Публикувана: 21 март 2008, 13:41 ч.
Последно мнение: 24 март 2008, 15:53 ч.

майка и дете разделени при медицинска интервенция?

3 263
27
1

1
2
Всички

21 март 2008, 13:41 ч.

Мнения: 9

Здравейте!
Имам едно питане във връзка с правата на майката и детето у нас. Имат ли право да не допускат майката до детето й при медицинска интервенция?
Поводът: Вчера племенникът ми (2 год. и 2 мес.) пострадал леко в детската ясла, цепната устна при падане, и в болницата не са позволили на сестра ми да бъде до него докато са го шили. Тя нямаше думи да ми опише в какво състояние са го извели от манипулационната, скъсал се е от рев. Стана ми много тежко като си представих какъв стрес е преживяло детето и се запитах как аз бих реагирала в такава ситуация. Първосигнално упрекнах сестра ми, че е позволила да не я допуснат да бъде до него, но всъщност не зная как стоят нещата - това нарушение на правата на майката и детето ли е в случая? Или зависи от порядките в съответното медицинско заведение? Или зависи от типа на интервенцията? Моля, който знае, да сподели!
Благодаря предварително!

# 1 21 март 2008, 13:54 ч.

home!sweet home!
Мнения: 506

Аз мога само да изразя мнение - ДА това е практиката на лекарите, защото освен с плачещо дете , не им се занимава и с "истерични" майки. Мисля, че ако им се настоява, са длъжни да пуснат майката. Когато бяхме със сина ми в болница , не ми позволиха да бъда до него докато му поставяха абокат. Не можах да отреагирам тогава, но втори път няма да ме минат.

# 2 21 март 2008, 14:08 ч.

София
Мнения: 7 097

Когато лепиха главата на дъщеря ми присъствахме и двамата с баща й. Дори не са се опитвали да ни гонят от кабинета. Но пък аз нямаше и да се съглася да изляза.
Явно практиката навсякъде е различна.

# 3 21 март 2008, 14:37 ч.

Мнения: 238

Това явно е някаква гадна практика. И мен ме изгониха като слагаха на сина ми абокат миналата година - беше на 2 години и 7 месеца. Нямам думи да опиша какви писъци пищя детето, а аз щях да умра пред вратата. После два часа на ръце съм го държала, а то плаче и повтаря "Боцнаха ме, мамо!". Повече такова нещо няма да позволя

, ама пусто така се бях панирала тогава, че не знаех къде се намирам Twisted Evil

Още ми се реве като се сетя! Cry

# 4 21 март 2008, 15:30 ч.

Мнения: 1 655

Според мен няма медицински причини да не допускат родителя до детето си при поставяне на абокат или шиене на цепнатата устна (не става в случая въпрос за операция примерно). За абоката моето обяснение е, че не искат родителя да види некадърността на някои сестри при подобна манипулация. Позволяват си да натискат детето и да му се карат, което допълнително усложнява състоянието му.
Само веднъж позволих да ме изгонят от стаята за подобна манипулация, от тогава си показвам рогата ако се опитат да ме изгонят. И си отстоявам правата да бъда до МОЕТО дете!

# 5 21 март 2008, 15:37 ч.

София
Мнения: 7 097

За слагане на абокат и мен не ме допуснаха. Тогава и аз бях доста ошашавена, пък и не разбрах защо точно я взимат. Беше още бебе.

# 6 21 март 2008, 15:48 ч.

Мнения: 5 531

Ние многократно сме с лепени глави, и сме тичали по болници. Но винаги сме присъствали и аз и съпругът ми. Не бих си оставила само детето в кабинета. За болниците и абоката - незнам защо мен тогава ме пуснаха, може би видяха че не изпадам в паника и съм спокойна. Аз винаги съм си държала Мария когато се е налагало да и слагат абокат или да и бият урбазон,и тем подобни. Само за операциите я взимаха леко унесена и тогава са и слагали абоката.

# 7 21 март 2008, 16:13 ч.

Germany
Мнения: 7 941

Според мен нямат право и е ужасно глупава и недомислена практика.
Когато синът ми се лепна на ютията на 7 месеца, пред манипулационната в Пирогов ми заявиха, че не мога да вляза, но аз им казах, че няма сила, която да ме спре. Вътре ми забраниха аз да го държа и детето опищя стаята, най вече заради 100кг санитарка, която легна върху него. На другия ден го заведох за смяна на превръзката във Вита, където си го държах аз и почти не е плакал. Смятам, че майката е човека, който най добре може да си успокои и предразположи детето, а и да му спести допълнителната травма от това непознати хора да го натискат и държат.

# 8 21 март 2008, 16:21 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Moni в пт, 21 мар 2008, 16:13

Смятам, че майката е човека, който най добре може да си успокои и предразположи детето, а и да му спести допълнителната травма от това непознати хора да го натискат и държат.

