Здравейте мили мами,хрумна ми да ви попитам как се справяте със всички задължения?На мен ми се вижда прекалено един човек по цял ден да успява да храни,преобува,къпе и всичко останало.Как успявате вие и може ли да се каже,че има жена,която да е в състояние да се справи със всичко това?
- Публикувана: 14 фев. 2008, 21:53 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 17:10 ч.
Как се справяте?
Ами аз да си кажа-справям се със всичко в къщи. 
Детето ми е кротко и си играе само,което позволява аз да шетам.
Имам един принцип,който винаги гледам да спазвам-"Не оставяй днешната работа за утре".
Вече толкова съм свикнала с хранене,готвене,преобуване,занимаване и прочие ,че не ми прави впечатление.
Пък и аз съм си домошарка и обичам къщата да ми е изрядна.
Не мога да легна вечер ако има чинии в мивката,или играчките на детето се въргалят из цялата стая.
Детето ми е кротко и си играе само,което позволява аз да шетам.
Имам един принцип,който винаги гледам да спазвам-"Не оставяй днешната работа за утре".
Вече толкова съм свикнала с хранене,готвене,преобуване,занимаване и прочие ,че не ми прави впечатление.
Пък и аз съм си домошарка и обичам къщата да ми е изрядна.
Не мога да легна вечер ако има чинии в мивката,или играчките на детето се въргалят из цялата стая.
Ами мобилизирам се и се справям. Когато мъжа ми е на работа в чужбина (с месеци) съм абсолютно по 24 часа с малкият.
Трудно ми е само ставането сутрин, когато нощем се е будил от зъбки по 300 пъти.
Готвя му всеки ден по 1 или 2 ястия, чистя целият апартамент, пера, простирам, гладя - всеки ден.
Къпя се по обед докато той спи и лягам да подремна за 20-30 мин.
И аз съм домошарка и обичам всичко да си е на мястото, подредено и чисто.
Трудно ми е само ставането сутрин, когато нощем се е будил от зъбки по 300 пъти.
Готвя му всеки ден по 1 или 2 ястия, чистя целият апартамент, пера, простирам, гладя - всеки ден.
Къпя се по обед докато той спи и лягам да подремна за 20-30 мин.
И аз съм домошарка и обичам всичко да си е на мястото, подредено и чисто.
Храненето и преобуването въобще не ме притесняват. Съпругът ми ми помага да къпем бебчо, защото, признавам си, малко ме е страх сама. Той не стои за секунда мирен във ваната.
Иначе, синът ми не обича и пет минути да стои без компания и това е по-притеснителното през деня. Освен това спи и много малко. Благодарна съм на доброто стечение на обстоятелствата, че моята баба живее на един от етажите в къщата ни и често я викам при нас с бебо. Тя прави компания на сина ми, докато изчистя, приготвя храна и въобще се справя с обичайните домакински задължения.
Иначе, синът ми не обича и пет минути да стои без компания и това е по-притеснителното през деня. Освен това спи и много малко. Благодарна съм на доброто стечение на обстоятелствата, че моята баба живее на един от етажите в къщата ни и често я викам при нас с бебо. Тя прави компания на сина ми, докато изчистя, приготвя храна и въобще се справя с обичайните домакински задължения.
Зависи от възрастта на детето.И мен в началато ми беше много трудно,защото се цедях денонощно на всеки 3 часа,носене по време на коликите,пране,гладене,готвене-направо имах чувство,че ще умра. 
Първите три мес и половина съм спала по 3 часа на денонощие,но този период минава.Сега си имаме режим.Папкаме,спинкаме и даже имам много свободно време.Само чакам да стане по-топло и да скиторим насам-натам.Таткото ми помага само за къпането вечер.Със свекър ми я водим до лекаря с колата-това са ми помощите,а баща ми ни плаща сметките по касите,на като е топло и това си е разходка,та със слинга я нося и ние ги плащаме.Ще свикнеш и ще се организираш!Ще се справиш!
