по-добре да поспя няколко часа, отколкото да съм под постоянно напрежение какво да го правя.

Опция 2

2-ра опция, те тогава и ми го донесоха де. На единия ден родих на обяд, на другия ден към 10ч ми го донесоха.

Исках да е при мен, но родих със секцио и първия ден ми беше трудно даже да го държа.


Но гласувах с първата опция според моето желание.

Гласувах с първа опция 
Дъщеря си родих по естествен път - видях как излиза от мен, как я мият, повиват и после 2часа лежахме една до друга  Бях много щастлива и не сме се разделяли изобщо. Държах всичко да правя сама (даже и тъпото повиване)...Нощем крадяхме пелени от шкафовете, за да преповиваме бебчетата, защото само през деня даваха пелени    Въпреки че вече имаше памперси на пазара, не разрешаваха вноса им в болницата.
Синът си родих със секцио, видях го как изплака и ми го взеха...След това 24часа в реанимация съм ревала за него...Биха ми обезболяващи, успокоителни, но аз ревах непрестанно и не ме хващаха...
Едва на другия ден го видях, влачейки се по стената от болки...Мина ми всичко...Даваха бебетата на 3часа да ги кърмим, не ме питайте как съм изминавала дългия коридор...Само мънинкият ми беше в главата, като трябваше да го откарвам обратно в беб.отделение пак ревах...Даже един път не го върнах и ми дигнаха скандал, ама не ми пукаше - аз го гуших в ръцете си, нямайки нужда нито от сън, нито храна, нито вода... От първия ден исках ВИП стая, но все нямаше и копнеех за момента да прекарвам времето си с бебко...На четвъртия ден  ми дадоха ВИП стая и бях най-щастливата на земята!!!
Сега ми предстои пак секцио, и ми се реве от безсилие...Пак няма да виждам бебка 24часа, а пък "баткото" колко ще ми липсва...
Много ми беше жал за малките бебоци, които бяха на ВИП етажа - даже нощем бяха на лампа, ревящи, гладни, та даже ми се стори и студено в беб.стая...А аз гушках моето момче 

О, да, разбира се. Определено. Така е и редно. След като родих не съм оставала без него и за секунда. Като го взимаха за кръв или изледвания го носех аз, ако са жени със секцио или не стават - идват екипите и машините в стаята. Никога бебе не се взима и отделя. Ако са в кувьози - са в една огромна зала, до нея са и стаите и майките могат да киснат до бебетата си нон стоп, има и едни големи фотьойли, за кърмене, дремване. Никога не се отделят бебетата.  

На три часа!

Държа да си е при мен през цялото време!
Нямах реална представа колко е важно това за кърменето, но така естествено се получи, че не можех да се отделя от бебчето си  , което от своя страна също не можеше да се отдели от мен  и прекара цялата нощ на гърдите ми. Живот и здраве, ако имам друго дете, това ще бъде едно от основните изиквания към болницата, не искам да ми го тъпчат с АМ. 

зависи. Гласувах с три часа, но не е това и точната опция. първия път родих в частна болница и можех да го взема когато искам. Донесоха ми го в реанимацията, носеха го и го отнасяха когато кажех. Всъщност той прекарваше часове при мен, но отвреме-навреме исках да остана сама. В смисъл, когато си спеше, не намирах особен смисъл да го разглеждам   или пък докато се храня или си правя тоалет, кой да ми го гледа в стаята.... като почнах да ставам, ходех сама при него, в стаята имаше още едно-две бебета, майките им също си ги взимаха "на поискване".  Надявам се и втория път да стане така.

Гласувах за опция 2. Все пак, раждането е изморително и бих предпочела да имам малко време да се възстановя. Но искам за първи път да ми го дадат до 1-2 часа след раждането.

За мен опция 3 е най-приемлива...все си мисля, че за да съм адекватна ще ми трябва време за сън...още повече, че съм свикнала да спя по мнооого...

И аз така предпочитам.

2 опция
Баткото го родих в 16,10 и към 21 ч. ходих да си го търся.Първата вечер изобщо не спах,да бдя над него.На втората бях капнала от умора и не го чувах./раждах 16 часа /.
Бебчо родих в 20,53 ч донесаха ми го към 10 сутринта.
Мисля че на майката и трябва малко "реанимация " след раждането.

Последна опция - да го носят на три часа. Така и стана.

