Незнам как да постъпя.....

Разбирам те. Преди много години, сякаш в един друг живот, съм била на твое място. По щастливо стечение на обстоятелствата, наложи се да не се виждаме два месеца. Това време ми беше достатъчно да си отворя очите за много неща. Когато той се върна, аз си тръгнах.
Виждам, стигнала си до важни изводи. Не си губи времето. И цялата любов на земята не може да компенсира неуважението и липсата на разбирателство. Тръгни си сега, докато ти е останала частица самоуважение.

Не си губи времето с този,щом не те уважава

При така поставено условие бих хванала гората.За свое собствено добро!

Аз от любов не бих търпяла.Тя, любовта ми, щеше да се изпари на първото подканване да си събера багажа.Представи си в тази атмосфера и едно дете.Не е добре.

Разбирам те ,че имате проблеми и че го обичаш ,но помисли малко че това е засега а ти представяш ли си следващите години а като има и дете да знаеш че тогава също не е лесно нервите и отговорностите се увеличават  /е има и щастие ама/
Дали  има смисъл да си пилееш времето  с този мъж щом не те оценява ,не те прави щастлива /в романтичен и друг план/ подценява те и т.н.    Помисли кой избор е по-добър да останеш така завинаги или да си свободна а и може да намериш идеалният мъж /е почти идеален  /

Ти самата казваш че ти е писнало   

Помисли си за твоето щастие! То май не е до този мъж

Ами дай му да прочете това. Помоли го да не го обсъждате преди да е помислил поне ден върху него. Може пък и да чуеш неговата истина след това. След това си прави изводите, достатъчно умна изглеждаш.
И махни емотиконите от писмото. Ако ги оставиш първата му реакция може би ще е, че още си дете и нищо не разбираш от живота и ще говори с теб като пораснеш .

И моя мъж не иска да ходим по кръчми, рядко го навивам и на почивка да идем. За всичко друго никак не е скръндза, но специално ходенето по "кръчми" счита за пилеене на пари и моите доводи, че така си разпускам душицата от време на време, никак не се приемат. Е преживях го с времето, по кръчми ходим 2,3 пъти лятото на плажа и 2,3 пъти зимата по разни поводи. През останалото време каним гости и ходим на гости. Виж да посреща гости в къщи - няма проблеми, може да дадем 3 пъти повече пари, отколкото на ресторант, но да не сме ги дали на ресторанта е номера.
(Кръчма за мъжа ми е и най-лъскавия ресторант )

Неприятното в цялата история е, че явно една от основните ти функции в живота му е домашна прислужница.

Бягай от там..

Ами той хубаво ти е благодарен човека, явно има за какво. Ами ти за какво си му благодарна?
Отговори си и удари чертата.
И все пак не се настройвай предварително в едната или другата посока. Опитай се да научиш и неговата истина. Може пък проблемите ви да идват съвсем от другаде.

И недей да слушаш какви съвети ти дава някой си. Никой не може освен теб да взема решения за живота ти.
Четейки тази тема можеш просто да се поуспокоиш. Явно няма с кой да говориш за тези неща без да ти пука какво ще си помислят и няма ли да кажат на някой.

Защо ли ми се струва,че тази история е deja vu....и все едни объркани са героите..... 

Аууууу, яко си го закъсала май.
Кофти си си разиграла картите.
Верно, много мъже се размазват,
като се съберат да живеят с жена
и смятат, че не бива да се стараят
повече за нищо, ама ти си уцелила
най-големия джакпот. Стокхолмски
синдром те е гепил и не те пуска май.
Едва ли ще се промени мъжът ти, не
е ли по-добре да си биеш камшика и
да си търсиш някой по-нормален, а.

Мда, не ти е лесно, наистина. Подобно отношение би накарало всяка да се чувства тъжна и обидена.
Ти искаш ли това да продължава?
Разбирам, че надеждата умира последна, но промяна няма да дочакаш, уверена съм.
Не познавам нито един мъж, който е станал по- мил, по- грижовен и отдаден на жената до себе си, отколкото в началото на връзката им. С годините нещата ще се влошават. Помисли си, ако сега е нетърпимо за теб, какво ще е след 10 години например. И така гледайки напред, реши как да постъпиш сега.
 