Първите три мес и половина съм спала по 3 часа на денонощие,но този период минава.Сега си имаме режим.Папкаме,спинкаме и даже имам много свободно време.Само чакам да стане по-топло и да скиторим насам-натам.Таткото ми помага само за къпането вечер.Със свекър ми я водим до лекаря с колата-това са ми помощите,а баща ми ни плаща сметките по касите,на като е топло и това си е разходка,та със слинга я нося и ние ги плащаме.Ще свикнеш и ще се организираш!Ще се справиш! 
Ако не ми се налагаше да работя през цялото време на майчинството си, бих се справила с всичко чудесно и сама-не само с грижите около бебето, но и с разходките и домакинството...Но понеже и работя,таткото пое част от задълженията около домакинството и бебето. И така се справяме.
Всичко опира до добра оргарнизация.
Всичко опира до добра оргарнизация.
Човек ако е организиран и иска, може да се справи с всички задължения 
Съгласна съм.
Малката става рано-между 6.30 и 7 часа,до 8 сме се оправили,нахранили и си почвам с задълженията.Пране,готвене,чистене и т.н тя върви след мен от стая в стая:)
Разбира се,че човек може да се справи сам. Всичко е вьпрос на мобилизация.
Не искам да се изтьквам или да го приемете като хвалби,но смея да кажа,че се оправям сама. Родителите ми живеят на 300 км и ги виждам 1-2 годишно. Свекьрвата никога не е виждала малкия,да не говорим да го е гледала или нещо подобно. Сьпругьт ми работи в друг град и си идва само за почивните дни.Работех вьв всяка свободна минута,когато малкия спеше. Взимаш се в рьце,правиш си един план за всеки ден. Организираш в кои дни ще се пазарува, в кои ще се чисти. Всичко друго става от самосебе си и ще се нагодиш кьм ритьма.
Не искам да се изтьквам или да го приемете като хвалби,но смея да кажа,че се оправям сама. Родителите ми живеят на 300 км и ги виждам 1-2 годишно. Свекьрвата никога не е виждала малкия,да не говорим да го е гледала или нещо подобно. Сьпругьт ми работи в друг град и си идва само за почивните дни.Работех вьв всяка свободна минута,когато малкия спеше. Взимаш се в рьце,правиш си един план за всеки ден. Организираш в кои дни ще се пазарува, в кои ще се чисти. Всичко друго става от самосебе си и ще се нагодиш кьм ритьма.
Човек ако е организиран и иска, може да се справи с всички задължения
На същото мнение съм.
Ами...справям се горе-долу 
Вярно,че зависи от възраста,като са малки бебета сякаш е по-трудно 
Поне на мен тогава ми беше по-трудно...Сега вече е далеч по-лесно,детето има режим,знам кога ще заспи,колко ще спи,яде почти всичко,на разходка не мрънка,можем да отидем на гости...съвсем различно е вече.Пък домакинската работа е на заден план,разбира се.Събота и неделя ако децата отидат при някоя баба правя основно чистене,през седмицата само прахосмукачка пускам.Прането и готвенето стават в движение 
откакто имам деца представите ми за чиста къща и ред значително са занижени
Вярно,че зависи от възраста,като са малки бебета сякаш е по-трудно Поне на мен тогава ми беше по-трудно...Сега вече е далеч по-лесно,детето има режим,знам кога ще заспи,колко ще спи,яде почти всичко,на разходка не мрънка,можем да отидем на гости...съвсем различно е вече.Пък домакинската работа е на заден план,разбира се.Събота и неделя ако децата отидат при някоя баба правя основно чистене,през седмицата само прахосмукачка пускам.Прането и готвенето стават в движение откакто имам деца представите ми за чиста къща и ред значително са занижени
На всяка майка и дотежава понякога. Нормално е. Аз не съм изключение, имаше един период от около месец, когато почти не спеше като бебе. Будеше се постоянно, следователно и аз с него. Спомням си, че ходех като зомби, но се справих. Всички се справяме. 
Да съм майка не е никак лесно, но е най-хубавото нещо в живота ми.
Мобилизацията е наистина важна, нагласата. Предаде ли се човек на мързела и умората, става лоша работа...
