- Публикувана: 24 фев. 2008, 17:22 ч.
- Последно мнение: 4 март 2008, 09:08 ч.
Баба Марта
На 1 март българите окичват дрехите си с малки червено-бели украшения. Наричат ги мартеници - според названието на едноименния месец.
Мартениците се изработват от пресукани червени и бели конци - вълнени, копринени, памучни. От тях са направени пискюлчета, кръгчета, топчета, квадратчета, човешки и животински фигурки. В последните десетилетия към конците често се прикачват и всевъзможни изображения и символи от дърво, кожа, керамика, метално фолио... Виждат се миниатюрни пистолети, футболни топки, ключове. До образа на Мики Маус стои маската на Батман или ликът на популярни певци, зодиакалните знаци се редят един след друг. Ако някога с "производството" на мартеници са се занимавали в домашни условия само жените, днес то е сезонна индустрия. Нещо повече: понякога мартениците представляват истински произведения на художественото творчество.
Мартениците се прикрепват с карфици или с други приспособления отляво - над сърцето, върху връхната дреха, сакото, роклята, пуловера и т.н.Човек ги купува и подарява на тези, които обича.
Според предание, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава ( 681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.
Мартениците се изработват от пресукани червени и бели конци - вълнени, копринени, памучни. От тях са направени пискюлчета, кръгчета, топчета, квадратчета, човешки и животински фигурки. В последните десетилетия към конците често се прикачват и всевъзможни изображения и символи от дърво, кожа, керамика, метално фолио... Виждат се миниатюрни пистолети, футболни топки, ключове. До образа на Мики Маус стои маската на Батман или ликът на популярни певци, зодиакалните знаци се редят един след друг. Ако някога с "производството" на мартеници са се занимавали в домашни условия само жените, днес то е сезонна индустрия. Нещо повече: понякога мартениците представляват истински произведения на художественото творчество.
Мартениците се прикрепват с карфици или с други приспособления отляво - над сърцето, върху връхната дреха, сакото, роклята, пуловера и т.н.Човек ги купува и подарява на тези, които обича.
Според предание, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава ( 681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.
Това е един от любимите ми празници. Обожавам го и харесвам традицията много. Приела съм за себе си версията с Хан Аспарух. Кичим се с мартеници, огън и аз не паля 
Доколкото знам от познати ми румънци, имат обичая в цялата държава, а не в отделни местности.
Доколкото знам от познати ми румънци, имат обичая в цялата държава, а не в отделни местности. "От днес вие имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега!".
Денят бил 1ви март. Белите и червени фигури, оплетени от конци, станали символ на мира и дружбата между славяни и българи, на здраве и щастие. Нарекли ги мартеници по името на месеца. Вързването им станало традиция. Вече над 13 века българите си подаряват мартеници и се поздравяват с идването на пролетта, а когато дърветата напъпят те ги завързват по тях за да си пожелаят плодородие.
или
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на Юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конц, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.
От тогава, бяло-червения конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи - където и по света да се намираме.
Обичам Баба Марта. Всъщност това ми е любимият празник, заради чувството, че пролетта идва. И си нося мартеницата, докато видя щъркел/лястовица или поне цъфнало дръвче. Но нося само гривнички, и то от най-простите - оплетени бели и червени конци, може би някой дървен орнамент. Не ми харесват кичозните с мъниста, сърчица, Шрек, Бойко Борисов и т.н.
. 
В Румъния също има мартеници. Традицията е поумряла, но на места все още я има.
В някой райнои на Молдова и Украйна също.
Обожавам Баба Марта!
Купувам мартенички за американците и българите, които познаваме в САЩ. Разказвам историята за кан Аспарух и ме завладява неопределено чувство за гордост..
Нося всякакви мартенички по ръцете до 6-ти, защото имам рожден дентогава и не се връзват на тоалета.
После слагам само любимите и си ги нося до края на март!
Купувам мартенички за американците и българите, които познаваме в САЩ. Разказвам историята за кан Аспарух и ме завладява неопределено чувство за гордост..
Нося всякакви мартенички по ръцете до 6-ти, защото имам рожден дентогава и не се връзват на тоалета.
После слагам само любимите и си ги нося до края на март! 
Да, слагам мартеница и на кучето даже 
И аз слагах на моята Шира. Сега Рашо няма да ми даде, но закачам на клетката му.