Той сам ти е казал решението:събирай си багажа(и да допълня-пожелавам ти да си намериш човек ,който ще те заслужава и уважава).

Мила, разбирам много добре всичко, което ти се случва, минах през подобно нещо... За съжаление, най-доброто в случая е: куфарчето, слагаш си багажа вътре, обуваш си обувките, обличаш си палтенцето, тръгваш и не се обръщаш... Той НЯМА да се промени, колкото и да те боли, колкото и да го обичаш... Сигурно никога няма да го забравиш, сигурно винаги ще има едно мъничко забутано местенце в сърцето ти за него, нормално е, 3 години не са малко все пак, но по-добре си тръгни и си спести обидите и унижението и скандалите. Той не е човекът за теб.
И най-важното, тръгни си с вдигната глава, не позволявай това да те смаже и да се измъчваш и да страдаш, ти не си направила нищо лошо, дори напротив, от прочетеното - ти си дала всичко от себе си за тази връзка!
Успех ти желая, като и да решиш да постъпиш!

Може би трябва да опиташ...Често човек сам не подозира на какво е способен.Не ти ли е любопитно какво ще се случи , ако...?

Сега не си ли смазана....замисли се... 

Не мисля, че времето ти е пропиляно - според мен нещата, които се случват, е трябвало да се случат 
Чудя се дали това неговото не е някаква поза... тези постоянни заплахи от негова страна да се разделите са крайно неприятни и показват неуважение, но се чудя дали наистина го мисли  опитът ми говори, че ако поставиш въпроса ребром, понякога мъжът се променя на 180 градуса (може и с жените да е така, знам ли...)
Някои мъже се държат по начин, противоположен на истинските им чувства - иди ги разбери защо. В този смисъл, ако покажеш, че си силна, и кажеш, че го напускаш - изведнъж може да се окаже, че той не може да живее без теб, и е готов да се промени
Знам, че звучи налудничаво, но ми се е случвало точно по същия начин 

Ако не се чувстваш добре , и то не от скоро, то значи нещо не е наред за теб.След като считаш тези 3 години за пропиляни , не ги прави повече... .Кому е нужно това?
Сега можеш да промениш нещата по-лесно- нямате брак, нямате деца,всичко си е в твои ръце-защо не смееш?Животът  ти тече сега, в момента,не се страхувай да търсиш най-доброто за себе си  сега, утре може да стане 100 пъти по-трудно, или просто да нямаш тази възможност.
А трите години  са и  натрупан опит !!!

Като те чета - все той какво иска , той какво мисли.........
Ти какво искаш - това е важно , а също важно е и какво не искаш да ти се случва.Така и човека до теб ще е наясно какво е позволено и какво - не.И до къде е границата.Успех. 

Явно не може да му се угоди...  Може би той самият не знае какво иска, или пък иска твърде много  Имам предвид, че сигурно всеки би се радвал, ако има кой да се грижи денонощно за него и да му угажда всячески, но в реалния живот просто няма как да стане (освен ако не си малко детенце, тогава си си в правото да го искаш  )
В този смисъл, колкото и да се променяш, пак няма да е доволен... Да не говорим, че това с променянето е доста безсмислена работа - в крайна сметка, нали сте се харесали взаимно точно заради това, което сте 
Струва ми се, че трябва да поставиш въпроса ребром, и ако той продължава да се държи така с теб, наистина няма смисъл... може би ако се разделите за известно време, ще се позамисли 

Мила, разбирам как се чувстваш, но понякога като се вкопчим в някой и си затвяряме очите за нещата които погледнати отстрани бодат очите, но оставят невидими за нас. Колко компромиси съм правила и то за мъже които изобщо не са го заслужавали. В случая ти правиш компромиси за мъжа който обичаш, но според мен накрая ще ти се качи на главата.
Поговорете, мисля че той трябва да преосмисли поведението и държането си към теб.Не може да си му ечно под ръка и когато му скимне да се държи неуважително пропомняйки ти кога и какво не си направила за него , а всички пъти когато си била перфектната домакиня???Не го оставяй да ти се качи на главата.....ако той не се промени, според мен е по- добре да си потърсiш мъж който да е с теб заради теб самата и който да те подкрепя кoгато ти е тежко , а не ти пили на главата когато не си пуснала перялнята или измила чиниите

аз пък се чудя дали не бъркаш навика с обич и любов, защото честно казано, при така представената ситуация, не мога да повярвам, че обичаш този мъж! На какво отгоре? Уважението му към теб, отношението му към теб или пък вниманието?
Бих си тръгнала /колкото усилия и да ми коства/ мнооого преди да станат 3 години подобен тормоз!