Да съм майка не е никак лесно, но е най-хубавото нещо в живота ми. Мобилизацията е наистина важна, нагласата. Предаде ли се човек на мързела и умората, става лоша работа...
Човек ако е организиран и иска, може да се справи с всички задължения
така е, ама аз не съм от най-организираните
но винаги едното е за сметка на другото....А после като тръгнеш на работа пак с всичко ще трябва да се справяш+ да работиш
Пък има доста майки дето мъжете доста помагат...моя само от време на време готви и често пазарува....но пък работи мнооогооо...та не го занимавам с домакински неща...
Хубаво е да има кой да помага, но ако няма не е болка чак...хората и с по 2-3 деца се справят и с къща
Първото дете съм си го гледала сама и с малко помощ от таткото. Като порастна малко за събота и неделя е ходил при бабите си, но беше рядкост. Когато започна да ходи на градина, дойде един период, че не искаше градина, а при баба. И тогава е оставал от понеделник до петък, но аз вече ходех на работа. Сега с бебчо е същата работа, сама вкъщи / мъжът ми в момента е в чужбина / и с баткото, който е първокласник. Но не се оплаквам, харесва ми да си гледам децата - когато отново започна работа съм сигурна, че ще ми липсват тези дни.
Справям се с всичко, дори намирам време за моите удоволствия. Колкото повече работи имам да свърша, толкова съм по-организирана 
. Пера и простирам през деня, чистя и гладя вечер, след като заспи малката. Готвенето съм го оставила на мъжа ми. Грижите около детето не ми тежат, така съм свикнала с всичко, че го правя без да се замислям.
. Пера и простирам през деня, чистя и гладя вечер, след като заспи малката. Готвенето съм го оставила на мъжа ми. Грижите около детето не ми тежат, така съм свикнала с всичко, че го правя без да се замислям. 
Зависи може би от детето, не знам 
Аз мисля, че се справям, да в началото ми беше трудно, първо дете ми е, бях свикнала да оправям всички у дома, а бебето не искаше да спи през деня, постоянно се кърмехме и тогава бях станала луда 
Но мъжът ми помагаше доколкото можеше, защото работи. После свикваш. Малката поотрасна, започна да се занимава сама, заспива рано и спи цяла нощ, аз се наспивам и така имам време за всичко. Мисля, че не е невъзможно, но вярно че понякога писва 
Но предвид това, че скоро трябва да почвам работа, задълженията у дома ми доставят удоволствие, особено да се занимавам с детето, после няма да я виждам по цял ден
Аз мисля, че се справям, да в началото ми беше трудно, първо дете ми е, бях свикнала да оправям всички у дома, а бебето не искаше да спи през деня, постоянно се кърмехме и тогава бях станала луда Но мъжът ми помагаше доколкото можеше, защото работи. После свикваш. Малката поотрасна, започна да се занимава сама, заспива рано и спи цяла нощ, аз се наспивам и така имам време за всичко. Мисля, че не е невъзможно, но вярно че понякога писва Но предвид това, че скоро трябва да почвам работа, задълженията у дома ми доставят удоволствие, особено да се занимавам с детето, после няма да я виждам по цял ден
Щом ти е трудо, елиминирай някои дейности - например не готви всеки ден, не чисти всеки ден, отделяй повече време за детето си, а не за домакинската работа.
Аз не съм разчитала на помощ от баби, по цял ден бях сама с детето и не ми тежеше. Вършех онова, за което ми останеше време. По-трудно стана, когато се роди и второто дете. Тогава с нетърпение чаках мъжа си да се прибере от работа, за да се включи и той в търчането.
Железният режим на децата за хранене и сън ми беше добър помощник.
Аз не съм разчитала на помощ от баби, по цял ден бях сама с детето и не ми тежеше. Вършех онова, за което ми останеше време. По-трудно стана, когато се роди и второто дете. Тогава с нетърпение чаках мъжа си да се прибере от работа, за да се включи и той в търчането.
Железният режим на децата за хранене и сън ми беше добър помощник.
Справям се сама.
Е , аз имам 3 деца. Но въпреки , че двамата са големи - пак има какво да се грижа и за тях.