Нося си винаги мартеничката докато не видя щъркел. Рекордът ми е до юли месец
Охо! Кои са двамата неверника, гласували с 'не'?
Не съм неверничка, даже напротив.
Гласувах с "ДА" 
Това си е чисто българска традиция, харесва ми и я спазвам... Че иначе какво, ще мине някоя и друга година и детето ми ще знае за Хелоуин, а няма да е чувало за Баба Марта?!
И аз съм чувала легендите, че мартениците са традиция още от времето на кан Аспарух, че червените и бели конци се сплитат точно както се е сплитала конската опашка, символът на старата българска държава ...
Всички в къщи се кичим... всяка година...
Това си е чисто българска традиция, харесва ми и я спазвам... Че иначе какво, ще мине някоя и друга година и детето ми ще знае за Хелоуин, а няма да е чувало за Баба Марта?!
И аз съм чувала легендите, че мартениците са традиция още от времето на кан Аспарух, че червените и бели конци се сплитат точно както се е сплитала конската опашка, символът на старата българска държава ...
Всички в къщи се кичим... всяка година...
На Баба Марта обикновено съм накичена с мноооого мартеници- с всички,които ми се подарят за деня,но след празника си оставям само подарените ми от съпруга ми и децата и си ги нося докато видя щъркел!
Подарявам много,но преди това дълго време избирам ,защото на фона на кича който се шири трудно се отсява истинска мартеничка!
Предстои ми пазаруване!
Подарявам много,но преди това дълго време избирам ,защото на фона на кича който се шири трудно се отсява истинска мартеничка!
Предстои ми пазаруване!
И аз харесвам тази традиция! Подарявам и нося мартенички!
Единственото, което не ми харесва е че 90% от мартениците по сергиите са някакви ужасно кичозни произведения, които нямат нищо общо със символиката на белия и червения конец. Особено тези пластмасови боклуци с Бойко Борисовци, Спайдърмени и Барбита
Единственото, което не ми харесва е че 90% от мартениците по сергиите са някакви ужасно кичозни произведения, които нямат нищо общо със символиката на белия и червения конец. Особено тези пластмасови боклуци с Бойко Борисовци, Спайдърмени и Барбита
Чак не мога да повярвам, че има такава тема, а още по-малко пък, че има и хора, които откровено загърбват традицията 
И то особено след като за "великия" празник 14-ти февруари се изписаха безброй страници...
По темата - тази година със синът ми заедно подготвяме мартеничките. Почти са готови, може да не са супер красиви, но са направени с желание
И то особено след като за "великия" празник 14-ти февруари се изписаха безброй страници...
По темата - тази година със синът ми заедно подготвяме мартеничките. Почти са готови, може да не са супер красиви, но са направени с желание
Разбира се,че слагам мартеница. Това е един от любимите ми ,чисто български празници.
И прпи нас така 
Много бг празник,воде6т на4алото си от древността.По4итам го и с удоволствие го празнувам.
Българските народни празници в своята календарна характеристика, ритуални изяви и песни са съхранили един от най-древните космогонични мирогледи, тръгнали от началото на Времената и стигнали до наши дни. Те носят календарна прецизност, философска яснота и песенна уникалност, каквито притежават малко народни празници по света.
Българските народни празници и традиции са се предавали хилядолетие след хилядолетие от поколение на поколение и са отразявали духовните виждания и космогоничния мироглед на българите. Те са отразявали българския национален дух, като са го пазили от погроми и унищожения. Нито покръстването, нито византийското, нито османското робство разбиха народните празници... Сега България събира сили, за да оцелее...
......
МАРТ и специално Първи март е началото на настъпващата ЯН-активност до пролетното равноденствие (със снижаващата се постепенно ИН-активност). Първи март е богат с много обредни действия. Най-напред излизат младите жени и запалват натрупаните излишни вещи и боклуци от зимата. Бабите остават вкъщи, за да не ядосат Баба Марта. В този ден не се простират бели дрехи – а нещо червено навън. Сутринта възрастните жени усукват от червена и бяла прежда мартениЦИте, които връзват на дясната китка на всекиго от семейството. Мартениците се носят, докато се види първата лястовица или щъркел. Оставят се под камък. Целият ритуал е пълен със символи: от младите жени, паленето на огъня (подпомага силите на ЯН), червеният цвят на мартеницата, който е адекват на ЯН-активността, и носенето й до виждането на първата пролетна птица. Бялото е спътникът на ИН-жизнеността. Усукването на двата цвята показва усукването на двете символични сили в спиралното движение на първичната КИ.