Аз на твое масто бих си тръгнала.Кажи му,че ако те обича и е готов да направи малко компромиси във връзката ви,знае къде да те намери,нека си помисли известно време.Ако те потърси,ще знаеш,че наистина те цени и обича и е готов да се промени.Ако ли не,няма за какво да съжаляваш,ще пострадаш известно време и друг ще заеме място в сърцето ти.
Успех каквото и да решиш,но нека осъзнае,че си има жена вкъщи,а не само домашна помощница.

Не ми харесва това, че той иска от теб да се промениш. Това няма да доведе до нищо добро. Той кого обича всъщност - теб - такава, каквато си, или собствената му представа за теб - такава, каквато би искал да бъдеш. Тук явно има някакво разминаване. Ако се опиташ да се нагодиш към неговата представа - ще изневериш на себе си, няма да се чувстваш добре, все ще трябва да се правиш на някой друг и пак със сигурност няма да отговориш на очакванията му. В един момент ще ти писне да се правиш на някой друг, ще се умориш да живееш нечий чужд живот и любовта ще си отиде. Но и годините също ще са си отишли. Ако той не те харесва в този ти вариант - с точно тези качества и недостатъци, няма никакъв смисъл да оставате заедно. Още по-лошото е, че той оказва натиск върху теб със караници и сръдни, за да му вървиш по гайдата. Това говори за две неща: Първо - той е разбрал, че поддаваш на такъв натиск и едва ли ще промени поведението си спрямо теб, и второ - това е мноооого изтощително, причинявате си прекалено много отрицателни емоции, които са много сериозен удар върху любовта. Мило момиче, ти го обичаш и правиш безброй компромиси, само и само да задържиш любовта му. Но той не ти отговаря със същото, не оценява жертвите, които правиш за него, а ги приема като даденост, смята, че точно така трябва да бъде и че той винаги е прав. Градите бъдещите си отношения и семейния си живот на една изключително нездрава основа. Нищо не трябва да правиш на всяка цена. Ако сърцата не са заедно, няма смисъл ръцете да остават една в друга.

Ситуацията която описваш е нормална за всяко младо семейство. Критични са 1,3 и 7-ма години от съвместният ви живот. Минала съм по този път, хиляди пъти съм си стягала чантите и съм тръгвала, но той ме е връщал. Просто прояви търпение, говорете си повече за желанията ви, изяснете си ситуацията за напред. Нападението от твоя страна не ще доведе до нищо хубаво. Казвам го от опит. Жената трябва да отстъпва понякога. Трябва да има диалог, не трябва нищо да се премълчава.

събирай багажа!

    Всеки сам решава какво да прави с живота си,как да го живее и да си блъска главата .
Обещания,обещания и пак обещания нищо не помагат за съжаление /малко от тях се спазват/ 
Дано не си сбъркала и той пък вземе па се оправи 

Естествено ,че ще иска да е с теб.
Та кой ще му готви ,пере,чисти и т.н
той те третира като някаква прислужница
Не си заслужава,ти нямаш ли достойнство?
Къде си ти?
Коя си?
Представи се цял живот да е така?
И ти си човек и на теб ти трябва малко почивка малко  ти не си му слугиня Бягай докато е време
Защо той един път не замълчи и не те разбере ,защо все ти трябва да правиш компромиси и да си мълчиш.Мислиш ли,че можеш да продължиш да живееш с такъв човек?
Да той те обича по някакъв негов начин,но замисли се малко заслужава ли си да си с такъв човек? Човек който иска от теб да си мълчиш и да нямаш мнение .

"Хем го сърби -хем го боли"
Намерил ти е слабото място и те манипулира както на него му е угодно.Никога не бих допуснала да се гаври така с мен.
Мисля че трябва да слезеш вече от буреносният облака  и да направиш това което трябва.