Каката ще е абитуриентка сега през май - учи , но скоро ще започнат вълненията около бала.
Баткото е 6-ти клас - изпитвам го през деня , за да го държа "изкъсо" с учебния материал.
Така,че ..... едва ми стига времето за домакинството и за малкия бебчо.
Е , аз имам 3 деца. Но въпреки , че двамата са големи - пак има какво да се грижа и за тях.
Каката ще е абитуриентка сега през май - учи , но скоро ще започнат вълненията около бала.
Баткото е 6-ти клас - изпитвам го през деня , за да го държа "изкъсо" с учебния материал.
Така,че ..... едва ми стига времето за домакинството и за малкия бебчо.
В началото, като родих първото си дете, се занимавах само с него, с прането и простирането, и гладенето. На бебо правех каши и пюрета - дори ми доставяше удоволствие. Но иначе не готвех - мъжът ми приготвяше храна вечерта.
Нещата се усложниха, като се роди второто - тогава първото беше на 1 година и 4 месеца и постоянно се движеше. Занимавах се само с децата, на големичкото започнах да взимам храна от детска кухня и когато стана на 2 години, започнах да го оставям до обяд на детска градина. През времето, когато го нямаше, гледах да свърша почти всичко - къпане на бебето, кърмене, пране, простиране, гладене... На обяд взимах големичкото от градина с храната в бурканчета - обяд и следобедна закуска. Винаги, когато е имало възможност, са сипвали повече - да има и за бебо... После пасирахме, обядваха, следваше следобедния сън и закуска и излизахме на разходка... Този вариант ми беше много удобен.
Нещата се усложниха, като се роди второто - тогава първото беше на 1 година и 4 месеца и постоянно се движеше. Занимавах се само с децата, на големичкото започнах да взимам храна от детска кухня и когато стана на 2 години, започнах да го оставям до обяд на детска градина. През времето, когато го нямаше, гледах да свърша почти всичко - къпане на бебето, кърмене, пране, простиране, гладене... На обяд взимах големичкото от градина с храната в бурканчета - обяд и следобедна закуска. Винаги, когато е имало възможност, са сипвали повече - да има и за бебо... После пасирахме, обядваха, следваше следобедния сън и закуска и излизахме на разходка... Този вариант ми беше много удобен.
Справям се някак, колкото и банално да звучи. Аз съм перфекционист и винаги съм гладала да си върша нещата докрай, колкото и усилия да ми коства това. Но всичко това, свързано с бебето, не ми тежеше. тежеше ми, че свекърва ми очакваше от мен, като се прибере от работа, да бъде сготвено, изчистено, изпрано, простряно. Независимо, че гледах бебе. Щом си стоях вкъщи, трябваше да поема и домакинските задължения. Ето, това ми тежеше, че ме третираха като слугиня. Е, нещата вече се промениха. Детето ми е най-важно, но - такъв е животът.
Всеки човек е различен, мила. На някои им тежат всичките тези ангажименти, на други - никак. Това не значи, че тези, на които им е трудно, са мързеливи и неспособни.
Всеки човек е различен, мила. На някои им тежат всичките тези ангажименти, на други - никак. Това не значи, че тези, на които им е трудно, са мързеливи и неспособни.
Аз мисля, като Бубето - на времето е било много трудно - не е имало перални, миални и памперси!!! Сега е както си го направиш...
Аз си гледам детето сама и успявам да се грижа и за домакинството, а никога не съм била домакиня, защото работех по 12-14 часа на ден!
Мисля си, че след като аз мога значи всеки може
Аз си гледам детето сама и успявам да се грижа и за домакинството, а никога не съм била домакиня, защото работех по 12-14 часа на ден!
