Националният отбор по футбол достигна 4-то място на световното през 94г.
Еуфорията от денят, когато станахме 4-ти ми е незабравим спомен
- Публикувана: 26 фев. 2008, 14:47 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 23:47 ч.
Защо се гордея, че съм българка/ин
Това беше най-големият ми повод за национална гордост
Еуфорията от денят, когато станахме 4-ти ми е незабравим спомен
Един въпрос към тези,които не се гордеят за това,че са българи.
Какво чувство изпитвате,когато слушате националния химн?
Какво чувство изпитвате,когато слушате националния химн?
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.
А да,и като в чужбина ме попитат от къде съм ,всички се сещат за киселото ни мляко и за Христо Стоичков.
Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.
Чувството да се изправя и да изслушам.
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.
Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.
Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.
Как така хем не се гордееш,че си българка,хем такова уважения към националния символ?!
Не,не ходя често в чужбина.Само отпуските,но повече от 3 месеца не съм оставала никъде.
Има поводи за гордост, но има и такива от които се срамувам.
Повече се страмувам,обаче,за съжаление. 
Чувството да се изправя и да изслушам.
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.
Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.
Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.
Как така хем не се гордееш,че си българка,хем такова уважения към националния символ?!
Не,не ходя често в чужбина.Само отпуските,но повече от 3 месеца не съм оставала никъде.
Какво общо има уважение към нужната символика и гордостта от определена принадлежност? Няма химн, на който да не ставам, когато е на събитие. Това е уважение към всички хора и към мене си.
Не се срамувам, не се гордея. Но и не разбирам как може американец (например) да се гордее с родината си. По-скоро би трябвало да се срамува, ама нейсе.
Аз съм съгласна напълно с първото ти изречение, за разлика от следващите две..
Абсолютизирането винаги е погрешно, запомнете.
Като си възпитаван от дете , че си част от най-великата нация ( Америка , например) се гордееш, разбира се.
Предполагам, че те изпитват същото, което аз изпитвах като дете, когато гледах разни военни паради ( СССР включително).
Чувство на гордост, че си на страната на силния и могъщия. Ей сега ще видите вие, Катюшите като минат...
Чувствала съм се важна и специална и когато художествените ни гимнастички мачкаха наред конкуренцията. Или когато един български турчин вдигаше най-тежкото. Наим Сюлейманов ли се казваше...Сюлеймануглу.
Горда , че съм българка съм се чувствала, когато пеех в детския хор и в Япония аплодисметите след концерта бяха по половин час, а една народна песен се повтаряше на бис по няколко пъти.
В училище пък имахме разни проверки, четяха имената на загиналите и изобщо думата Родина сякаш беше по-...застъпена.
Сега не знам дали е така, но аз за националната си гордост говоря в минало време и като мил спомен от детството.
Предполагам, че те изпитват същото, което аз изпитвах като дете, когато гледах разни военни паради ( СССР включително).
Чувство на гордост, че си на страната на силния и могъщия. Ей сега ще видите вие, Катюшите като минат...
Чувствала съм се важна и специална и когато художествените ни гимнастички мачкаха наред конкуренцията. Или когато един български турчин вдигаше най-тежкото. Наим Сюлейманов ли се казваше...Сюлеймануглу.
Горда , че съм българка съм се чувствала, когато пеех в детския хор и в Япония аплодисметите след концерта бяха по половин час, а една народна песен се повтаряше на бис по няколко пъти.
В училище пък имахме разни проверки, четяха имената на загиналите и изобщо думата Родина сякаш беше по-...застъпена.
Сега не знам дали е така, но аз за националната си гордост говоря в минало време и като мил спомен от детството.
българка съм....
винаги съм го казвала, и ме е било яд когато не могат да познаят акцента ми.
където и да живее6 важно е да вярва6 в себе си,и да не разре6ава6 на другите да те поставят на по ниско стъпало само заради националната си принадлежност....
До сега не съм мислила да вземам 4уждо гражданство, за6тото страната където съм не разре6ава двойно гражданство за българи, в смисъл 4е трябва да се откаже6 от българското а не искам да се отри4ам от корените си.....
винаги съм го казвала, и ме е било яд когато не могат да познаят акцента ми.
където и да живее6 важно е да вярва6 в себе си,и да не разре6ава6 на другите да те поставят на по ниско стъпало само заради националната си принадлежност....
До сега не съм мислила да вземам 4уждо гражданство, за6тото страната където съм не разре6ава двойно гражданство за българи, в смисъл 4е трябва да се откаже6 от българското а не искам да се отри4ам от корените си.....
аз пък си харесвам страната, харесвам и хората
то при нас всичко си е аризонска мечта- пееш на псевдо англ КЕН ЛИИ и ставаш idol
танцуваш еди месец и имаш яхта
направиш си гаража продавалница и след две години имаш супер маркет............
най - хубавото е, че сме винаги в ситуация- няма спокойствие, няма ред- това има чар
то при нас всичко си е аризонска мечта- пееш на псевдо англ КЕН ЛИИ и ставаш idol
танцуваш еди месец и имаш яхта
направиш си гаража продавалница и след две години имаш супер маркет............
най - хубавото е, че сме винаги в ситуация- няма спокойствие, няма ред- това има чар
Препоръчани теми