Мило момиче, много по-голяма съм от теб вероятно и нямаше да се включа в темата, ако най-близката ми приятелка не се развеждаше в този момент с две деца и мъж като твоя. Както ги описваш нещата на 100 % все едно я слушам нея.Тя го обичаше много, всеки път правеше компромиси, първо заради него, после заради децата и след 15 години брак се реши да се разведе. Няма да ти описвам през какъв ад минава сега. Човек не може да се промени. Не се заробвай с такъв мъж до себе си. Рано или късно ще се разделиш с него и повярвай ми по-добре рано.

Все едно чета за моята дъщеря. И тя не се махна навреме от нейния, а и сега с детето стана още по-сложно и трудно. А промяна при него няма, само влошаване.Той реши,че щом е изтърпяла всичко досега,може и повече да изтърпи.Ако мълчи е виновна, ако му отговори пак виновна.Живеят в един безкраен скандал, дори и разделени.Помисли си добре дали искаш да живееш така. Такива хора не се променят, само по-лошо става.

Я не си губи времето с тоя комплексар! Може и да ти звучи обидно, но съм имала такъв "приятел" и добре, че си остана бивш. Дай му само да критикува, да заплашва, че ще те остави, да си изтъква своите предимства и т.н. Накрая ще ти набие на теб комплексите - ти да си мислиш, че си смотана и за нищо не ставаш, а той ще се бие в гърдите и няма да пропуска случай да ти натякне колко си такава или онакава! Без да усетиш, ще започнеш да мислиш, че наистина си такава, каквато той те описва, и самочувствието ти ще падне далеч под нулата. При мен стана така и добре, че започнах работа, да видя хората как ме възприемат и да ми се отворят очите за това, каква съм аз в действителност. Фукльо го беше яд за всичко - че уча в легитимен университет, докато той едвам се набута в един, дето вече не съществува, и то с парите на тате; за това, че пак тате го уреди на работа, докато аз си се явих на конкурс и ме назначиха; затова, че си харча парите за "парцалки", вместо да си седя у дома и да рева с пълен глас, че ми бил сърдит?!!  Е, търпях, търпях, и накрая като се изцепи, че той бил висша цел за мен, не издържах! Бих му шута точно на 8 март без никакви обяснения и разправии.  Просто забравих, че го има на тоя свят. И съм благодарна, че хората около мен и най-вече съпругът ми ми помогнаха пак да се почувствам като истински, способен човек! Събери сили и се махни! По-добре няма да става, но по-зле - да, ще става! Извинявай за прямите думи, но ти си свободен човек и никой няма право да те кара да търпиш подобно отношение!   

veronna       поздравявам те за това че си успяла да се пребориш с всичко и си успяла .А най-важното е че си щастлива

Объркана  всички ще сме с теб даже още повече ще те подкрепяме а ако трябва и нов прител ще помогнем да намериш 
само да не се отчайваш

Sisa, благодаря за поздравлението! Наистина изпитах голямо удовлетворение, като го захвърлих като ненужна дрипа и виждах как се влачи по корем като червей. Да ме прости Господ, ама ми беше много кеф, защото с един шах и мат му върнах за всичко, което ми причини! И оттогава надушвам такива отдалеч и ги разпознавам почти инстинктивно.

Объркана, знам, че е трудно. Но по-добре да поседиш малко сама, да си върнеш самоуважението и гордостта, да вдигнеш високо глава и да кажеш: "Заслужавам нещо по-добро!" Ясно ми е, че имаш чувства към него и се надяваш да се промени, но това няма да стане - отново се извинявам за прямотата си. Той вече веднъж ти е взел страха, усетил е, че може да те манипулира и ще си продължава в същия дух. Дори да омекне в даден момент, това ще е само временно и после ще ти се нахвърли с още по-голяма злоба. Ето пример - същичкият, за когото ти казах преди малко, реши веднъж да ми се сърди. Той всяка вечер си намираше поводи за сръдня, ама тоя път беше решил да е по-помпозно, та не щя и да ми се обади. А се тормозех, но пък отде накъде ще му се обаждам да се извинявам, без да знам за какво прави фасони. Като не го потърсих, на следващия ден ми звъни - мазен, мазен, по-тих от водата, по-нисък от тревата. Разбрахме се да се видим на кафе вечерта, а аз минах след работа по магазините и си купих един панталон. Вечерта го обух и излязох с него. И така, срещаме се, сядаме на кафе, той отначало гузен, извинява се и т.н. И изведнъж - гръм от ясно небе: "А, значи на теб не ти пука, че аз съм ти сърдит, и си обикаляла да си купуваш парцали, така ли?!"  Аз направо онемях. След това ме беше яд, е съм му се вързала като последната глупачка на извиненията, ама кел файда - нали пак успя да ме изкара виновна за нещо, за да се почувства той велик и безгрешен. Така че, дерзай и да не ти пука! Заслужаваш истински мъж, а не вечно мрънкащо и недоволно бебе!

