До скоро си мислех, че на повечето слаби хора просто не им се яде и се движат повече. Или гените им са такива и са си кльощави.
Наскоро разбрах, че едната ми приятелка има проблем. Вярно, че отслабна много напоследък, но си мислех, че е заради работата, ученето, проблеми. Снощи я накарах да се качи на кантара в нас. В момента е 37кг. на 174 височина . Оказа се, че с месеци е карала на ябълки, варено броколи и няколко солети. Отделно ако си позволи да хапне нещо, веднага отива и го провръща. Тъпче се и с разхлабителни. В момента си вари зеленчуци с няколко лъжици соев сос, затваря ги в буркани. Имам съмнения обаче, че не ги яде, а само иска да си мислим, че се храни.
Другата ни приятелка, кара с дни на кафета и от време на време зелева салата с риба тон. Като я питаш от кога не се е хранила не помни. Ходи по заведенията и се налива с мартини. До кога обаче?
Моя добра позната, бивша колежка, също крайно слаба, имаше страхотни проблеми със стомаха точно заради разхлабителни. Пиеше огромни количества!
Една близка роднина пък, която е женена с 2 деца и т.н. е около 39кила и яде по половин кюфте и няколко солетки. Ходи пеша на работа и се прибира. Самата мисъл да надебелее с грам я подтиска... същото е и при гореспоменатите случаи.
Съжалявам ако написаното от мен е разхвърляно или не на място, но ми прави впечатление, колко много сме готови да жертваме ние жените, за да сме кльощави... или поне някои от нас.
Заслужава ли си обаче?
Целта ми не е да разколебавам някоя от вас, решила да пази диета. Просто си мисля, че това е крайно...
Ако не съм права, дайте да си сверим часовниците