Аз бях в такава стая,в която бебетата бяха при нас,три майки с три бебока денонощно.Мога да кажа,4е беше много напрегнато,постоянно някое от тях ревеше.А на мен ми беше и трудно да ставам от леглото,заради шевовете.За три дена престой,едва ли имах няколко 4аса сън.Така 4е за мен друг вариант би бил по-уда4ен.

Не, не държа. Предпочитам да е при мен само през деня, през ноща не.

Не мога да си представя да отделят бебка от мен дори за минута,раждах дълго 16 часа но не дадох да я вземат дори за през ноща,каква умора та аз бях най щастливия човек на света,никаква умора не съм почувствала.Не можех да си представя да е някъде гладна,наакана,да и е студено да плаче и да няма кой да я гушне,през цялото време съм я гушкала,ако родя отново пак няма да позволя бебето да е отделено от мен 

Първа опция

предпо4итам да е при мен през деня но да я взимат през но6та    ина4е аз родих секцио и ми я дадоха на 4  ден след раждането

Трета опция

Аз след като родих казах,че искам да си е при мен 

Да, това е много важно за мен -така гласувах.
Слава Богу,така и стана!
 

Отговорих с първа опция. Тук бебето ти го дават веднага след раждането и е с майката до изписването. В болницата, в която раждах, ми дадоха един лист с инструкции за сигурност. Специално внимание беше обърнато на това бебето да не се оставя НИКОГА само, да се изискат картите на персонала и да се гледа добре снимката. Ако се налага да се направи някаква манипулация на бебето, то задължително трябва да бъде придружено от бащата. Забранено е и носенето на бебето на ръце, за да се избегнат трагични случаи в резултат на падане на майката. Бебетата се държаха само в креватчета, които имаха колелца и бяха напълно подвижни.

Предпочитам да е при мен само през деня,а през нощта не.

ле-ле.Беше ми първа бременност със секцио по медицински причини и въобще си нямах представа какво е това бебе, как се държи, храни, облича, къпе ....и дори как се сменят памперси.
Отчитам като плюс факта че в болницата в която раждах за децата се грижеха педиатри....научих доста неща от тях.
Бяха добри и оставяха децата при майките за доста дълго време....паузата без бебетата беше около час и половина на хранене.Време в което поне спокойно можеш да се погрижиш за себе си, да се освежиш и да подремнеш.
.Дразнеше ме единствено факта, че някой от смените оставяха бебетата да плачат вечер и не ги даваха на майките...но това е до съвестност в изпълненеи на служебните ангажименти.
При второ бебе, може би ще съм по смела в някой неща, но тъй като мисля пак да е с операция не бих отказала помощ в първите дни.
 При мамите раждали нормално мисля, че отделянето е по скоро минус.

Държа да е при мен.

3 опция.така и беше.

Предпочитам да е при мен през деня, но нощем да е отделно. - това е моят отговор. Така предпочитам, така и беше. Нощем е от 12 до 6 в Тина Киркова

Направо ми се дорева от разказа ти, честно. Наистина първите 24 часа са ужасни, как ни лишават от бебетата

Гласувах с 2-ра опция. Поне 24 часа ми се иска да се възстановя след раждането. С първото раждане ми донесоха и оставиха дъщеря ми на 3-тия ден след раждането и честно да си призная добре, че така стана, защото за себе си не можех да се грижа, какво остава за бебето.

Аз предпочитах да ми го донесат веднага,но понеже имаше усложнения при мен -дадоха ми бебока чак на 3-ти ден!

Не, това е времето в което майката може да си почине и възстанови, а хлапетата ги отглеждат специалисти , които оказват грижи които майката не е в състояние да положи в този момент. Много съм благодарна на неонатолозите и акушерките, които отглеждаха близнаците ми, докато аз се съвземах от секциото и отоците по цялото ми тяло. Само можеха да се държат по-учтиво и да обясняват какво правят за да имам по-топло отношение и да изпитвам уважението, което реално заслужаваха, а не да седя е да рева с часове, да ме пита човек за какво

Лично за мен най-важно е детето да е с мен веднага и през цялото време.
За съжаление не беше така, макар че бях на ВИП-етажа.
Редно е майката да има право на избор и най-вече на човешко отношение.