  Sdravei!
As imam sustia problem,NO s oste 3 uslojnenia:imame dete,jiveem v 4ujbina i trugvaneto ne e tolkova prosto,i sum sama sedmitzi nared.
 As nakraia sapo4nah da se durja to4no taka kakto toi opisva6e. Kasva6e 4e ne gotvia ,a ne be6e taka -spriah da gotvia.
Pri vas niama dete,ami ia si predstavi da turpi6 tova + dete koeto voliu nevoliu stva svidetel na vsi4ki skandali. Nali ne iska6 tova sa deteto si??????
  As susto ve4e na niakolko puti si trugvam,ama saradi deteto pak se vrustame.Dnes pak si misleh po tosi vupros i ne snam kakvo da pdavia. .Omrusna mi. Tuk sme suvsem sami i e oste po gadno ti pone ima6 podkrepata na priatelite si,i skoi da si pogovori6. A tova poviarvai mi e mnogo. Ako ostane6 pri nego sigurno ste sujaliava6.
  M/u dr da ne ste ot Burgas,tvoia ispolsva laf koito mi svu4i mnogo posnat.
 Iskam da produlja jivota si,a ne saradi tiah vinagi da pravia kompromisi.Biagai dokato e vreme. Na men kak mi se iska da isbiagam
Mnogo 4esto sum nestastna.Niamam priateli s koito da si spdelia.Imam no ne sa mi bliski i ne me rasbirat.Na vsi4ki im e 4udno sasto ne mi harasva v Avstria,sasto sum nestastna.
Vie susto moje da mi davate suveti.Mersi!

Здравей объркана.

Естествено е да си объркана , защото решението да си тръгнеш е доста сериозна крачка и само ти можеш да решиш дали да го направиш. Казваш има и по-лоши мъже, с повече кусури от моя, а защо не си кажеш , има и по-добри...Не се примирявай с неща, които те натъжават и те депресират само и само да не си сама 
Важното е един ден когато се обърнеш назад да си щастлива от избора който си направила, а не да си кажеш....защо не постъпих тогава така и така....можеше и сега да не съм в това положение, нещастна и сама..
Аз ти пожелавам най-голямото щастие на света с най-добрия и любящ мъж, но запомни че нашето щастие зависи от нас самите ..както каза една съфорумка по-горе сме свободни същества и трябва да преследваме щастието си и да правим избора си както сме решили.

Каквото и да решиш не се подценявай и не оставяй никой да те манупулира, който и да е!

  Snae6 li men ako pita6 nai dobre e bes muj,ama sa sujalenie ne e vusmojno. Tova sa gorata mnogo 4esto go 4uvam+ dr obvinenia. Mnogo e protivore4iv edin put e mil 3 grub.
 M/u dr niama da turpia muj koito pie ,ili da me bie ne po dobre sama.V PB si imam jiliste samo triabva rabota da sapo4na i toia muhlio da mrunka posle sam na sebe si.

  Объркана - цвете за теб! Събери сила и си тръгни с достойнство и с гордо вдигната глава, заслужаваш го, защото само с това, че се осмели да разкажеш и да потърсиш помощ доказа, че заслужаваш нещо много повече от това, което този хубостник ти сервира!
  - цветя и за всички други, които писаха, не само защото дадоха на Объркана малко кураж, дадохте го и на мен, както и ми помогнахте да си вдигна малко самочувствието, не че имам подобен проблем в момента, просто мисля, че всеки има нужда от това от време на време!

Здравей и от мен "объркана"!