Мисля си, че след като аз мога значи всеки може
Трудно ми е в дните, когато малкия незнае какво иска и мрънка независимо какво правя, за да му угодя. Тогава много се изнервям и чакам мъжа ми да се прибере с нетърпение, за да ме прегърне, за да ме отмени и за 5минути дори. И ние нямаме баби наблизо, сами сме. Достатъчно ми е сутрин да изпия кафето си на спокойствие и да закуся, след което имам чувството че мога да свърша всичко и то с усмивка на уста 
Трябва да сме възможно най спокойни и да намираме малко време, което да е 100% наше...така смятам аз
Трябва да сме възможно най спокойни и да намираме малко време, което да е 100% наше...така смятам аз 
Подреждаш си деня - първо най-важните неща - грижите за децата, да се сготви, да се изпере и почисти, и т.н, ако не успея с някое от останалите задължения - не е болка за умиране.
Таткото много ми помага
- той основно гледа голямото дете - сутрин го облича, води на градина, взима го, после си играят, вечеряме заедно, къпе, слага го да спи - абе да чукан на дърво...голяма помощ ми е.
Таткото много ми помага
- той основно гледа голямото дете - сутрин го облича, води на градина, взима го, после си играят, вечеряме заедно, къпе, слага го да спи - абе да чукан на дърво...голяма помощ ми е.
Моето бебче е много кротичко и нямам нужда от помощ. Таткото ни много работи, обикновено се прибира към 23.30ч., но ни липсва само емоционално. Бабите са далеч. Мъчно ми е само, че като къпя бебчо не го оставям да си поиграе във водичката, защото ми тежи, а той много обича, но идеални родители няма.
Гледам детето си сама. Мъжа ми по цял дне е на работа, а когато се върне вече- гледам и него . И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа.. нямате си и на идея какво заварих после в къщи 
. Моля се повече да не се разболявам
. И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа.. нямате си и на идея какво заварих после в къщи . Моля се повече да не се разболявам
Въпрос на организация.
Сама си гледах децата, работех от вкъщи, не ми е тежало.
Е, няма да си кривя душата - много дълго ме държа следродилната депресия, но за нея си имаше причина. Физически - грижите за 2-те бебета не ми беше трудна, а приятна (хем всеки ден сменях общо над 10 памперса, къпех ги всеки ден, миех ги при всяка смяна на пампите, хранех ги едновременно и т.н.). В един период дори и си домакинствах сама.
Пък и точно тогава мъжът ми се прибираше не по-рано от 21 ч. и излизаше в 7 (вкл. и в събота).
Сама си гледах децата, работех от вкъщи, не ми е тежало.
Е, няма да си кривя душата - много дълго ме държа следродилната депресия, но за нея си имаше причина. Физически - грижите за 2-те бебета не ми беше трудна, а приятна (хем всеки ден сменях общо над 10 памперса, къпех ги всеки ден, миех ги при всяка смяна на пампите, хранех ги едновременно и т.н.). В един период дори и си домакинствах сама.
Пък и точно тогава мъжът ми се прибираше не по-рано от 21 ч. и излизаше в 7 (вкл. и в събота).
Здравейте мили мами,хрумна ми да ви попитам как се справяте със всички задължения?На мен ми се вижда прекалено един човек по цял ден да успява да храни,преобува,къпе и всичко останало.Как успявате вие и може ли да се каже,че има жена,която да е в състояние да се справи със всичко това?
Понякога се налага да правим и непосилното на пръв поглед.Аз бях горе - долу във Вашето положение, когато се роди синът ми, с тази разлика, че любимият не беше до мен(работеше извън страната).От сутринта си правех график и започвах да тичам по задачи.Бебето заспива - аз отивам да готвя.В това време баба ми примрънка за нещо(тя беше на легло, та и до тоалетната съм я носила, а си беше бая тежичка) - тичам да и купя я солети и шоколад от магазина, малкия спи до нея.Връщам се - бебето се събудило - преобличане, миене,сменяне на памперси .... Въобще ... знаете как е.Тогава нямах пералня и чак след къпането на бебчо вечер, след като заспи, се бухвах в банята да пера...
В началото, когато се роди синът ми, лъсках вкъщи като луда.После понамалих темпото и тъй като ползвахме само хол,спалня и кухня, зарязах другите стаи и започнах да чистя само тези, които ползвахме.Когато любимия ми си дойде, малчо беше на 4 месеца, аз бях гроги той пое топката...