Аз избрах опция 1, защото не смятам, че мога изобщо да си почина, ако детето не е при мен и не го гледам, особено като зная какви простуди им причиняват в болиницте. При мен, за щастие, така си беше и в реалността 

3- та опция

да е с мен непрекъснато и така беше от момента на раждането. първата нощ тъй като не знаех какво да го правя, родих вечерта все пак, а и ми бяха наредили да не го кърмя до сутринта (нещо което няма да спазвам следващия път!), си го гушках и даже спахме и двамата в леглото ми. сутринта ми се скараха за това, но той спа спокойно благодарение  на това че бе гушнат в мама и чуваше сърцето, което бе чувал докато бе в мен... Чувството той да е непрекъснато с мен беше прекрасно! В болницата където раждах всички бебета всъщност бяха при майките си нонстоп освен ако имаха здравословни проблеми или бяха в кувьози. А за оставянето сам докато съм в тоалетната например, бяхме две във стая (ВИП) и едната от нас гледаше бебетата ако се наложеше другата да излезе.

Определено държа. Преди 5 месаца родих третото си дете тук в Канада. Родих след 9 часа контракции (без епидурал), 2 часа напъни и накрая спешно секцио. Преди това цял ден бях чистила, докато тръгна за болницата и тръгвайки вече бях скапана. Тук след секциото ако няма усложнения такива измишльотини - 24 часа в интензивно, няма. Между другото докато ме шиеха мъжът ми беше до мен и държеше бебето. След това 1 час си в отделна стая за наблюдение, като при мен беше мъжът ми, на който бяха дали да гушка бебето. В този един час плахо попитах дали могат да ми дадат бебето да се опитам да го накърмя и за моя изненада нямаха нищо против. От този момент нататък не се разделих от бебето. От самото начало спеше в леглото ми, а креватчето му стоеше празно. Дори първата нощ след раждането бебето като плачеше, аз не позволих на мъжа ми той да го успокоява. И трябва да ви кажа че нищо друго не беше в състояние да ме вдигне толкова бързо на крака, колкото бебето до мен. Бях в еуфория. Когато то спеше и аз спях, когато плачеше последната ми мисъл е била че ми пречи за нещо. И кърменето ми тръгна безпроблемно, и още в самото начало вече бяхме създали здрава връзка Сърцето ми се свива като си помисля как другите ми две деца са плакали сами след раждането - този невероятен стрес, и вместо да бъдат гушнати, стоплени и успокоени от майка им, са били сами сред някакви чужди и безразлични хора

Първа опция.

Не мога да си представя да родя и да не съм с бебчо. От голи на корема ми ги слагам да кърмят и се гушкаме под завивките за около един час. След това те заспиват и аз си взема душ, сложа удобни дрешки и обратно в леглото да се гушкаме и спим.
То са такива емоции, адреналини и такава невероятна връзка, че сигурно ще ми се счупи сърцето да не са ми до мене.

Исках да е при мен,и то така си и беше.

Първа опция-за това предпочетох МД

ПЪрЪтЪ в рЪкЪтЪ, бебето - под носа! Сигурно защото първото беше много кротко.

Исках бебето да е при мен, така и стана. Това е една от главните причини, поради които родих в Майчин Дом.

Водиха ми я на 3ч. - не че можах да почивам, но ми беше по-добре, защото не можех да се мръдна от леглото два дни

Предпочитам да е с мен постоянно от мига на раждането.
И ако имам второ няма да допусна до ми го вземат и да се разпореждат с детето ми-кога да го виждам, как да се храни, да му се дават лекарства без адекватни обяснения защо и още куп такива простотии, които ми придават горчив привкус на спомените за първите дни с бебето ми.

 И аз 

моят отговор пак не се вмества в никоя опция
не бих издържала,ако бебето е при мен постоянно-лежах 3 дни в интензивното,бях много зле,дори и след като ме преместиха в родилното
не ми харесва,обаче,бебтата да се дават под час бих предпочела майката да може да вижда бебето си,когато и колкото поиска,а не на 3 часа за 30 минути.
май най-близо до опцията-през деня с мен,нощем-отделно

Ако всичко е наред,бих предпочела да сме си заедно с бебчето непрекъснато!

Бих искала когато родя бебчо да е си е при мен 

на 3 ч.

И при двете ми раждания децата ми бяха постоянно при мен. Мисля, че така е най-добре.