И аз  преди време имах "шанса" да имам един такъв "приятел". Не ми се връща назад в спомените, но близо пет години живях в един безкраен кошмар. Сега от позицията на времето, мога да го отдам като грешка на младостта и в същото време съм горда от себе си, че успях да се откопча от този вълчи капан и да заживея живота, който винаги съм искала.
По думите ти съдя, че вече си се убедила, че "приятелят ти" не е мъжът на живота ти. Знаеш го, нали?
Също така си стигнала и до извода, че раздялата няма да е никак лека. Но помни, че след дълъг дъжд винаги изгрява слънце.
Изстрадай всичко, изплачи болката си, след това стани, вдигни гордо глава и продължи смело напред!!!

Бъди сигурна, че ако го напуснеш ще те чакат само хубави неща. А и е много вярна максимата, че "Господ затваря една врата, но отваря прозорец!".

Успех и дано сама за себе си, вземеш вярното решение и бъдеш щастлива !!!

Ако сега не те уважава,мислиш ли че нещата ще се променят по-нататък? А ако имате и дете нещата стават още по-зле По-добре си тръгни и намери мъж , който да те обича и уважава , за да се почувстваш така,както заслужаваш 

Точно това е хубаво да направиш!И още нещо само да добавя-според мен,по-добре е да си търсиш щастието с друг.Нокой не трябва да те тъпче,не го позволявай!
Но решението е изцяло твое!

Не мислиш ли,че е за твое добро да се разделите? Ами той сега не те уважава,а какво остава занапред.И после си помисли,че е по-добре раздялата да е сега,защото ако имате дете,всичко става много по-сериозно.И твоите компромиси ще стават все повече,а проблемите ще се задълбочават все повече.

Миличка, имаш и моята подкрепа!

Все едно описваш мен преди 7-8-9 години. Абсолютно същата ситуация. С тази разлика, че няколко години бяхме гаджета, а заедно живяхме едва 6 месеца. Докато бяхме гаджета всичко беше наред (не броя няколко леки случки, които ме изумяваха). НОООО, когато заживяхме заедно започна адът. Точно както го описваш. Той работеше в НСС, беше охрана в Нар. събрание и един ден не е имало в който да не се прибере вкъщи и да не стане скандал. За глупости, за дреболии. Към 5-тия месец откакто живеехме заедно започна да си търси скандал и без причина. Например: Кискаме се и се закачаме на дивана през телевизора, аз му казвам галено, закачливо - Меечооо! (така му казва майка му понякога), а той като се смръщва изведнъж и ми вика - Какво искаш да кажеш, че съм дебел ли? и се почна скандала....
Вечно нервен(уж проблеми в работата), вечно аз съм виновна за всичко(след дълга тирада с обиди и обвинения, аз се разплаквам, а той ме обвинява, че едвам издържал, все съм била ревлива!!!???), вечно обвинения, че не се поддържам(слаба съм, стройна, всеки ден се мажа с лосиони и кремове, негримирана не излизам, прическата-най-модерна(тогава излязоха кичурите на мода)абе, повече няма накъде човек да се поддържа), че не домакинствам(точно както описваш ти-един път не е имало готвено и голям проблем)...Но най-много ми тежеше това, че ме подтискаше и комплексираше - каквото и да кажех, каквото и да ми хрумнеше, все беше глупости!
-Как може да си толкова глупава...
-Толкова ли си тъпа, че не можеш ....
-Ей, един път не си измислила нещо умно...
-Уф, пак ли с твойте глупости...
и т.н.
Другото което много ми тежеше беше, че прекъснах връзките си с приятелките си - все за него бяха курви и тъпачки...
Другото, което ми тежеше, беше, че като срещна някой познат с когото отдавна не съм се виждала, се страхувах да не посегне да ме прегърне(приятелски имам предвид), че то не беше ревност, то не беше чудо...(а аз съм художничка, току-що завършила тогава, живяла и отгледана в напълно свободно поведение и стил, без такива ограничения старовремски, много ми беше трудно)
Поисках да се разделим 6-тия месец. Не можеш да си представиш колко трудно ми беше да се реша на тази стъпка. Много го обичах и за всяка обида и лошо отношение го оправдавах пред себе си, че е заради трудната работа, но като си стъпим на краката ще се оправим, че е заради липсата на пари, но като си стъпим на краката ще се оправим, дори си мислех, че съдбата просто ни "изпитва" и ако издържим на тези трудности, ще живеем идеално.
Казах му, че така не може да се продължава и ако иска да продължим заедно трябва да ми каже какво не е наред с нас, какво иска от живота, така ли иска да продължим да живеем цял живот? Той плака, призна ми, че спал с някаква, че не иска да ме изгуби и че ще се промени... Реших да му дам нов шанс, изглеждаше много искрен... И имахме две седмици безоблачно съществуване...И точно тогава той ме заряза...