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=57
БЪЛГАРСКИЯТ ОБИЧАЙ "БАБА МАРТА"
Първи март е денят на Баба Марта. Според преданията, Марта е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво, и обратно.
Традициите и вярванията са се запазили през вековете, българите вярват, че носенето на мартеницище умилости Баба Марта да не праща студ.
Всички получени мартеници се закичват на дрехите или се завързват на китките и се запазят до първия знак на пролетта-щъркел, лястовица, или цъфнало дърво.
Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата.По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Според преданието, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие.
Мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки.
Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
http://martenica.net/
Българските народни празници в своята календарна характеристика, ритуални изяви и песни са съхранили един от най-древните космогонични мирогледи, тръгнали от началото на Времената и стигнали до наши дни. Те носят календарна прецизност, философска яснота и песенна уникалност, каквито притежават малко народни празници по света.
Българските народни празници и традиции са се предавали хилядолетие след хилядолетие от поколение на поколение и са отразявали духовните виждания и космогоничния мироглед на българите. Те са отразявали българския национален дух, като са го пазили от погроми и унищожения. Нито покръстването, нито византийското, нито османското робство разбиха народните празници... Сега България събира сили, за да оцелее...
......
МАРТ и специално Първи март е началото на настъпващата ЯН-активност до пролетното равноденствие (със снижаващата се постепенно ИН-активност). Първи март е богат с много обредни действия. Най-напред излизат младите жени и запалват натрупаните излишни вещи и боклуци от зимата. Бабите остават вкъщи, за да не ядосат Баба Марта. В този ден не се простират бели дрехи – а нещо червено навън. Сутринта възрастните жени усукват от червена и бяла прежда мартениЦИте, които връзват на дясната китка на всекиго от семейството. Мартениците се носят, докато се види първата лястовица или щъркел. Оставят се под камък. Целият ритуал е пълен със символи: от младите жени, паленето на огъня (подпомага силите на ЯН), червеният цвят на мартеницата, който е адекват на ЯН-активността, и носенето й до виждането на първата пролетна птица. Бялото е спътникът на ИН-жизнеността. Усукването на двата цвята показва усукването на двете символични сили в спиралното движение на първичната КИ.
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=57
БЪЛГАРСКИЯТ ОБИЧАЙ "БАБА МАРТА"
Първи март е денят на Баба Марта. Според преданията, Марта е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво, и обратно.
Традициите и вярванията са се запазили през вековете, българите вярват, че носенето на мартеницище умилости Баба Марта да не праща студ.
Всички получени мартеници се закичват на дрехите или се завързват на китките и се запазят до първия знак на пролетта-щъркел, лястовица, или цъфнало дърво.
Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата.По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Според преданието, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие.
Мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки.
Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
http://martenica.net/
Празнуваме, да. Харесвам празника, харесвам мартеничките (ама само тези от конци, без изгъзици) и се кича много с тях. Свалям ги когато видя щъркел или лястовичка, за щастие напоследък в квартала са се навъдили лястовички, та все по-рядко ми се случва да си ходя с мартениците на морето.
Празнуваме, да. Харесвам празника, харесвам мартеничките (ама само тези от конци, без изгъзици)
И аз
Предпочитам мартениците за закачване.Не си връзвам на ръката. 
Всичко носим мартеници. Дори мъжът ми който е американец, харесва и уважава традицията. Обикновенно той е най-накиченият сред нас
Мартеничките копувам от бабички, които ги плетат на една кука. Много са хубави, класически и освен това помагам с нещо на жените.
Купихме и изпратихме мартеници и на приятелката ми в Португалия.
Когато живяхме в Узбекистан, занесох в БГ посолството....секретарката, която живееше вече 20 години там, се разплака, когато й подарих мартеничката.....
Мартеничките копувам от бабички, които ги плетат на една кука. Много са хубави, класически и освен това помагам с нещо на жените.
Купихме и изпратихме мартеници и на приятелката ми в Португалия.
Когато живяхме в Узбекистан, занесох в БГ посолството....секретарката, която живееше вече 20 години там, се разплака, когато й подарих мартеничката.....