би било добре за да свикнат мама и бебе

Големият ми син трябваше да бъде под наблюдение когато се роди. Не беше при мен, за мое огромно съжаление. Имах достъп до него денонощно когато и по колкото си поискам, с изключение на 2 часа през деня, когато в неонатологичното отделние извършваха  рутинните прегледи. Малкият беше до мен през целия ни престой в болницата. Гласувах.

Държа да е при мен, така и беше - два часа след раждането ми го дадоха и го взеха само първата нощ.

Първа опция.

Ако беше така:

1. Нямаше да е толкова трудно да го накарам да засуче . Трите дни в болницата гърдите ми бяха препълнени и само чаках да експлоадирам ....  Никой не ти казва какво да правиш, а ми даваха шише с АМ с огромна дупка ДА ДОХРАНВАМ. Добре, че бях попрочела, та не се поддадох .....Но бях много уплашена и паникьосана...
2. Нямаше да имам нужда от баби, дядовци и тем подобни, защото щях да се науча още в болницата как се спенят памперси, как се къпе бебо , как се третира пъпчето и т.н.
3. Щях да свикна по-някакъв начин с непрекъснатото му присъствие до мен.
4. Щях да го гушкам когато плаче.
5. Щях да му давам да яде, когато пожелае.
6. Щях да си мисля, че мога да направя нещо за него както трябва в първите часове в къщи, а не да ме е страх от мисълта за това...
7. Нямаше да изгубя три важни дни от живота на малкото човече.....


Има и още...но в момента не се сещам 

При мен от самото раждане.

За мен най-добрият вариант е да го носят на 3 часа за хранене. Така и стана. Не съм имала нужда от почивка след раждането, всичко мина идеално, но не мога да си представя да оставя бебто само, когато ходя да се къпя, да се видя с близките си или да си взема нещо за хапване.

опция 1 -въпреки че , е по- добре майката да си почине след раждането , но не знам може би с нторото ще бъде пак същото -трудно ми е да го оставя само - сигурно не е правилно , но се чувствам ужасно

Държа бебо да си е при мен!!!

много държа детето да е при мен и затова, независимо, че бях секцио наехме вип стая, за да ми я дадат и станах още вечерта на операцията, за да се раздвижа максимално бързо.

С риск да ме нападнете ще си кажа мнението
Първо гласувах за първата опция бебето да е постоянно при мен!
Не мога да си представя , че съм чакала това дете 9 месеца да се появи ,плакала съм , притеснявала съм се , сънувала съм и какво ли още не и накрая раждам и вече имам нужда да си почина ....... от какво???????????????????????????????????
Родих в Тина Киркова там беше малкия при мен през целия ден и цялата нощт , кърмех го на поискване (а не да седи цяла нощт да се дере някъде)когато са идвали на свиждане повечето хора не искаха да видят мен а детето , а и едно е бебето да се ди в детското отделение и да му обръщат внимание от време на време , съвсем отделно да си е при теб когато съм ходила да се къпя предпочитах друг с майчински чувства да е при него а не сестра която и е дотегнало от бебешки рев .(имам в предвид другите момичета с които бях в стаята , а и си разменихме телефоните и си звъняхме като плачеше нечие бебе)
Може да се пише страшно много по-темата .......най-важното е не моето мнение а какво чувстава всяка една от нас !!!  

В нашата болница бебета (ако няма някакви проблеми) са в креватче до леглото на майка си. Донесоха ми 2-3 часа след раждането и си беше постоянно при мен. Когато се прибрахме вкъщи си имаше своя стая за през нощта.

Да, но след първите 12-24 часа . Пояснявам, че отговора ми е такъв понеже родих секцио.Ако беше нормално бих искала да е при мен от началото

Гласувах с трета опция.

Първа опция-така и стана, бебето не е отделяно от мен дори и за секунда след раждането. Искам и с второто (живот и здраве) да е така.
Според мен, майката трябва да има избор-когато иска да оставя бебето и да се грижат за него, и когато желае да си го взима. Защо трябва да има твърди правила? Едва ли една жена може предварително да определи дали веднага след раждането ще е в състояние да се грижи за бебето. Тогава трябва да има на кого да го повери докато се възстанови. Но пък може да се чувства добре веднага след раждането и да си иска бебето, трябва ли в такъв случай да чака докато някой прецени че може да и го дада?