Абсолютно съм съгласна с това!

# 9 21 март 2008, 16:37 ч.

Мнения: 2 732

И на мен не ми позволиха да присъствам като и шиха главата Rolling Eyes

# 10 21 март 2008, 16:49 ч.

Мнения: 9

Напълно съгласна съм, че е абсурдно да се процедира така и трябва задължително да си отстояваме правата, най-малкото поне да опитаме, въпреки тревогата и паниката при една подобна ситуация! Освен това струва ми се от споделените ви истории, че явно зависи и от медицинското заведение. Случката с племенника ми е била в Пирогов. Хм ... Но едно мисля е напълно ясно - че ако не става въпрос за сериозна операция, когато детето е под пълна упойка, майката, а и бащата са тези, които ще спестят част от стреса за мъничето.

# 11 21 март 2008, 17:53 ч.

Мнения: 2 211

И аз имам подобни преживявания. Това с абуката направо е отвратилено. Във 2-ра градска при поставянето му, не само, че не допускат майките в кабинета, но дори и в коридора пред вратата не ми разрешиха да стоя. В клиниката по изгаряния на Пирогов, обаче се преборих да присъствам на смяната на превръзки, колкото и да ми обясняваха, че практиката е майката да чака отвън. Мисля, че в такива ситуации, майката обезателно трябва да е до детето за да преживее по - лесно страха и ужаса от манипулациите.

# 12 21 март 2008, 18:28 ч.

Мнения: 5 531

Цитат на: leiche в пт, 21 мар 2008, 16:49

. Случката с племенника ми е била в Пирогов. Хм ... Но едно мисля е напълно ясно - че ако не става въпрос за сериозна операция, когато детето е под пълна упойка, майката, а и бащата са тези, които ще спестят част от стреса за мъничето.

Ние също сме от редовните посетители на Пирогов. И аз съм на мнение, че не може да ти дръпнат и без това стресираното дете от ръцете и да ти траснат вратата под носа, както постъпват много често.

# 13 21 март 2008, 20:34 ч.

Мнения: 2 757

fanta, е права за истеричните майки. Аз бях една такава и всяка би била като види как третират децата. То и дърт ще се уплаши камо ли дете. УЖАС ви казвам, детето ми реве, аз рева, не ми дават да го пипна понеже им преча да работят, а същевременно не мога да се сдържа да не го взема да го успокоя. Така че може би наистина е по-добре в някои случаи майката да не присъства, няма да и е по-леко ако гледа кво става, но не и разрешават да се намеси. Това разбира се само в някои случаи, какъвто беше и нашият. Преживях АД, който не вярвам да е по-голям ако чакам пред вратата и чувам писъците, които ако съм вътре и ще виждам и определено ще преча на лекарите. Друг е въпросът, че точно тогава лекарите преувеличиха ситуацията и направиха купчина излишни неща, които само измъчиха излишно и мен и детето. Но ... така са учили, правят всичко за добро според техните разбирания. За да си спестите подобни емоции не ходете на лекар ако наистина не умирате вие или детето ви Wink

# 14 21 март 2008, 20:38 ч.

Мнения: 2 211

Цитат на: NikiFin в пт, 21 мар 2008, 20:34

А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.

# 15 21 март 2008, 20:43 ч.

Мнения: 5 531

Цитат на: tety в пт, 21 мар 2008, 20:38

Цитат на: NikiFin в пт, 21 мар 2008, 20:34

fanta

А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.

и аз така

# 16 22 март 2008, 11:32 ч.

Мнения: 2 197

Слава богу досега не сме ходили в такъв кабинет. Но ако лекар ми каже да изляза ще го направя. Те са тези, които работят и те преценяват как да си вършат работата. Ако не им се занимава с майки - няма лошо, аз и без това няма да им помогна. И не мисля, че държа да съм точно в кабинета. Дъщеря ми е достатъчно самостоятелна да се справи със ситуацията. Никога не е имала нужда някой да я успокоява. Също и никога не съм и висяла на главата.

# 17 22 март 2008, 11:42 ч.

home!sweet home!
Мнения: 506

Цитат на: marychery в пт, 21 мар 2008, 20:43

Цитат на: tety в пт, 21 мар 2008, 20:38

Цитат на: NikiFin в пт, 21 мар 2008, 20:34

fanta

А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.

и аз така

Да поясня - аз под "истерични майки" имах предвид, че за лекарите сме такива! Аз също няма да оставя синът ми.