И така ... разбрах, че имам неподозирани сили в себе си ... и продължавам ... както и сега
Горе главата - няма да е все така
Не къпя всеки ден. Храненето минава бързо. Обличането е два пъти дневно. Не виждам проблеми големи, нито тревоги.
поне аз съм се справяла сама и продължавам така и успявам, не мога да се оплача ,не ми е било толкова трудно, е първите 3 месеца само не си доспивах ,нищо повече Таткото ми помага когато му дам някоя задачка например нещо свързано с домакинската работа,не се оплаквам.Виж,ако имаш 2 мънички деца с малка разлика по между си- тогава бих казала, че ще ти е определено по-трудничко, но човек има ли желание с всичко може да се справи, така мисля аз
На всяка майка и е дотежавало понякога.Аз също се справях сама,но в началото ми беше много трудно защото малката почти не спираше да плаче това чудо беше денонощно до като стана на 8м.Трябваше освен детето мъжът ми и за деверси да се грижа.Но се справях някак си.Като порасна малката съвсем ми олеква защото тя или си играе на нещо или гледа филмчета.Така че имаш време за всичко.
С детето си се справям сама през деня,вечер таткото помага.Също така помага и в чистенето,само за готвенето не го търся,че имаше отчайващи опити .Баби не искам да ми помагат,за да няма изказвания от сорта "Ама то така не се прави.Аз като съм си гледала децата съм правила едик как си".
.Баби не искам да ми помагат,за да няма изказвания от сорта "Ама то така не се прави.Аз като съм си гледала децата съм правила едик как си". 
Справям се чудесно.
Детето ми е приоритет в ежедневието, готвенето и чистенето остават на втори план - ако остане време.
От раждането му цели 13 месеца го отглеждах съвсем сама, съпруга ми постоянно беше в командировки, прибираше се максимум за ден - два, много рядко работеше в София и се прибираше по нощите, та файда от него - никаква. . Можех да викна някоя баба да помага, но нямах нужда. Като бебе беше много кротък и спокоен и имах време за всичко. Оцеляхме и двамата.
Детето ми е приоритет в ежедневието, готвенето и чистенето остават на втори план - ако остане време.
От раждането му цели 13 месеца го отглеждах съвсем сама, съпруга ми постоянно беше в командировки, прибираше се максимум за ден - два, много рядко работеше в София и се прибираше по нощите, та файда от него - никаква.
. Можех да викна някоя баба да помага, но нямах нужда. Като бебе беше много кротък и спокоен и имах време за всичко. Оцеляхме и двамата. Гледам детето си сама. Мъжа ми по цял дне е на работа, а когато се върне вече- гледам и него . И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа..
. И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа.. Нещо подобно беше и при нас, докато синът ми беше бебе.
Връщам се аз от родилния дом и в хладилника заварвам тенджера с малко супа, която съм сготвила преди да отида да раждам, заедно с чирпака вътре.
Мнооого го исках това дете, но за съжление не можах да му се порадвам, докато беше малък.
Живеехме на 17-ия етаж. Кога има, кога няма асансьор. Два пъти на ден - в градинката на около 15 минути от вкъщи. Докато спи следобед пране на ръка (нямах пералня) и изплакване със студена вода (имаше някаква авария и 3 месеца нямахме топла), гладене на пелени (до 40-ия ден), пране на наакани гащи всеки ден ( около 1,5 год.), защото се учехме да ходим на гърне, готвене всеки ден или през ден, пюрета (защото нямахме пари за бурканчета) и т.н. Мнооого труден период за мен! И колкото и да се бях стегнала да върша всичко, в края на 6-ия месец направо окапах. Нямах сили да стана през нощта, когато ревеше.
Сега, ако имам второ, първо ще се запася с всякакви такива неща като перални, сушилни, миални и тям подобни. И ще карам по-лежерно.
Аз сама си го гледам и така си избрах, в началото имаше желаещи за помощ, но самото им присъствие и постоянните съвети толкова ме изнервиха, че на втория час от изписването ми им оповестих решението си и не съжалявам.Особено като е малко детето какво толкова му се гледа - то си яде и спи, време за всичко има.