Първа опция. Важно е за майката, а съм сигурна, че и за бебето. Освен това ако е при мен постоянно, няма да могат да му правят манипулации без мое съгласие, нито да го хранят точно преди часа за кърмене, понеже е ревало, а мен само да ме уведомяват.
Бебето ми не е било при мен в болницата. В "Света София" ги носят на 3 часа, а уж болницата е приятел на бебето- друг път.
пп: Освен да се види нагласата на майките, анкетата има ли и друга цел?

Да,но след първите 12-24 часа.Родих с операция и ще се притеснявам много дали ще мога да се справя.Друг е въпросът че ми я донеса на 4я ден.

Гласувах с първата опция! Тук в Турция, няма такъв вариант да не е при тебе бебето и в държавна, и в частна болница, независимо дали си родил секцио или нормално! Родих секцио и на 3 час след операцията бях на крака, а на 4 час бях в банята да се къпя!

Гласувах с първа опция. На практика беше различно, раждах със секцио и ми я донесоха едва след 3 дни.

От самото раждане държах да е при мен- за радост така и стана.

cenitelkata никой тук не може да те напада, но гласуването зависи от начина на раждане.
В повечето случай при секцио жената е 24 часа с катетър, в следствие на упойката може да има сънливост....и поне за границите на БГ не виждам как може 4 часа след операция да се стане на крака.Освен това стаите не се заключват....и незнам как може майката спокойно да отиде даже до вътрешната тоалетна или баня, знаейки че детето е само...За щастие лекарите при които раждах, бяха мили (въпреки че болницата е държавна), съветваха ме първо да кърмя детето и после да го дохранвам (ако има нужда).
Явно за всяка майка е различно.

Преди да родя, бях убедена, че искам беба да е постоянно при мен. След като се роди, нещата се стекоха по малко непредвиден начин и я видях повече от 24 часа по-късно, а на третия ден можехме и да прекараме деня и нощта заедно, но помолих акушерките да я вземат към 23 вечерта, защото нямах сили и се притеснявах да останем "сами".

Не знам как точно да гласувам. Принципно смятам, че бебето има нужда и то огромна да бъде с майка си в първите часове, а не да бъде носено за кърмене на 3 или 6 часа. Но и ако майката не се чувства физически добре, не трябва да бъде обвинявана, че е избрала да си почине ден-два-три.

Абсолютно съм за първа опция

И двата пъти раждах със секцио.
За мен е важно майката и бебето да са заедно от първият миг. Жалко ,че при секциото нещата стоят по-различно.
Първият ден само видях бебо , а на другият отивах в детското отделение да кърмя , а на третият ден бях вече напълно щастлива ,че съм си с бебето по цял ден и цяла нощ.

плътно до мен от първия миг.

Не, през 3 часа ми беше добре...в началото.

Не знам какво да отговоря, защото е доста сложно.
Ако съм добре бих искала още от началото да е при мене, но понеже първото ми раждане вече беше такова, знам че може да нямам възможност да направя нищо за него първите 12-24 часа а изобщо кой знае кога. Добре че през деня не спазваха часовете за посещение та можеше мъжът ми да седи и да помага. Но през нощта добре че го взимаха защото и без това единственият ми сън беше от 1 до 6.
Според мене най-добре е както разказа една мама за Канада - бебето е постоянно при теб, но трябва да имаш придружител който да ти помага след секциото и вече той може да го храни с шишето а когато си в състояние да ти го дава.

Аз родих много трудно,имах огромна епизиотомия и многжество разкъсвания,после и висока температура...Нямах сили за нищо.За щастие в болницата в която родих бебетата ги гледат акушерки(те ги къпят,сменят памперси и т.н.) и ги дават на майките през 3 часа за кърмене.Така,че това беше добре за мен.

опция едно, но само ако състоянието и на двама ни го позволява.

Гласувах с втората възможност, защото при първото ми раждане качиха детето заедно с мен в стаята. Аз бях с високо кръвно, нетипично за мен, по време на раждането и синът ми се беше нагълтал с околоплодни води, започа да повръща и аз го грабнах и тръгнах да търся сестра по коридора. Имам много лош спомен, защото страшно ми се виеше свят от бития ми диазепам и от високото кръвно и единствената ми мисъл беше да не падна с детето. При второто раждане бях в частна болница и ам нещата бяха замислени съвършено добре и за майката и за бебето.

Първа опция, така и стана в действителност.