Това ме свари толкова неподготвена психически, че преживях яка депресия...

НООО, тук идва това което исках да напиша отначало, но се поолях и аз да си излея душицата
Смених града, смених работата, смених светогледа си...
Половин година след това срещнах мъжът ми. Най-добрия, най-умния, най-хубавия човек на света. С 300 зора и с неговото голямо търпение успях да преодолея насадените ми от бившия комплекси, да си възвърна самочувствието и да заживея нов, прекрасен живот.

Много се радвам, че си взела решение да го напуснеш. Бягай от него! Няма да се промени, а ти така ли искаш да премине живота ти? Това, което ми даде сили да посмея да го напусна беше мисълта - Ами децата ми, какви ще станат ако живеят в такава обстановка?

И накрая само мога да ти кажа, че не бива да се връзваш на сълзи и на това, че ще се промени и да даваш нови шансове...само ще изгубиш още време.
ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО
Няма начин да изживееш толкова трудности и после да не ти се усмихне щастието. Повярвай в това. Ти си силна жена, можеш да се справиш с всичко сама, всичко зависи само от теб, от никой друг.
Любовта ще дойде отново дори да не я очакваш, дори да си мислиш, че не я искаш (както при мен).
Събери кураж и бъди горда, пожелавам ти успех и да вървиш с вдигната глава в новия ти живот!

Браво момиче за решението което си взела.
Ти заслужаваш да бъдеш щастлива .    УСПЕХ!!!!! 

в една връзка важна е любовта,но според мен по-важно е уважението,защото двама човека или се обичат или не,но ако няма уважение всичко рухва.....(рано или късно).Той няма да се промени предполагам вече си го разбрала.Аз съм минала по тоя трънлив път!успех

Не знам как може, да се обича такъв човек. Любовта не съществува ей така, без причина, когато обичаш някого то е заради неговите качества. Сядаш и претегляш нещата, ако лошите му страни са повече от хубавите, какво правиш там. Виждам, че си взела решение, и то правилното, само сега не почвай да го съжаляваш и да ги отлагаш нещата.
Събирай си багажа и бързо се изнасяй



п.с - само внимавай докато си тръгнеш да не забременееш  шегичка...............

Подкрепям на 100%

Мисля, че трябва сериозно да се запиташ: Готова ли съм да живея в бъдещето с такъв човек? Щастлива ли ще бъда с този човек?
Ако сега се чувстваш неудовлетворена, помисли, че и за в бъдеще може би ще е така. Иска ли ти се да живееш такъв живот какъвто сега - сив, еднообразен, без разбиране, с вечно мрънкане, вечни скандали???!!!! И не си ли губиш времето, продължавайки да живееш с този човек, чувствайки се по този начин???!!!!

Никоя жена не заслужава такова унижение.По-добре да се разделите сега,докато още не е късно,защото представяш ли си след време като имате детенце как ще се чувства то...Подреди си живота,защото не стига само любов за да има спокойствие и уют в едно семейство.Няма ли го уважението то рано или късно се разпада...Пожелавам ти успех каквото и да решиш

Я да го разкараш веднага от живота си това същество. Освен, ако не мислиш, че заслужаваш подобно отношение.

  Объркана , това което е казала Dona Noli е много важно. Как виждаш нещата в перспектива и дали си заслужава нещата да продължават по този начин. Доколкото разбирам си взела някакво решение. Не очаквай , че ще можеш да угодиш на такъв човек. Той дори да удовлетвориш всичките му очаквания за момента ще си намери впоследствие други неща , които не му харесват/ които пак ще трябва да удовлетворяваш/. А това означава едно - въртене в кръг . И от теб зависи да го разчупиш.
Успех