Ето да си призная на фона на всички идеални майки, че не винаги съм успявала със задълженията, докато Калина беше малка.
Приоритет ми беше, да я изведа на въздух, да има постоянно прясно-сготвена храна и да е чисто. Но чак пък да не мога да легна, защото играчките и са на пода...толкова не съм се вманиячавала. Съдовете винаги са били измити, благодарение на съдомиялнята, дрехите изпрани и изгладени...
Но за време за себе си...тук вече ще замълча
НО пък сега, когато е по-малка и има на кого да я оставям...друга работа
Приоритет ми беше, да я изведа на въздух, да има постоянно прясно-сготвена храна и да е чисто. Но чак пък да не мога да легна, защото играчките и са на пода...толкова не съм се вманиячавала. Съдовете винаги са били измити, благодарение на съдомиялнята
, дрехите изпрани и изгладени...Но за време за себе си...тук вече ще замълча
НО пък сега, когато е по-малка и има на кого да я оставям...друга работа
Никой не ми помага.
Лягам късно, ствам рано, храня, преобувам, измислям игри, къпя, готвя,чистя (в тази дума се крие страно много работа както знаете) и така всеки ден.
Да, понякога направо ми се плаче от умора и изтощение но когато съм решила да имам дете знаех много добре какво ме чака
Лягам късно, ствам рано, храня, преобувам, измислям игри, къпя, готвя,чистя (в тази дума се крие страно много работа както знаете) и така всеки ден.
Да, понякога направо ми се плаче от умора и изтощение но когато съм решила да имам дете знаех много добре какво ме чака
Никой не ми помага.
Лягам късно, ствам рано, храня, преобувам, измислям игри, къпя, готвя,чистя (в тази дума се крие страно много работа както знаете) и така всеки ден.
Да, понякога направо ми се плаче от умора и изтощение но когато съм решила да имам дете знаех много добре какво ме чака
Лягам късно, ствам рано, храня, преобувам, измислям игри, къпя, готвя,чистя (в тази дума се крие страно много работа както знаете) и така всеки ден.
Да, понякога направо ми се плаче от умора и изтощение но когато съм решила да имам дете знаех много добре какво ме чака
И при мен е така. Мъжа ми по цял ден на работа, като се върне уморен, опитва се да ми помага до колкото може, но трябва да работи и вкъщи. Направо откачам понякога!
С първото дете ми беше много добре - имаме самостоятелно домакинство от първия ден, бях студентка, сама си гледах бебо.
С второто .... не ми се мисли, излизах от работя да кърмя и обратно на тръстиката.
После дойде периода на разнасянето по градини и ясли и прибирането. Всяко нещо по реда си.
С второто .... не ми се мисли, излизах от работя да кърмя и обратно на тръстиката.
После дойде периода на разнасянето по градини и ясли и прибирането. Всяко нещо по реда си.
Преди да почна работа смея да кажа, че се справях, кога по-лесно, кога по-трудно ...
От как работя никак не е лесно, цял ден ме няма, прибирам се в най-добрия случай към 18.30. Добре, че тати помага доста, иначе сме загубени. Но такъв е живота, ако беше лесно нямаше да се падне на нас
От как работя никак не е лесно, цял ден ме няма, прибирам се в най-добрия случай към 18.30. Добре, че тати помага доста, иначе сме загубени. Но такъв е живота, ако беше лесно нямаше да се падне на нас
Всичко е въпрос на организация, вярно, че не е лесно, но чак невъзможно не е!
Зависи как си организирам времето, с едно дете съм и определено се справям с всичко.
Мъжът ми много ми помага, това е факт, но засега се справям.
След време, когато децата станат повече предполагам, че и задълженията ще се удвоят, но по-добре е да ги има и да пълнят животът ми с радост и свободното ми време с работа
Мъжът ми много ми помага, това е факт, но засега се справям.
След време, когато децата станат повече предполагам, че и задълженията ще се удвоят, но по-добре е да ги има и да пълнят животът ми с радост и свободното ми време с работа
Препоръчани теми