# 18 22 март 2008, 14:20 ч.

Мнения: 2 757

Зависи какво правят на детето ви и какво е вашето мнение по въпроса. Ако 100% се доверявате на лекарите може и да не им пречите. Но аз си имам собствено мнение и като се прибавят и емоциите и ставам неудържима. Въпрос на темперамент и на лична преценка. Мен животът ме е научил никога да не се доверявам 100% на никой, и то не защото хората са лоши, а защото не са богове и правят грешки. А не съм човек, който като види, че някой преви грешка и то върху собственото му дете, ще седи безучастно. И е така, защото вече много пъти съм била свидетел на глупости вършени със самочувствие от лекари. Не искам да изпадам в подробности и да давам примери за да не разводнявам темата. Но определено ще ви кажа, че сте много наивни да се доверявате на лекари 100%

# 19 22 март 2008, 16:31 ч.

Мнения: 58

Брат ми два пъти си фрасна главата и я разкървави,но мама го държа в болницата когато го превързваха и каза че е зяпал телевизора.Но да не пускат майките при медицински интервенции наистина е ужасна практика,въпреки че аз си обяснявам честата нервност и нетолерантност на някои лекари като резултат на напрегнатата обстановка в която работят. Tired

# 20 22 март 2008, 22:30 ч.

София
Мнения: 790

Когато с Рали лежахме в Инфекциозна болница при постъпването, ме изгониха при слагането на абокат. Скъса се да реве милото Tired

Наложи се да сменят абоката и тогава казах че няма да изляза...Ей тая докторка дето и търсеше вена и я боцкаше ми идваше да я удуша

Изгониха ме, защото се притеснявала ooooh!

не съм пречела докато бях в стаята, просто си галех и успокоявах детенцето, но явно не е смеела да прилага сила Tired

# 21 23 март 2008, 00:23 ч.

Мнения: 1 144

И мен ме изгониха, като слагаха абукат на Косето (беше само на два месеца милото, лежахме за бронхиолит). Дано не ми се налага подобен ужас, но със сигурност ще настоявам да съм си до детето. Макар че в такъв момент действително изпадам в истерия, и едва си сдържам сълзите. За жалост, не съм от коравите майки.

# 22 23 март 2008, 02:04 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: NikiFin в сб, 22 мар 2008, 14:20

Супер Разкош Страшно се кефя на такива изказвания
Дано има повече майки като теб и аз съм същата Просто все едно чета описание за себе си!

# 23 23 март 2008, 09:19 ч.

София-България, Израел - където си поискам
Мнения: 2 856

Цитат на: VD7 в пт, 21 мар 2008, 16:37

И на мен не ми позволиха да присъствам като и шиха главата Rolling Eyes

а на мен ми разрешиха да присъствам, аз го бях гушнала и го успокоявах в този момент.Явно всеки лекар решава как да постъпи.

# 24 23 март 2008, 09:54 ч.

Мнения: 197

Мисля, че го правят, за да им е по-лесно, а и ако сгафят нещо-върви доказвай. За мен това е доста травмираща практика и не бива да им се позволява, освен ако родителят не е обезумял.

# 25 24 март 2008, 09:59 ч.

Мнения: 679

Не е приемливо да разделят майката и детето, но практиката явно на всякъде е различна, а като ти се изправи насреща някой бесен доктор, който видиш ли "всичко разбира" върви спори с него ...

# 26 24 март 2008, 13:12 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 291

Година и половина живях в болницата със сина си. Нито веднъж не са ме гонили, когато му поставяха абокат( а това ставаше веднъж на седмица като минимум). Присъствала съм на всяка костно- мозъчна пункция, която му е правена...
С дъщеря ми обаче не ме допуснаха при поставянето на абокат. Веднъж. Следващият път настоях, че присъствието ми в стаята само би успокоило детето ми, така че ще остана.
Въпрос на самоконтрол е за мен( реакцията на майката)- не бих си позволила да се разплача пред детето си, когато в тези моменти то разчита на моята сила и дух Naughty

Относно практиката- различна е за всички болници, отделения, лекари, ако щете.

# 27 24 март 2008, 15:53 ч.

Мнения: 516

Имало е случеи ,когато не са ме допускали ( в Трета градска) при поставяне на абокат. Няма как лекарят или сестрата да предвиди реакцията на майката, а е доста неприятно и тя да изпадне в истерия. В другите болници ,където сме лежали са се съгласявали да присъствам и винаги съм се старала да запазя самообладание. Не мисля ,че някой лекар умишлено би наранил детето ми. Понякога е наистина много трудно да се вземе венозна кръв или да се постави абокат. Знам ,че и те са притеснени достатъчно и се старая да разсейвам и успокоявам детето, доколкото е възможно.
Ако помолим със спокоен тон и без много нерви, не мисля ,че ще ни откажат да присъстваме.

Препоръчани теми

Ескапел

406
Женско здраве

Витамин В12 - тема 10

571
Профилактика

Витамин D, децата, майките, възрастните и зимата...5

656
Профилактика

Паническо разстройство - Тема 61

Причина:

Причина: