Мами в майчинство, как се справяте?

Ами аз не се справих. Чувствах по същия начин и затова прехвърлих майчинството си и започнах работа.

Ами то си е до нагласа. Универсална рецепта няма. Търсиш си хобита, занимания, други разни развлечения. Както си описала ситуацията оставам с впечетлението, че само с майките в градинките контактуваш. Приятелите къде са?

Иначе аз чета книги, гледам филми, срещам се с приятели. Каним много често гости, а и ходим често на гости, на заведение. Та така, не че не ми липсва работата, но не съм *бръмнала* още 

 

Много разумно решение, но стига да има на кого да се прехвърли майчинството.

Иначе - може да се запишеш на някакви курсове по езици, много мами се записват на преквилификации или по-горни степени на образованието си.
Ти се познаваш най-добре и би преценила кое те кара да се чустваш пълноценна.
Пък и чак 2 години не е толкова задължително да се гледат децата.

Аз се разнообразявах с интернет, спорт и разкрасителни процедури. Ама имаше кой да ми гледа детето, докато аз подскачах в салона да оформям дупе Сега няма да има и сигурно и аз ще поизперкам. Но въпреки това не бих си прехвърлила майчинството - първите години с детето никога не можеш да ги върнеш. Даже ако действаше старата уредба, щях да си седя вкъщи и 3 години.

Aми аз работех от вкъщи, докато бях в майчинство.Така от грижите за детето и ангажиментите в работата не ми е останало време да скучая.

И аз така, само брой децата х 2 и работата от вкъщи х 2 (т.е. 2 допълнителни неща). Точно 2 г. и 1 мес.
Не само, че не ми беше скучно, а беше и много динамично, интересно и приятно, хем бях плътно с децата ми, хем не съм се откъсвала от работата. Но... не готвя, не чистя и рядко ходех с другите майки по градинките (само с 2-3 в 1 кафене на открито да обядваме, докато децата поиграят и подишат чист въздух). Излизахме вечер с децата и с мъжа ми, когато той се прибираше от работа.

Погледни по друг начин - след тези 2 г, те чакат много години работа. Няма да има това време за децата, себе си и дома както сега.
И с двете майчинства, не съм спирала да се виждам и с други хора, вечер съм излизала без деца; рових се в нета, четях книги, гледах филми - просто се наслаждавах на спокойствието.

Оххх и аз съм така.мислех да почвам курсове или  да си  намеря някакви други занимания но с всеки изминал ден се убеждавам че това е мисия невъзможна Малкия изисква непрекъснато наблюдение надявам се че сега като се постопли времето ще си уплътним времето пък и както са ти казали другите мами помисли че никога няма да имаш тази възможност да прекарваш толкова време с децата си колкото сега Търпение

Само да вметна, че не е точно така - откакто се върнах на работа, имам много повече време за децата и за семейството си, защото сега времето ми след работа е само за тях, а времето в работата ми дава нови контакти, възможности, познания и т.н.
А вкъщи, докато ги гледах и работех, не съм спирала да се забавлявам, да отделям време за себе си и за приятелите си - т.е. същите неща, които правя винаги. Но си е до характер - ако постоянно нямам някакво занимание, аз откачам.

Толкова го чаках това еднообразие, беше ми писнало от динамичната ми, побъркваща работа.
Сега се наслаждавам на всяка секунда с бебока, на разговорите с майките, на манджичките, на това, че няма непрекъснато много хора около мен. Хубаво ми е. Само понякога ми липсват колегите, които са ми и приятели.

Съжалявам ,ако е грубо ,ама хем те боли хем те сърби 

Проблемът, ако така може да се каже е, че аз всъщност съм непрекъснато с децата - никой не ни помага, т.е. дори да реша да ходя някъде - ние сме пак заедно, а уверявам ви с 4 и 1 годишно хлапе под мишница не е много приятно нито в заведение, нито на гости, нито гости в къщи, да не говорим за нещо друго. Само за пример, когато трябваше да ми снимат зъб, ние ходихме тримата, малкия "търчи", каката уж го пази, докато накрая жената, която снима го гушна, за да не влиза при мен и да се олъчва .... А бе, картинката ви е ясна. Приятелите ми са повечето на работа и трудно се виждаме, разговори по телефон ми писнаха... Затова се оплаквам и търся съчувствие, но разбирам, че повечето от вас са се наслаждавали на тоя период - всъщност аз също много си се радвам на дечицата и много си ги обичам, но говорех не като майка, а като човек..

Е и аз съм изперкала .Като дупе и гащи сме с детто ,кото е стращно палаво.Кво да ти кажа,направо съм изтрещяла. А малката не ходи ли на детска градина?

D.Stoyanova, надникни тук.

 

и аз май съм от този отбор. И аз имам същите затруднения, все споделям с мъжа ми това, че ми е трудно.Вече 2 седмици не съм излизала, защото дъщеря ми беше болна и вилня из къщи. Сама се справям с нея - таткото излиза в 8 и се връща в 19 и аз съм по цял ден с Елена. Имам много хобита, обичам и да чета, рисувам, занимавам се с приложна работа, написах 2 книги,но проблемът е, че дори един весник не мога да прочета през деня. Тя не се заиграва сама - иска аз да играя все с нея, не стои сама в стая, трябва вседа ме води някъде за ръка, и когато аз приседна до нея, за да почета, а тя да погледа примрно някоя книжка - това е мисия невъзможна. На гости да отида - абсурд - тя не сяда, пищи, мрънка, търчи и аз едно кафе не мога да пиина. Имам риятелка с бебе на 9м. до нас в блока, виждаме се всеки ден, ама аз не мога крак да подгъна, постоянно съм с бебка, а нейния син още не ходи и тя пие кафе спокойно например. С приятелки се срещнах няколко пъти миналия месец след 8ч. вечерта. тя си ляга в 8 и аз я оставям с таткото, но като разбере, че ме няма скача, вика, направила мъжа ми на луд. Ще се гледаме до 2 и половина и после на градина, а аз на работа, но честно да си кажа не знам как ще издържа...Не че се оплакам ама нито на заведение можем да отидем, нито гости да поканим щото аз все с нея трябва да се занимавам иначе мрънка и иска страшно много внимание и енергия. А ние май ще си имаме и второ бебе, та аз не съм от най-енергичните точно сега. Не знам още ама май ще правя тест Та тогава как ще е не знам, ама живи здрави!

Тогава лудницата ще е пълна, бъди сигурна. Каката тамън бе започнала да е самостоятелна, когато се появи бебчо тя се върна доста назад, за да търси внимание и сега дори и тя не играе сама, а още не могат да играят заедно без надзор. Сигурно сте прави, че хем ме боли, хем ме сърби, макар че не съм съгласна, просто споделих как се чувствам и съм сигурна, че не всички майки, които виждам по градинките са със здрави нерви и им е много приятно това да нямаш дори една минута без дечицата...

Добре си направила, че си споделила. Аз лично копнея поне за 20тина минути на ден свободно време без детето, но уви не ми се случва. Много хора, ме убеждават, че това са най-хубавите моменти, аз обаче все не мога да видя хубавото на това 2 седмици да не излизам и да съм постоянно само с детето. Аз ли не съм в ред, не знам ама така се чувствам. За мен е по-важно децата да имат едни нормални, щастливи и пълноценни родители със здрави нерви. За съжаление обаче аз това съвършенство не мога да го постигна - нито съм кой знае колко щастлив човек, нито съм със здрави нерви...уви.

Момичета,
много добре ви разбирам, всяка майка е имала такива моменти( които сякаш продължават цяла вечност), но сега от позицията си на майка с малко по- голямо дете от вашите, мога единственно да ви успокоя, че всичко е временно и скоро ще премине.
   След, като дечицата ви станат на 3-4 , че и повече годинки ще имате повече време, а те ще са по-самостоятелни, ще може да излизате по гости, ресторанти и т.н. А след още някоя годинки , като станат на 6-7 то  те ще са ви вече другарчета и добри приятелчета. Всичко отминава и просто в трудното и еднообразно ежедневие си повтаряите, че всичко това е само временно и трябва просто да се изживее.

Аз се справям.Единственото  нещо за което не ми остава време е да си почивам,обаче не се оплаквам.

Според мен много по-лесно е да се справяш с детето, пералнята, прахосмукачката и всичката домакинска работа, отколкото да те няма в къщи по 9-10 часа, защото си на работа и после да те чакат детето, пералнята, прахосмукачката и т.н. и т.н. Всеки разбира нещата по различен начин 

Честно казано още не ми е втръснало, но гледам да не говорим само за деца. Когато се събираме с майки в градинката говоренето за децата е набързо и си бъбрим по други теми. Срещам се и с приятели, но не говоря за детето, все пак и аз искам разнообразие.

Много добре те разбирам. И аз по цял ден сама си гледам малката. Това разбира се не ми пречи, имам самочувствието, че се справям доста добре и не искам друг да я гледа. Имам обаче моменти в които искам да остана сама със себе си - да си пия 30 мин. кафето спокойно или да си направя маска на лицето и да почета книга. Това, че съм се десоциализирала ми пречи. Вечер досаждам на мъжа ми и говорейки как Ния си е изяла всичко, какво ново е научила и как отново не е искала да стои на гърнето, забелязвам, че той от умора е заспал. В такива моменти се сдухвам и се чувствам някак сама. Тогава ми се иска да поизлязя с приятелка и да проведа някякъв разговор, различен от ежедневието ми. От друга страна обаче си давам сметка, че връзката, която имам с малката е много силна именно поради тази причина и че това е един шанс да изживея едно второ детство.

след като бяхм екаталясали с първото дете в буквалния смисъл сега ми е много по лесно с двете. сама ги гледам, създадох им режим, сами се приспиват, а аз живнах поне в къщи. много е лошо като няма баби които да вземат чат пат децата родителите да си починат. ама всеки мисли за себе си явно в днешно време.

Справям се с доста усилия. Няма помощници, не ми остава лично свобдно време-само, когато детето спи, но тогава какво по напред да свърша...Но пък като видя детската му усмивка забравям за еднообразието и досадните ежедневни задължения.
Вече времето се затопля, може да излизаш на кафе с приятелки на вън, някъде където децата могат спокойно да тичат. На мен като ми писне пълня чантата с ядене,памперси  и играчки и заминаваме на дъъълга разходка, срещаме много познати и накрая и двамата сме доволни. Радвам се, че зимата е към края си, защото почти бях психясала. 

Обичам да съм с детето и две години изобщо не ги усетих кога минаха - сега се замислям за второ

та след това като започна да работя-да не си прекъсвам кариерата

Ами гледам бебо, по4иствам в къщи, пера, пазаря, готвя и др. Добре, че понякога татито ми помага или моята майка. Излизаме през деня на разходки навън, играем с бебо, гледаме ТВ, разглеждам в НЕТа.

Не е скучно 

взе да ми писва мнооооого това еднообразие, нито тати,нито баба,нито дядо, никой не ми помага. Не ми тежи нищо, освен еднообразието-поне сега като се затопли ще щъкаме повечко в южния парк.Изведнъж всичките ми приятелки забременяха и не им се излиза наникъде, бе още малко и поне да се върна на  работа

Изобщо до ри не ми омръзва са децата.Работата ми е гадна и прпедпочитам де си гледам децата.Пък и това е най-хубавото време,когато са мънички,невинни душички,нуждаещи се от майчина ласка.Ако има как изобщо няма да ряботя докато малката ми дъщеря не тръгне на градина.

 И аз не скучая, даже въобще не ми се почва работа. Предпочитам детето да ме прави на луда, отколкото някой шеф 

И да искам, няма начин да го гледам до 2 години. Дадоха ми 6 месеца и после трябва да се работи... как ще се справяме сигурно ще е  с мен, че няма кой друг да го гледа. Добре, че работя за нас си ,че иначе....

И аз вече изперквам. Домът ни ми се струва като затвор.

    

И аз съм в същотото положение. Чувствам се ужасно понякога. Въпреки че много обичам децата си и аз съм човек и искам да съм сама поне за 1 час, но няма шанс . Вече съм се побъркала тотално, сякаш немога да общувам нормално с останалите хора..........

Валери го гледах до 10 месеца , а след това майка ми .Започнах работа , поради финансови съображения.
Сега с Боби , още не ми е втръснало. Дори , бих си останала да си го гледам и до 5 годишен , ако можех
Рядко имам възможност да го оставя на някой да го гледа, но по принцип си ходим на разходки само двамата, и ако баткото ни не е на градина - тримата .Не обичам да се разхождам с тумба от майка и всяка да грачи и да се надпреварваме да кажем нещо , и бебета да скимуцат... .Такива батални сцени не са ми присърце
Изобщо не ми е дотегнало , напротив